Документ за разглеждане в заседание
11.9.2012 B7‑0457/2012
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B7‑0360/2012
внесено съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността
Към банков съюз
(20122729(RSP))
Sharon Bowles
от името на комисията по икономически и парични въпроси
Резолюция на Европейския парламент: Към банков съюз
(20122729(RSP))
Европейският парламент,
– като взе предвид доклада на председателя на Европейския съвет от 26 юни 2012 г., озаглавен „Към един истински икономически и паричен съюз“,
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2012 г.,
– като взе предвид изявлението от срещата на високо равнище на еврозоната от 29 юни 2012 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 октомври 2009 г., озаглавено „Рамка на ЕС за трансгранично управление на кризи в банковия сектор“ ( COM(2009)0561 ),
– като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2010 г., съдържаща препоръки към Комисията относно трансграничното управление на кризи в банковия сектор[1],
– като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители, направено на срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг от 24 и 25 септември 2009 г., по отношение на трансграничните плащания и финансовите институции от структурно значение,
– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат[2],
– като взе предвид предложението от 6 юни 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на директиви 77/91/ЕИО и 82/891/ЕО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/EО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО и 2011/35/ЕС и на Регламент (EС) № 1093/2010 ( COM(2012)0280 ),
– като взе предвид Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции[3],
– като взе предвид препоръка 13 от доклада представен на председателя на Комисията Барозу на 25 февруари 2001 г. от групата на високо равнище по въпросите на финансовия надзор в ЕС, с председател г-н Jacques de Larosière, в която се заявява „групата призовава за създаването на съгласувана и функционална регулаторна рамка за управление на кризи в ЕС“,
– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в Еврозоната[4], и по-специално препоръка 6 от нея,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск[5],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1096/2010 на Съвета от 17 ноември 2010 г. за възлагане на Европейската централна банка на специфични задачи, свързани с дейността на Европейския съвет за системен риск[6],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията[7],
– като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси относно предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета за създаване на Европейски банков орган ( A7-0166/2010 ),
– като взе предвид писмата на своята комисия по икономически и парични въпроси, изпратени на Комисията и на европейските надзорни органи (ЕНО), относно независимостта на ЕНО,
– като взе предвид Меморандума за разбирателство от 1 юни 2008 г. относно сътрудничеството между органите за финансов надзор, централните банки и министерствата на финансите от Европейския съюз в сферата на трансграничната финансова стабилност[8],
– като взе предвид предложението от 20 юли 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници ( COM(2011)0452 ),
– като взе предвид предложението от 20 юли 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат ( COM(2011)0453 ),
– като взе предвид Втора Директива на Съвета 77/91/ЕИО от 13 декември 1976 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни[9], Трета Директива на Съвета 78/855/ЕИО от 9 октомври 1978 г. относно сливанията на акционерни дружества[10] и Шеста Директива 82/891/ЕИО на Съвета от 17 декември 1982 г. относно разделянето на акционерните дружества[11],
– като взе предвид своята законодателна резолюция от 16 февруари 2012 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозитите (преработка)[12],
– като взе предвид своята законодателна резолюция от 5 юли 2011 г. относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за обезщетение на инвеститорите[13],
– като взе предвид становището на комисията по икономически и парични въпроси от 31 август 2011 г. за комисията по бюджети относно „Позиция на Парламента относно проектобюджета за 2012 г. във вида, в който е изменен от Съвета“ ( 2011/2020(BUD) ),
– като взе предвид въпроса към Комисията относно предложенията за Европейски банков съюз ( O-000151/2012 – B7 0360/2012),
– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че изявлението на държавните и правителствените ръководители, направено на срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг от 24 и 25 септември 2009 г. призова за постигане на споразумение по решаване на въпросите, свързани с трансграничните плащания и финансовите институции от структурно значение, до края на 2010 г.;
Б. като има предвид, че е от съществено значение да се мобилизират всички усилия за стабилизиране на европейския финансов пазар и за прекъсване на връзката между банките и суверените с цел да се започне движение към истински икономически и паричен съюз;
В. като има предвид, че през юли 2010 г. Парламентът установи – чрез своята резолюция относно трансграничното управление на кризи в банковия сектор и своя доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета за създаване на Европейски банков орган – решения по въпросите на трансграничното управление на кризи, а именно интегриран надзорен механизъм, реформа на схемите за гарантиране на депозитите и създаване на Европейски фонд за стабилност;
Г. като има предвид, че за банките в еврозоната ЕМС би могъл чрез обичайно вземане на решение да разполага с възможност за директно рекапитализиране на банките;
Д. като има предвид, че Европейският съвет и Съветът най-после стигат до същите заключения като Парламента по отношение на необходимостта от по-интегрирана надзорна система и понастоящем призовават за създаването на банков съюз чрез установяването на общ надзорен механизъм в съчетание със схеми за гарантиране на депозитите и схема за плащания;
Е. като има предвид, че пълноценното парламентарно участие е от съществено значение за демократичната легитимност на процесите, водещи до създаването на такъв банков съюз, както ясно се посочва в четвъртия „основен елемент“, определен в горепосочения доклад на Херман ван Ромпой, а именно засилването на демократичната легитимност и отчетност;
Ж. като има предвид, че Парламентът участва пълноценно в създаването на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), включително създаването на Европейски банков орган, чрез процедурата за съвместно вземане на решение;
З. като има предвид, че в явно противоречие с тези принципи, но също и с правото на инициатива на Комисията, Европейският съвет е изискал от последната да представи предложение за единен надзорен механизъм, като е посочил като единствено правно основание член 127, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз, отнемайки по този начин законодателните правомощия на Парламента по въпросите на единния пазар, които се решават чрез процедурата на съвместно вземане на решение;
И. като има предвид, че участието само на държавите членки в процедурата, което няма да ускори процеса и да го направи по-ефективен, ще изпрати на обществеността негативен сигнал в момент, в който необходимостта от по-голяма прозрачност и демократична подкрепа е широко призната;
1. отново заявява, че в момент на криза общностният метод трябва винаги да преобладава, тъй като това е единственият начин да се гарантира способността на Съюз да излезе от кризата по-силен;
2. настоятелно призовава политическите лидери да насърчават демократичната легитимност във всички дейности на Европейския съюз;
3. подчертава необходимостта от засилване на демократичната легитимност по отношение на предложения банков съюз и общия надзорен механизъм чрез пълноценно участие на Парламента като съзаконодател;
4. подчертава необходимостта от надлежно разглеждане на потенциалните странични ефекти от банковия съюз в еврозоната за държавите членки извън еврозоната;
5. подчертава, че ще разгледа предложенията за банковия съюз като пакет, в случай че те изменят законодателство, прието чрез процедурата на съвместно вземане на решения;
6. подчертава, че всяка съществена промяна в областта на надзора, включително прехвърляне към други институции, трябва да бъде придружено от равностойно увеличаване на прозрачността и отчетността на тези институции спрямо Парламента, който трябва да притежава пълни права на проучване и пълни правомощия във връзка с назначаването и бюджетните процедури;
7. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на парламентите и правителствата на държавите членки.