Документ за разглеждане в заседание

 

15.7.2014                                                                                                                B8‑0067/2014

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

относно престъплението агресия

( 2014/2724(RSP) )

Пиер Антонио Панцери, Елена Валенсиано Мартинес-Ороско, Йозеф Вайденхолцер, Ана Гомеш, Дейвид Мартин, Ричард Хауит

от името на групата S&D

 

B8‑0067/2014

Резолюция на Европейския парламент относно престъплението агресия

( 2014/2724(RSP) )

Европейският парламент,

–       като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–       като взе предвид член 5 от Римския статут, който определя престъплението агресия като едно от основните престъпления в рамките на юрисдикцията на Международния наказателен съд,

–       като взе предвид измененията от Кампала на Римския статут, приети на Конференцията за преразглеждане, проведена в Кампала, Уганда през 2010 г., и по-специално Резолюция RC/Рез. 6 относно престъплението агресия,

–       като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета на ЕС и позоваването в него на измененията от Кампала,

–       като взе предвид преразгледания план за действие, приет на 12 юли 2011 г. в съответствие с Решение 2011/168/ОВППС на Съвета,

–       като взе предвид резолюцията си от 19 май 2010 г. относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд, която ще се проведе в Кампала, Уганда[1],

–       като взе предвид резолюцията си 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите[2],

–       като взе предвид резолюцията си от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека[3],

–       като взе предвид резолюцията на Общото събрание на Латиноамериканския парламент от 19 и 20 октомври 2013 г. относно „Насърчаване на Международния наказателен съд и ратифициране на измененията от Кампала“ (AO/2013/07XXIX);

–       като взе предвид резолюцията на Асамблеята на държавите – страни по Римския статут на Международния наказателен съд от 27 ноември 2013 г. относно „Укрепване на Международния наказателен съд и на Асамблеята на държавите – страни по Статута“, която съдържа призив към бъдещите държави – страни по Римския статут да ратифицират Статута с последните му изменения, призив към всички държави – страни по Римския статут да обмислят ратифицирането на измененията и признаване на неотдавнашното ратифициране на измененията от страна на редица държави – страни по Римския статут (ICC-ASP/12/Рез.8),

–       като взе предвид наръчника за ратифициране и прилагане на измененията от Кампала на Римския статут на МНС, издаден от Постоянното представителство на Княжество Лихтенщайн към Организацията на обединените нации, Глобалния институт за предотвратяване на агресия и Лихтенщайнския институт за самоопределяне към Принстънския университет,

–       като взе предвид Международния ден на правосъдието, честван на 17 юли, който отбелязва напредъка към по-голяма степен на отчетност за престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

A.     като има предвид, че държавите – членки на ЕС са силни поддръжници на МНС от момента на неговото създаване, като предоставят финансова, политическа, дипломатическа и логистична подкрепа, като същевременно насърчават универсалността на Римския статут и защитават целостта му с цел да се укрепи независимостта на Съда;

Б.     като има предвид, че ратифицирането на измененията от Кампала на Римския статут относно престъплението агресия от страна на най-малко 30 държави – страни по Римския статут и приемането на решение след 1 януари 2017 г. с мнозинство от две трети от държавите – страни по Римския статут ще дадат възможност за създаване на постоянна система за международна наказателна отчетност чрез наказване на престъплението агресия;

В.     като има предвид, че държави, които не са страни по Римския статут, могат да ратифицират Римския статут, включително измененията от Кампала, и по този начин могат да допринесат за задействането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия;

Г.     като има предвид, че измененията от Кампала са в пълно съответствие с Устава на Обединените нации, тъй като инкриминират единствено най-тежките форми на незаконна употреба на сила, а именно тези, които явно нарушават Устава на ООН по своя „характер, сериозност и мащаб“;

Д.     като има предвид, че юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще допринесе за правовата държава на международно равнище и за международния мир и сигурност чрез възпиране на незаконното използване на сила, като по този начин проактивно ще допринася за предотвратяването на такива престъпления и за укрепването на траен мир;

Е.     като има предвид, че както ратификацията от държавите на измененията на Римския статут, приети в Кампала, така и активирането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия допълнително ще спомогнат за прекратяване на безнаказаността на извършителите на това престъпление;

Ж.    като има предвид, че ратифицирането на измененията от Кампала и активирането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще допринесат за защитата на правата на човека чрез инкриминиране на акта на агресия, който често е в началото на причинно-следствената връзка на грубите нарушения на правата на човека и тежките нарушения на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека;

З.      като има предвид, че инкриминирането на актовете на агресия също ще защити правото на живот на бойците, които незаконно са изпратени на война, и тези на нападната държава, като по този начин се отстрани един пропуск в Римския статут и в международното хуманитарно право, тъй като те понастоящем са насочени единствено към защита на цивилните лица и други категории „защитени лица“;

И.     като има предвид, че задействането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще допринесе за универсалността на Римския статут, тъй като някои държави могат да бъдат заинтересовани от ратифицирането на Римския статут, включително измененията от Кампала, което също така ще послужи на техните национални политически цели за възпиране на незаконна употреба на сила срещу тях;

1.      насърчава ЕС да приеме обща позиция относно престъплението агресия и измененията от Кампала;

2.      настоятелно призовава ЕС да заеме водеща позиция в настояването за влизане в сила на измененията от Кампала относно престъплението агресия и в подпомагането на полаганите понастоящем усилия за постигане на тази цел, както и да насърчи държавите членки първо да ратифицират изменението и след това да подкрепят активно еднократното решение на Асамблеята на държавите – страни по Римския статут, след като са постигнати необходимите 30 ратификации, за задействане на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия;

3.      подчертава необходимостта от активно насърчаване на подкрепата за МНС, ратифицирането на Римския статут с последните му изменения и ратифицирането на двете изменения от Кампала във всички външни действия на Съюза, наред с останалото чрез специалния докладчик на ЕС за правата на човека и делегациите на ЕС по места, включително с техническа помощ за държавите, които се стремят към ратификация и/или прилагане;

4.      призовава ЕС да се ангажира с борбата срещу геноцида, престъпленията срещу човечеството, военните престъпления и престъплението агресия и призовава борбата срещу безнаказаността за тежките нарушения на правата на човека да се превърне в приоритет за ЕС и държавите членки в техните външни действия; приветства усилията на ЕС за насърчаване на прилагането и спазването на нормите на международното хуманитарно право изобщо, и по-специално от недържавни въоръжени групировки; поради това насърчава ЗП/ВП да положи повече усилия в тази област;

5.      призовава държавите – членки на ЕС бързо да приведат националното си законодателство в съответствие с определенията, приети в измененията от Кампала, както и с други задължения по Римския статут, да оправомощят националните органи за разследване и наказателно преследване на престъпления от страна на държавите членки и да сътрудничат на Съда;

6.      възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на специалния представител на ЕС за правата на човека.

[1] ОВ С 161Е, 31.5.2011 г., стр. 78
[2] ОВ С 153Е, 31.5.2013 г., стр. 115
[3] Приети текстове, P7_TA(2012)0126