Документ за разглеждане в заседание
2.3.2011 B7‑0158/2011
ПРОЕКТОПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
относно позицията и приоритетите на Парламента за 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека и прегледа за 2011 г.
Marietje Schaake, Leonidas Donskis и Marielle de Sarnez
от името на групата S&D
B7‑0158/2011
Позиция на Парламента относно приоритетите за 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека и прегледа за 2011 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС;
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека и по-специално резолюциите си от 25 февруари 2010 г. относно 13-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека[1], от 14 януари 2009 г. относно развитието на Съвета на ООН по правата на човека, включително ролята на ЕС[2], от 16 март 2006 г. относно резултатите от преговорите относно Съвета по правата на човека и 62-рата сесия на Комисията на ООН по правата на човека[3], от 29 януари 2004 г. относно отношенията между Европейския съюз и ООН[4], от 9 юни 2005 г. относно реформата на ООН[5], от 29 септември 2005 г. относно резултатите от световната среща на високо равнище на ООН от 14–16 септември 2005 г.[6] и от 7 май 2009 г. относно Годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област[7],
– като взе предвид неотложните си резолюции относно правата на човека и демокрацията,
– като взе предвид резолюция A/RES/60/251 на Общото събрание на ООН за създаване на Съвет по правата на човека,
– като взе предвид предходните редовни и извънредни сесии на Съвета на ООН по правата на човека, както и предишните кръгове на общия периодичен преглед (ОПП);
– като взе предвид 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека и единадесетия кръг на общия периодичен преглед (ОПП), който ще се състои от 2 до 13 май 2011 г.,
– като взе предвид прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, който се извършва през 2011 г.,
– като взе предвид институционалните промени, настъпили след влизането в сила на Договора от Лисабон, по-специално създаването на Европейска служба за външна дейност и на поста върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,
– като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 18, 21, 27 и 47 от Договора за Европейски съюз във вида, в който е изменен с Договора от Лисабон,
– като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че зачитането, насърчаването и защитата на универсалния характер на правата на човека са част от достиженията на правото и етиката на Европейския съюз и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост[8];
Б. като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека е единствена по рода си платформа, специализирана по въпросите на всеобщите права на човека, и конкретен форум за разглеждане на правата на човека в рамките на системата на ООН; като има предвид, че на този съвет е възложена важната задача и отговорност да засилва насърчаването, защитата и зачитането на правата на човека по целия свят;
В. като има предвид, че прегледът на Съвета на ООН по правата на човека следва две линии – статута на организацията, който се обсъжда в Ню Йорк, и процедурите в Женева; като има предвид, че същевременно всички международни участници трябва да работят за премахването на двойните стандарти и за избягването на селективността и политизирането при разглеждането на въпросите на правата на човека;
Г. като има предвид, че въпросите на суверенитета и националната компетентност не могат вече да бъдат използвани за предпазване на държавите от контрол на състоянието на правата на човека в тях;
Д. като има предвид, че Европейския съюз следва да действа като фактор от световен мащаб в контекста на ООН като цяло и по-конкретно в Съвета на ООН по правата на човека и че в подкрепа на усилията на Съюза за по-ефективни действия и по-видима роля следва да се използва един нов подход, въплътен в новата Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), така че Съюзът да отговори на световните предизвикателства по един съгласуван, последователен и ефективен начин;
Е. като има предвид създаването на дирекция по правата на човека и демокрацията в рамките на ЕСВД;
Ж. като има предвид, че по време на 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева ще бъде изпратена делегация на подкомисията по правата на човека на Европейския парламент, каквато беше практиката и в предходните години за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека, а преди това и на неговия предшественик, Комисията на ООН по правата на човека;
1. подчертава важността на 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека и по-специално на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, който предоставя единствена по рода си възможност да се направи оценка на начина, по който Съветът е изпълнил своя мандат, както и възможност за Съвета да подобри своите методи на работа с цел по-ефективна и систематична реакция на случаите на нарушение на правата на човека; приветства факта, че прегледът на Съвета по правата на човека е определил двама посредници за този процес, които да действат съвместно – Мароко и Лихтенщайн;
2. приветства факта, че наред с другите въпроси в дневния ред на 16-та редовна сесия са включени докладите относно „Правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства“ и относно „Утвърждаване и защита на правата на човека и основните свободи в процеса на противодействие на тероризма“, както и обширни заседания по въпроси на правата на детето;
3. приветства тазгодишните номинации за специални докладчици по тези ключови теми и отбелязва докладите, които предстои да бъдат представени от специалните докладчици по въпросите на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, по въпросите на свободата на религията и вярванията и относно положението на защитниците на правата на човека; призовава държавите-членки да дадат своя активен принос към тези разисквания;
4 приветства новата дирекция по правата на човека и демокрацията и подкрепя създаването на работна група по правата на човека към Съвета на ЕС със седалище в Брюксел (COHOM), която ще включва експерти по правата на човека от всички 27 държави-членки на ЕС, тъй като Брюксел предоставя по-добра позиция за наблюдение на политиките на ЕС, като това ще спомогне за организиране на многостранното сътрудничество във връзка с двустранното сътрудничество;
5 подкрепя назначаването на специален представител на ЕС на високо равнище за правата на човека и отново подчертава необходимостта от национални стратегии за права на човека и демокрация;
6. подчертава важността на това, ЕС да поддържа обща позиция по въпросите, които предстои да бъдат разгледани на 16-та сесия, и приканва държавите-членки да укрепят практиката на ЕС за отправяне на „едно и също послание с различни гласове“;
Работата на Съвета по правата на човека
7. отново призовава държавите-членки на ЕС активно да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на принципите на универсалност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и да насърчават Съвета на ООН по правата на човека да обръща еднакво внимание на дискриминацията на всякаква основа, включително въз основа на пол, расов или етнически произход, възраст, сексуална ориентация, увреждания и религия или вярвания;
8. изразява загриженост, че най-голямата пречка пред Съвета на ООН по правата на човека за по-ефективно изпълнение на неговия мандат представлява често доминиращата „блокова политика“ и нейното въздействие върху подбора на държавите и конкретните ситуации, които получават вниманието на Съвета на ООН по правата на човека; отново изразява възгледа си, че способността на Съвета на ООН по правата на човека за предприемане на ефективни, навременни и адекватни действия по отношение на ситуацията в дадена държава е от ключово значение за неговия авторитет и ефективност и за доверието в него;
9. изразява убеждението си, че Съветът на ООН по правата на човека следва да разполага с по-добри възможности за реагиране както на хронични, така и на извънредни ситуации, евентуално чрез разширяване на „инструментариума“ на правата на човека, като панелите се използват не само по време на сесиите, но и между тях, и сесиите се провеждат в региони извън Женева; изразява съжалението си, че поради липсата на адекватни инструменти в няколко случая Съветът на ООН по правата на човека не бе в състояние да предприеме спешни и навременни действия в отговор на сериозни ситуации, свързани с правата на човека, и подкрепя идеята за независими „задействащи фактори“; активно се стреми към създаването на специални механизми на Съвета на ООН по правата на човека за незабавна реакция при кризи, свързани с правата на човека, например в Тунис, Египет, Иран и Беларус;
10. приветства инициативата (на САЩ) за приемане на резолюция относно Иран; призовава държавите-членки на ЕС да подкрепят решително създаването на специален механизъм по отношение на Иран; призовава Върховния представител и ЕСВД да координират сътрудничеството между ЕС и САЩ по въпросите на правата на човека, които са от общ интерес, като същевременно ЕС следва да действа напълно независимо с цел постигане на ефективност и доверие;
11. приветства изпращането на мисия на ООН по правата на човека на високо равнище в Тунис от 27 януари до 2 февруари 2011 г. и решително насърчава пълното изпълнение на нейните препоръки; отново припомня своя призив за създаване на независима международна анкетна комисия, която да разследва тежките нарушения на правата на човека, свързани със събитията след 17 декември 2010 г.;
12. подкрепя изпращането на мисия на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека в Египет за оценка на общото положение на правата на човека след промяната в политическото ръководство на държавата;
13. приветства приемането с консенсус на резолюцията относно положението на правата на човека в Либия на 15-та специална сесия от 25 февруари, с която се осъждат грубите и системни нарушения на правата на човека, извършвани в Либия, като се посочва, че някои от тях вероятно могат да бъдат квалифицирани като престъпления срещу човечеството, призовава за изпращане на независима международна анкетна комисия в Либия, която да разследва всички предполагаеми нарушения на международното право в областта на правата на човека в държавата и препоръчва на Общото събрание на ООН да обсъди временно прекратяване на членството на Либия в Съвета по правата на човека на ООН;
14. подкрепя откриването на регионално бюро на Съвета по правата на човека на ООН в Средиземноморския регион;
15. приветства провеждането – по инициатива на Нигерия и САЩ – на 14-та специална сесия относно положението на правата на човека в Кот д’Ивоар във връзка с провеждането на президентски избори през 2010 г., която осъжда нарушенията на правата на човека и призовава всички стани да зачитат изцяло правата на човека и основните свободи, както и принципите на правовата държава; отново изразява своята подкрепа за резултатите от изборите, признати от ООН, и призовава всички участници да признаят правомощията на Alassane Ouattara като избран президент; подкрепя решението на Африканския съюз за създаване на панел от държавни глави, който да постигне мирно уреждане в резултат на преговори на следизборната криза в Кот д’Ивоар;
16. с оглед на докладите на специалните докладчици относно положението на правата на човека в Корейската народнодемократична република и относно положението на правата на човека в Мианмар/Бирма отново отправя призив ЕС да подкрепи публично създаването на анкетни комисии на ООН за оценка на нарушенията на правата на човека в тези държави, както и на това, доколко тези нарушения представляват престъпления срещу човечеството; изразява съжаление поради липсата на сътрудничество от страна на КНДР със специалния докладчик и отправя искане за удължаване на мандата на специалния докладчик за Мианмар/Бирма;
17. настоятелно призовава ЕС проактивно да допринася и подкрепя, по време на предстоящата сесия на Съвета по правата на човека, приемането на резолюция във връзка с доклада за последващите действия, изготвен от комисията от независими експерти на вниманието на международната информационна мисия за конфликта в Газа, за да се гарантира отчетност за нарушенията на международното право и да се подкрепи сезирането на ОС и механизмите на международното правосъдие, в случай че Израел и Палестина не са изпълнили задължението си да проведат разследвания в съответствие с международните стандарти; призовава също така върховния представител активно да следи за спазването на констатациите на „Последващи действия след доклада на международната информационна мисия относно инцидента с хуманитарната флотилия“, като осигурява подкрепа за принципите на отчетност и отговорност; приветства изявленията на върховния комисар на ООН по правата на човека по време на първото й посещение в окупираните палестински територии и Израел, и по-специално категоричното й послание, че всички дейности, свързани със заселване, са незаконни и че „международните закони за правата на човека и международното хуманитарно право не подлежат на преговори“;
18. изразява съжаление, че макар и критериите за членство в Съвета по правата на човека на ООН, установени с Резолюция 60/251 на Общото събрание на ООН, предполагат пълно сътрудничество с този орган, настоящата практика на доброволни дарения дава много разнородни и незадоволителни резултати; по тази причина отново заявява, че всички членове на Съвета по правата на човека на ООН следва да разполагат с действителни постоянни покани за специални процедури, което да бъде минималното изискване за членство, в допълнение към солидната ангажираност в областта на правата на човека; подчертава значението на една действително конкурентна среда в изборния процес; призовава за премахване на възможността регионалните групи да представят предварително изготвен списък на кандидати за членство в Съвета по правата на човека на ООН;
19. призовава държавите-членки на ЕС и ЕСВД да се ангажират активно в прегледа през 2011 г. на Съвета по правата на човека на ООН, за да се засили спазването на неговия мандат; подчертава, че Съветът по правата на човека на ООН следва да бъде по-скоро превантивен механизъм за ранно предупреждение и че за тази цел следва да се използва опитът от специалните процедури; подчертава отново, че съществува необходимост от прозрачен и всеобхватен преглед, който взема под внимание становищата на неправителствените организации, гражданското общество и всички други заинтересовани лица; призовава ЕСВД да информира подкомисията по правата на човека на Европейския парламент за състоянието на прегледа;
20. отново изразява своята позиция, че прегледът следва да запази независимостта на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, и се противопоставя на всякакви опити за предоставяне на службата на същия статут, както на останалите агенции на ООН, тъй като това може да повлияе отрицателно на финансирането и съответно на независимостта; приветства неотдавнашното назначаване на помощник генерален секретар на ООН по правата на човека, който ще ръководи офиса на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека в Ню Йорк; тази нова длъжност ще помогне за укрепване на контактите, диалога и прозрачността между Общото събрание на ООН и Съвета на ООН по правата на човека; подчертава необходимостта да се осигури достатъчно финансиране за издръжката на регионалните офиси на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, така че да могат да бъдат в състояние да продължат работата си по места;
21. настоява за съхраняване и укрепване на специалните процедури, както и за гарантиране на възможността Съветът на ООН по правата на човека да разглежда конкретни случаи на нарушения на правата на човека чрез резолюции и мандати по държави; подчертава значението на неделимостта на правата на човека, било то социални, икономически, културни, граждански или политически; отбелязва със загриженост относително ниската ефективност на механизма за внасяне на жалби, който е уникален универсален механизъм, ориентиран към потърпевшите, в сравнение с големия брой получени жалби; подчертава необходимостта да се разгледа този въпрос в рамките на прегледа на Съвета по правата на човека на ООН;
Всеобщ периодичен преглед
22. признава добавената стойност на всеобщия периодичен преглед като споделен опит за всички правителства, при който всички държави членки на ООН се третират и контролират еднакво, независимо от факта, че държавите доброволно трябва да приемат да бъдат подложени на прегледа и да предприемат последващи действия съобразно препоръките; припомня, че до декември 2011 г. всички държави членки на ООН ще са били подложени на преглед в рамките на този механизъм;
23. настоява, че е от съществено значение да се поддържа пространство за гражданското общество в Съвета по правата на човека с цел засилване на участието на гражданското общество в диалога, като се разкриват нови възможности за неправителствените организации за влизане в диалог в рамките на определени държави;
24. подкрепя засилване на участието на НПО във всеобщия периодичен преглед, като се допусне представянето на писмени препоръки за обсъждане от работната група и участие в нейните разисквания;
25. отбелязва възможността, която всеобщият периодичен преглед предлага на държавите да се ангажират с изпълнението на своите задължения в областта на правата на човека и за последващи действия съобразно заключенията на структурите по договорите и специалните процедури;
26. потвърждава факта, че препоръките следва да бъдат ориентирани в по-голяма степен към резултатите, и призовава за по-голямо участие на независими експерти и национални институции по правата на човека във всеобщия периодичен преглед, за да се гарантира, че това е ефективен механизъм за последващи действия; счита, че в процеса на всеобщия периодичен преглед може да бъде внесен независим експертен опит чрез наблюдение от страна на експерти на процеса на прегледа и представяне на обобщение и анализ на всеобщия периодичен преглед при приемането на окончателния доклад;
27. изразява съжаление, че първият цикъл от прегледа на някои държави не оправда очакванията за прозрачен, неселективен и неконфронтационен процес; признава в това отношение ролята на държавите-членки на ЕС в опитите да се преодолее „блоковия манталитет“, насърчава държавите-членки на ЕС да предоставят техническа помощ за подпомагане на изпълнението на препоръките;
28. призовава държавите-членки на ЕС да продължават да участват в прегледа на Съвета по правата на човека на ООН, за да гарантират, че няма разлика между първия и втория цикъл на всеобщия периодичен преглед, както и че вторият цикъл е съсредоточен върху изпълнението и проследяването на препоръките; подкрепя становището, че държавите, подложени на всеобщия периодичен преглед, следва да предоставят ясни отговори на всяка препоръка и срокове за изпълнението на препоръките на работната група; отбелязва, че представянето на междинен доклад за състоянието на изпълнението може да допринесе за този процес;
Специални процедури
29. потвърждава, че специалните процедури са залегнали в основата на механизмите на ООН относно правата на човека, както и че надеждността и ефективността на Съвета по правата на човека на ООН в областта на защитата на правата на човека се основава на сътрудничество със специалните процедури и тяхното пълно прилагане; подчертава във връзка с това, че укрепването на независимостта и взаимодействието на специалните процедури със Съвета е от основно значение;
30. осъжда опитите да се възпрепятства независимостта на специалните процедури чрез подчиняването им на контрол от страна на правителствата; подчертава, че всякакъв контрол би политизирал и понижил ефективността на системата;
31. подчертава отново, че специалните процедури относно положението по държави са основен инструмент за подобряване на правата на човека по места; подчертава, че поради ключови елементи като тяхната периодичност и опита, на който се основават, мандатите по държави не могат да бъдат заменени от всеобщия периодичен преглед;
32. призовава държавите-членки на ЕС да защитават целостта и отчетността на Съвета по правата на човека на ООН в прегледа, като подкрепят създаването на механизъм за проследяване на изпълнението на препоръките от специалните процедури в допълнение към приемането на критерии за подбор и по-прозрачен процес на назначения, основаващ се на подготовката, уменията, квалификацията и опита на кандидатите; подкрепя предложението на НПО за укрепване на капацитета за ранно предупреждение на специалните процедури чрез механизъм, който им дава възможност да задействат автоматично разглеждане на положението от страна на Съвета по правата на човека на ООН;
Участие на ЕС
33. приветства участието на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека;
34. настоява ЕСВД, и по-конкретно делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк, да повишат съгласуваността, видимостта и доверието в действията на ЕС в рамките на Съвета на ООН по правата на човека чрез по-нататъшно развитие на трансрегионалните контакти и сътрудничество, и по-специално чрез лобирането на умерените държави във всички групи;
35. отново изразява подкрепата си за активното участие на ЕС в работата на Съвета на ООН по правата на човека от неговото създаване досега, и по-точно чрез предлагане или съвместно предлагане на резолюции, изявления, участие в интерактивни диалози и дебати; признава ангажиментите, поети от ЕС за справяне с положението в отделните държави в рамките на Съвета по правата на човека на ООН, и подчертава, че е важно тези ангажименти да бъдат решително изпълнявани;
36. приветства допълнителната проява, организирана от делегацията на ЕС в чест на 25-та годишнина от създаването на мандата на специалния докладчик за свободата на религиозна принадлежност или убеждения; отново заявява своята позиция по отношение на концепцията за „оклеветяване на религии“ и въпреки че признава необходимостта от цялостно решаване на проблема с дискриминацията срещу религиозните малцинства, счита за нецелесъобразно включването на тази концепция в Протокола за допълващи стандарти относно расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и всички форми на дискриминация;
37. подкрепя съвместната инициатива на ЕС и групата на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн (GRULAC) за резолюция относно децата, живеещи и работещи на улицата;
38. подкрепя междурегионалната декларация относно правата на лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТ), която предстои да бъде представена;
39. призовава държавите-членки да направят всичко възможно за запазването на мандата на всички специални процедури и призовава по-специално за подновяване на мандата на специалния докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека;
40. изразява съжаление, че като страничен ефект от усилията на ЕС за постигане на консенсус, често пъти изглежда така, като че ли Съюзът занижава своите амбиции, и счита, че ЕС следва много по-смело да предлага и/или подкрепя резолюциите по държави;
41. отбелязва със загриженост, че ЕС не е в състояние да въздейства ефективно в рамките на по-широката система на ООН; подчертава необходимостта ЕС да даде приоритет на Съвета по правата на човека, да координира по-добре действията на държавите-членки и да се стреми към изграждането на коалиции/съюзи с основните регионални партньори и всички умерени държави в стремежа за преодоляване на логиката на блоковете в рамките на Съвета по правата на човека;
42. обръща внимание, на практическо равнище, че е важно да има една по-голяма и по-добре обезпечена делегация на ЕС в Женева и Ню Йорк; подчертава, че това, което се случва в Женева и Ню Йорк, трябва да бъде неразделна част от външната политика на ЕС, с акцент върху подобряването на вътрешната координация, и подчертава също така необходимостта от добро взаимодействие между действията на двустранно и многостранно равнище;
43. изразява съжаление, че е отложена резолюцията, внесена от ЕС в Общото събрание на ООН през септември 2010 г. с цел укрепване на неговия „статут“, така че да съответства на новите институционални разпоредби вследствие на Договора от Лисабон; този укрепен статут ще даде на ЕС възможност да бъде постоянно представляван от конкретно лице (председателя на Европейския съвет и/или върховния представител), да изразява единна позиция и ще повиши видимостта и влиянието на ЕС като фактор от световно значение; настоява, че е необходимо да се продължат усилията, полагани от „специалната работна група“ на ЕСВД в тясно сътрудничество с държавите-членки на ЕС за приемането на резолюцията;
44. възлага на своята делегация на 16-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека да изрази безпокойството, изразено в настоящата резолюция; призовава делегацията да докладва на подкомисията по правата на човека относно своето посещение и счита, че е задължително да продължи да изпраща делегация на Европейския парламент на съответните сесии на Съвета на ООН по правата на човека;
45. отново призовава държавите-членки на ЕС да гарантират спазването на правата на човека в собствената им вътрешна политика, за да се избегнат двойните стандарти, също така с оглед на текущия процес на присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като един евентуален провал в това отношение може да отслаби позицията на ЕС в Съвета по правата на човека на ООН;
46. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител/заместник-председателя на Комисията, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, председателя на 64-тото Общо събрание, председателя на Съвета на ООН по правата на човека, Върховния комисар на ООН по правата на човека, както и на работната група на ЕС и ООН, създадена от комисията по външни работи.