Документ за разглеждане в заседание
12.1.2011 B7‑0029/2011 /rev.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B7‑0670/2010
внесено съгласно член 115, параграф 5 от Правилника на дейността
относно международното осиновяване в Европейския съюз
Roberta Angelilli, Manfred Weber, Simon Busuttil, Edit Bauer
от името на групата PPE
Lorenzo Fontana, Fiorello Provera, Oreste Rossi, Francesco Enrico Speroni, Claudio Morganti
Резолюция на Европейския парламент относно международното осиновяване в Европейския съюз
Европейският парламент,
– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1989 г., и по-специално член 21,
– като взе предвид Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (подписана в Хага през 1993 г.) и европейската Конвенция относно упражняване на правата на детето от 25 януари 1996 г. (ETS № 160),
– като взе предвид резолюцията на Европейския парламент относно подобряване на законодателството и сътрудничеството между държавите-членки в областта на осиновяването на деца ( A4-0392/1996 ),
– като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 16 януари 2008 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето ( 2007/2093 (INI) ),
– като взе предвид въпроса от 16 декември 2010 г. до Комисията относно международното осиновяване в Европейския съюз ( O-0193/2010 – B7 0670/2010),
– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 5 от своя правилник,
А. като има предвид, че сред държавите-членки има различни становища относно принципите, които следва да уреждат осиновяването на деца, процедурите за осиновяване и правните последици от осиновяването,
Б. като има предвид, че приемането на общи преработени принципи и практики относно осиновяването на деца би помогнало за намаляване на трудностите, породени от различията в националните законодателства, и в същото време би защитавало интересите на осиновените деца,
В. като има предвид, че проблемът с изоставените деца става все по-сериозен и все по-неотложен в Европа и за да се отговори на тази неотложна необходимост е важно да се защити правото на детето да бъде осиновено, включително и на международно равнище, за не бъдат принуждавани децата да живеят в сиропиталища,
Г. като има предвид, че съществуват действащи конвенции за защита на детето и отговорностите на родителите, а именно: европейската конвенция от 1967 г. относно осиновяването на малолетни лица, която цели да сближи законите на държавите-членки в случаите, когато осиновяването включва прехвърляне на детето от една държава в друга, както и Конвенцията за защита на детето и сътрудничество в областта на международното осиновяване от 1993 г,
Д. като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Европейската харта на основните права придоби задължителен характер: съгласно член 24, „децата имат право на закрилата и на грижите, необходими за тяхното благоденствие“. Освен това член 3 от Договора от Лисабон постановява, че „защитата на правата на детето“ е една от целите на Съюза,
Е. като има предвид, че нарушаването на правата на детето, насилието срещу деца и трафикът на деца с цел незаконно осиновяване, проституция, незаконен труд, принудителен брак и улична просия или с друга незаконна цел продължава да бъде проблем в ЕС,
Ж. като има предвид, че висшите интереси на децата са от първостепенно значение,
1. призовава да се проучи възможността за координиране на европейско равнище на политиките и стратегиите, свързани с инструмента „международно осиновяване“, в съответствие с Конвенцията за правата на детето на ООН и други международни стандарти, да се подобри подпомагането в информационните услуги, подготовката за международно осиновяване, провеждането на процедури за кандидатстване за международно осиновяване и услуги след осиновяването, като се има предвид, че всички международни конвенции, свързани със защитата на правата на детето, признават правото на сираците и изоставените деца на семейство и защита;
2. призовава за създаването на механизъм за наблюдение на европейско равнище с цел да се осигури обща картина на функционирането на националните системи;
3. счита, че осиновяването в държавата по произход на детето или чрез намирането на семейство посредством международно осиновяване трябва да се извършва в съответствие с приложимото национално законодателство и международните конвенции, както и че изпращането в детски дом следва да се използва единствено като временно решение; би могло да бъде разгледана алтернативна възможност за осигуряване на семейни грижи, като например в семейства за отглеждане;
4. настоятелно призовава държавите-членки и Комисията, в сътрудничество с Хагската конференция, Съвета на Европа и детските организации, да разработят рамка, за да се гарантира прозрачност, ефективно проследяване на развитието на изоставените и осиновените деца, както и да координират действията си за предотвратяване на трафика на деца;
5. настоятелно призовава държавите-членки да отделят особено внимание на децата, нуждаещи се от специални грижи;
6. признава, че удостоверенията за раждане помагат да се защити детето от нарушения, основаващи се на съмнения относно възраст или самоличност; счита, че надеждна система за регистриране на ражданията може да обуздае незаконното осиновяване;
7. призовава институциите на ЕС и всички държави-членки да участват активно в борбата срещу незаконното осиновяване;
8. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията и на парламентите и правителствата на държавите-членки.