Документ за разглеждане в заседание

 

7.9.2011                                                                                                                  B7‑0481/2011

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B7‑0419/2011 , B7-0420/2011 , B7-0422/2011 , B7-0423/2011 , B7-0424/2011 и B7‑0425/2011

съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността

относно усилията на ЕС за борба с корупцията

Monica Luisa Macovei, Мария Иванова Неделчева, Manfred Weber, Simon Busuttil, Agustín Díaz De Mera, Salvatore Iacolino, Marietta Giannakou, Jean-Pierre Audy, Roberta Angelilli

от името на групата PPE

Hannes Swoboda, Ana Gomes, Claude Moraes, Jens Geier, Rita Borsellino, Rosario Crocetta

от името на групата S&D

Renate Weber, Sonia Alfano, Nathalie Griesbeck, Ramon Tremosa i Balcells, Louis Michel, Jan Mulder, Sarah Ludford, Andrea Zanoni, Jens Rohde

от името на групата ALDE

Jan Philipp Albrecht, Eva Joly, Judith Sargentini

от името на групата Verts/ALE

Dennis de Jong, Søren Bo Søndergaard, Jean-Luc Mélenchon

от името на групата GUE/NGL

Timothy Kirkhope

от името на групата ECR

 

B7‑0481/2011

Резолюция на Европейския парламент относно усилията на ЕС за борба с корупцията

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 6 юни 2011 г., озаглавено „Борба с корупцията в ЕС“ ( COM(2011) 308 ), както и Решението на Комисията (C(2011) 3673 окончателно, за установяване на механизъм за докладване на мерките на ЕС за борба с корупцията с цел периодични оценки („Доклад относно борбата с корупцията в ЕС“),

­    като взе предвид член 67, параграф 3 и член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Стокхолмската програма - Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите,

­    като взе предвид писмена декларация 2/2010 на Европейския парламент относно усилията на Съюза за борбата с корупцията,

­    като взе предвид Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 година относно борбата с корупцията в частния сектор[1],

­    като взе предвид Конвенцията на ЕС, съставена въз основа на член K.3 от Договора за Европейския съюз относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности [2], както и съставения въз основа на член K.3 от Договора за Европейския съюз Протокол на ЕС към Конвенцията относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, чрез които се криминализира измамата и корупцията, засягащи финансовите интереси на ЕС[3],

­    като взе предвид Конвенцията на ЕС, съставена въз основа на член K.3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз относно борбата с корупцията при замесени длъжностни лица на Европейските общности или на държавите-членки на Европейския съюз, чрез която се криминализира измамата и корупцията, независимо от финансовите интереси на ЕС[4],

­    като взе предвид 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че корупцията представлява област на изключително сериозни нарушения с трансгранично измерение, чиито последици често се разпростират отвъд границите на ЕС, и като има предвид, че Европейският съюз разполага с универсално право в областта на политиката за борба с корупцията;

Б.  като има предвид, че член 67 от ДФЕС установява задължението на Съюза да гарантира високо равнище на сигурност, включително чрез превенция и борба с престъпността и сближаване на наказателните закони, и като има предвид, че член 83 от ДФЕС посочва корупцията като една от проявите на особено тежка престъпност с трансгранично измерение;

В.  като има предвид, че Стокхолмската програма (4.1) включва корупцията сред транснационалните заплахи, които все още представляват предизвикателство за вътрешната сигурност на Съюза, и които изискват ясен и всеобхватен отговор;

Г.  като има предвид, че четирима от всеки петима граждани на ЕС разглеждат корупцията като сериозен проблем в своите държави-членки (проучване на Евробарометър от 2009 г. относно отношението на европейците спрямо корупцията) и 88 % от анкетираните в рамките на проведено през 2008 г. обществено допитване относно Стокхолмската програма са посочили, че ЕС следва да направи повече в областта на корупцията;

Д. като има предвид, че се счита, че загубите от корупция възлизат на 120 милиарда евро годишно ( COM(2011) 308 );

Е.  като има предвид, че корупцията подкопава принципите на правовата държава, води до злоупотреби със средствата на данъкоплатците от ЕС и нарушаване на пазара, изиграло роля в настоящата икономическа криза;

Ж. като има предвид, че икономическото възстановяване на държавите-членки, засегнати от икономическата и финансовата криза се възпрепятства от корупцията, неплащането на данъци, данъчните измами и други икономически престъпления;

З.  като има предвид, че корупцията причинява социални вреди, тъй като организираните престъпни групи си служат с нея, за да извършват други сериозни престъпления, като трафик на наркотици и хора ( COM(2011) 308 );

И. като има предвид, че липсва политически ангажимент от страна на лидерите и факторите, отговорни за вземане на решения за борба с корупцията във всичките й форми, както и че антикорупционното законодателство не се прилага еднакво в държавите-членки и като цяло прилагането му е незадоволително ( COM(2011) 308 );

Й. като има предвид, че три държави-членки не са ратифицирали Наказателната конвенция срещу корупцията на Съвета на Европа, дванадесет не са ратифицирали Допълнителния протокол към нея и седем не са ратифицирали Гражданската конвенция за корупцията; като има предвид, че три държави-членки все още не са ратифицирали Конвенцията на ООН за борба с корупцията (UNCAC) и пет държави-членки не са ратифицирали Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки;

К. като има предвид, че усещането за корупция сериозно подкопава взаимното доверие между държавите-членки, като по този начин засяга сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи;

Л. като има предвид, че съдебното сътрудничество по делата за корупция с трансгранично измерение продължават да бъдат сложни и бавни;

М. като има предвид, че ако не се предприемат незабавни и целесъобразни мерки, корупцията може да подкопае доверието в демократичните институции и да отслаби отчетността на политическото ръководство ( COM(2011) 308 );

Н. като има предвид, че благодарение на корупцията много диктаторски режими се задържаха на власт и имаха възможност да прехвърлят значителни парични суми по сметки в чуждестранни банки, включително европейски; като има предвид, че е необходимо държавите-членки да положат повече усилията за разкриване и замразяване на откраднати чужди активи, така че те да могат да бъдат върнати на законните им собственици;

1.  приветства приемането на 6 юни 2011 г. от Комисията на пакет за борба с корупцията[5], който включва съобщение относно борбата с корупцията в ЕС и решение за създаване на „Доклад на ЕС за борба с корупцията“;

2.  призовава Комисията да изведе като приоритет в програмата за сигурност за следващите години борбата срещу корупцията, включително по отношение на заделените за тази цел човешки ресурси;

3.  призовава Комисията чрез механизма си за докладване да се заеме с основния проблем на ефективното прилагане на законодателството в областта на борбата с корупцията, както и да въведе възпиращи санкции, включително тези, наложени от правоприлагащите и съдебни органи;

4.  призовава Комисията да разгледа транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС за борба с корупцията, включително възпиращи санкции и да предприеме мерки за стимулиране на транспонирането и прилагането от държавите-членки на съответните международни и регионални инструменти за борба с корупцията;

5.  призовава Комисията, при прилагане на механизма на ЕС за докладване на мерките за борба с корупцията, да гарантира, че в експертната група и мрежата от кореспонденти изследователи участват независими експерти и че всички експерти притежават доказано равнище на почтеност, добро име и опит, както и че е представено разнообразие от организации на граждански организации;

6.  призовава Комисията да обмисли съставянето на доклади за борба с корупцията преди 2013 г., като се има предвид неотложността на въпроса с оглед настоящата икономическа криза в много държави-членки;

7.  призовава Комисията да предприеме действия въз основа на член 83, параграф 1 от ДФЕС за приемане на минимални правила относно определянето и санкциите за корупцията, като се има предвид трансграничното им измерение и последиците за вътрешния пазар;

8.  отбелязва със загриженост липсата на напредък при прилагането от държавите-членки на Рамковото решение на Съвета относно борбата с корупцията в частния сектор; настоятелно призовава държавите-членки да транспонират и прилагат разпоредбите на посоченото рамково решение;

9.  призовава Съвета и държавите-членки да приложат изцяло конвенциите на ЕС от 1995 и 1997 година, криминализиращи измамата и корупцията;

10. предлага Комисията да предприеме допълнителни действия на равнище ЕС за хармонизиране на законодателството относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения (което да включва защита срещу съдебно преследване по обвинение в обида и клевета и подвеждане под наказателна отговорност) и криминализиране на незаконното обогатяване;

11. призовава всички институции на ЕС, включително агенциите на ЕС и държавите-членки да гарантират повече прозрачност, като съставят етични кодекси или подобряват вече действащите кодекси, като добавят поне ясни правила относно конфликта на интереси, както и като предприемат действия за превенция и борба с корупцията в политическите среди и медиите, включително като засилят прозрачността и надзора на финансирането и разпределянето на средства;

12. призовава държавите-членки да инвестират финансови и човешки ресурси в борбата с корупцията; подчертава необходимостта държавите-членки да сътрудничат с Европол, Евроюст и OLAF в разследването и преследването на свързани с корупция престъпения;

13. призовава Комисията и Евроюст да гарантират по-ефикасен и бърз обмен на документи и информация относно дела за корупция с трансгранично измерение между националните съдилища;

14. призовава Съвета да гарантира необходимия политически ангажимент за борба с корупцията и прилагане на мерките, приети от Комисията чрез пакета за борба с корупцията и по-обхватния пакет за защита на легалната икономика, който към момента липсва в някои държави-членки;

15. призовава Съвета и Комисията да засилят ефективността на съществуващата мрежа от национални координатори за борба с корупцията и призовава Комисията да информира Европейския парламент за дейностите на въпросната мрежа;

16. призовава Съвета и държавите-членки да ратифицират и приложат изцяло Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба с подкупването на чужди служители в международните търговски сделки; подчертава отрицателното въздействие, което подкупването на чужди служители оказва върху основните права на Съюза, политиките в областта на опазването на околната среда и развитието;

17. отбелязва, че борбата с корупцията предполага повече прозрачност при финансовите трансакции, особено при трансакциите с участие на така наречените офшорни юрисдикции в рамките на ЕС и на други место по света;

18. призовава Съвета да действа съвместно с Комисията при сключването на споразумения с трети държави (особено с така наречените офшорни юрисдикции), за целите на осигуряването на обмен на информация относно банковите сметки и финансовите трансакции, отнасящи се до граждани на ЕС и дружества от тези държави;

19. призова Комисията да превърне борбата със злоупотребата с анонимни фиктивни дружества, установени в неизвестни юрисдикции, в ключов елемент от бъдещата реформа на Директивата за борба с изпирането на пари;

20. настоятелно призовава Комисията да гарантира стабилна политика на координация между механизма за докладване на действията за борба с корупцията и новата стратегия за борба с измамите, както и със законодателната инициатива относно възстановяване на незаконно придобити активи, включително в по-обхватния пакет за защита на легалната икономика;

21. призовава Комисията да представя на Европейския парламент ежегоден доклад относно прилагането на политиката за борба с корупцията и да внася, когато е необходимо и осъществимо, междинен доклад по специфични проблеми на борбата с корупцията в ЕС;

22. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейската комисия и на Съвета на Европейския съюз.

[1] OВ L 192, 31.7.2003 г., стр. 54.
[2] OВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 49.
[3] OВ C 313, 23.10.1996 г., стр. 1.
[4] ОВ C 195, 25.6.1997 г., стр. 1.
[5] Пакетът за борба с корупцията съдържа съобщение относно борбата с корупцията в ЕС, решение за установяване на механизъм за докладване на мерките на ЕС за борба с корупцията, доклад относно прилагането на Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета относно борбата с корупцията в частния сектор и доклад относно условията на участие на ЕС в групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO).