Документ за разглеждане в заседание

 

8.7.2015                                                                                                        B8‑0716/2015 }

                                                                                                                      B8‑0717/2015 }

                                                                                                                      B8‑0718/2015 }

                                                                                                                      B8‑0719/2015 }

                                                                                                                      B8‑0722/2015 } RC1

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ

внесено съгласно член 123, параграфи 2 и 4 от Правилника за дейността

вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:

Verts/ALDE ( B8‑0716/2015 )

ECR ( B8‑0717/2015 )

ALDE ( B8‑0718/2015 )

S&D ( B8‑0719/2015 )

PPE ( B8‑0722/2015 )

относно възпоменаването на събитията от Сребреница

( 2015/2747(RSP) )

Кристиан Дан Преда, Андрей  Пленкович, Едуард Кукан, Давор Иво Щир, Дубравка Шуйца, Ивана Малетич, Марияна Петир

от името на групата PPE

Джани Питела, Таня Файон, Кнут Флекенщайн, Виктор Боштинару, Йозеф Вайденхолцер, Ричард Хауит, Афзал Кан, Нина Гил, Даниеле Виоти, Енрико Газбара, Юг Байе, Марлене Мици, Брандо Бенифеи, Йепе Кофод, Флавио Дзанонато, Тибор Сани, Тереза Грифин, Лиса Яконсари, Мария Грапини, Тонино Пицула, Ана Гомеш, Пиер Антонио Панцери, Елена Валенсиано, Джули Уорд, Хосе Бланко Лопес, Мириам Дали, Дору-Клаудиан Фрунзулика, Вилия Блинкевичуте, Кристина Либацка, Марк Тарабела, Никола Капуто, Мирослав Похе, Ерик Андрийо, Гофредо Мария Бетини, Зигмантас Балчитис, Елена Джентиле, Дамиано Дзофоли, Симона Бонафе, Алесия Мария Моска, Момчил Неков, Венсан Пейон, Инмакулада Родригес-Пинеро Фернандес, Клаудия Тапардел, Патриция Тоя, Виктор Негреску, Карлуш Зориню, Биляна  Борзан, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Кашету Киенге, Анди Кристя, Димитрис Пападакис

от името на групата S&D

Чарлз Танък, Ришард Антони Легутко, Ришард Чарнецки, Анна Елжбета Фотига, Томаш Пьотър Поремба, Зджислав Краснодембски

от името на групата ECR

Иван Яковчич, Йозо  Радош, Неджми Али, Петрас Аущревичюс, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Мариел дьо Сарнез, Хуан Карлос Хираута Видал, Петър Йежек, Илхан Кючюк, Фернандо Маура Барандиаран, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Марите Схаке, Павел Теличка, Рамон Тремоза и Балселс, Иво Вайгъл

от името на групата ALDE

Игор Шолтес

от името на групата Verts/ALE

Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао, Даниела Аюто, Елеонора Еви

 

Резолюция на Европейския парламент относно възпоменаването на събитията от Сребреница

( 2015/2747(RSP) )

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите резолюции от 7 юли 2005г. [1] и от 15 януари 2009 г.[2] относно Сребреница,

–   като взе предвид разпоредбите на Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и на Международния пакт за граждански и политически права, в които се признава правото на всеки на живот, свобода и лична сигурност и правото на свобода на мисълта, съвестта и религията,

–   като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, подписано в Люксембург на 16 юни 2008 г. и влязло в сила на 1 юни 2015 г.,

–   като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 827 от 25 май 1993 г., 1551 от 9 юли 2004 г. и 1575 от 22 ноември 2004 г.,

–   като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че 11 юли 2015 г. бележи 20-ата годишнина от акта на геноцид и етническо прочистване, извършен в Сребреница и в нейните околности по време на войната в Босна, който следва да ни служи за живо предупреждение за опасностите от крайните форми на национализъм и нетолерантност в обществото, които допълнително се изострят в условията на война;

Б.  като има предвид, че на 11 юли 1995 г. босненският град Сребреница, обявен за безопасна зона с резолюция 819 от 16 април 1993 г. на Съвета за сигурност на ООН, беше превзет от командваните от генерал Ратко Младич сили и под ръководството на тогавашния президент на Република Сръбска, Радован Караджич;

В.  като има предвид, че през дните на кръвопролитие след превземането на Сребреница, повече от 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, потърсили сигурност в тази зона под закрилата на Силите за защита на ООН (UNPROFOR), бяха екзекутирани от босненските сръбски сили под командването на генерал Младич и от паравоенни части, включително нередовни полицейски отряди; като има предвид, че близо 30 000 жени, деца и възрастни хора бяха принудително изгонени в контекста на мащабна кампания за етническо прочистване, което превръща това събитие в най-голямото военно престъпление в Европа след края на Втората световна война;

Г.  като има предвид, че трагичните събития от Сребреница оставиха дълбоки емоционални травми за оцелелите и създадоха трайни пречки за политическото помирение между етническите групи в Босна и Херцеговина;

Д. като има предвид, че клането в Сребреница бе обявено за акт на геноцид както от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) в решение по апелативно дело Прокурор срещу Радислав Кръстич, Дело № IT-99-33 от 19 април 2004 г., така и от Международния съд (МС) в делото относно прилагането на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид (Босна и Херцеговина срещу Сърбия и Черна гора) от 27 февруари 2007 г., стр. 127, §297 (МС);;

Е.  като има предвид многобройните нарушения на Женевските конвенции, извършени от босненските сръбски сили срещу цивилното население на Сребреница, включително депортирането на хиляди жени, деца и възрастни хора и масовите изнасилвания на жени;

Ж. като има предвид, че въпреки положените усилия за откриване и ексхумация на останките от масовите и индивидуалните гробове, тленните останки на близо 1 200 мъже и момчета от Сребреница все още не са открити и идентифицирани;

З.  като има предвид, че през 1999 г. генералният секретар на ООН в своя доклад относно превземането на Сребреница заяви, че ООН не е изпълнил своя мандат, особено по отношение на защитата на т.нар. „безопасни зони“, и следователно носи споделена отговорност;

И. като има предвид, че ЕС е изграден на принципа на мирно съжителство и ангажирано сътрудничество между неговите членки; като има предвид, че волята за предотвратяване на повтарянето на войните и престъпленията против международното хуманитарно право в Европа е една от основните движещи сили на процеса на европейска интеграция;

Й. като има предвид, че на 30 януари 2015 г. МНТБЮ потвърди присъдите на петима високопоставени босненски сръбски военни офицери, осъдени за участието си през 1995 г. в геноцида в Сребреница; като има предвид, че някои от осъдените офицери са докладвали пряко на тогавашния босненски сръбски главнокомандващ армията Ратко Младич, който понастоящем е изправен пред МНТБЮ за престъпления, включително геноцид;

1.  възпоменава и отдава почит на всички жертви на геноцида в Сребреница и на всички зверства, извършени по време на войните в бивша Югославия; изразява съболезнованията и солидарността си със семействата на жертвите, от които голяма част живеят, без да са получили окончателно потвърждение относно съдбата на техните роднини;

2.  осъжда изключително остро геноцида в Сребреница; заявява най-решително, че подобни отвратителни престъпления не бива да се случват никога повече и обявява, че ще направи всичко по силите си да предотврати извършването на такива актове в бъдеще; отхвърля всички форми на отричане, релативизация или изкривено тълкуване на геноцида;

3.  подчертава необходимостта от това политическите представители в Босна и Херцеговина да признаят миналото, за да работят успешно заедно за изграждането на по-добро бъдеще за всички граждани на страната; подчертава важната роля, която могат да имат в този труден процес съседните държави, религиозните органи, гражданското общество, изкуството, културата, медиите и образователните системи;

4.  подчертава значението на работата, извършена от МНТБЮ, и необходимостта да бъдат взети всички необходими мерки за ускоряване на съдебните и апелативните процеси и за приключването им без необосновани отлагания; отново изтъква, че е необходимо да се обръща по-голямо внимание на съдебното преследване на военни престъпления на вътрешнодържавно равнище;

5.  потвърждава ангажираността на ЕС с европейската перспектива и по-нататъшния процес на присъединяване на Босна и Херцеговина и на всички държави от Западните Балкани; счита, че регионалното сътрудничество и процесът на европейска интеграция са най-добрият начин за насърчаване на помирението и преодоляване на омразата и разделенията;

6.  настоятелно призовава за разработването на образователни и културни програми, които да насърчават разбиране на причините за подобни зверства и повишаване на осведомеността относно необходимостта от съхраняване на мира и насърчаване на правата на човека и на междурелигиозната толерантност; изразява подкрепа за организациите на гражданското общество, като например Сдружението на майките от Сребреница и Анклавите от Жепа, за основната им роля за повишаването на осведомеността и изграждането на по-широка основа за помиряване между всички граждани на държавата;

7.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, правителството и парламента на Босна и Херцеговина и нейните федеративни единици, както и на правителствата и парламентите на държавите от Западните Балкани.

 

[1] ОВ C 157 E, 06.07.06, стр. 468.
[2] ОВ C 46 E, 24.02.10, стр. 111.