Документ за разглеждане в заседание

 

4.2.2014                                                                                                                  B7‑0141/2014

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

относно положението в Сирия

( 2014/2547(RSP) )

Чарлз Танък, Ружа Томашич, Ришард Чарнецки, Томаш Пьотър Поремба, Ришард Антони Легутко, Адам Белан

от името на групата ECR

 

B7‑0141/2014

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Сирия

( 2014/2547(RSP) )

Европейският парламент,

–       като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия,

–       като взе предвид предходните заключения относно Сирия на Съвета по външни работи, и по-специално най-скорошните от 18 ноември 2013 г. и 20 януари 2014 г.,

–       като взе предвид предходните изявления на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Сирия,

–       като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно Сирия,

–       като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 27 септември 2013 г. относно унищожаването на сирийския арсенал от химическо оръжие (S/RES/2118(2013)),

–       като взе предвид своите резолюции от 12 септември 2013 г. относно положението в Сирия[1] и от 9 октомври 2013 г. относно мерките на ЕС и държавите членки за справяне с потока от бежанци в резултат на конфликта в Сирия[2],

–       като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–       като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

–       като взе предвид Протокола за забрана на използването по време на война на задушливи, отровни и други газове и на бактериологически методи за водене на война, подписан в Женева на 17 юни 1925 г.,

–       като взе предвид Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологични (биологични) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване, подписана в Лондон, Москва и Вашингтон на 10 април 1972 г.,

–       като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, Конвенцията за правата на детето и Незадължителния протокол относно участието на деца във въоръжени конфликти, както и Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, по които Сирия е страна,

–       като взе предвид докладите на Независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, и по-конкретно най-скорошния от 11 септември 2013 г.,

–       като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия от 25 май 2011 г., озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“,

–       като взе предвид заключителното комюнике на групата за действие относно Сирия от 30 юни 2012 г., оттук нататък наричано „Женевското комюнике“,

–       като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.     като има предвид, че размириците и кръвопролитията в Сирия продължават вече трета година, без очевидна непосредствена перспектива за прекратяване на сраженията;

Б.     като има предвид, че гражданските вълнения и бруталните репресии на сирийските органи срещу сирийския народ, включително съобщаваното използване на химическо оръжие, изправиха страната пред положение на гражданска война, което води до риск от по-широк регионален конфликт;

В.     като има предвид, че повече от 110 000 сирийци са убити от началото на сраженията;

Г.     като има предвид, че през 2013 г. в Сирия са убити повече от 1200 християни; като има предвид, че християнското население в Сирия се изчислява на около 1,3 млн.;

Д.     като има предвид, че общият брой на регистрираните сирийски бежанци възлиза понастоящем на повече от 2 милиона, като около 9 милиона сирийци са разселени;

Е.     като има предвид, че президентът Асад пренебрегва многобройните призиви от страна на международната общност за прекратяване на ужасяващото насилие в Сирия;

Ж.    като има предвид, че насилието, включително използването на тежка артилерия и обстрел срещу населени места, и ужасяващите убийства, извършвани от сирийската армия и сили за сигурност и от милицията „Шабиха“, както и от различни опозиционни сили, продължиха да ескалират;

З.      като има предвид, че е имало няколко кланета и масови убийства (от упор) на мъже, жени и деца;

И.     като има предвид, че през последните месеци драматично ескалират използването на мъчения, масовите арести и повсеместното разрушаване на населени места;

Й.     като има предвид, че всеки ден хиляди сирийци бягат от боевете в съседните държави в търсене на безопасност и закрила, само за да продължат да бъдат уязвими в бежански лагери;

К.     като има предвид, че трите най-силно засегнати от конфликта и бежанския поток държави са Ливан, Йордания и Турция;

Л.     като има предвид, че редица независими доклади потвърждават използването на химическо оръжие при нападението в Източна Гута на 21 август 2013 г.;

М.    като има предвид, че употребата на химическо оръжие е военно престъпление, което е забранено съгласно Женевския протокол и статута на Международния наказателен съд;

Н.     като има предвид, че макар Сирия да е една от малкото държави, които все още не са подписали Конвенцията на ООН за забрана на химическото оръжие, може да се твърди, че независимо от това разпоредбите й се прилагат съгласно международното обичайно право;

О.     като има предвид, че представители на сирийското правителство и членове на сирийската Национална коалиция на революционните и опозиционните сили се съгласиха да участват в международните мирни преговори, свикани от мирния пратеник на ООН в Сирия Лахдар Брахими и проведени в Монтрьо и Женева от 22 до 28 януари 2014 г.; като има предвид, че следващ кръг на мирните преговори, предложени от г-н Брахими, следва да започне на 10 февруари 2014 г.;

1.      осъжда насилието, сплашването и изтезаването на мъже, жени и деца от страна на участващите във вътрешния конфликт в Сирия;

2.      осъжда най-решително масовите убийства на граждани с химически оръжия на 21 август 2013 г. и приветства международните усилия за унищожаване на запасите от химически оръжия, натрупани от сирийския режим; настоятелно призовава всички страни да работят заедно, за да се гарантира бързото и цялостно отстраняване на всички химически оръжия от Сирия;

3.      приветства конференцията „Женева 2“ и ангажимента на членовете на сирийската опозиция към принципите, съдържащи се в Женевското комюнике; подчертава необходимостта да се постигне напредък с възобновяването на мирните преговори, и по-специално международната общност и всички участници в сирийския конфликт да работят за постигане на политическо решение на конфликта въз основа на тези принципи; насърчава освен това международната общност да се ангажира с конкретно планиране за демократичен преход след режима на президента Асад в Сирия;

4.      признава неотложната необходимост от съсредоточаване на международните и регионалните усилия за решаване на кризата в Сирия; продължава настоятелно да призовава всички членове на Съвета за сигурност на ООН да изпълнят своите отговорности по отношение на кризата; настоятелно призовава всички държави, които активно насърчават намирането на изход от кризата, да подкрепят тези усилия;

5.      изразява дълбока загриженост от продължаващата хуманитарна криза в Сирия и последиците от нея за съседните държави; изразява загриженост освен това във връзка с факта, че потокът от бежанци, напускащи Сирия, продължава да се увеличава; призовава за постигане на споразумения, гарантиращи незабавен и пълен достъп до хуманитарна помощ и излизане от зоните под обсада без страх от бъдещи репресии;

6.      изразява съжаление относно влошаването на положението на многобройните малцинства в Сирия, включително християнската общност в страната, и решително осъжда големия брой убийства на християни в Сирия;

7.      приветства реакцията на правителствата на съседните държави, особено Турция и Ливан, при предоставянето на хуманитарна помощ на сирийските бежанци; признава, че предоставянето на тази помощ подлага на допълнителен натиск съществуващите услуги и бюджети в тези държави; призовава международната общност да подкрепи държавите, които са засегнати по този начин;

8.      отбелязва, че президентът Асад, като конституционен и законен държавен глава на сирийската държава, носи крайната отговорност за всички действия, извършени от въоръжените сили в Сирия; настоятелно призовава президента Асад да признае, че сирийският народ отхвърля неговия режим, и да се оттегли в интерес на своята страна и единството на нейния народ;

9.      призовава всички в Сирия да спазват принципите на правата на човека и демокрацията и да сътрудничат с международната общност за мирно уреждане на конфликта;

10.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на Арабската лига, на правителството и парламента на Сирийската арабска република, както и на правителствата и парламентите на съседните на Сирия държави.

 

[1] Приети текстове, P7_TA(2013)0378
[2] Приети текстове, P7_TA(2013)0414