Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Китай, и по-специално тези от 16 декември 2015 г. за отношенията между ЕС и Китай

Приети текстове, P8_TA(2015)0458.

–  като взе предвид изявлението от 7 януари 2016 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно изчезването на лица, свързани с издателство „Майти кърънт“ (Mighty Current) в Хонконг,

–  като взе предвид изявлението на ЕСВД от 29 януари 2016 г. относно загрижеността на ЕС за положението с правата на човека в Китай,

–  като взе предвид годишния доклад за 2014 г. на Комисията относно Специалния административен район Хонконг, публикуван през април 2015 г.,

–  като взе предвид установяването на дипломатически отношения между ЕС и Китай на 6 май 1975 г.,

–  като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Китай, чието начало беше поставено през 2003 г.,

–  като взе предвид Стратегическата програма за сътрудничество между ЕС и Китай до 2020 г., приета на 21 ноември 2013 г.,

–  като взе предвид преговорите относно ново споразумение за партньорство и сътрудничество, които са временно прекратени,

–  като взе предвид приемането на 1 юли 2015 г. от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители на новия закон за националната сигурност и публикуването на втория проект на нов закон за управление на чуждестранните НПО от 5 май 2015 г.,

–  като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и Тридесет и четвъртия кръг, проведен в Пекин на 30 ноември и 1 декември 2015 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН по правата на човека относно третия периодичен доклад за Хонконг, Китай, приет от Комитета по време на 107-ата му сесия (11 – 28 март 2013 г.),

–  като взе предвид заключителните констатации на Комитета на ООН срещу изтезанията относно петия периодичен доклад на Китай, приети на неговото 1391-во и 1392-ро заседание, проведени на 2 и 3 декември 2015 г.,

–  като взе предвид Основния закон на Специален административен район на Китайската народна република Хонконг (наричан по-долу „Основният закон“), и по-специално членовете относно личните свободи и свободата на печата, както и Наредбата относно Хартата на Хонконг за правата,

–  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че през последните четири месеца петима търговци на книги (Ли Бо, Гуй Минхай, Джан Дзипин, Лин Ронджи и Ли По) – четирима от тях с постоянно пребиваване в Хонконг и един с непостоянно – свързани с издателство „Майти кърънт“ и с неговата книжарница, които са продавали литературни произведения, критични спрямо Пекин, са изчезнали при загадъчни обстоятелства; като има предвид, че двама от тях са граждани на ЕС – Гуй Минхай е с шведско гражданство, а Ли По – с британско; като има предвид, че през януари 2016 г. се получи потвърждение, че и двамата граждани на ЕС са в континентален Китай и че има подозрения, че останалите трима са също там; като има предвид, че Ли По временно е бил заедно със съпругата си на 23 януари 2016 г. на неизвестно място в континентален Китай; като има предвид, че продължаващата липса на информация относно тяхното благосъстояние и местонахождение е изключително тревожна;

Б.  като има предвид, че съществуват убедителни твърдения в медиите и поводи за загриженост от страна на законодатели, организации за защита на правата на човека и множество граждани, че петимата търговци на книги са били отвлечени от органите на континентален Китай; като има предвид по-специално, че Ли По е бил отвлечен от Хонконг, а Гуй Минхай е изчезнал от дома си в Тайланд;

В.  като има предвид, че на 10 януари 2016 г. хиляди протестиращи в Хонконг се събраха по улиците с искания градската управа да предприеме действия, за да изясни изчезването на петимата търговци на книги; като има предвид, че тези изчезвания следват поредица насилствени нападения през 2013 г. и 2014 г. срещу журналисти от Хонконг, критични към Пекин;

Г.  като има предвид, че Хонконг утвърждава и защитава свободата на словото, свободата на изразяване на мнение и на публикуване; като има предвид, че публикуването на всякакви материали, критични към китайското ръководство, е законно в Хонконг, макар да е забранено в континентален Китай; като има предвид, че принципът „една държава, две системи“ гарантира автономността на Хонконг от Пекин по отношение на свободите, залегнали в член 27 от Основния закон;

Д.  като има предвид, че са публикувани разкрития, че 14 издатели и 21 издания в Хонконг са били определени като мишени във вътрешен документ на Комунистическата партия от април 2015 г., в който се разкрива стратегия за „унищожаване“ на забранени книги при техните източници в Хонконг и Макао; като има предвид, че страхът от репресии накара някои търговци в Хонконг да премахнат критичните спрямо Китай книги от своите рафтове;

Е.  като има предвид, че правителството на континентален Китай строго ограничава и инкриминира свободата на изразяване на мнение, по-специално чрез цензура; като има предвид, че китайската „Велика защитна стена“ в интернет дава възможност на правителството да цензурира всяка политически неприемлива информация; като има предвид, че Китай поддържа строги ограничения върху свободата на изразяване на мнение, а популярността на критичните спрямо Китай книги сред читателите в континентален Китай се счита за заплаха за социалната стабилност;

Ж.  като има предвид, че на 17 януари 2016 г. Гуй Минхай публикува изявление за медиите в континентален Китай, в което той твърди, че доброволно е отпътувал за континентален Китай, и чрез самопризнание, което изглежда сякаш принудително, признава, че има по-ранна присъда за шофиране в нетрезво състояние;

З.  като има предвид, че както шведските, така и британските органи поискаха пълно съдействие от китайските органи с цел да се защитят правата на техните граждани, както и на другите „изчезнали“ лица;

И.  като има предвид, че Комитетът на ООН срещу изтезанията изразява сериозна загриженост във връзка с последователни твърдения от различни източници, че не е прекратена практиката на незаконно задържане в непризнати и неофициални места за задържане, т.нар. „черни затвори“; като има предвид, че той е изразявал и сериозни опасения относно последователни твърдения, че практиката на изтезания и малтретиране все още е дълбоко вкоренена в системата на наказателното правосъдие, което разчита прекомерно на признанията като основа за издаването на присъди;

Й.  като има предвид, че Китай официално и формално призна универсалния характер на правата на човека и през последните три десетилетия се присъедини към международната рамка за правата на човека, като подписа широк кръг договори относно правата на човека и по този начин стана част от международната правна и институционална рамка за правата на човека;

К.  като има предвид, че член 27 от Основния закон, който е де факто конституция на Хонконг, гарантира „свободата на словото, на печата и на публикуването, свободата на сдружаване, свободата на събранията, на шествията и демонстрациите“; като има предвид, че Основният закон, договорен между Китай и Обединеното кралство, гарантира тези права за 50-годишен период, който приключва през 2047 г.;

Л.  като има предвид, че 17-ата среща на високо равнище ЕС – Китай на 29 юни 2015 г. пренесе двустранните отношения на ново равнище, и като има предвид, че в своята стратегическа рамка относно правата на човека и демокрацията ЕС се ангажира, че ще постави въпросите за правата на човека в центъра на отношенията си с всички трети държави, в т.ч. със стратегическите си партньори;

М.  като има предвид, че ЕС и Китай провеждат диалог по правата на човека от 1995 г. насам и че и двете страни считат правата на човека за важна част от двустранните си отношения;

Н.  като има предвид, че според 21-ия годишен доклад (юли 2014 г.) на Асоциацията на журналистите в Хонконг 2014 година е била най-мрачната година за свобода на печата в Хонконг от няколко десетилетия насам; като има предвид, че някои журналисти са били физически нападани или уволнени, а други журналисти с критични възгледи са били преместени в по-малко чувствителни области;

1.  изразява сериозната си загриженост относно липсата на информация за местонахождението и благосъстоянието на петимата изчезнали търговци на книги; призовава за незабавното публикуване на подробна информация относно местонахождението и благосъстоянието на Ли По и Гуй Минхай и призовава те да бъдат незабавно освободени невредими и да им се даде право на комуникация; призовава за незабавното освобождаване на всички други лица, задържани произволно, защото са упражнявали своето право на свобода на изразяване на мнение и на публикуване в Хонконг, включително тримата други търговци на книги;

2.  призовава китайското правителство незабавно да докладва всяка информация, свързана с изчезналите търговци на книги, както и да започне незабавен и отворен за участие прозрачен диалог и комуникация по този въпрос между органите на континентален Китай и тези в Хонконг; отбелязва като положително развитие съобщението от Ли По и срещата му с неговата съпруга;

3.  призовава съответните органи в Китай, Хонконг и Тайланд да разследват и изяснят обстоятелствата около изчезванията в съответствие с принципите на правовата държава и доколкото е възможно, да съдействат за завръщането на издателите у дома невредими;

4.  изразява своята загриженост относно твърденията, че правоприлагащите агенции на континентален Китай действат в Хонконг; припомня, че ако континентални правоприлагащи агенции са действали в Хонконг, то това би било нарушение на Основния закон; счита, че това би било в противоречие с принципа „една държава, две системи“; призовава Китай да зачита гаранциите за автономност, дадени на Хонконг съгласно Основния закон;

5.  решително осъжда всички случаи на нарушаване на правата на човека, по-специално произволните арести, предаването, насилствено изтръгнатите признания, тайното задържане, задържането на лица без да се позволява комуникация с тях и нарушенията на свободата на публикуване и на изразяване на мнение; припомня, че независимостта на редакторите на книги, на журналистите и на блогърите трябва да бъде опазвана; призовава за незабавно прекратяване на нарушенията на правата на човека и политическото сплашване;

6.  осъжда ограниченията и инкриминирането на свободата на изразяване на мнение и изразява съжаление относно затягането на ограниченията върху свободата на изразяване на мнение; призовава китайското правителство да прекрати потискането на свободното движение на информация, включително чрез ограничаване на употребата на интернет;

7.  изразява своята загриженост във връзка с предстоящото приемане на проектозакона за управлението на чуждестранни НПО, тъй в актуалното си състояние той драстично би затруднил дейността на гражданското общество в Китай и силно би ограничил свободата на сдружаване и свободата на изразяване на мнение в страната, включително като забранява чуждестранни НПО, които не са регистрирани в китайското Министерство на обществената сигурност, и забранява на провинциалните отдели за обществена сигурност да финансират който и да било китайски индивид или организация, както и на китайски групи да провеждат „дейности“ от името или с разрешението на нерегистрирани чуждестранни НПО, включително тези със седалища в Хонконг и Макао; призовава китайските органи да внесат съществени промени в този проектозакон, за да го приведат в съответствие с международните стандарти за правата на човека, като тук се включват и международните ангажименти, поети от Китайската народна република;

8.  изразява своята загриженост във връзка с новия проектозакон относно киберсигурността, който би засилил и институционализирал практиките на цензура и наблюдение на киберпространството, както и във връзка с приетия закон за националната сигурност и проектозакона за борба с тероризма; отбелязва безпокойствата на китайските адвокати реформатори и защитници на гражданските права, че тези закони допълнително ще ограничат свободата на изразяване на мнение и че автоцензурата ще се увеличи;

9.  вярва, че крепките текущи отношения между ЕС и Китай трябва да осигурят ефективна платформа за зрял, съдържателен и открит диалог по въпросите на правата на човека, основан на взаимно уважение;

10.  подчертава ангажимента на Европейския съюз да укрепва демокрацията, включително принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система, основните свободи и права, прозрачността, свободата на информация и свободата на изразяване на мнение в Хонконг;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството и парламента на Китайската народна република и на ръководителя на администрацията и Законодателния съвет на Специален административен район Хонконг.