Документ за разглеждане в заседание
16.1.2012 B7‑0003/2012
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разискванията по изявления на Европейския съвет и на Комисията
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
относно Европейския съвет от 8 и 9 декември 2011 г. ( 2011/2546(RSP) )
Manfred Weber, Corien Wortmann-Kool, Elmar Brok, Carlo Casini
от името на групата PPE
Резолюция на Европейския парламент относно Европейския съвет от 8 и 9 декември 2011 г. ( 2011/2546(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 9 и 10 декември 2011 г.,
– като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители от еврозоната от 9 декември 2011 г.,
– като взе предвид пакета за икономическото управление и двете предложения на Комисията относно по-нататъшното укрепване на фискалната дисциплина[1],
– като взе предвид актуалното състояние на преговорите по проекта за международно споразумение за засилен икономически съюз,
– като взе предвид предложението, отправено от името на Парламента чрез неговите представители в специалната работна група,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
1. изразява съмнения относно необходимостта от такова междуправителствено споразумение, повечето основни цели на което могат да бъдат постигнати по-добре и по-ефективно чрез правото на ЕС, при предприемането на решителни незабавни и устойчиви действия в отговор на настоящата финансова и икономическа криза и социалната криза в много държави – членки на ЕС; запазва при все това готовността си да работи за постигането на конструктивно решение;
2. потвърждава, че подкрепя предложението, отправено към специалната работна група от членовете на Парламента, определени от Председателския съвет да представляват Парламента; изразява съжаление, че досега в проекта за споразумение от 10 януари 2012 г. не са отразени предложенията на Европейския парламент; отбелязва, че много държави членки подкрепят някои от неговите предложения, направени на заседанието от 12 януари 2012 г.; ще обмисли позицията си, след като получи окончателния проект, който се очаква на 18 януари 2012 г.;
3. изразява дълбоко убеждение, че паричният съюз може да прерасне в истински икономически и фискален съюз единствено чрез прилагането на общностния метод; припомня, че ЕС е политически проект, основан на общи ценности и на силни общи институции и спазването на общи правила;
4. освен това по-специално настоява за следното:
– новото споразумение недвусмислено изрично да приеме превъзходството на правото на ЕС спрямо разпоредбите в него;
– всички мерки за изпълнение на споразумението да се вземат в съответствие със съответните процедури, предвидени в договорите за ЕС;
– споразумението трябва да бъде в съответствие с правото на ЕС, по-специално по отношение на цифрите в Пакта за стабилност и растеж, а когато договарящите се страни желаят да се ангажират с цели, които се отклоняват от правото на ЕС, това трябва да става съобразно приложимите законови процедури на ЕС и не трябва да води до създаването на двойни стандарти;
– трябва да се спазва демократичната отчетност посредством укрепване на парламентарното участие във всички аспекти на европейската икономическа координация и управление;
– сътрудничеството между националните парламенти и Европейския парламент трябва да се осъществява в рамките на договорите за ЕС, в съответствие с член 9 от Протокол № 1 към Договора;
– новото споразумение трябва да включва, в правно обвързваща форма, ангажимент на договарящите се страни да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че споразумението ще бъде интегрирано по същество в срок до пет години в Договора;
5. отново призовава за Съюз на стабилност и устойчив растеж; счита, че фискалната дисциплина, въпреки че е основа за устойчив растеж, няма да доведе сама по себе си до възстановяване, и че споразумението трябва да изпрати ясно послание, че европейските лидери ще предприемат еднакво енергични действия и на двата фронта, поради което настоява, че споразумението трябва да включва ангажимент на договарящите се страни за мерки, насърчаващи по-задълбочена конвергенция и по-голяма конкурентоспособност, както и предложения за погасителен фонд, облигации за финансиране на проекти, данък върху финансовите сделки в рамките на правото на ЕС и при същевременно гарантиране на фискалната дисциплина – пътна карта за стабилизационни облигации;
6. подчертава, че същите институционални, правни и политически аспекти важат по отношение на други многостранни споразумения, свързани с финансовата криза, като например Европейския механизъм за стабилност, поради което изисква Парламентът да участва по същия начин в тези преговори;
7. запазва правото да използва всички политически и правни инструменти, с които разполага, за да защитава правото на ЕС и ролята на институциите на ЕС, особено когато елементи на окончателното споразумение са несъвместими с правото на ЕС;
8. припомня на Комисията, че е длъжна да упражнява изцяло институционалната си роля на пазител на Договорите;
9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на държавните и правителствени ръководители, председателя на Съвета, председателя на Еврогрупата, Комисията и Европейската централна банка.