Документ за разглеждане в заседание

 

23.11.2009                                                                                                              B7‑0169/2009

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

 

за приключване на разискванията по изявление на Комисията

съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността

относно срещата на върха на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и продоволствената сигурност

James Nicholson

от името на групата ECR

 

B7‑0169/2009

Резолюция на Европейския парламент относно срещата на върха на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и продоволствената сигурност

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 33 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно повишаване на цените на фуражите и храните[1], както и резолюцията си от 22 май 2008 г. относно повишаването на цените на хранителните продукти в ЕС и развиващите се страни[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно напредък на селското стопанство в Африка — предложение относно развитието на селското стопанство и продоволственото осигуряване в Африка[3],

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета за създаване на инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни ( COM(2008)0450 ),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – справяне с предизвикателствата на нарастващите цени на хранителните стоки – насоки за действия на ЕС ( COM(2008)0321 ),

–    като взе предвид доклада относно Общата селскостопанска политика и глобално осигуряване на прехраната (доклад McGuinness) ( 2008/2153(INI) ),

 

–    като взе предвид заключенията от световната среща на върха по въпросите на прехраната от 1996 г.,

 

–    като взе предвид становището относно перспективите на развитие на световното селско стопанство през 2008–2017 г., публикувано от Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),

–    като взе предвид препоръките на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD),

–    като взе предвид резултатите от реформата във връзка с проверката на състоянието на Общата селскостопанска политика,

–    като взе предвид продължаващите преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО), като част от кръга от преговори за развитие от Доха,

–   като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощта,

–    като взе предвид декларацията от световната среща на върха по въпросите на продоволствената сигурност, проведена в Рим на 16–18 ноември 2009 г.,

 

–       като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

 

A. като има предвид, че се очаква през 2050 г. населението на света да надхвърли 9 милиарда, а търсенето на хранителни продукти в глобален мащаб – да нарасне двойно за същия период;  като има предвид, че ФАО очаква, че ще е необходимо селскостопанското производство в глобален мащаб да нарасне със 70 % от днес до тази дата; като има предвид, че това ще трябва да се постигне с използването на по-малко вода и пестициди и с наличието на по-малко земеделска земя поради последиците от изменението на климата,

 

Б. като има предвид, че Европейският съюз е водещ световен донор на помощ за развитие и хуманитарна помощ, но че от 80-те години на ХХ век на международно равнище делът на помощта, предназначена за селското стопанство, и по-конкретно предоставяната от Европейския съюз, постоянно намалява,

 

В.  като има предвид, че настоящата криза се отразява най-болезнено на домакинствата с ниски доходи както в Европейския съюз, така и в развиващите се страни, където делът на разходите за храна на едно домакинство възлиза на 60 до 80 % от общия доход, в сравнение с ЕС, където средната стойност на тези разходи представлява по-малко от 20 %,

Г.  като има предвид, че Европейският съюз остава основен производител на храни, с дял от 17 % от световното производство на пшеница, 25 % от световното производство на мляко, 13 % от световното производство на птиче месо, 20 % от световното производство на свинско месо и 30 % от световното производство на говеждо месо; като има предвид, че ЕС е също така основен вносител на селскостопански продукти, като в значителна степен не успява да посреща самостоятелно потребностите си от многобройни селскостопански стоки,

Д.  като има предвид, че високите цени на фуражите увеличават производствените разходи, което поражда риск от спад на производството на продукти на животновъдството, за които съществува и се предвижда увеличаване на търсенето, най-вече в бързо развиващите се икономики,

Е.  като има предвид, че драстичните колебания в цените на стоките могат да се превърнат в отчетливо и редовно явление на световните пазари; като има предвид, че по-високите цени на храните не означават автоматично и по-високи доходи за земеделските стопани, основната причина за което е скоростта, с която нарастват производствените им разходи, а също и непрекъснатото увеличаване на разликата между цените на производителите и цените, заплащани от потребителите,

Ж.  като има предвид, че световните хранителни запаси са намалели до критично ниски нива – от количество, достатъчно за една година след Втората световна война, до количество, което стига само за 57 дни през 2007 г. и само за 40 дни през 2008 г.,

 

З.   като има предвид, че тези и други фактори имаха непосредствени и сериозни последици за значителен брой хора; като има предвид, че в глобален мащаб кризата с цените на хранителните продукти тласна още милиони хора към бедност и глад; като има предвид, че това развитие на събитията предизвика бунтове и безредици по цял свят, дестабилизирайки още повече отделни страни и цели региони по земното кълбо,

 

И.  като има предвид, че според съществуващите оценки на организациите за борба с глада по света понастоящем всеки пети човек в развиващите се страни страда от недохранване и хроничен глад и ежедневно над 30 000 деца по света умират от глад и бедност,

 

Й.  като има предвид, че здравето е необходима предпоставка за развитие и икономически просперитет, а лошото здравословно състояние води до огромна социална и икономическа тежест за семействата и за обществото, и като има предвид, че достъпът до безопасна питейна вода, хигиенните условия и продоволствената сигурност са от изключително значение за неговото насърчаване по целия свят,

 

К.  като има предвид, че селското стопанство е източник на заетост и поминък за повече от 70 % от работната сила в развиващите се страни, а в много африкански страни и за над 80 %, и следователно политиките за развитие на селските райони са от първостепенно значение за ефективната борба с бедността и глада,

 

Л.   като има предвид, че по традиция Европейският съюз финансира около 10 % от сътрудничеството за развитие по света в допълнение към вноските на държавите-членки – цифра, която се потвърждава от приноса чрез инструментите на ЕС в момента (около 1,8 милиарда евро: 1 милиард евро чрез новия инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни и останалите средства чрез инструментите за развитие и хуманитарна помощ, достъпни в момента),

 

М. като има предвид, че според ФАО, за да се гарантира продоволствената сигурност на световното население, което през 2050 г. ще достигне 9 милиарда жители, е достатъчно да се инвестират 30 милиарда евро годишно,

Н. като има предвид, че съществуващите международни и регионални споразумения се оказаха недостатъчни за нормализирането на снабдяването на пазара и търговията, главно поради това че в селскостопанския сектор продължават да съществуват значителни пречки пред международната търговия, което беше подчертано и от протекционистките мерки, предприети от много страни в отговор на неотдавнашното повишаване на цените на храните; като има предвид, че това неотдавнашно повишаване на цените на храните би трябвало да послужи на правителствата по цял свят като предупреждение, че не трябва да приемат селскостопанското производство за даденост и че неоснователните пречки пред търговията допринасят в значителна степен за неефективността на глобалното снабдяване със селскостопански продукти,

1.   отбелязва, че продоволствената сигурност и способността за самостоятелно задоволяването на потребностите от храна не означават едно и също и че, въпреки че усилията за повишаване на производството по света трябва да се насърчават, ефективното снабдяване на потребителите по цял свят със селскостопански стоки трябва да остане висш приоритет;

 

2.   отбелязва, че селското стопанство, както и търговията, миграцията и рибното стопанство са примери за области, в които политиките на ЕС имат непосредствено въздействие върху развиващите се страни, и   следователно ние трябва непрекъснато да се стремим да гарантираме, че те благоприятстват във възможно най-голяма степен развитието, с цел да осигурим тяхната съгласуваност със сътрудничеството за развитие;

 

3.   подчертава, че стотици милиони бедни хора живеят в зони, изложени на риск от природни бедствия, и че последиците от тези бедствия върху селскостопанското производство също трябва да бъдат взети предвид; отбелязва, че глобалното затопляне може да увеличи тяхната честота и сила и евентуално да доведе до здравословни проблеми и проблеми с производството на храна и обезпечаването на вода, както и до масова миграция и заплахи за сигурността; подчертава, че управлението на риска от бедствия следва да бъде неразделна част от планирането на развитието, а не само хуманитарен въпрос;

 

4.   подчертава, че осигуряването на продоволствена сигурност, добро здравословно състояние, питейна вода и хигиенни условия са висши цели при определянето на политиките за развитие, тъй като всички тези фактори са необходими предпоставки за развитието и икономическия просперитет;

 

5.   отбелязва, че последиците от отдавна недостатъчните инвестиции в селското стопанство и в развитието на селските райони напоследък бяха изострени от продоволствената, финансовата и икономическата кризи, наред с други фактори; подчертава, че въпреки постигнатия напредък като цяло положените до момента усилия не са достатъчни за постигането на Целите на хилядолетието за развитие и ангажиментите, поети на световните срещи на върха по въпросите на прехраната; отбелязва, че трябва съвместно да се предприемат мерки, за да се преодолее тази тенденция;

 

6.   отбелязва, че глобалната продоволствена сигурност е изключително спешен въпрос за Европейския съюз, и призовава за незабавни и съгласувани действия за осигуряване на продоволствената сигурност на гражданите на ЕС и на световно равнище; счита, че е важно да се признае значението на всички видове селскостопански дейности и традиции в храненето по света; подчертава, че потребителите следва да имат достъп до храни на разумни цени;

7.   призовава всички страни да си сътрудничат, с цел да се осигури успешното приключване на кръга преговори от Доха на СТО, и счита, че едно споразумение на многонационално равнище ще бъде от първостепенно значение за успешното развитие на селскостопанските сектори в развиващите се страни;

8.   подчертава ролята на Общата селскостопанска политика (ОСП) като средство за осигуряване на производството на храни в Европейския съюз; счита, че ОСП осигури на гражданите на ЕС сигурност по отношение на снабдяването с храни, в допълнение на опазването и подобряването на околната среда в селските райони, както и стандартите на ЕС за производство на храни, които са най-високите в целия свят;

9.   подчертава, че считано от 2007 г. цените на селскостопанските стоки варираха драстично и че от средата на 2007 г. до средата на 2008 г. те рязко нараснаха, което беше последвано от рязко нарастване на цените за потребителите; отбелязва, че това рязко нарастване на цените на основните стоки беше последвано от рязък спад на цените на стоките;

 

10. отбелязва със загриженост нарастващите производствени разходи в селското стопанство (повишаване на цените на торовете, семена и гориво), които се изразиха в увеличаване на разходите, за което земеделските стопани (най-вече в сектора на животновъдството) не бяха еднакво компенсирани, и които значително намалиха потенциалното увеличение на приходите на стопанствата в резултат на по-високите цени на стоките и храните, намалявайки по този начин стимулите за увеличаване на производството; изразява загриженост относно това, че драстичното повишение на производствените цени би могло да доведе до намаляване на потреблението и до потенциално свиване на производството, което ще задълбочи продоволствената криза в Европа и по света;

 

11. отново потвърждава, че земеделските стопанства в ЕС произвеждат 17 % от световното производство на пшеница, 25 % от световното производство на мляко и 30 % от световното производство на говеждо месо; подчертава, че запазването на жизнеспособни земеделски стопанства е ЕС ще бъде от първостепенно значение за снабдяването с храни в световен мащаб през следващите години, особено като се имат предвид вероятните последици от изменението на климата, които ще превърнат ЕС в един от най-важните селскостопански региони в света;

 

12. обръща внимание на по-дългосрочните структурни причини, отразили се върху увеличението на цените на селскостопанските стоки в последно време, включително непрекъснато повишаване на търсенето в световен мащаб и дълготрайното намаляване на инвестициите в продуктивното земеделие; отбелязва, че сред тези фактори нарастването на цените на енергията, и по-конкретно цената на петрола, оказа голямо въздействие върху световното селскостопанско производство (поради увеличените производствени разходи на земеделските стопанства и разходите за разпространение на хранителните продукти) и върху възникването на продоволствени кризи в бедните страни (поради цената на транспорта на храните във вътрешността на тези страни);

 

13. взема под внимание това, че за да се изхрани световното население, което се очаква да надхвърли 9 милиарда през 2050 г., селскостопанската продукция ще трябва да нарасне със 70 % от днес до тази дата, като се използват по-малко земя, по-малко вода и по-малко пестициди;

 

14. подчертава, че ОСП следва да бъде допълнително адаптирана в отговор на тревогите, свързани с продоволствената сигурност в Европа и по света, с цел да се гарантира възможността земеделските стопани да се възползват по по-добър начин от повишеното търсене на световно равнище;

 

15. подчертава значението на международното сътрудничество, както и необходимостта от въздържане от едностранни мерки, които не са в съответствие с международното право и Хартата на Обединените нации и които излагат на риск продоволствената сигурност;

 

16. приема становището на ФАО, че страните, които са нетни вносители на храни, са засегнати най-тежко от увеличаващите се цени на хранителните продукти, и че много от тях са сред най-слабо развитите страни в света; отново потвърждава факта, че бедността и зависимостта от вноса на храни са основните причини за продоволствената несигурност;

 

17. изразява тревога относно настоящата глобална финансова криза; призовава Европейската комисия да анализира отражението на финансовата криза върху селскостопанския сектор и да обсъди предложения за осигуряване на стабилността на сектора, включително въпроса за достъпа до заеми и кредитни гаранции;

 

18. изразява убеждението си, че ОСП е важен елемент от политиката на ЕС за продоволствена сигурност както сега, така и след 2013 г.; счита, че във връзка с продоволствената сигурност в дългосрочен план от съществено значение са функциониращите екосистеми, плодородните почви, устойчивите водни ресурси и диверсифицирането на икономиката на селските райони;

19. отново потвърждава, че продоволствената сигурност е отговорност на националните правителства и че всички планове за решаване на предизвикателствата в тази област трябва да бъдат формулирани, изготвени, управлявани и създадени въз основа на консултация с всички ключови участници на национално равнище; подчертава, че продоволствената сигурност е висш приоритет и следва да бъде отразена в националните програми и бюджети;

 

20. подкрепя изследователската дейност в секторите на храните и земеделието, включително изследванията на начините за приспособяване към последиците от изменението на климата и смекчаването им, както и достъпа до резултатите от изследванията и технологиите на национално, регионално и международно равнище; насърчава обмена на информация и най-добри практики между националните системи за научни изследвания, особено в Африка; призовава за достъп до знание; призовава да бъде подобрено качеството на националните статистически данни за селското стопанство и на системите за ранно предупреждение и прогнозиране, които насочват вниманието към евентуална продоволствена несигурност и уязвимост, като по този начин се осигури солидна основа за политиката и стратегиите в селскостопанския сектор;

 

21. отново потвърждава ангажимента за инвестиции в технологии и нововъведения в селското стопанство и производство;

 

22. подчертава значението на финансирана с публични средства изследователска дейност, която подпомага насърчаването на продоволствената сигурност; призовава за инвестиции не само за изследователската дейност в областта на отделни нови технологии, но също и за всеобхватни системи за селскостопанско производство, които способстват за продоволствената сигурност в дългосрочен план; във връзка с това подчертава новаторската роля, която би могла да изиграе в тази област една европейска технологична платформа за изследователска дейност в областта на екологичното селско стопанство например;

23. счита, че една от сериозните пречки за увеличаване на селскостопанското производство в развиващите се страни е липсата на достъп на дребните земеделски стопани до заеми и микрокредити, необходими за инвестиции в подобрен посевен материал, торове и напоителни системи; освен това подчертава проблема с кредитните гаранции, до които в повечето случаи няма достъп; призовава Европейската инвестиционна банка да потърси начин да предложи програми за местните производители на хранителни продукти в развиващите се страни, чрез които програми да се предоставят банкови гаранции, улесняващи достъпа до кредити и микрокредити;

 

24. отчита продължаващото намаляване на броя на младите земеделски стопани; призовава за по-голяма подкрепа за насърчаването на участието на младите хора в селското стопанство и настоятелно призовава да им се предостави достъп до финансова помощ;

 

25. счита, че са необходими допълнителни изследвания в областта на селското стопанство, за да се увеличи устойчивата производителност на стопанствата, и призовава държавите-членки да се възползват изцяло от възможностите, които предлага Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в това отношение;

 

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

 

[1] ОВ С 103Е, 16.10.2008 г., стр.621.
[2] Приети текстове, P6_TA(2008)0229
[3] Приети текстове, P6_TA(2007)0577