Документ за разглеждане в заседание

 

18.11.2009                                                                                                                  B7‑0155/09

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

за приключване на разискванията по изявления на Съвета и на Комисията

съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм

Luigi Berlinguer

от името на комисията по правни въпроси

Juan Fernando López Aguilar

от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Carlo Casini

от името на комисията по конституционни въпроси

 

B7‑0155/09

Резолюция на Европейския парламент относно съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм

Европейският парламент,

–       като взе предвид Договора от Лисабон, по-конкретно неговите разпоредби относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП) и неговата нова нормативна уредба за защита на основните права и укрепване на гражданството на Съюза, членове 2, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Лисабон, както и въведения с Договора от Лисабон Протокол № 8 към Договора за функционирането на Европейския съюз относно присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), и Хартата за основните права на Европейския съюз („Хартата”), която има същата правна стойност като Договорите,

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2009 г., озаглавено „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите” ( COM (2009)0262 ), което очертава нейните приоритети по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие за периода от 2010 до 2014 г., заедно с оценката на Програмата от Хага и плана за действие ( COM(2009)0263 ) и таблицата за прилагане на тази програма ( SEC(2009)0765 ), както и приноса на националните парламенти, гражданското общество и агенциите и органите на ЕС,

–       като взе предвид проекта на документ на председателството на Съвета от 16 октомври 2009 г., озаглавен „Програмата от Стокхолм – отворена и сигурна Европа за гражданите“ (14449/09),

–       като взе предвид съвместните разисквания на комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на комисията по конституционни въпроси в съответствие с член 51 от правилника,

–       като взе предвид 110, параграф 2 от своя правилник,

A.     като има предвид, че от влизането в сила на Договора от Амстердам насам ПССП е основна цел на Европейския съюз; като има предвид, че от съществено значение е връщането към първоначалния замисъл на програмата от Тампере, който включваше аспекти на наказателното и на гражданското право, като се фокусираше върху принципите на правовата държава, спазването на правата на човека и основните свободи,

Б.     като има предвид, че глобализацията засяга не само финансовия сектор, но и във все по-голяма степен ПССП; като има предвид, че това пространство се нуждае от по-цялостен политически подход, придружен от мерки за разрешаване на неотложните въпроси, свързани с миграцията и убежището, и особено от по-задълбочен обмен и сътрудничество между лицата, ангажирани в политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи, развитието, международната търговия и социалните въпроси,

В.     като има предвид, че Договорът от Лисабон, който неотдавна беше одобрен чрез парламентарно гласуване или референдум, ще прекрои правното основание, целите и методите за вземане на решение в областта на политиките, свързани с ПССП,

Г.   като има предвид, че предоставените за пръв път с Договора от Лисабон права и институционална роля на националните парламенти ще имат положително въздействие върху развитието и функционирането на ПССП, именно защото ще се гарантира по-добре зачитането на принципа на субсидиарност,

 

Д.     като има предвид, че в много области на политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи решенията на национално равнище вече не са подходящи и следователно трябва да бъдат разработени отговори на европейско равнище на международните предизвикателства, свързани с миграцията, сигурността и технологиите, включително информационните и комуникационни технологии,

 

Е.     като има предвид, че премахването на проверките по вътрешните граници на ЕС е едно от най-големите постижения на европейската интеграция,

Ж.    като има предвид, че гражданите са пряко представени на равнище ЕС в Европейския парламент и че държавите-членки са представени в Съвета от своите правителства, които от своя страна подлежат на демократична отчетност пред своите национални парламенти; като има предвид, че следователно необходимото парламентаризиране на Европейския съюз трябва да се основава, от една страна, на разширяване на правомощията на Европейския парламент по отношение на целия процес на вземане на решения в Съюза, и, от друга страна, на засилен контрол на националните правителства от страна на съответните парламенти,

З.       като има предвид, че съвместните мерки трябва да бъдат ограничени в рамките на компетентността на Общността и че европейският подход следва да бъде приложен само тогава, когато обещава да бъде по-успешен, отколкото действията на национално равнище,

И.     като има предвид, че правата на гражданите на ЕС и правото им на защита, по-специално в областта на защитата на данни, трябва да бъдат запазени, и като има предвид, че общата политика в областта на правосъдието и вътрешните работи трябва да остане обект на парламентарен контрол,

Й.     като има предвид, че прозрачността в законотворческия процес трябва да бъде от първостепенно значение и, като има предвид, че националните парламенти и гражданите следва да могат да следят и наблюдават определянето и прилагането на свързаните с ПССП политики,

 

К.     като има предвид, че присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, предвидено в Договора от Лисабон, няма да засегне защитата на основните права в Европейския съюз, която се основава на Хартата на основните права на ЕС и на съдебната практика на Съда на Европейските общности, а ще представлява важен допълнителен защитен елемент; като същевременно отчита необходимостта от установяване на ясно разграничение между компетентността на Европейския съд по правата на човека и тази на Съда на Европейските общности,

 

Л.     като има предвид, че е необходимо, в интерес на борбата срещу организираната престъпност, измамите и корупцията по надежден и своевременен начин, както и в интерес на защитата на финансовите интереси на ЕС, да се засили полицейското и съдебно сътрудничество, да се осигури по-системно участие на Европол и Евроюст в разследванията, да се създаде Европейска прокуратура и да се постигнат ефективни и измерими резултати, и като има предвид, че гражданите на ЕС желаят той да играе по-голяма роля в борбата срещу корупцията,

М.    като има предвид, че в областта на гражданското правосъдие приоритетите за следващите пет години трябва да отразяват потребностите, изразявани от отделните граждани и деловите среди,

 

Н.     като има предвид, че взаимното признаване, като крайъгълен камък на ПССП, изисква взаимно доверие в правните системи на други държави, и като има предвид, че тези ценности могат да се осигурят само чрез взаимно познание и разбиране, като по този начин се създаде европейска съдебна култура,

 

О.     като има предвид, че европейското пространство на правосъдие трябва да се изгради на основата на европейска съдебна култура сред практикуващите юристи, съдиите и прокурорите, като тази култура следва да не е основана само на правото на Общността, но също да е разработена и с взаимно познаване и разбиране на националните съдебни системи, цялостно преработване на университетските учебни програми, с обмен, учебни посещения и съвместно обучение с активната подкрепа на Европейската мрежа за съдебно обучение и Академията по европейско право,

 

П.     като има предвид, че взаимното доверие зависи също така от текущото оценяване на ефективността и резултатите на различните национални системи, което се провежда както на национално, така и на европейско равнище; като има предвид, че в тази връзка трябва да се посочи безценната работа на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието към Съвета на Европа,

 

Р.     като има предвид, че европейските мрежи в различните отрасли на съдебната система (Европейската мрежа за съдебно обучение, Европейската мрежа на висшите съдебни съвети, Мрежата на председателите на върховните съдилища на Европейския съюз, Мрежата от европейски главни прокурори Европравосъдие, Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, както и мрежите на практикуващите юристи) трябва да играят активна роля в по-нататъшното изграждане на европейската съдебна култура, като се вземе предвид резолюцията на Парламента от 10 септември 1991 г. относно учредяването на Академия по европейско право[1], позицията му от 24 септември 2002 г. относно приемането на решение на Съвета за създаване на Европейска мрежа за съдебно обучение[2] и резолюцията му от 9 юли 2008 г. относно ролята на националния съдия в европейската съдебна система[3], и препоръката му до Съвета от 7 май 2009 г. относно разработването на пространство на наказателно правосъдие в ЕС[4],

 

С.     като има предвид, че през последните години значително нарасна броят на престъпленията в киберпространството, което доведе до по-сложни предизвикателства пред съдебната система и се оказа тежест за капацитета на съдилищата; като има предвид, че предвид посочените новости, е необходимо да се разгледа възможността за учредяване на специализиран Европейски съд за престъпления в киберпространството,

 

Поглед в бъдещето на ПССП според Договора от Лисабон

1.      отбелязва, че е вероятно новата многогодишна програма за ПССП да бъде приета и прилагана в съответствие с новата нормативна уредба на Договора от Лисабон, така че трябва вече да включва всички негови нововъведения, съгласно които:

 

–    сътрудничеството в рамките на Шенген, което включва свободното движение на хора в рамките на ЕС, се потвърждава като основен принцип на ПССП и шенгенското пространство следва да бъде допълнително разширено;

 

–    гражданството на Съюза и защитата на основните права ще бъдат ядрото на свързаните с ПССП политики и институциите на ЕС ще бъдат призовани да спазват принципа на равенство между гражданите на ЕС;

 

–    процесът на вземане на решения ще бъде подобрен чрез използване на обикновената законодателна процедура, която ще подлежи на постоянен контрол от страна на Съда на Европейските общности;

 

–    допълнителни гаранции ще подсигурят строгото зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност в ПССП, като се предвижда известен брой национални парламенти да могат да започнат „процедура на предупреждаване”, както и да се предоставя на една държава-членка правото да използва „аварийна спирачка”, когато счита, че проект на законодателен инструмент в областта на съдебното сътрудничество по наказателни дела ще засегне съществени елементи от нейния вътрешен национален ред; използването на „аварийната спирачка“ обикновено ще води до засилено сътрудничество в рамките на ядро от държави, които желаят да интегрират своите политики;

 

2.      отбелязва, че действията на ЕС ще станат по-надеждни, тъй като ще се основават на нова или променена нормативна уредба, включваща нови разпоредби относно защитата на основните права, в това число правата на националните малцинства, нови разпоредби относно предотвратяването на всички форми на неравенство, особено между мъжете и жените (член 8 от ДФЕС), или на дискриминация (член 10 от ДФЕС), разпоредби за насърчаване на принципа на откритост във всички европейски институции, органи, служби и агенции (член 15 от ДФЕС), разпоредби относно защитата на личните данни от злоупотреби от страна на физически или юридически лица (член 16 от ДФЕС), относно закрилата от консулски и дипломатически представителства (член 23 от ДФЕС), относно общите политики в областта на убежището и имиграцията (член 77 и сл. от ДФЕС), относно насърчаването на интеграцията на граждани на трети страни (член 79, параграф 4 от ДФЕС) и относно подобряването на администрацията (член 298 от ДФЕС);

 

3.      подчертава значението на неограниченото разширяване на юрисдикцията на Съда на Европейските общности, както за постановяване на преюдициални заключения по всеки въпрос, свързан с ПССП, така и за даване на разрешение на Комисията за започване на процедури за нарушение[5];

 

4.      посочва, че съществуването на национални клаузи за отказ от участие усложнява достъпа на гражданите и предприятията до правосъдие в рамките на европейското ПССП и намалява неговата прозрачност, и че поради това, в интерес на справедливостта, последователността и опростяването, тези клаузи следва да се избягват, когато това е възможно;

5.      изразява удовлетворение от въвеждането с Договора от Лисабон на процедурата на съвместно вземане на решение като обикновена законодателна процедура в областите на ПССП, където досега тя не се прилагаше, като по този начин се гарантира парламентарен контрол върху различните аспекти на европейската политика в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и върху предприетите мерки в тази област; счита, че включването на Европейския парламент в ратифицирането на международните споразумения е само необходимо допълнение към правомощията и отговорностите, които ще му бъдат признати във вътрешен план, по-конкретно по въпросите, които понастоящем са обхванати от третия стълб;

 

6.      счита, че принципът на солидарност между държавите-членки, и между държавите-членки и Съюза придобива особено значение в ПССП и трябва да се превърне в активна, задължителна солидарност, особено когато става въпрос за граничен контрол, имиграция, гражданска защита и за клаузата за солидарност;

По-последователна, прозрачна и демократична многогодишна програма

 

7.      счита, че програмата от Стокхолм следва по-специално:

–    да отговори на проблемите, свързани с миграцията, в дух на солидарност;

–    да постигне по-добър баланс между сигурността на гражданите (т.е. защитата на външните граници, преследването на трансгранични престъпления) и защитата на техните индивидуални права;

–    да предостави на гражданите достъп до справедлив съдебен процес; и

–    да уреди практическите проблеми, пред които са изправени гражданите в Европейския съюз по въпроси, чието разрешаване е от компетентността на различни съдебни сисетми;

 

8.      счита, че приоритетна цел на прилагането на програмата от Стокхолм следва да бъде да се гарантира, в дух на лоялно сътрудничество, че на гражданите ще бъде предоставено еднакво равнище на защита на основните им права, независимо дали са изправени пред публичната власт, упражнявана от Съюза, включително от агенции или други органи, и от държавите-членки, и че никой няма да бъде ощетяван при упражняване на основните свободи, предоставени на гражданите на Съюза, в съответствие с общите за държавите-членки традиции на зачитане на правата на човека и принципа на правовата държава;

 

Междупарламентарно сътрудничество

9.      изтъква, че в новата нормативна и институционална уредба, създадена с Договора от Лисабон, по-нататъшната дейност в рамките на ПССП може да се развива само чрез надлежно привличане на Европейския парламент и националните парламенти, както и на гражданското общество, извършено по подходящ начин, с оглед установяване на открит и непрекъснат диалог;

 

10.    призовава за по-прозрачен законотворчески процес на равнище ЕС и на национално равнище, и приветства прилагането на обикновената законодателна процедура, която ще позволи най-широко приложение на правото на достъп до документи и информация по време на процеса на вземане на решения, по-специално когато дадено предложение би могло да засегне индивидуалните и граждански права, независимо дали инициативата е предприета от Комисията или от група държави-членки;

11.    обявява, в интерес на прозрачното законотворчество на международно равнище, по отношение на което Комисията придоби общностни правомощия, а Парламентът остана само с правото на одобрение, както се доказа по-специално от развитието на събитията във връзка с Хагската конференция за международно частно право – че поема ангажимент да следи отблизо развитията на Хагската конференция за международно частно право; поема ангажимент да подкрепи финансово създаването на парламентарен форум, отворен за заинтересованите членове на ЕП и за членовете на националните парламенти с оглед осигуряването на средства за осведомяване на парламентаристите относно новостите, свързани с конференцията и нейната работа и постижения, както и да се даде възможност за обсъждане на различни въпроси пред публичен форум;

 

12.   приветства създадената с Договора от Лисабон рамка за оценка на политиките в областта на ПССП и призовава за установяване на конкретна система за мониторинг и оценка, по-специално в областта на правосъдието, която да се фокусира върху качеството, ефикасността и справедливостта на съществуващите правни инструменти, правораздаването и защитата на основните права, като тясно приобщи Европейския парламент и националните парламенти; следователно:

· отбелязва, че в момента съществуват няколко системи за оценка в областта на ПССП и че е необходимо те да бъдат консолидирани в единна и последователна рамка, която да обхваща всички аспекти, включващи фазите от предварителната и последваща оценка до оценката на прилагането на законодателството,

· счита, че следва да бъде въведена по-добра координация между оценките, осъществени от различните органи на ЕС,

· призовава за създаване на система за оценка, която да предостави на Парламента и на националните парламенти достъп до информация, свързана с политиките (член 70 от ДФЕС) и с дейностите на комитета по вътрешна сигурност (член 71 от ДФЕС), както и на Европол (член 88 от ДФЕС) и на Евроюст (член 85 от ДФЕС), съвместно с ФРОНТЕКС, Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище и шенгенската система; във връзка с това счита, че на Парламента следва да се предостави правото на обвързващо становище относно назначаването на директори на агенциите (тъй като Парламентът е и бюджетният орган);

· освен това счита, че с цел определяне на рамката на сътрудничеството на Парламента с националните парламенти в рамките на ПССП, би било добре да бъде създаден постоянен форум на представителите на политическо равнище (по двама от всяка камара + двама заместници), които да се срещат два пъти годишно и да разполагат с общо работно пространство, където да бъде възможно да се обменя в реално време цялата информация, свързана с ПССП, включително и тази, за която е предвиден органичен достъп); счита също така, че на представителите на националните парламенти следва да се разреши да присъстват на процедурите на Парламента на равнище комисии, както и по време на годишното обсъждане на Парламента относно напредъка на ПССП;

 

13.    счита, че следва да бъде отделено приоритетно значение на ограничаването на големите различия между правилата и политиките, одобрени на европейско равнище, и прилагането им на национално равнище;

 

14.    призовава периодичната оценка на постигнатите резултати в рамките на многогодишната програма да бъде предмет на годишно обсъждане в Европейския парламент, в което следва да участва гражданското общество и което следва са съсредоточи върху защитата на основните права в ЕС, и което следва да се основава на доклади на Съвета, Комисията, Европейския надзорен орган по защита на данните и Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), както и на оценки и изследвания на независими експерти, на приноса на организациите на гражданското общество и на резолюциите на Парламента;

 

Европа на правата

 

15.    счита, че ефективната защита и насърчаването на основните права представляват основата на демокрацията в Европа и са предпоставките за консолидиране на ПССП;

 

16.    припомня също, че Съюзът се присъединява към ЕКПЧ, следователно преговорите с оглед на присъединяването на Съюза към ЕКПЧ трябва да започнат незабавно;

 

17.    призовава освен това Комисията да разработи междуинституционалното споразумение с оглед на Договора от Лисабон и последиците от свързването на ЕКПЧ, Европейския съд по правата на човека и институциите на ЕС;

 

18.    припомня, че с Договора от Лисабон Хартата на основните права придобива задължителна правна сила в същата степен, както и Договорите, и ще се прилага изцяло спрямо всички мерки, предприемани по отношение на ПССП, както и че съответствието с Хартата ще подлежи на контрол от Съда на ЕО; изразява съжаление обаче относно въвеждането на протокола, ограничаващ правното действие на Хартата в националното право на две държави-членки, и повторно изразява своята загриженост относно неравенството между хората, което може да се породи;

 

19.    призовава за цялостен и безпристрастен преглед на необходимостта, пропорционалността и ефективността на съществуващите мерки в областта на свободата и правосъдието, включително на тяхното въздействие върху защитата и насърчаването на ценностите и принципите на ЕС, и на основните права на гражданите; призовава за оценка на въздействието на всяка нова политика, законодателно предложение и програма по отношение на основните права и ценностите на ЕС, като тази оценка следва ясно да посочва кои основни права могат да се засегнат и какви мерки се предвиждат за тяхната защита в съответствие с принципите на пропорционалност и необходимост; счита, че следва да се провеждат консултации с Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) през целия политически цикъл от законодателни предложения, които засягат основните права и правата на човека;

 

20.    счита смъртното наказание за жестоко, нечовешко и унизително наказание и призовава настоятелно Съюза и неговите държави-членки да работят за неговото премахване във всички държави в света;

Борба с дискриминацията и насърчаване на интеграцията

 

21.    призовава да се предприемат действия за цялостното осведомяване на гражданите и лицата, пребиваващи на територията на ЕС относно техните основни права, включително чрез кампании за повишаване на осведомеността, насочени както към широката общественост, така и към уязвимите групи, чрез неформални образователни инициативи и включване на въпросите на недискриминацията и равенството в официалните учебни програми, както и повишаване на съзнанието на институциите на ЕС и на държавите-членки, които развиват дейност в областта на ПССП, за ключовата важност на основните права, и за установяване на начини за търсене на правна защита, както на национално, така и на европейско равнище, в случаи на нарушаване на тези права;

 

22.    призовава Съветът бързо да приеме хоризонталната директива относно недискриминацията и да приложи съществуващите правни инструменти; счита, че многообразието обогатява Съюза и че Съюзът трябва да представлява безопасна среда, в която да се уважават различията и националната чувствителност и да се защитават най-уязвимите групи, като например ромите; следователно настоява в Програмата от Стокхолм да залегне като приоритет активното увеличаване на осведомеността относно законодателството за забрана на дискриминацията и равенството между половете, както и борбата с бедността, дискриминацията на основа на пол, сексуална ориентация, възраст, увреждане, религиозна или верска принадлежност, цвят, произход, национален или етнически произход, с расизма, антисемитизма, ксенофобията и хомофобията, и защитата на децата и на малцинствата; счита, че следва да се използват и прилагат в пълна степен съществуващите инструменти и мерки за справяне с насилието срещу жените; следователно призовава испанското председателство и следващите председателства по време на своя мандат да постигнат напредък по отношение на европейски разпоредби за защита, за да гарантират, че жертвите на подобни престъпления се ползват с еднаква степен на защита във всички държави-членки;

 

23.    припомня, че от гледна точка на обикновения гражданин една от най-големите заплахи за вътрешната сигурност е социалната изолация; изтъква, че безработицата и други проблеми с доходите, като например свръхзадлъжнялостта, задълбочили се със световната финансова криза, увеличават риска от изолация и че етническите малцинства са силно уязвими, тъй като са изправени и пред риска да станат жертва на дискриминация и престъпления на расистка основа;

 

24.    призовава за събиране и съставяне от страна на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) на надеждна и съпоставима статистика за всички основания за дискриминация, включително дискриминация спрямо национални малцинства, призовава за равно третиране на тези различни основания и за тяхното публикуване в лесно разбираема форма и споделя мнението на трите председателства на Съвета (испанското, белгийското и унгарското), че евентуално преразглеждане на мандата на FRA следва да се проведе възможно най-скоро и че подобно преразглеждане ще даде възможност за задълбочаване на сътрудничеството със Съвета на Европа и за обмисляне на евентуално разширяване на мандата на FRA, който понастоящем изисква разглеждане на състоянието на основните права в Европейския съюз;

 

25.    потвърждава отново, че Съюзът и държавите-членки трябва да обединят усилията си за пълно включване в обществото на уязвимите групи, и в частност на ромите, като насърчават интеграцията им в образователната система и на пазара на труда и като предприемат действия за предотвратяване на насилието срещу тях;

26.    изтъква, че не може да се посочи значителен напредък, въпреки че създателите на правото и политиките на ЕС са приели обемен корпус от закони за борба с многостранната дискриминация, на която са подложени жените от малцинствен произход, особено жените от ромското малцинство; следователно призовава държавите-членки да преразгледат прилагането на всички политики, свързани с явлението многостранна дискриминация;

Повече права във връзка с гражданството на Съюза

 

27.    изтъква, че с въвеждането на „гражданската инициатива” в Договора от Лисабон гражданите ще играят пряка роля в упражняването на суверенните правомощия на Съюза, за пръв път пряко включени в инициирането на европейски законодателни предложения; настоятелно изисква този нов инструмент да бъде прилаган по начин, който наистина насърчава хората да го използват, и призовава Комисията да вземе надлежно предвид всички инициативи, които отговарят на правните критерии;

28.    приветства предвидената от Договора от Лисабон гражданска инициатива и настоятелно призовава Комисията, когато представя предложение относно практическите условия на прилагането на тази инициатива, да отдаде дължимото внимание на ролята на Парламента и на съществуващото право на внасяне на петиции;

 

29.    възнамерява да инициира ново предложение за цялостна реформа на закона за избори за Европейски парламент; отново изразява позицията си, че с цел насърчаване на европейските граждани да участват в европейските избори по местопребиваване, Съветът, съгласно разпоредби, които той вече е призован да разработи, следва да предприеме действия за улесняване упражняването на активно и пасивно избирателно право;

30.    призовава държавите-членки да прилагат в пълна степен правата, свързани с гражданството на Съюза, с цел гражданите на Съюза да могат да упражняват правото си на свободно движение заедно с членовете на семейството си, като по този начин имат възможност да работят, да учат, да се пенсионират, да участват в политиката и в демократичния живот и да водят семеен живот без никакви ограничения в целия Съюз, като бъде гарантирано правото им на всички социални придобивки, независимо от местопребиваването им; счита, че държавите-членки следва да гарантират, че гражданите на ЕС могат лесно да упражняват правото си на глас в общински избори;

31.    призовава държавите-членки да гарантират, че принципът на взаимно признаване се прилага също и за еднополовите двойки в ЕС – а именно за брачните двойки, партньорите, за двойките във фактическо съжителство, най-малкото по отношение на правата, свързани със свободата на движение;

 

32.    призовава Комисията и държавите-членки да потърсят начини, по които свободното движение на гражданите на ЕС може да бъде улеснено, като се помогне на желаещите да се възползват от това си право граждани на ЕС да се интегрират и да участват в приемната държава, в която са избрали да имигрират, упражнявайки правото си на свобода на движение в рамките на Европейския съюз;

 

33.    счита, че упражняването на тези свободи трябва да се осигури на наднационално равнище и че гражданите на ЕС трябва да могат да упражняват в пълна степен специфичните си права дори извън границите на Съюза; следователно изтъква значението на укрепването на координацията и сътрудничеството в сферата на консулската защита;

 

34.    призовава държавите-членки да изпълняват по справедлив и последователен начин задължението си за осигуряване на консулска и дипломатическа защита на гражданите на Съюза посредством прилагането на споразумение относно минималната консулска подкрепа, предоставяна на гражданите на ЕС извън територията на ЕС;

 

35.    призовава Съвета и Комисията да превърнат в приоритет повишаването на прозрачността и подобряването на достъпа до документи, тъй като това е от първостепенно значение за целите, свързани с постигането на ориентиран към гражданите ЕС;

 

36.    приветства факта, че в Програмата от Стокхолм се говори за участие в демократичния живот на Европейския съюз; настоятелно призовава Съвета да включи в Програмата от Стокхолм специален раздел относно подходящите мерки, необходими за насърчаване на участието на жените в предизборни кампании и в политическия живот като цяло, с оглед заличаване на демократичния дефицит, който все още съществува поради ограниченото представяне на жените на общински, национални и европейски избори;

Миграция

 

37.    счита, че всеки всеобхватен подход към имиграцията трябва да взема предвид „тласкащите фактори”, които на първо място карат хората да напуснат държавата си, и изисква ясни планове за инвестиции и развитие в държавите на произход и транзитните държави, по-специално посредством улесняване на паричните преводи от мигрантите към техните държави на произход или посредством установяване на търговски и селскостопански политики, които насърчават икономическите възможности, както и посредством развитие на демокрацията, правовата държава, правата на човека и основните свободи;

38.    подчертава, че масовото регламентиране на статута на незаконните имигранти не представлява адекватен отговор, тъй като подобна мярка не решава същинските проблеми, залегнали в основата на явлението, а е възможно дори да утежни цялостния проблем, действайки като „издърпващ” фактор;

39.    подчертава необходимостта от продължаване на подходящо финансирани и амбициозни програми за регионална закрила в тясно сътрудничество с Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и засегнатите трети държави;

40.    призовава за консолидиране и прилагане в действие на такава политика за имиграцията и убежището, в която свободите и обществената сигурност са правилно балансирани; настоятелно призовава за изграждане на политиките за интеграция, имиграция и предоставяне на убежище въз основа на най-пълно зачитане на основните права и достойнството на всяко лице и подчертава колко е важно общностното право да бъде напълно съвместимо с международните правни инструменти в тази област, с цел да се гарантира последователен подход и да се разработят съгласувани действия не само в борбата срещу незаконната имиграция, но и за да се подпомагат нуждаещите се бежанци; очаква с нетърпение установяването на превантивни мерки за свеждане до минимум на притока от незаконни мигранти;

 

41.    настоятелно призовава за разработване на по-силна политика за имиграцията, свързана тясно с други общностни политики, по-конкретно политиката за заетост, за да се създаде законна имиграция като алтернатива на незаконната имиграция и да се увеличат положителните ефекти както за държавите-членки, така и за благоденствието на самите имигранти;

42.    настоява върху необходимостта да се консолидира глобалният подход на ЕС към миграцията, така че да предлага възможност за нови начини на провеждане на политически диалог и сътрудничество с трети държави, за да се подобрят миграционните потоци, да се предотвратят хуманитарни катастрофи и тези потоци да се направят съвместими с изискванията на пазара на труда;

43.    подчертава необходимостта от по-тясно обвързване на политиките в областта на миграцията и развитието и от по-интензивен диалог между държавите на произход и транзитните държави, по-специално с цел да се предотврати проблема с незаконната миграция; в тази връзка подчертава, че ефективните съвместни действия срещу незаконната миграция ще предоставят на държавите-членки по-добри възможности за определяне на условията за законна миграция;

Убежище

 

44.    призовава за по-нататъшно развитие на общата европейска система за предоставяне на убежище с цел създаване на „Европа на убежището“, както предвижда Европейският пакт за имиграцията и убежището; счита, че една обща процедура следва да гарантира по-голяма съгласуваност и по-високо качество на вземането на решения в държавите-членки, за да се намалят различията в степента на закрила в Европа;

 

45.    призовава настоятелно Съвета и държавите-членки да спазват легалното определение за „бежанец“, залегнало в Конвенцията на ООН за статута на бежанците;

46.    счита, че макар и в центъра на общата политика за имиграцията и убежището да трябва да остане солидарността, тя също така трябва да включва и солидарност с държавите-членки, които изпълняват международните си задължения относно бежанците и търсещите убежище, и следователно да гарантира, че нито една държава-членка не избягва тази отговорност;

47.    насърчава воденето на преговори по предстоящи и очаквани законодателни предложения относно европейските инструменти за предоставяне на убежище, за да се подобрят стандартите и да се обърне внимание на пропуските в съществуващата правна уредба;

48.    призовава също така за солидарност между държавите-членки, от една страна, и търсещите убежище и другите бежанци, от друга;

49.   призовава държавите-членки активно да се включат и да покажат пълния си ангажимент с механизмите за солидарност като предвиждания от Комисията пилотен проект за повторно установяване на лица, ползващи се с международна закрила, както и с други инициативи, които водят до установяване на дългосрочна солидарност между държавите-членки, както и да насърчават регионалните програми за защита; във връзка с това счита, че следва да се въведе прозрачна система за оценяване на съответния капацитет на прием на държавите-членки и че ролята на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището в това отношение следва да бъде изяснена; затова призовава за открит дебат по различните налични възможности за установяване на задължителен механизъм за ефективна солидарност, по-конкретно посредством повторно вътрешно установяване;

 

50.    призовава в тази връзка за незабавно придаване на официален характер на принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, закрепен в член 80 от ДФЕС, който следва да включва система за „задължителна и неотменима солидарност”, наред с по-силно сътрудничество с трети държави и по-специално със съседни държави, имаща за цел да помага за развиването на техните системи за убежище и закрила по начин, който зачита основните права и международните норми за закрила, поставя реалистични очаквания и не подкопава или се опитва да замести достъпа до закрила в Европейския съюз;

 

51.    счита, че е необходим подход на партньорство с държавите на произход и транзитните държави, за да се гарантира, че те играят активна роля и помагат за управлението на миграционните потоци, предотвратяването на незаконната имиграция чрез информиране на потенциалните мигранти за съпътстващите рискове и установяването на ефективни информационни кампании относно възможностите за законно влизане и/или работа в държавите-членки на ЕС;

 

52.    подчертава, че всички споразумения с държави на произход и транзитни държави, като например Турция и Либия, следва да включват глави за сътрудничество в областта на имиграцията, отчитащи състоянието на държавите-членки, които в най-голяма степен са изложени на миграционни потоци, и с акцент върху борбата с незаконната имиграция и трафика на хора чрез улесняване работата на Frontex;

 

53.    призовава за по-нататъшно сътрудничество за засилване на мерките за обезпечаване на ефективно и бързо завръщане на незаконно пребиваващите мигранти, които не се нуждаят от закрила, като се дава предимство на доброволното завръщане;

 

54.    призовава да се приемат мерки, за да се обърне внимание на пречките за упражняване правото на събиране на семейството, пред които са изправени някои граждани на трети държави, законно пребиваващи в държавите-членки;

 

55.    посочва, че циркулярната миграция следва да се насърчава, но припомня, че този подход не трябва да означава дъмпинг на възнагражденията и социален дъмпинг и не трябва да отрича необходимостта от мерки за интеграция;

 

Граници и визи

 

56.    призовава за приемане на всеобхватен план, който да определя общите цели и структурата на стратегията на Съюза за интегрирано управление на границите, с цел реално прилагане на общата политика по въпросите на убежището, имиграцията и контрола на външните граници съгласно член 67, параграф 2 от ДФЕС;

57.    призовава за стратегически подход в областта на визовата политика, за да се запази съгласуваността на действията, вътрешните правила и външните ангажименти, включително гарантирането на еднакво третиране на държавите-членки от страна на трети държави;

58.    настоятелно призовава Комисията, с цел да изпълнява по-ефективно принципа на визова реципрочност с трети държави и по този начин да гарантира еднакво третиране в това отношение на всички граждани на ЕС, да преосмисли стратегията си, като използва всички налични инструменти, като например санкции, и да обвърже този въпрос със своите преговори с тези трети държави;

 

59.    счита, че Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) като съществен инструмент в глобалната стратегия на Съюза относно имиграцията трябва напълно да зачита правата на човека на мигрантите; призовава за по-голям парламентарен контрол над нейната дейност и подкрепя преразглеждането на мандата й, включително определянето на ясна рамка за операциите по връщане, които отговарят на международните стандарти за правата на човека, и установяването на регионални и специализирани служби, с цел да се засили ролята й; счита, че Frontex следва да участва в преговорите с трети държави относно операциите по реадмисия;

 

60.    припомня, че е абсолютно необходимо Frontex да може да разчита на достъпността на ресурсите, предоставени й от държавите-членки, както за нейната координация на отделните съвместни операции, така и за постоянните й мисии;

 

61.    призовава за инициативи за създаването, със сътрудничеството на ВКБООН, на система за съвместно обработване на исканията за предоставяне на убежище в държави извън Европейския съюз;

62.    призовава всички засегнати държави-членки да разрешат потенциалните практически и/или правни проблеми по отношение на използването на средствата на съответната държава-членка, участваща в съвместни операции;

63.    припомня, че е абсолютно необходимо ШИС II и ВИС да могат да започнат да действат възможно най-скоро; счита, че ШИС II ще внесе значителни подобрения и нови функции, например въвеждането на биометрични данни и взаимното свързване на сигнали, които ще допринесат за по-добър контрол по външните граници и засилена сигурност;

64.    настоява да не се пускат в действие нови инструменти за управление на границите или широкомащабни системи за съхраняване на данни, докато съществуващите инструменти все още функционират в пълна степен и са безопасни и надеждни, и призовава за провеждане на цялостна оценка на необходимостта и пропорционалността на новите инструменти, които са свързани с въпроси, като например влизане и напускане, програмата за регистрация на пътниците, Passenger Name Record (PNR), и системата за предварително разрешение за пътуване;

Закрила на децата

 

65.    подчертава значението на Договора от Лисабон, с който Хартата придобива задължителна правна сила, и това, че в член 24 от нея изрично се уреждат правата на детето и се предвижда, наред с другото, че „при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение“;

 

66.    счита, че е от съществена важност всички мерки на ЕС в тази област да зачитат и насърчават правата на детето, както са определени в Конвенцията на ООН за правата на детето, и призовава за засилени действия на ЕС за закрила на детето във всички сфери на ПССП;

 

67.    призовава държавите-членки да зачитат и прилагат правата на детето, както са заложени в Конвенцията на ООН за правата на детето;

68.    настоятелно призовава Европейския съюз да се заеме по по-решителен начин със случаите на злоупотреби спрямо деца, каквито са насилието, дискриминацията, социалната изолация и расизмът, детският труд, проституцията и трафикът, както и да стимулира полагането на координирани усилия за тяхната закрила и защитата на правата им, като използва Конвенцията на ООН за правата на детето като ориентир за действията на ЕС в тази област и като основа за изменение на съществуващото законодателство;

69.    счита за неотложно разглеждането на проблема за закрилата на непридружени и разделени деца, предвид особените рискове, на които са изложени;

70.    подчертава колко е важно в контекста на политиката за имиграция да се отчитат правата на детето и да се обръща специално внимание на децата в особено уязвимо положение; счита, че в тази област трябва да се изработи амбициозна европейска стратегия;

 

71.    настоятелно призовава държавите-членки да гарантират, че в тази област политиките на ЕС за предоставяне на убежище, за миграцията и трафика третират децата мигранти най-напред и най-вече като деца; както и да гарантират, че те се ползват с правата си на деца, без да търпят дискриминация; по тази причина настоява, че всеки план за действие на ЕС относно непридружените малолетни и непълнолетни лица от трети държави трябва да гарантира, че:

 

(а)    всички непридружени деца получават специална закрила и подкрепа при престоя си в ЕС;

 

(б)    ЕС определя действия, които да подкрепят държавите-членки при намиране на сигурно, конкретно и трайно устойчиво решение за всяко дете и при зачитане на висшия интерес на детето;

 

(в)    когато завръщането в трета държава е във висш интерес на детето, се прилага подходяща процедура на връщане и процес на реинтеграция в сътрудничество с държавата, в която то се завръща; и

 

(г)     ЕС сътрудничи на трети държави за предотвратяване на несигурната миграция и предоставяне на възможности на децата в засегнатите държави;

 

72.    призовава да се отдели специално внимание на малолетните и непълнолетните лица, независимо от това дали те са с придружител или не, за да се гарантира, че те не са задържани под каквато и да е форма;

 

73. изтъква, че децата с произход от трети държави могат да се окажат особено уязвими и изложени на ситуации на експлоатиране на техния труд, специално в държави, където те не получават подходяща помощ и закрила поради статуса си на лица без документи; настоява, че политиките на ЕС в областите на труда, убежището, миграцията и трафика на хора трябва да признават тези реалности и да са насочени към тях;

Защита на данните и сигурност

 

74.    отбелязва нарастващото значение на интернет и отбелязва, че световният и отворен характер на интернет изисква световни стандарти за защита на данните, сигурност и свобода на словото; призовава Съвета и Комисията да поемат инициатива при установяването на глобална платформа за изготвянето на такива стандарти; счита за особено важно случаите, в които от частно интернет дружество може да бъде изискано да предостави данни на правителствени органи, да бъдат строго ограничени, дефинирани и регламентирани, както и да се гарантира, че употребата на тези данни от правителствените органи се подчинява на най-строгите стандарти за защита на данните;

 

75.    настоява за гарантиране зачитането на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, в качеството им на основни права, във всички политики на Съюза;

 

76.    подчертава необходимостта от интегриране на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот с оглед на развиващите се технологии и създаването на широкомащабни информационни системи;

77.    счита, че подходът, основан на принципа на зачитане на личния живот още при проектиране на продукта („privacy by design“), следва да бъде съществен елемент на всяко развитие, което има вероятност да изложи на риск сигурността на личните данни на частни лица, както и вярата и доверието на обществеността в онези, които разполагат с информация за нейните членове;

78.    посочва, че принципът на наличност рискува да позволи обмена на лични данни, които не са събрани по легитимен и законосъобразен начин, и че този принцип трябва да бъде подкрепен от общи правила; изразява съмнения относно улесняването на оперативни дейности, които не включват европейска дефиниция и общи норми за разследванията под прикритие, следенето на граждани и др.;

79.    счита, че преди предвиждане на действия на ЕС в тази област следва да се определят ясни критерии за оценка на пропорционалността и на необходимостта от ограничения на основните права; счита освен това, че последиците от дадено предложение следва винаги да бъдат анализирани внимателно, преди да бъде взето решение;

80.    приветства предложението за международни стандарти в областта на защитата на данните; изтъква, че споразуменията относно защитата на данните с трети държави следва да бъдат осъществявани при пълна прозрачност, с упражняване на демократичен контрол от страна на Парламента, както и че стандартите за защита на данните на европейско равнище в третата държава представляват минимално условие за осъществяването на обмен на данни;

 

81.    приветства предложението за всеобхватна схема за защитата на данните в ЕС и в отношенията с трети държави; призовава за изчерпателна оценка на цялото приложимо законодателство (относно борбата срещу тероризма, полицейското и съдебно сътрудничество, имиграцията, презатлантическите споразумения) в областта на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;

82.    приветства голямото значение, което Програмата от Стокхолм отдава на технологията, в контекста на ефективната защита на личните данни и на личния живот;

83.    настоятелно призовава Европейския съюз да засвидетелства решимостта си да вземе предвид специалните нужди на уязвимите хора във всички свои политики;

84.    подчертава необходимостта от по-ясни и строги граници на обмена на информация между държавите-членки и използването на общи регистри в ЕС; счита, че в противен случай изграждането на широкомащабни регистри на равнище ЕС може да застраши личната неприкосновеност и регистрите могат да станат неефективни, докато рискът от изтичане на информация и корупция ще нарасне;

 

85.    призовава държавите-членки да увеличат взаимното доверие в своите способности да засилят сигурността; счита, че взаимното доверие зависи също от ефективната и стриктна текуща оценка на ефективността и резултатите от действията на различните държави-членки;

Гражданско и търговско правосъдие за семейства, граждани и стопански субекти

По-голям достъп до гражданско правосъдие за гражданите и стопанските субекти

 

86.    счита, че приоритетите в областта на гражданското правосъдие трябва да удовлетворяват на първо място и преди всичко потребностите, изразени от отделни граждани и стопански субекти, като постоянно се опростява организацията на правосъдието и се създават по-ясни и по-достъпни процедури с цел да се гарантира правилното прилагане на основните права и защитата на потребителите; за тази цел, като приветства решенията на Комисията да представи предложение относно завещанията и наследяването и Зелена книга относно режима на имуществени отношения между съпрузите във връзка със законна раздяла и развод, призовава за:

–       допълнителни усилия за насърчаване на алтернативното разрешаване на спорове, насочени по-специално към подобряване на достъпа на потребителите до правосъдие; въвеждане на механизми за колективно обезщетение на равнището на Общността, така че на гражданите и стопанските субекти да се гарантира по-голям достъп до правосъдие, като обаче отбелязва, че това не трябва да води до излишно фрагментиране на националното процесуално право;

 

–       предложения за проста и независима европейска система за налагане на запор върху банкови сметки и временно замразяване на банкови депозити, взаимно признаване и прилагане на автентични документи, премахване на изискванията за легализиране на документи, разпоредби за запълване на пропуските, останали в Регламента Рим ІІ[6] относно правата на личността и клеветата, окончателно решение за проблема с двустранните споразумения, уреждащи юрисдикцията и признаването и изпълняването на решения, при необходимост чрез протокол към следващия договор за присъединяване, който бъде сключен; в допълнение, да се обмисли предложение за международен инструмент, позволяващ щателна проверка на всички съдебни решения, издадени от трети държави, преди тяхното признаване и прилагане в държавите-членки, както и разпоредби за запълване на пропуските, подчертани от Съда на Европейските общности в областта на дружественото право, предложение относно закрилата на уязвими възрастни и предложение за регламент за приемане, ако е необходимо чрез използване на засилено сътрудничество, относно приложимото право в областта на семейните отношения и родителските задължения, основано на висшия интерес на децата и недискриминацията между партньорите;

 

–       подробно разглеждане на форма на общностна временна мярка, в допълнение към мерките, които могат да бъдат разпоредени от националните съдилища, на различаващите се национални правни подходи при запазване на собственост и други подобни механизми, на признаването на международни осиновявания и на целия въпрос за взаимно признаване на националните документи за гражданско състояние;

 

–       Кодекс на Общността относно споровете, който да обедини в един инструмент всички регламенти, приети в тази област до 2013 г., и да отбележи 45-тата годишнина от Брюкселската конвенция, чието сключване беше крайъгълен камък в международното частно право;

 

–       проучване на практическото приложение на голямото количество новаторско законодателство, прието към днешна дата в областта на гражданския процес, с оглед опростяването му, където е възможно, и кодифицирането му в единен инструмент, обхващащ цялото прието общностно законодателство в тази област;

 

87.   настоява, че следва да не се прибързва с премахването на процедурата на екзекватура в контекста на Регламента Брюксел I[7] и че то следва да бъде съпътствано от подходящи гаранции;

88.   би желал да разгледа предложения за изготвяне на 28-ма незадължителна схема по въпроси от областта на гражданското право, свързани с трансгранични аспекти на семейното право, правата на физическите лица и вещното право;

89.    подчертава необходимостта от по-нататъшно насърчаване на присъствието на ЕС в правната сфера посредством глобални решения и многостранни инструменти; счита, че близкото сътрудничество с международни организации, като Хагската конференция за международно частно право и Съвета на Европа, е от особено значение; освен това счита, че ЕС следва да насърчава и подкрепя присъединяването на трети държави, особено на съседните на ЕС, към международни правни споразумения, както и че това е от ключово значение, особено в областта на семейното право и закрилата на детето;

Използване на всички предимства на единния пазар чрез европейското договорно право

 

90. призовава Комисията да засили работата си във връзка с европейското договорно право въз основа на академичния проект за обща референтна рамка, както и на други академични трудове в областта на европейското договорно право, и да включи напълно Парламента в отворения и демократичен процес, който трябва да доведе до приемането на политическа обща референтна рамка; подчертава, че политическата обща референтна рамка следва да доведе до незадължителен и пряко приложим инструмент, позволяващ на страните по договор, наред с другото, дружества и потребители, свободно да избират европейското договорно право като право, уреждащо финансовите им операции;

 

91.    заявява отново, че проектът за обща референтна рамка следва да бъде предоставен от Комисията на възможно най-голям брой съответни езици, наред с други научни трудове, с цел да се осигури достъп до тях на всички заинтересовани страни, както и че следва той вече да се използва като незадължителен правен инструмент за европейските и национални законодатели; настоява още от сега съответните разпоредби на проекта за обща референтна рамка да се разглеждат систематично и подробно във всички предстоящи предложения на Комисията и оценки на въздействието, които засягат договорното право;

92.    насърчава Комисията да продължи работа по своята неотдавнашна идея да предложи стандартни договори за доброволна употреба в определени сектори въз основа на общата референтна рамка;

По-добро законодателство в областта на правосъдието

 

93. подчертава необходимостта европейското законодателство в областта на съдебното сътрудничество да е с възможно най-високо качество и да се основава на точни оценки на въздействието, с цел на гражданите и стопанските субекти да се предоставят ефективни инструменти; изразява съжаление от факта, че в миналото не са извършвани точни оценки на въздействието в тази област; отбелязва подобрението, постигнато в последно време, и се ангажира в предстоящия период да подложи на критичен анализ една оценка на въздействието, извършена от Комисията;

 

94. изразява твърдо убеждение, че с цел да се гарантира минимално равнище на независим контрол при изготвянето на оценки на въздействието, следва да бъде създадена независима експертна група, която да наблюдава, чрез проверки на място, качеството на становищата, представени от Съвета за оценка на въздействието, и че също така следва да се разреши на представители на заинтересованите страни да оказват помощ при извършването им;

95. счита, че правното сътрудничество е ключов фактор за сближаването не само на гражданските, но и на наказателните производства на различните държави-членки; счита следователно, че сближаването на процесуалните права на гражданите на държавите-членки следва да се насърчава еднакво в областта на гражданските и на наказателните производства;

Изграждане на европейска съдебна култура

 

96. призовава за създаване на европейска съдебна култура, обхващаща всички аспекти на правото; за тази цел изтъква, че:

 

–          Мрежата на председателите на върховните съдилища, Европейската мрежа на висшите съдебни съвети, Асоциацията на съветите на държавните и върховни административни съдилища, Мрежата от европейски главни прокурори Европравосъдие (Eurojustice), съдебните служители и практикуващите юристи могат много да предложат, като координират и насърчават професионалното обучение за безпристрастно и взаимно разбиране на съдебните системи на други държави-членки и като улесняват разрешаването на трансгранични спорове и проблеми, а тяхната дейност трябва да бъде улеснена и да бъде финансирана в достатъчна степен; това трябва да доведе до напълно финансиран план за европейско съдебно обучение, съставен във взаимодействие с горепосочените съдебни мрежи, като се избягва ненужното дублиране на програмите и структурите, който план да доведе до създаването на Европейска съдебна академия, съставена от Европейската мрежа за съдебно обучение и Академията по европейско право;

–          трябва да съществуват активни политики, създадени да подпомагат взаимното познаване и разбиране на чуждестранното право, и по този начин да се постигне по-голяма правна сигурност и да се насърчи взаимното доверие, което е от съществено значение за взаимното признаване; тези политики трябва да предвиждат обмен на опит, обмени, посещения и информация и курсове за практикуващите и съдебната система, както и координация на съществуващите национални системи за юридическо обучение в ЕС и предоставяне на курсове в областта на националното право за практикуващи юристи и съдии;

 

97.    във връзка с това призовава Комисията да насърчава създаването от университетите, други специализирани институти за висше образование и компетентните професионални организации на обща система от точки/кредити за обучението на съдии и практикуващи юристи; призовава Комисията да създаде мрежа от органи за юридическо обучение в целия ЕС, които да осигурят постоянното текущо провеждане на курсове по националното право, сравнително право и право на ЕС за практикуващи юристи и съдии;

Електронно правосъдие: възможности за гражданите, практикуващите и съдебната система

 

98.    призовава за повече усилия с цел насърчаване и разработване на електронното правосъдие на общностно равнище в интерес на достъпа до правосъдие за гражданите и стопанските субекти и счита, че:

–       държавите-членки, които си сътрудничат по двустранни проекти, следва да гарантират, че дейността им е така замислена, че може да бъде пренесена на общностно равнище, с цел да се избегне ненужно дублиране;

 

–       съществуващата основна част на общностното право в областта на гражданското право, по-специално процесуалното право, следва да бъде съгласувано в по-голяма степен с използването на информационните технологии, особено по отношение на европейското платежно нареждане и процедурата за искове с малък материален интерес, Регламента за доказателствата по гражданските дела[8] и алтернативното разрешаване на спорове, и следва да бъдат предприети действия в областта на електронните актове и прозрачността на имуществото на длъжниците; следва целта да бъде постигане на по-прости, по-евтини и по-бързи граждански производства при трансграничните случаи;

 

–       допълнително следва да бъдат разработени електронни инструменти като Европейската информационна система за съдимост (ECRIS) и Шенгенската информационна система (ШИС);

 

99.    Счита, че електронното правосъдие следва да опрости достъпа на гражданите до правна помощ, да се съкратят съдебните процедури и да се подобри ефективността на съдебния процес и следователно призовава бъдещият многоезичен портал за електронно правосъдие да включва достъп до юридически бази данни, електронни съдебни и извънсъдебни средства, интелигентни системи, предназначени да подпомагат гражданите при търсенето на начини за справяне с юридически проблеми, а също така и пълни регистри и указатели на юристи и достъпни наръчници за правната система на всяка държава-членка;

 

100.    счита, че порталът следва също така да бъде предназначен за използване като инструмент от съдии, съдебни служители, служители на национални министерства и практикуващи юристи, като всички те да имат право на защитен достъп до съответната част на портала; призовава тази част от портала да позволява защитена комуникация, видеоконферентна връзка и обмен на документи между съдилищата, както и между съдилищата и страните в производствата (дематериализация на производствата), да дава възможност за проверка на електронни подписи, да предвиди подходяща система за проверка и да предоставя средства за обмен на информация;

101.    призовава Комисията да гарантира оформянето на цялото бъдещо законодателство в областта на гражданското право по такъв начин, че то да може да бъде използвано в електронни формуляри, при които да се изисква попълването на минимално количество свободен текст; призовава за действия, с които при необходимост да се гарантира предоставянето на онлайн помощ на всички официални езици и наличието на онлайн услуги по електронен превод; също така, при необходимост от връчване на документи, следва да се предвиди разпоредба, с която да се гарантира, че документите могат да се връчват и съобщенията могат да се предават по електронна поща и че могат да се използват електронни подписи, а при необходимост от устни показания следва да се насърчава използването на видеоконферентна връзка; освен това счита, че всички бъдещи предложения следва да включват обоснована декларация на Комисията, че са съобразени с изискването за съвместимост с електронното правосъдие;

102.  призовава Европейската информационна система за съдимост (ECRIS) да отдели важно място на информацията за съдимост относно случаи на насилие, основаващо се на пола;

Приоритети в наказателното правосъдие

 

103.    призовава за изграждането на пространство на наказателно правосъдие на ЕС, основано на зачитането на основните права, принципа на взаимно признаване и необходимостта да се запази съгласуваността на националните системи на наказателно право, което да бъде разработено чрез:

· амбициозен правен инструмент относно процесуалните гаранции в наказателните производства, основан на презумпцията за невиновност, която дава ход на правото на защита,

· стабилна правна уредба, гарантираща основния принцип ne bis in idem и улесняваща трансфера на наказателни производства между държавите-членки и разрешаването на споровете за компетентност, при високо равнище на гаранции и права на защита, и като се гарантира ефективен достъп до тези права и до механизми за правна защита;

●    на равнището на държавите-членки трябва да бъде предвидена всеобхватна правна уредба, която предоставя на жертвите на престъпления, и по-специално жертви на тероризма, организираната престъпност, трафика на хора и насилието, основаващо се на пола, възможно най-голяма степен на защита, включително подходящо обезщетение,

●    обща правна уредба, която предоставя на свидетелите възможно най-голяма степен на защита,

●    минимални стандарти за затворите и условията на задържане и общ набор от права на затворниците в ЕС, включително подходящи правила за обезщетение на лица, които са били задържани или осъдени неправомерно, насърчени от сключването на споразумения между ЕС и трети държави за връщане на осъдени техни граждани, пълно прилагане на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз[9] и разпоредбата за достатъчно финансиране от ЕС както за изграждането, в контекста на регионалните планове за сигурност, на нови места за задържане в държавите-членки, засегнати от пренаселеност на затворите, така и за програмите за повторно социално установяване; и всеобхватен правен инструмент за събирането на доказателства и допустимостта им в наказателните производства;

●    приемане на европейски законодателен инструмент, който да дава възможност за конфискуване и използване за социални цели на печалбата и активите на международни престъпни организации;

· всеобхватен правен инструмент за събирането на доказателства и допустимостта им в наказателните производства,

●      мерки за гарантиране на правна помощ чрез достатъчни бюджетни средства и

●      мерки за борба с насилието, по-специално насилието срещу жени и деца;

104.    подчертава, че работата във връзка с незаконната имиграция трябва да взема предвид усилията за борба с трафика на хора и по никакъв начин не трябва да се позволи да се наказват особено уязвимите жертви на престъпления, по-специално жени и деца, или да се застрашават техните права;

105.    подчертава, че една от всеки четири жени в Европа е била или е жертва на насилие от страна на мъже; следователно призовава Комисията да консолидира правното основание в рамките на настоящата структура на ЕС, за да гарантира, че всички форми на насилие срещу жените са обхванати от широко и основано на пола определение на насилието срещу жени; отправя искане, въз основа на това правно основание, да бъдат предложени директива и европейски план за действие относно насилието срещу жените, които осигуряват превенция на насилието, закрила на жертвите и наказателно преследване на извършителите; призовава държавите-членки да отчитат надлежно специфичните обстоятелства на жените имигранти, по-специално на младите момичета, които са добре интегрирани в ЕС (често с двойно гражданство) и които, в контекста на своите семейни или интимни връзки, са жертва на отвличане, противозаконно лишаване от свобода, физическо насилие и психически тормоз по религиозни и културни съображения или въз основа на съответни традиции, и да гарантира, че са приети мерки за ефективен достъп до механизми за помощ и закрила;

106.    настоява аспектът на равнопоставеност на половете да се взема предвид на всички етапи от разработването на политиката, насочена срещу трафика на хора;

Ясна многопластова стратегия за сигурност: Европа, която защитава гражданите си (Борба с престъпността и същевременно гарантиране на правата на гражданите)

 

107.  отправя критика във връзка с липсата на всеобхватен генерален план, определящ общите цели и структура на стратегията на ЕС за сигурност и управление на границите, както и липсата на подробности, показващи как всички свързани с това програми и схеми (независимо дали са вече приложени, в процес на подготовка или на етап разработване на политика) ще функционират заедно и как могат да бъдат оптимизирани връзките между тях; счита, че при разглеждане на структурата на стратегията на ЕС за сигурност и управление на границите Комисията следва най-напред да анализира ефективността на съществуващото законодателство с оглед постигане на оптимално взаимодействие между тях;

 

108.  настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че бъдещите действия на ЕС в тази област напълно отговарят на основното значение на основните права и свободи и точното равновесие между сигурност и свобода, както и че постигането на тази цел бива наблюдавано и рационализирано по адекватен начин;

 

109.  ангажира се, в рамките на новата институционална уредба, определена от Договора от Лисабон, да работи с Комисията и Съвета за съсредоточаване върху насърчаване на свободата на гражданите на ЕС, докато се разработва правната рамка на ЕС по наказателноправни въпроси; счита, че действително задължението за защита на гражданите от тероризъм и организирана престъпност следва да бъде подкрепено от ефективни правни и оперативни инструменти, отчитащи световния мащаб на тези явления, както и да бъде обхванато от ясно законодателство, което да предоставя на гражданите на ЕС възможност за пълно упражняване на правата им, включително правото на оспорване на непропорционални или неясни правила и на неуместното прилагане на правилата;

 

110.  счита, че държавите-членки следва да обмислят доколко е постижимо създаването на правна рамка на ЕС по наказателноправни въпроси;

111.  призовава ЕС да признае достойнството, смелостта и страданията на непреките жертви на тероризма и изтъква, че защитата и насърчаването на правата на жертвите на тероризма и впоследствие предоставянето на парични обезщетения в тяхна полза следва да бъдат приоритет; признава изключителната уязвимост на жените като непреки жертви на тероризма;

 

112.  призовава за приемането на всеобхватна правна уредба, предоставяща на жертвите адекватна закрила и компенсация, по-специално посредством приемането на проект на рамково решение за изменение на съществуващите инструменти в областта на закрилата на жертвите; счита, че е особено важно да се разработи съвместен подход с последователен и по-убедителен отговор спрямо потребностите и правата на всички жертви, гарантиращ, че жертвите са третирани именно като жертви, а не като престъпници;

113.  приветства оказването на подкрепа на жертвите на престъпления, включително на жени, подлагани на насилие и сексуален тормоз, като приоритет за шведското председателство; настоятелно призовава Съвета да включи в програмата от Стокхолм всеобхватна европейска стратегия, насочена към изкореняване на насилието срещу жените, включително и превантивни мерки (като например повишаване на осведомеността относно насилието на мъже над жени), политики за защита на жертвите, включително специален раздел относно правата на жертвите на престъпления, както и за по-усилено оказване на подкрепа на жертвите на престъпления, и по-специално на младите момичета, които все по-често стават жертви на тежки престъпления, и конкретни мерки за съдебно преследване на извършителите; призовава испанското председателство по време на своя мандат да приложи изцяло плана за действие, предвиден в програмата от Стокхолм, и да докладва ежемесечно пред Европейския парламент относно постигнатия напредък;

 

114.  възприема целта за сигурна Европа като легитимна и е съгласен със значимостта на непрекъснатото развитие и укрепване на общата политика на ЕС в областта на борбата срещу тероризма, организираната престъпност, незаконната имиграция, трафика на хора и сексуалната експлоатация;

 

115.    призовава за разработване на всеобхватна, трансевропейска стратегия за борба с организираната престъпност, която да съчетава усилията и средствата, с които разполагат държавите-членки, европейските институции, специализираните агенции на ЕС и мрежите за обмен на информация; подчертава същевременно, че организираната икономическа престъпност, като контрабандата с тютюневи изделия, причинява загуби на приходи, които се добавят към вече сериозното положение на публичните финанси в много държави-членки на ЕС, и призовава за незабавното приемане на ефективни превантивни мерки;

116.    счита, че допълнителните действия срещу организираната престъпност и тероризма следва да бъдат насочени повече към защитата на основните права и следва да предоставят подходяща защита на свидетелите, стимули за онези, които сътрудничат за разбиване на терористични мрежи, и политики на превенция и интеграция, насочени по-специално към отделни лица, принадлежащи към високорискови категории, като при всички обстоятелства се отдава приоритетно значение на етичните икономически и социални мерки за превенция и мерките за обезщетение и възстановяване по отношение на жертвите на тероризма;

117.    счита, че е от изключително значение ЕС да положи сериозни усилия за борба с трафика на хора, което представлява все по-сериозен проблем; счита, че борбата с трафика трябва да се извършва както извън територията на ЕС, така и на нея, както и че във връзка с всички предложения за мерки следва да се прави анализ на равнопоставеността на половете; счита, че ЕС и държавите-членки следва по-специално да се борят срещу търсенето на услуги, предоставяни от жертвите на трафика на хора, чрез въвеждането на наказания, образователни мерки и кампании за повишаване на осведомеността; счита, че тъй като трафикът на хора с цел сексуална експлоатация представлява по-голямата част от това престъпление в абсолютни стойности (79% според данните на ООН), връзката между търсенето на подобни услуги и трафика на хора трябва ясно да бъде посочена и призната, и счита, че ако търсенето на сексуални услуги се контролира, трафикът на хора също ще намалее;

118.    призовава за насърчаване на прозрачността и интегритета и за по-сериозна борба срещу корупцията въз основа на целеви план и периодична оценка на антикорупционните мерки, предприемани от държавите-членки, по-специално на изпълнението на инструментите, разработени от самия ЕС, със специален акцент върху трансграничната корупция; както и за разработването на цялостна антикорупционна политика и за периодичен преглед на прилагането й;

119.    призовава за активна подкрепа за мониторинг от страна на гражданското общество на антикорупционните мерки и интегритета, както и за ангажиране на гражданите срещу корупцията, не само чрез започване на консултации по политиките и установяване на канали за пряка комуникация, но и чрез предвиждане на средства и програми, с които на гражданите да се гарантира лесното използване на предоставеното им пространство;

120.    подчертава увеличаването на кражбите на самоличност и настоятелно призовава за създаването на всеобхватна стратегия на ЕС за борба с киберпрестъпността в тази област, разработена в сътрудничество с доставчиците на интернет и организациите на потребителите, както и създаването на бюро на ЕС за подпомагане на жертвите на кражба на самоличност и измами, свързани с идентичността;

121.    призовава за по-ясни правила относно юрисдикцията и правната уредба, приложима за киберпространството, с цел да се насърчат трансграничните разследвания и споразуменията за сътрудничество между правоприлагащите органи и операторите, по-специално за целите на борбата с детската порнография в интернет;

122.    призовава за по-ефективни и ориентирани към резултати политики за по-нататъшно прилагане на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси чрез по-систематично включване на Европол и Евроюст в разследванията, по специално по дела, свързани с организирана престъпност, измами, корупция и други сериозни престъпления, които сериозно застрашават сигурността на гражданите и финансовите интереси на ЕС;

123.    призовава за ежегодно публикуване на всеобхватен доклад относно престъпността в ЕС, обединяващ доклади, свързани със специфични области, като например оценка на опасността от организирана престъпност и годишния доклад на Евроюст, и подчертава необходимостта от интердисциплинарен подход и всеобхватна стратегия за превенция и борба с тероризма и трансграничните престъпления като трафик на хора и киберпрестъпления;

124.    призовава Комисията и държавите-членки към тясно сътрудничество за обмен на най-добри практики и опит, натрупан в областта на политиките за борба срещу радикализацията; в това отношение счита, че местните и регионалните органи разполагат с добри възможности за споделяне на най-добри практики за борба с радикализацията и поляризацията и поради това призовава за включването им в разработването на стратегии за борба с тероризма;

125.    призовава за насърчаване на полицейското сътрудничество между държавите-членки чрез насърчаване на взаимното познаване и доверие, чрез съвместни обучения и създаване на общи екипи за полицейско сътрудничество, както и на програма за обмен на студенти в сътрудничество с Европейския полицейски колеж;

126.    призовава Комисията и Европейския съвет спешно да поправят правното положение, възникнало в резултат на решенията на Съда на ЕО по съответните дела по отношение на черните списъци, по-специално делото Kadi[10], като при това вземат предвид в пълна степен основните права на засегнатите лица, включително правото на справедлив съдебен процес и правото на обжалване;

 

127.    призовава за подобряване на Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), с цел да се създаде възможност за предотвратяване на повторните деяния в различни държави-членки, по-специално по отношение на престъпленията срещу деца;

128.    призовава по-специално Комисията да започне на ранен етап обсъждания и консултации със заинтересованите лица, включително представители на гражданското общество, по всички аспекти, свързани със създаването на Европейска прокуратура, която да разполага с правомощия за борба с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в член 86 от ДФЕС;

129.  подчертава необходимостта от разработване на всеобхватна европейска стратегия за сигурност, основана на плановете за сигурност на държавите-членки, по-неоспорим принцип на солидарност и обективна оценка на добавената стойност на агенциите, мрежите и обмена на информация на ЕС; възнамерява да следи отблизо заедно с националните парламенти всички дейности, провеждани от Съвета в контекста на оперативно сътрудничество относно вътрешната сигурност на ЕС;

130.  настоятелно призовава Съвета и Комисията да разработят стратегии за сигурност, които да вземат под внимание както вътрешните, така и външните аспекти на международната организирана престъпност и тероризъм; настоява ЕС да възприеме по-интегриран подход спрямо европейската политика за сигурност и отбрана и спрямо правосъдието и вътрешните работи;

131.  призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да оценят и направят преглед на действащите международни, европейски и национални закони и политики за борба с наркотиците, както и да насърчават политики за намаляване на вредите, особено с оглед на конференциите, проведени по тези въпроси на равнище ООН;

132.    призовава Комисията и държавите-членки да установят трансгранично сътрудничество в областта на правоприлагането с участието на агенции като Frontex и Европол, с цел да допринесат за сигурността и безпрепятствената организация на големи транснационални публични мероприятия, като спортни събития (например Олимпийските игри 2012 и Евро 2012);

Оперативни органи и агенции и технически инструменти

 

133.  отдава голямо значение на укрепването на Евроюст и Европол и се ангажира да участва изцяло, заедно с националните парламенти, при определянето, оценяването и контролирането на дейността им, по-специално с цел проучване на възможностите за постигане на напредък в създаването на Европейска прокуратура;

134.  призовава за преразглеждане на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси[11], както и на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни[12] и член 13 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[13];

 

135.    призовава за по-тясно и задълбочено сътрудничество между националните администрации, европейските агенции и съвместните оперативни екипи (като Шенгенската информационна система ІІ (ШИС), визовата информационна система (ВИС), митническата информационна система, ЕВРОДАК и съдебните мрежи), както и за специфично сътрудничество между разузнавателните и полицейските служби на национално и европейско равнище в борбата срещу тероризма и организираната престъпност; счита, че следва да се гарантира по-ефективно европейско полицейско сътрудничество между всички трети държави и държавите-членки на Европейския съюз, като се предвидят подходящи гаранции, с които да се осигури адекватно равнище на защита на личните данни;

136.  изразява огорчение от липсата на напредък при прилагането на актуализираната Шенгенската информационна система ІІ (ШИС ІІ) и на новата визова информационна система (ВИС) и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че всички подготвителни дейности на съответните равнища са засилени, така че да бъдат избегнати по-нататъшни закъснения;

137.  подчертава необходимостта от установяване на ефективно, устойчиво и сигурно управление на големите европейски информационно-технологични системи, като например ШИС II, ВИС и „Евродак“, което гарантира, че всички правила, отнасящи се до тези системи, във връзка с целта, правото на достъп и мерките по отношение на сигурността и защитата на данни, се прилагат в пълна степен; подчертава в тази връзка безусловната необходимост от всеобхватен, единен набор от правила за защита на личните данни в ЕС;

138.  припомня, че в някои области създаването на агенции, например, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Евроюст, Европол, Frontex и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, беше много полезно за създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие; счита, че като се има предвид, че Шенген е ядрото на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, е от основно и жизненоважно значение да се създаде европейска агенция за управлението на важни информационни системи относно това пространство, а именно ШИС II, ВИС и „Евродак“, тъй като това е най-надеждното решение;

Неотложни въпроси

 

139.    призовава Комисията незабавно да предложи консолидиране на приетите в ПССП от 1993 г. насам 1200 различни мерки, с цел да се постигне последователност в областта на тези политики, като същевременно се отчитат новите задачи и роли на Съюза, както и новата правна уредба, предоставена от Договора от Лисабон, като се започне с области, считани за приоритетни в съгласие с Европейския парламент; припомня на Комисията, че Парламентът ще извърши оценка на нейните ангажименти в това отношение по време на предстоящите изслушвания на членовете на Комисията;

140.    застъпва становището, че в случай че дадена процедура е започната съгласно разпоредбите на Договора от Ница, който предвижда обикновена консултация с Парламента - какъвто е случаят в много области, касаещи ПССП, и становището на Парламента е вече дадено, законодателната процедура би следвало да се започне отново съгласно Договора от Лисабон на първо четене, за да се даде на Парламента възможността да се произнесе, като се отчетат неговите прерогативи;

 

141.  призовава Комисията да опрости финансовите програми, установени, за да подкрепят създаването на ПССП и да ги направи по-достъпни; в този контекст подчертава необходимостта от финансова солидарност при подготовката на новите финансови перспективи;

 

142.    запазва правото си отново да се върне към този въпрос със специфични предложения, когато бъде консултиран относно законодателната програма за действие;

 

143.    призовава за средносрочен преглед и оценка на програмата от Стокхолм в началото на 2012 г.

 

 

o

o o

 

144.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

 

[1] ОВ C 267 E, 14.10.1991 г., стр. 33.
[2] ОВ C 273 E, 14.11.2003 г., стр. 99.
[3] Приети текстове, P6_TA(2008)0352
[4] Приети текстове, P6_TA(2009)0386
[5] В съответствие с член 10 от Протокол 36 относно преходните разпоредби и член 276 от ДФЕС.
[6] Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (OВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40).
[7] Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1).
[8] Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (OВ L 174, 27.6.2001 г., стр.1).
[9] ОВ L 327, 5.12.2008, стр. 27.
[10] Дело C-402/05 P Кади срещу Съвет и Комисия [2008] ECR I-6351.
[11] OВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
[12] OВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.
[13] OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.