Документ за разглеждане в заседание

 

15.7.2014                                                                                                                B8‑0068/2014

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

относно престъплението агресия

( 2014/2724(RSP) )

Хелмут Шолц, Милослав Рансдорф, Димитриос Пападимулис, Мари-Кристин Вержиа

от името на групата GUE/NGL

 

B8‑0068/2014

Резолюция на Европейския парламент относно престъплението агресия

( 2014/2724(RSP) )

Европейският парламент,

–       като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–       като взе предвид член 5 от Римския статут, който определя престъплението агресия като едно от основните престъпления в рамките на юрисдикцията на Международния наказателен съд,

–       като взе предвид измененията от Кампала на Римския статут, приети на Конференцията за преразглеждане, проведена през 2010 г. в Кампала, Уганда, и по-специално Резолюция RC/Рез. 6 относно престъплението агресия,

–       като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета на ЕС и позоваването в него на измененията от Кампала,

–       като взе предвид преразгледания план за действие, приет на 12 юли 2011 г. в съответствие с Решение 2011/168/ОВППС на Съвета,

–       като взе предвид резолюцията си от 19 май 2010 г. относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд, която ще се проведе в Кампала, Уганда[1],

–       като взе предвид резолюцията си от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите[2],

–       като взе предвид резолюцията си от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека[3],

–       като взе предвид резолюцията си от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека[4],

–       като взе предвид резолюцията на Общото събрание на Латиноамериканския парламент от 19 и 20 октомври 2013 г. относно „Насърчаване на Международния наказателен съд и ратифициране на измененията от Кампала“ (AO/2013/07XXIX);

–       като взе предвид резолюцията на Асамблеята на държавите – страни по Римския статут на Международния наказателен съд, от 27 ноември 2013 г. относно „Укрепване на Международния наказателен съд и на Асамблеята на държавите – страни по Статута“, която съдържа призив към бъдещите държави – страни по Римския статут, да ратифицират Статута с последните му изменения, призив към всички държави – страни по Римския статут, да обмислят ратифицирането на измененията и признаване на неотдавнашното ратифициране на измененията от страна на редица държави – страни по Римския статут (ICC-ASP/12/Рез.8),

–       като взе предвид наръчника за ратифициране и прилагане на измененията от Кампала на Римския статут на МНС, издаден от Постоянното представителство на Княжество Лихтенщайн към Организацията на обединените нации, Глобалния институт за предотвратяване на агресия и Лихтенщайнския институт за самоопределяне към Принстънския университет,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.     като има предвид, че ратифицирането на измененията от Кампала на Римския статут относно престъплението агресия от страна на най-малко 30 държави – страни по Римския статут, и приемането на решение след 1 януари 2017 г. с мнозинство от две трети от държавите – страни по Римския статут, ще дадат възможност за създаване на постоянна система за международна наказателна отчетност по отношение на престъплението агресия;

Б.     като има предвид, че ратификацията от държавите на двете изменения на Римския статут, приети в Кампала, и активирането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще спомогнат за прекратяване на безнаказаността на извършителите на това престъпление;

В.     като има предвид, че юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще допринесе за принципите на правовата държава на международно равнище и за международния мир и сигурност чрез възпиране на незаконното използване на сила, като по този начин проактивно ще допринася за предотвратяването на такива престъпления и за укрепването на траен мир;

Г.     като има предвид, че ратифицирането на измененията от Кампала и активирането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще допринесат за защитата на правата на човека чрез инкриминиране на престъплението агресия, което винаги е в началото на причинно-следствената връзка на тежките нарушения на правата на човека и на тежките нарушения на международното хуманитарно право;

Д.     като има предвид, че измененията от Кампала са в пълно съответствие с Устава на ООН, тъй като инкриминират единствено най-тежките форми на незаконна употреба на сила, а именно тези, които явно нарушават Устава на ООН по своя „характер, сериозност и мащаб“; като има предвид, че задействането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще допринесе за универсалността на Римския статут, тъй като някои държави могат да бъдат заинтересовани от ратифицирането на пълния Римски статут, включително измененията от Кампала, което също така ще послужи на техните национални политически цели за възпрепятстване на незаконна употреба на сила срещу тях;

1.      насърчава своите държави членки първо да ратифицират измененията и след това положително да подкрепят еднократното решение на Асамблеята на държавите – страни по Римския статут, след като бъдат постигнати необходимите 30 ратификации, за да се задейства юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия;

2.      призовава държавите – членки на ЕС, бързо да приведат националното си законодателство в съответствие с определенията, приети в измененията от Кампала, както и с други задължения по Римския статут, да създадат възможност за национално разследване и наказателно преследване на престъпленията от страна на държавите – членки на ЕС, и да сътрудничат на Съда;

3.      призовава ЕС да се ангажира с борбата срещу геноцида, престъпленията срещу човечеството, военните престъпления и престъплението агресия и призовава борбата срещу безнаказаността за тежките нарушения на правата на човека да се превърне в приоритет за ЕС и за държавите членки в техните външни действия;

4.      подчертава значението на принципа на универсалност на Римския статут и призовава заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да насърчава активно присъединяването към и ратифицирането на Римския статут с последните му изменения, както и ратифицирането на двете изменения от Кампала; настоява, че ратифицирането и прилагането на Римския статут следва да бъде важна цел за ЕС в отношенията му с други партньори, по-специално САЩ, Китай, Русия и Израел;

5.      призовава ЕС и неговите държави членки да подновят ангажиментите и дейността си – включително финансови – по отношение на МНС за в бъдеще;

6.      възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите – членки на ЕС, и на Европейската служба за външна дейност.

[1] ОВ С 161 Е, 31.5.2011 г., стр. 78.
[2] ОВ С 153 Е, 31.5.2013 г., стр. 115.
[3] ОВ С 258 Е, 7.9.2013 г., стр. 8.
[4] Приети текстове, P7_TA(2013)0575