Документ за разглеждане в заседание
19.2.2014 B7‑0188/2014
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника на дейността
относно положението в Ирак
( 2014/2565(RSP) )
Йелко Кацин, Марите Схаке
от името на групата ALDE
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Ирак
( 2014/2565(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Ирак, по-специално резолюцията си от 14 март 2013 г., озаглавена „Ирак: тежкото положение на малцинствените групи, включително иракските туркмени“[1],
– като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак[2],
– като взе предвид съвместния стратегически документ за Ирак (2011—2013 г.) на Европейската комисия,
– като взе предвид Доклада относно правата на човека в Ирак: януари – юни 2012 г., представен съвместно от Мисията на ООН за подпомагане на Ирак (UNAMI) и Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН на 19 декември 2012 г.,
– като взе предвид доклад № 144 на международната кризисна група за Близкия Изток от 14 август 2013 г., озаглавен „Make or Break: Iraq’s Sunnis and the State“ („Направи или разруши: сунитите в Ирак и държавата“)
– като взе предвид данните на ООН за броя на ранените през септември 2013 г., публикувани на 1 октомври 2013 г.,
– като взе предвид изявлението от 29 юли 2013 г. на генералния секретар на ООН Бан Ки Муун с призив към лидерите да изтеглят Ирак обратно от „ръба“,
– като взе предвид изявлението от 1 септември 2013 г. на генералния секретар на ООН Бан Ки Муун относно трагичните събития в лагера Ашраф, при които са убити 52 души,
– като взе предвид Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, от 1981 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,
– като взе предвид изявлението на заместик-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън относно неотдавнашните прояви на насилие в Ирак,
– като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света[3],
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че Ирак продължава да е изправен пред сериозни политически, свързани със сигурността и социално-икономически предизвикателства, като политическата сцена в страната е извънредно фрагментирана и белязана от насилие и сектантска политика в крайно голям ущърб на легитимните стремежи на иракския народ за мир, просперитет и реален преход към демокрация;
Б. като има предвид, че съобразно публикуваните от UNAMI (Мисията на ООН за подпомагане за Ирак) данни през 2013 г. са убити общо 7 818 иракски граждани и други 17 981 са ранени, което прави 2013 г. най-смъртоносната година след 2008 г.; като има предвид, че през януари 2014 г. бяха убити 661 граждани и бяха ранени още 1 201; като има предвид,че Багдат е регионът, който системно е бил най-сериозно засегнат,
В. като има предвид, че страничните ефекти от кризата в Сирия достигнаха нова върхова точка по-рано тази година, когато бунтовници от Ислямска държава на Ирак и Сирия (ИДИС) завзеха градовете Рамади и Фалуджа и части от провинция Анбар; като има предвид, че бунтовници от Ирак също играят важна роля от двете страни в сирийската криза; като има предвид, че според съществуващи данни Ирак е допуснал транспорта на оръдия и провизии от Иран за сирийския режим и Хизбула;
Г. като има предвид, че по данни на ВКБООН 222 759 сирийски бежанци пребивават в Ирак, но броят е вероятно по-голям,
Д. като има предвид, че иракските органи често разчитат на сунити в провинция Анбар в борба срещу бунтовници екстремисти,
Е. като има предвид, че над 300 000 души са избягали от неотдавнашното обострено положение с насилието в провинция Анбар;
Ж. като има предвид, че сериозните социални и икономически проблеми - широкоразпространената бедност, голямата безработица, икономическата стагнация, влошаването на състоянието на околната среда и липсата на основни обществени услуги, продължават да засягат голяма част от населението; като има предвид, че многобройни мирни демонстрации с искане за повече социални, икономически и политически права продължават да водят до много системна репресия от силите за сигурност, която остава безнаказана;
З. като има предвид, че свободата на печата и на медиите неведнъж и все по-често е подложена на атаки от страна на правителството и екстремистки групировки; като има предвид, че журналисти и новинарски центрове са били подложени на атаки или цензура, като „Репортери без граници“ обявиха информационно затъмнение относно положението в провинцията Анбар; като има предвид, че Ирак е определен като „несвободен“ в доклада относно свободата по света на „Фрийдъм хаус“ от 2014 г.,
И. като има предвид, че иракската конституция гарантира равенство пред закона за всички иракски граждани, както и "административни, политически, културни и свързани с образованието права на различните малцинства"; като има предвид, че иракското правителство носи отговорност за благосъстоянието и сигурността на цялото население,
Й. като има предвид, че политиките на иракското правителство, доминирано от шиити, включително ожесточената репресия на сунитски протести, са повишили напрежението между религиозните общности и са отдалечили части от иракското населения;
К. като има предвид, че споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак, в частност неговата клауза за правата на човека акцентува върху това, че политическият диалог между ЕС и Ирак следва да се съсредоточи върху правата на човека и засилването на демократичните институции;
1. категорично осъжда терористичните действия и обостреното сектантско насилие, което носи опасност от това, страната да залитне в по-нататъшни сектантски бунтове и поражда страхове от по-широк сектантски конфликт в целия регион; изтъква, че въпреки че причините за насилие са по-скоро политически отколкото религиозни, участието на екстремистки групировки като ИДИС допълнително е задълбочило кризата;
2. изразява съболезнованията си на семействата и приятелите на починалите и ранените;
3. изтъква, че борбата срещу тероризма и борбата срещу бунтовниците следва да включват повече от военни действия и трябва да се състоят от цялостен подход, който е насочен към първопричините за насилието, както и политики за насърчаване на доверието и сигурността, включително социално и икономическо развитие;
4. изразява сериозната си загриженост относно новата вълна на нестабилност и призовава всички иракски политически лидери, от всякакъв етнически и религиозен произход, да работят заедно за прекратяване на сектантското насилие и на недоверието и за обединението на иракския народ;
5. призовава правителството на Ирак и регионалните правителства да осъдят нападенията и да улеснят пълно и бързо независимо разследване на неотдавнашните терористични атаки в региона, и призовава иракското правителство към пълно сътрудничество с разследването с цел виновните да бъдат изправени пред съда;
6. изразява загриженост относно разпростирането на насилие от конфликта в Сирия към Ирак, където бунтовници джихадисти, свързани с Ислямската държава на Ирак и Сирия, са придобили нарастващо значение; призовава правителството на Ирак да направи всичко възможно, за да попречи на борци да преминат от Сирия или към нея и на всякакви трансфери на оръжия от Иран, които може да се осъществяват през иракските граници или въздушно пространство;
7. поздравява правителството на Ирак за това, че приема голям брой сирийски бежанци; призовава Европейската комисия и държавите-членки на ЕС да продължат да подкрепят Ирак и други съседни държави в приема на бежанци и гарантирането на тяхното благосъстояние;
8. призовава политически, религиозни и граждански лидери и силите за сигурност спешно да започнат да си сътрудничат за прекратяване на кръвопролитията и да гарантират, че всички иракски граждани са на практика еднакво защитени;
9. призовава иракското правителство и всички политически лидери да предприемат необходимите мерки за осигуряване на сигурност и защита за всички хора в Ирак и за членовете на уязвимите малцинства в частност; призовава иракското правителство да гарантира, че силите за сигурност спазват принципа на правовата държава и международните стандарти;
10. призовава всички държавни и недържавни участници да зачитат свободата на печата и на медиите и да защитават журналистите и новинарските центрове от насилие; признава, че свободната преса и свободните медии са важна част от функциониращата демокрация, като предоставят достъп до информация и платформа за гражданите;
11. призовава международната общност и ЕС да подкрепят иракското правителство като насърчават инициативи за национален диалог, консолидирането на принципа на правовата държава и предоставянето на основни услуги, с цел създаване на безопасен, стабилен, обединен, проспериращ и демократичен Ирак, в който човешките и политическите права на всички хора са защитени;
12. призовава иракските органи, предвид на това, че положението със сигурността обостри проблемите за по-уязвимите групи като жени, журналисти, млади хора и активисти в областта на правата на човека, включително представители на професионалните съюзи, да предприемат бързи действия за насочване на повече ресурси към програми, които целят подобряване на положението;
13. насърчава религиозния диалог между сунитски и шиитски свещеници като необходимо средство за решаване на конфликти; счита, че неотдавнашните преговори между Е3+3 и Иран също носят възможност за Ирак да действа като мост, предвид на факта, че е една от малко страни със силни връзки с двете страни; призовава иранските лидери да участват конструктивно в стабилизирането на региона;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, кюрдското регионално правителство, генералния секретар на ООН и Съвета на ООН по правата на човека.