Документ за разглеждане в заседание

 

25.1.2011                                                                                                                B7‑0078/2011

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

за приключване на разискванията по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

относно положението в Тунис

Hélène Flautre, Franziska Brantner, Nicole Kiil-Nielsen, Barbara Lochbihler, Cahterine Grèze, Frieda Brepoels, Daniel Cohn-Bendit

от името на групата Verts/ALE

 

B7‑0078/2011

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Тунис

Европейският парламент,

–    като взе предвид Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейския съюз и Тунис, влязло в сила на 1 март 1998 г.,

 

–    като взе предвид съобщението на Комисията относно европейската политика на съседство от 12 май 2004 г. и нейния план за действие ЕС-Тунис, влязъл в сила на 4 юли 2005 г.,

 

–    като взе предвид своя доклад по клаузата относно правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз, приет на 16 февруари 2006 г.,

 

–    като взе предвид ръководните насоки на Съвета за закрилата на защитниците на правата на човека, приети през юни 2004 г. и актуализирани през декември 2008 г.,

 

–    като взе предвид доклада на работната група за общия периодичен преглед относно Тунис в рамките на Съвета по правата на човека на Обединените нации от 10 април 2008 г.,

 

–    като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения относно задълбочаването на двустранните отношения между ЕС и европейските партньори от 8 и 9 декември 2008 г.,

 

–    като взе предвид декларацията на Европейския съюз след осмата среща на Съвета за асоцииране ЕС-Тунис, проведена на 11 май 2010 г.,

 

–    като взе предвид доклада за напредъка на Тунис от 12 май 2010 г.,

 

–    като взе предвид своя доклад относно политиката на Европейския съюз в полза на защитниците на правата на човека, приет на 14 май 2010 г.,

 

–    като взе предвид свои предишни резолюции относно положението във връзка с правата на човека в Тунис и по-специално своите резолюции от 29 септември 2005 г., 15 декември 2005 г. и 15 юни 2005 г.,

 

–    като взе предвид съвместните декларации на върховния представител на Съюза Катрин Аштън и на члена на Комисията, отговарящ по въпросите на разширяването и политиката на съседство, Щефан Фюле от 10 и 17 януари 2011 г.,

 

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че актът на отчаяние на Мохамед Буазизи, който се самозапали на 17 декември 2010 г. в Сиди Бузид, предизвика народен бунт, призоваващ за дълбока политическа промяна в Тунис,

 

Б.   като има предвид, че мирното протестно движение се разпространи на цялата територия на Тунис и беше насилствено потушено от силите на реда, вземайки повече от сто жертви, и в частност подчертава използването на огнестрелно оръжие срещу демонстрантите, екзекуциите по съкратената процедура, произволните задържания, изтезанията при задържане и насилствените изчезвания,

 

В.   като има предвид оттеглянето на президента Бен Али на 14 януари 2011 г. и неговото окончателно заместване съгласно член 57 от Конституцията на Тунис и като отбелязва във връзка с това ключовата роля, изиграна от армията, както по отношение на защитата на демонстрантите и населението, така и по отношение на подкрепата за промяна,

 

Г.   като има предвид, че милициите на бившия президент Бен Али продължават да всяват терор сред населението и да извършват многобройни прояви на произвол, като следователно продължават да представляват действителна заплаха за цялото население,

 

Д.  като има предвид, че отношенията между Европейския съюз и Тунис почиват от 17 юли 1995 г. на споразумение за асоцииране, което включва клауза „права на човека“ и от 4 юли 2005 г. на план за действие, основаващ се, в рамките на европейската политика на съседство, на взаимно признатата ангажираност с общи ценности, сред които демокрацията, правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека съгласно членове 8 и 21 от ДЕС,

 

Е.   като има предвид неспособността на Европейския съюз да развива действителна последователна и ефективна външна политика по отношение на своите партньори; като отбелязва по-специално слабите механизми за сътрудничество между ЕС и Тунис и като още веднъж подчертава искането на Европейския парламент клаузите „права на човека“ от споразуменията за асоцииране системно да бъдат придружавани от ефективен механизъм за прилагане на клаузата,

 

Ж.  като има предвид във връзка с това, че настоящото преразглеждане на политиката на съседство трябва задължително и системно да въплъщава ценностите и принципите, определени в член 21 от ДЕС, да позволява по-голяма бдителност по отношение на зачитането на тези ценности, да предвижда ясни и точни механизми за оценка, които да могат да придружават действителни реформи в областта на зачитането и насърчаването на правата на човека и демокрацията, устойчивото развитие в икономически, социален и екологичен план и да въведе условна клауза по отношение на установяването на статут на напреднала държава,

 

1.   изразява своята съпричастност с тунизийския народ, който, воден от своите легитимни демократични стремежи поведе своята страна към исторически политически обрат, като сложи край на 23 години диктатура; приветства във връзка с това неговата смелост и целеустременост през последните четири седмици на мирни демонстрации и подчертава важната роля, изиграна от жените; изказва своите съболезнования на семействата на жертвите;

 

2.   приветства и решително подкрепя процеса на демократичен преход в Тунис и призовава за съставянето на преходно правителство, открито за различните субекти на гражданското общество и ползващо се с доверие сред населението; счита за спорно запазването на емблематични личности от режима на Бен Али на държавни министерски длъжности, особено в министерството на вътрешните работи;

 

3.   приветства първите взети решения във връзка с освобождаването на политическите затворници и лицата, задържани заради техните убеждения, разпускането на министерството на информацията, гарантирането на свободата на изразяване, признаването на всички опозиционни партии, както и възможността за неправителствените организации да се регистрират;

 

4.   приветства създаването на три национални комисии относно събитията след 17 декември 2010 г., борбата срещу корупцията и реформата на институциите и законите; счита, че тяхната работа се вписва изцяло в процеса на преустройство и демократизация на страната и изразява своето желание техните препоръки да бъдат взети под внимание в рамките на бъдещите законодателни и институционални реформи;

 

5.   счита, че е от съществено значение, че тези комисии могат да бъдат съставени от независими личности от гражданското общество, както и че могат да разполагат с действително правомощие да провеждат разследвания, да разчитат на сътрудничеството на всички държавни служби и да използват бюджетни средства и човешки ресурси, необходими за ефективното им функциониране; счита, че е необходимо комисиите да имат възможност да се ползват от експертните познания и подкрепата на върховния комисар по правата на човека и от подходящите механизми на ООН;

 

6.   подчертава значението на създаването на необходимите условия за произвеждане на свободни и прозрачни законодателни и президентски избори, под международно наблюдение, в разумен срок, който позволява установяването на действително демократично пространство в съответствие с международните стандарти;

 

7.   подчертава колко е важно да се подкрепи възникването на независимо правосъдие и да се установи процес на преходно правосъдие;

 

8.   призовава Съвета, Европейската служба за външна дейност и Комисията да дадат пълната си подкрепа на протичащия процес на демократичен преход, като предоставят политическа и финансова помощ на гражданското общество и на необходимите реформи за демократизацията на страната, особено по отношение на свободата на изразяване, на мнение, на печата, на сдружаване, на събрания и на независимост на съдебната система;

 

9.   призовава за преориентиране на плана за действие към програма за подпомагане на демократичния преход, особено чрез укрепване на програмите, предназначени за гражданското общество във всички съществуващи финансови инструменти и, ако е необходимо, чрез хуманитарна помощ; във връзка с това призовава за увеличаване на общностните фондове, предназначени за Тунис; подчертава колко е важно да се подкрепят организации, действащи за насърчаване на правата на жените, и призовава за организиране на конференция, посветена на жените и демократичния преход под егидата на Катрин Аштън;

 

10. изисква Европейската служба за външна дейност и Комисията да предприемат всички мерки, необходими за оказване на пълна подкрепа за установяването на трите националните комисии и за тяхната работа;

 

11. подкрепя съвместното предложение на върховния представител на Съюза Катрин Аштън и на члена на Комисията, отговарящ по въпросите на разширяването и европейската политика на съседство Щефан Фюле да окажат незабавна помощ във връзка с изборите и ги призовава да не се ограничават до фазата на изборите, а да отчетат необходимостта от съпровождане на процеса на демократизация; настоятелно призовава ЕС да играе активна роля в това отношение;

 

12. настоява всички започнати преговори с предишния режим да бъдат прекратени в очакване на произвеждането на свободни и демократични избори;

 

13. изисква Европейския съюз да приеме санкции, насочени срещу лицата, които са отклонили в своя полза тунизийско имущество, особено чрез забрана за издаване на визи, и призовава държавите-членки, които все още не са направили това, да гарантират запориране на активите на семейството Бен Али и на родствениците, както и връщането на „неправилно придобито“ имущество на Тунис;

 

14. изисква представителите на ЕС и на държавите-членки да гарантират включването на всички елементи от демократичния преход в дипломатическия им диалог; във връзка с това изисква представителите на ЕС и на държавите-членки, които са на работа в Тунис, да са в състояние да се приспособят към новата политическа обстановка и да се възползват от подкрепата и доверието на действащите лица на промяната; за тази цел призовава ЕС да номинира специален пратеник за Тунис;

 

15. настоятелно призовава Европейския съюз да извлече поуки от тунизийския пример и да преразгледа политиката си на подкрепа на демокрацията и правата на човека, с цел да даде централна роля на гражданското общество в тази политика, като същевременно разгледа възможността за създаване на механизъм за прилагане на клаузата „права на човека“; настоява преразглеждането на политиката на съседство занапред да дава приоритет на ефективното прилагане на целите, определени в член 21 от Договора, и да се оценява съгласно критериите относно независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, плурализма и свободата на печата, както и борбата срещу корупцията;

 

16. отправя искане за установяването на междуинституционална работна група, включваща Европейския парламент, с цел отново да се определят приоритетните действия за оказване на подкрепа през следващите месеци и да преориентират, в зависимост от потребностите, фондовете на различните финансови инструменти за външна помощ, използвани до момента в Тунис;

 

17. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Службата за външна дейност и Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, преходното правителство на Тунис, както и на всички действащи лица на промяната и на върховния комисар на ООН по правата на човека.