Документ за разглеждане в заседание
13.1.2014 B7‑0016/2014
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС
( 2013/2960(RSP) )
Ребека Хармс, Даниел Кон-Бендит, Джийн Ламбърт, Елизабет Шрьотер, Юдит Саргентини, Франциска Келер, Марейе Корнелисен, Елен Флотр, Малика Бенараб-Ату
от името на групата Verts/ALE
Резолюция на Европейския парламент относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС
( 2013/2960(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза[1],
– като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки[2],
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност[3] и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност[4],
– като взе предвид изявлението на члена на Европейската комисия Ласло Андор от 1 януари 2014 г. относно премахването на ограниченията пред свободното движение на работници от България и Румъния,
– като взе предвид изявлението на Комисията от 25 ноември 2013 г. относно поддържането на свободното движение на хора,
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид изявленията на Съвета и Комисията от 15 януари 2014 г. относно зачитането на основното право на свободно движение в ЕС,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че принципът на свободно движение на хора е основно право на всички граждани на Съюза, залегнало в Договора за функционирането на Европейския съюз;
Б. като има предвид, че свободното движение е в основата на ценностите на ЕС, като предоставя на неговите граждани възможността да избират къде да живеят и работят и създава мобилност и развитие на трудовия пазар, в образователната система и извън нея;
В. като има предвид, че свободното движение на граждани на Съюза и на членове на техните семейства улеснява мобилността, но не предоставя права извън правото на престой и пребиваване за период до три месеца в друга държава членка;
Г. като има предвид, че свободното движение на работници носи права и задължения и не може да се разглежда като неограничено;
Д. като има предвид, че свободното движение в рамките на ЕС на хора, които търсят възможности и нов живот, отчасти се дължи на бедността в някои региони на Съюза;
Е. като има предвид, че бедността може да бъде причина хората да напускат своите държави и да търсят възможности в рамките на ЕС; като има предвид, че държавите членки следва да се съсредоточат върху намаляването на бедността в целия ЕС; като има предвид, че бедността сама по себе си никога не може да бъде причина за репатриране или принудително връщане от една държава членка в друга;
Ж. като има предвид, че намаляването на бедността е специфична цел в рамките на Европейския социален фонд и стратегията „Европа 2020“, и като има предвид, че съответното усвояване на свързаните с тях фондове зависи от самите държави членки;
З. като има предвид, че принципът за недопускане на дискриминация и за равно третиране на трудовия пазар е основен принцип, който трябва да бъде зачитан изцяло;
И. като има предвид, че държавите членки са разполагали с необходимото време, за да приспособят своите системи за социална сигурност към свободното движение на работници в ЕС, особено тези, които са се възползвали от преходния период;
1. заявява, че принципът на свободно движение е основно право на всички граждани на Съюза, и че не може да се приемат дерогации от правото на ЕС по отношение на това основно право;
2. изразява съжаление по повод много отрицателния и необоснован акцент върху т.нар. тежести, произтичащи от свободното движение, който беше поставен от няколко европейски лидери в дните преди изтичането на преходния период за България и Румъния;
3. силно се противопоставя на позицията, възприета от същите европейски лидери, които призовават за промени и ограничения за свободното движение на граждани; подчертава, че намаляването на правата на една група от граждани изключва и изтъква тази група, което се счита за несправедливо третиране от страна на ЕС, рискува да изложи тези групи на нападения от ксенофобски сили и има по-широки последици за засилването на расизма и ксенофобията във всички държави членки;
4. счита, че възприетата от някои политически партии позиция, че миграцията представлява тежест за националите системи за социална сигурност и че т.нар. „социален туризъм“ е основна заплаха за социалните системи на държавите членки, е погрешна; подчертава, че никоя от държавите членки, които отправят твърдения за въпросната тежест, не е представила доказателства на Комисията, както е било изискано;
5. посочва, че Директива 2004/38/ЕО вече предвижда ограничение, съгласно което хората трябва да представят доказателства, че разполагат с достатъчно ресурси, така че да не се превръщат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка;
6. призовава Комисията и държавите членки да гарантират строгото прилагане на трудовото право, така че да гарантират равно третиране на всички работници от ЕС; подчертава, че държавите членки трябва да положат всички усилия за прекратяване на експлоатацията на уязвими работници и че това подпомага справедливата конкуренция между предприятията, както и справедливите трудови пазари;
7. признава, че няколко т.нар. горещи точки, където са пристигнали групи от много бедни хора от други държави членки, наистина съществуват и че това създава напрежение за въпросните градове; отбелязва, че редица местни органи и общности работят конструктивно с цел намиране на решения на тези проблеми;
8. счита обаче, че подобно напрежение би могло и следва да бъде разрешено както чрез подпомагането на отделните засегнати лица, така и чрез подкрепа за въпросните региони, например посредством Европейския социален фонд;
9. призовава държавите членки да защитават категорично правото на работниците на свободно движение като основно право, което следва да бъде укрепено от достойни социални и трудови права и силно правоприлагане на трудовото законодателство;
10. подчертава, че правата и задълженията на граждани на ЕС, които работят или живеят на едно и също място, не следва да зависят от тяхното гражданство;
11. призовава държавите членки да използват всички възможни средства за борба срещу дължащата се на бедност миграция в рамките на ЕС, без да се подкопава принципът на свободно движение на хора и членове на техните семейства;
12. призовава държавите членки да гарантират равното третиране на чуждестранните работници от ЕС и националните работници;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на държавите членки.