Документ за разглеждане в заседание
17.4.2012 B7‑0201/2012
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
относно положението в Мали
( 2012/2603(RSP) )
François Alfonsi, Judith Sargentini, Nicole Kiil-Nielsen, Raül Romeva i Rueda, Malika Benarab-Attou
от името на групата Verts/ALE
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Мали
( 2012/2603(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид изявленията на Катрин Аштън, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, относно военния преврат в Мали,
– като взе предвид декларацията на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Европейската комисия относно предотвратяването на хуманитарната криза в Мали,
– като взе предвид изявленията на Съвета за сигурност на ООН относно военния преврат,
– като взе предвид споразумението от Алжир от 2006 г. за развитие и мир в северната част на Мали,
– като взе предвид рамковото споразумение, подписано на 6 април 2012 г. между хунтата и Икономическата общност на Западноафриканските държави (ECOWAS),
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че туарегското Национално движение за освобождаване на Азауад обяви контрол над трите региона в северната част на Мали — Гао, Кидал и Тимбукту, с цел образуване на нова държава;
Б. като има предвид, че ислямистката групировка Ансар дине, която има тесни връзки с Ал Кайда в ислямския Магреб, обяви контрол над Тимбукту и цели въвеждането на шариата в Мали;
В. като припомня, че в миналото бяха подписвани няколко мирни споразумения между малийското правителство и туарегското освободително движение, в които се акцентираше върху икономическото развитие на Севера, децентрализацията и интеграцията на туарегите в гражданските и военните структури; като има предвид, че въпреки редица мирни инициативи продължава напрежението между централното правителство и туарегското Национално движение за освобождаване на Азауад;
Г. като напомня, че на 22 март 2012 г. група военни обявиха държавен преврат, с който свалиха от власт демократично избрания президент Амаду Тумани Туре;
Д. като има предвид, че с посредничеството на ECOWAS беше договорено възстановяване на конституционния ред и съгласно конституцията на страната председателят на националното събрание положи клетва като изпълняващ длъжността президент;
Е. като има предвид, че хуманитарната ситуация в контролирания от бунтовниците район се влошава с ширещи се грабежи, отвличания и хаос, което принуждава населението да бяга от региона;
Ж. като има предвид, че Буркина Фасо, Мали, Мавритания, Нигер, Сенегал, Чад, Северен Камерун и Нигерия са засегнати от съчетание от суша, бедност, високи цени на зърнените храни, влошаване на околната среда и хронична недоразвитост, и по данни на агенции на ООН повече от 10 милиона души се борят за прехраната си;
З. като има предвид, че продължава серията отвличания, за които отговорността пое терористична групировка, свързана с Ал Кайда в ислямския Магреб, и на 15 април швейцарски християнски мисионер беше отвлечен от групировка в Тимбукту, която вече държи 13 западни заложници;
И. като има предвид, че разпространението на оръжие от Либия, трафикът на наркотици, високата безработица и бедността допринасят за дестабилизирането на региона като цяло;
Й. като има предвид, че положението в Либия доведе до неконтролируемото движение на огромен оръжеен арсенал от Либия към съседните страни и завръщането на добре въоръжените наемници в Мали имаше неблагоприятни последици за сигурността и стабилността на всички страни от региона на Сахел и Западна Африка;
К. като има предвид, че на подема на политическия ислям в Западна Африка, като например Боко харам, следва да се противодейства, като се обърне внимание на структурните причини за бедността както в Мали, така и в Западна Африка, които са свързани с икономическото и социалното развитие, както и с разпределението на благата;
Л. като има предвид, че причините за тези конфликти са като цяло неспазването на правата на човека, отсъствието на правова държава, етническите и религиозни напрежения, организираната престъпност, неправдата, неравенството и отсъствието на икономическо развитие;
М. като има предвид, че правата на човека са неделими и спазването на гражданските и социално-икономическите права е от жизнена важност за устойчивото развитие и мира;
1. приветства решителните действия на ECOWAS, които доведоха до възстановяването на конституционния ред в Мали;
2. призовава малийските органи и туарегското освободително движение да постигнат мирно и трайно решение чрез конструктивен диалог;
3. застъпва становището, че мирното разрешаване на конфликта в Мали изисква преодоляване на първопричините за конфликта, което включва справедлив достъп до ресурси, създаване на условия за устойчиво и справедливо развитие на регионите и преразпределение на благата, като се гарантират основните права на човека, в това число правата на малцинствата;
4. призовава за отваряне на хуманитарен коридор, с цел да се помогне на десетки хиляди души, разселени вследствие на сблъсъците в Мали, мнозина от които са потърсили убежище в съседни страни като Нигер, Мавритания и Буркина Фасо; призовава също за всеобхватна и бърза реакция на хуманитарната криза в Сахел като цяло;
5. призовава западноафриканските правителства да се борят с разпространението на оръжия и с трафика на наркотици, като поставят балансираното и устойчиво развитие в сърцевината на своите политики за развитие, така че да предоставят основни обществени услуги на населението изобщо и работни места, по-конкретно за младите;
6. призовава малийските органи, западноафриканските правителства и туарегското Национално движение за освобождение на Азауад да направят всичко възможно за незабавното освобождаване на всички заложници;
7. изразява убеждение, че трайното решение в региона следва да цели укрепване на държавните институции, активно участие на гражданите във вземането на решения и създаване на условия за устойчиво и справедливо икономическо развитие;
8. призовава Комисията и Съвета да поемат съвместна инициатива с ECOWAS за улесняване на мирния диалог в региона;
9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на Съвета за сигурност на ООН, на Африканския съюз и на ECOWAS.