Документ за разглеждане в заседание

 

12.1.2015                                                                                                                B8‑0013/2015

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

относно положението в Либия

( 2014/3018(RSP) )

Барбара Лохбилер, Ернест Уртасун, Давор Шкърлец, Джийн Ламбърт, Бодил Себальос, Жорди Себастиа, Игор Шолтес, Бронис Ропе, Жозеп-Мария Терикабрас, Юдит Саргентини

от името на групата Verts/ALE

 

B8‑0013/2015

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Либия

( 2014/3018(RSP) )

Европейският парламент,

–       като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Либия, включително Резолюция 2174 от 27 август 2014 г.,

–       като взе предвид брифингите на Съвета за сигурност на ООН от специалния представител на генералния секретар и ръководител на мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL),

–       като взе предвид доклада на мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL) и на Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН относно нарушенията на международните права на човека и хуманитарното право по време на продължаващото насилие в Либия от 4 септември 2014 г., актуализиран на 23 декември 2014 г.,

–       като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС по външни работи относно Либия, последните от които от 15 декември 2014 г.,‑{}‑

–       като взе предвид предишните си резолюции относно Либия, по-специално резолюцията си от 18 септември 2014 г.[1],

–       като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 30 декември 2014 г. относно

–       като взе предвид местното изявление на ръководителите на мисии от държавите-членки на ЕС в Либия относно убийството на Салва Бугайгис на 27 юни 2014 г.,

–       като взе предвид съвместното изявление относно Либия от министрите на външните работи на Франция, Германия, Италия, Испания, Обединеното кралство, САЩ, ЗП/ВП на ЕС и специалния представител на генералния секретар на ООН от 3 декември 2014 г.,

–       като взе предвид съвместното комюнике от 22 септември 2014 г., издадено от 13 страни, включително Турция, Египет, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ), което цели да осигури политика за ненамеса във вътрешните работи на Либия,

 

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.     като има предвид, че Либия преживява драматична серия от политически, институционални и свързани със сигурността кризи след свалянето на диктатора Муамар Кадафи от бунтовнически групи, подпомагани от силите на НАТО през 2011 г.;

Б.     като има предвид, че държавите-членки на ЕС, които участваха във войната през 2011 г., и ЕС като цяло, носят особена отговорност за подпомагането на либийското население и подкрепата на усилията за постигане на мир и стабилност в страната; ‑{}‑

В.     като има предвид, че ескалиращият цикъл на битките разтърси страната през последните шест месеца; като има предвид, че в конфликта основно се противопоставят две рехави и фрагментирани конкурентни групи, а именно силите от "Операция Достойнство" на пенсионирания генерал Калифа Хафтар, свързани с милициите от град Зинтан, и коалицията "Либийски изгрев", съставена главно от милиции от град Мисрата и малцинството Амазиг, както и ислямистки групи и местни милиции от други градове в западните части на Либия;

Г.     като има предвид, че въоръжени конфликти и други актове на насилие избухнаха в средата на май 2014 г. във и около източния град Бенгази и впоследствие в столицата Триполи, преди да се разширяват към западните части на Либия; като има предвид, че Южна Либия също е подложена на жестокости; като има предвид, че боевете през последните седмици са били водено за контрола над най-големия петролен терминал в Либия, в Ес Сидер, и най-голямата рафинерия в Рас Лануф в източната част на страната;

Д.     като има предвид, че положението с правата на човека и хуманитарното положение се влоши значително, като Либия е изпаднала в гражданска война; като има предвид, че има данни, че двете страни са направили редица нарушения и злоупотреби с правата на човека и международното хуманитарно право, което е довело до стотици смъртни случаи, масови евакуации и хуманитарна криза в много области; като има предвид, че UNSMIL е докладвала за безразборен артилерийски огън и въздушни удари срещу цивилни цели и широкообхватни атаки срещу жизненоважна инфраструктура и срещу избраните институции; като има предвид, че десетки защитници на правата на човека, политически и медийни специалисти и други обществени фигури бяха отвлечени или застрашени, или домовете им са плячкосани или изгорени; като има предвид, че медийните работници продължават да бъда под прицел; като има предвид, че ООН е получила доклади за произволно задържане и измъчване и лошо третиране и от двете страни; като има предвид, че цивилното население в Триполи, Бенгази и в планините Нафуса, както и в Аубари е изправено пред недостиг на храна, гориво и други стоки от първа необходимост;

Е.     като има предвид, че двата съперничещи си лагера имат конкуриращи си твърдения и претенции за легитимност с две съперничещи си правителства и парламенти, базирани съответно в Триполи и в Тобрук; като има предвид, че на 6 ноември 2014 г. Върховният съд на Либия постанови, че парламентарните избори през юни, с които се учреди международно призната Камара на представителите в Тобрук, са незаконни;

Ж.    като има предвид, че за двете враждуващи страни се твърди, че получават подкрепа от чужбина; като има предвид, че за Египет и Обединените арабски емирства се съобщава, че са извършили въздушни нападения и нападения срещу джихадистките сили в Бенгази и Дарнах и срещу позиции на "Либийския изгрев" в Триполи; като има предвид, че за Катар и Турция се твърди, че са били в подкрепа на силите на "Либийския изгрев";

З.      като има предвид, че групи на милициите, за които се предполага, че са свързани с Ислямска държава, са засилили присъствието си в източната част на град Дерна и са обвинени в извършването на терористични дейности, включително обезглавяване на млади активисти и самоубийствено бомбено нападение срещу Камарата на представителите на 30 декември 2014 г.; като има предвид, че има сведения за това, че някои елементи от Ал Кайда в ислямския Магреб са установели логистични центрове в южните покрайнини на Либия; като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН е посочил два клона на ислямистката екстремистка група Ансар ал Шария в Дерна и Бенгази като терористични организации съобразно Резолюция 1267 на ООН;

И.     като има предвид, че специалният пратеник на Обединените нации Бернардино Леон активно се стреми да действа като посредник на разговорите между враждуващи групировки и да стартира национален диалог за помирение и сформиране на правителство на националното единство; като има предвид, че първият кръг на преговорите се състоя в Гадамес на 29 септември 2014 г. и продължи в Триполи на 11 октомври, и допълнителен кръг, първоначално предвиден за 5 януари 2015 г., беше отложен поради липса на съгласие на двете страни; като има предвид, че UNSMIL обяви, че либийските страни вече са се съгласили да се проведе нов кръг от преговори в Женева, по всяка вероятност на 14 януари 2015 г.; като има предвид, че двата лагера са доказали до голяма степен, че не желаят или не са в състояние да извършват компромис;

Й.     като има предвид, че пратеникът на ООН в региона Сахел, Хирут Гебре Селаси, предупреди Съвета за сигурност на ООН, че либийската криза застрашава да дестабилизира целия регион в близко бъдеще, и също заяви, че терористични и престъпни мрежи в Либия развиват тесни връзки с Мали и северна Нигерия, като се занимават с търговия на оръжие и трафик на наркотици, наред с други нелегални видове търговия;

К.     като има предвид, че UNSMIL счита, че поне 400 000 либийски граждани са вътрешно разселени при последната вълна от сблъсъци, а други 150 000, включително много работници мигранти, са напуснали страната; като има предвид, че чуждестранни работници за оказване на помощ и дипломати, включително служители на ЕС и UNSMIL , са евакуирани от Либия; като има предвид, че масовият приток на бежанци от Либия към съседния Тунис оказва значителен натиск върху капацитета на тази страна и собствената й стабилност; като има предвид, че либийските власти не са успели да защитят разселената общност Таварга от атаки и отвличания от милиции във периода след като са били прогонени от домовете си през август 2011 г.;

Л.     като има предвид, че няколкостотин мигранти и бежанци, които бягат от насилието в Либия, са загинали при опит да пресекат Средиземно море на път към Европа, което води до сериозна бежанска криза в Италия и Малта; като има предвид, че Либия е основната точка, от която тръгват мигрантите, които се опитват да достигнат Европа;

М.    като има предвид, че на 26 февруари 2011 г. Съветът за сигурност на ООН отнесе въпроса с положението в Либия до Международния наказателен съд (МНС); като има предвид, че Международният наказателен съд остава компетентен да разследва нарушения на правата на човека, извършени в страната, и да преследва отговорните лица; като има предвид, че на 27 юни 2011 г. МНС издаде три заповеди за арест на Муамар Кадафи, Саиф ал-Ислам Кадафи и Абдула ал-Сенуси за престъпления срещу човечеството; като има предвид, че останалите заподозрени лица не са задържани от съда; като има предвид, че либийските органи са изискали те бъдат съдени в рамките на либийския национален правен ред; като има предвид, че МНС отнесе случая с Либия към Съвета за сигурност на ООН на 10 декември, поради неспазването от нея на искането на съда за сътрудничество във връзка с непредаването на Саиф ал-Ислам;

Н.     като има предвид, че нефтът представлява 95 процента от либийските държавни приходи и 65 процента от БВП на страната; като има предвид, че Либия има най-големите залежи на нефт в Африка и петия по големина в света;

1.      изразява сериозната си загриженост относно безсмисленото изпадане на Либия в положение на гражданска война; изразява сериозното си безпокойство от настоящата ситуация, която има пагубно въздействие върху цивилното население и либийските институции и рискува допълнително да дестабилизира целия регион;

2.      призовава страните по конфликта незабавно да преустановят всички враждебни действия и да се ангажират с отворен за широко участие политически диалог; в тази връзка изразява пълната си подкрепа за усилията на ООН, по-специално на специалния представител Бернардино Леон, за улесняване на този процес с оглед на установяването на институции на консенсус, които следват една по-широка програма за национално помирение; настоява да се отделя необходимото внимание на участието на жените и малцинствата в този процес;

3.      осъжда продължаващото насилие и нарушенията на международното хуманитарно право, извършени от участниците в конфликта в цялата страна; остава сериозно загрижен за продължаващото влошаване на положението с правата на човека, включително случаите на произволно задържане, отвличания, незаконни убийства, мъчения, както и насилието срещу журналисти и политически активисти и защитници на правата на човека;‑{}‑

4.      подчертава необходимостта от гарантиране на отчетност за всички случаи на нарушаване на правата на човека и международното хуманитарно право; насочва вниманието към изявлението на UNSMIL, че много от проявите на насилие и злоупотребите, извършвани в Либия, попадат под юрисдикцията на Международния наказателен съд (МНС), и призовава той да получи политически, логистични и финансови ресурси за разследване на тези престъпления; счита, че укрепването на международните механизми за отчетност могат да разубедят милициите по отношение на извършването на по-нататъшни злоупотреби и нарушения и призовава да се обмисли създаването на анкетна комисия на Обединените нации, или подобен механизъм, който да разследва нарушенията на правата на човека и международното хуманитарно право;

5.      изтъква, че последната резолюция на Съвета за сигурност на ООН допуска разширяване на обхвата на международните санкции с цел справяне с нарушители от всички страни; призовава международната общност да предприеме спешни мерки срещу онези, които пречат на диалога, и ефективно да прилага оръжейното ембарго на ООН относно Либия;

6.      предупреждава относно общи изказвания на международна подкрепа за двете страни в конфликта, тъй като това създава опасност от по-нататъшно утвърждаване на твърди позиции и подкопаване на усилията за помирение в този критичен момент; в частност, призовава ЕС и неговите държави членки да се въздържат от предоставянето на каквато и да било военна помощ на либийски образувания преди приключването на процес на политическо помирение;

7.      счита, че най-ефективният отговор за справяне с тревожното присъствие на радикални ислямски бойци в Либия се корени в крайна сметка в създаването на приобщаващи национални институции, които могат да отстояват принципите на правовата държава и да се борят ефикасно срещу такива групи, които застрашават стабилността на страната и в по-широкия регион;

8.      приветства началната работа на тематичните комисии на Асамблеята за изготвяне на конституция и насърчава асамблеята да продължи да работи по прозрачен и приобщаващ начин; подчертава значението на дейността й и призовава всички либийци да продължат да зачитат нейната независимост, така че да завърши възложените ѝ задачи;

9.      осъжда продължителното и скрито вмешателство от страна на регионалните заинтересовани страни във вътрешната обстановка в Либия, което до голяма степен допринесе за постепенното разпадане на страната; призовава съседите на Либия и други заинтересовани страни от региона, главно Египет и Обединените арабски емирства, да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да изострят напрежението в рамките на страната; приветства скорошните декларации в същия дух, направени наскоро от Африканския съюз на заседанието му на 3 декември 2014 г. и от Лигата на арабските държави на 5 януари 2015 г.;

10.    настоява за запазването на неутралността на основните либийски институции, по-специално Централната банка, Националната петролна корпорация и суверенния държавен инвестиционен фонд, на които е разрешено от ООН да получават приходи от петрол от чужбина; в този контекст призовава за създаване на международен механизъм за надзор за замразяване на тези приходи — като се изключат разходите за заплати - до формирането на правителство на националното единство, като стимул за враждуващи фракции да се договорят за политически компромис;

11.    призовава либийските органи да възприемат високи стандарти за прозрачност за вътрешния добивен сектор, така че цялото население да може да се възползва от либийските природни ресурси, и най-вече да се съобрази с изискванията на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) във възможно най-кратки срокове; отново повтаря призива си към европейските дружества, свързани с Либия, да разкрият финансовите си дейности в енергийния сектор;

12.    изразява сериозната си загриженост относно последиците за околната среда, произтичащи от унищожаването на петролни резервоари за съхранение след неотдавнашните сражения в източната част на Либия;

13.    призовава ЕС и неговите държави членки да не пестят усилия в подкрепа на невоенни мисии на ООН и други инициативи за решаване на настоящата криза; по-специално призовава ЕС и държавите-членки на ЕС да увеличат хуманитарната помощ, за да се реагира по отношение на изключително трудното и тежко положение на населението на Либия, особено в най-засегнатите райони, и да бъдат готови да реагират по отношение на всяко по-нататъшно влошаване на положението;

14.    счита, че ЕС не е успял да разработи и приложи стабилна и всеобхватна стратегия за подпомагане на прехода в епохата след Кадафи; по-специално изразява съжаление поради постоянната липса на координация между политиките на държавите-членки на ЕС по отношение на Либия, и трудностите пред ЕСВД при насърчаването на установяването на общ и ефективен подход на ЕС;

15.    настоятелно призовава ЕС да се възползва изцяло от Инструмента за стабилност и мир (ИСМ) по отношение на посредничество, диалог и помирение, както и за спешно подпомагане на медиацията, в координация с UNSMIL; наред с това настоятелно приканва ЕС да подкрепи оправомощаването на организациите на гражданското общество, в частност групи на жени, с цел намиране на мирни решения на многобройните кризисни положения в страната;

16.    изразява загриженост във връзка с докладите относно липса на съдебна система в Либия и сериозни недостатъци в спазването на стандартите за справедлив съдебен процес; призовава либийските органи да сътрудничат в пълна степен на Международния наказателен съд чрез подпомагане на неговите разследвания и спазване на неговите решения; изразява своята загриженост относно неспособността на либийските органи да предоставят основни права на справедлив процес на обвиняемите лица пред МНС Абдула ал-Сануси и Саиф ал-Ислям Кадафи; припомня пълното си противопоставяне на смъртното наказание във всички случаи, независимо от характера на извършеното престъпление, и призовава Либия да премахне смъртното наказание; призовава ЕС да вземе предвид подкрепящи усилия за засилване на принципите на правовата държава в страната;

17.    изразява дълбоката си загриженост за съдбата на мигранти, лица, търсещи убежище, и бежанци в Либия, чието вече нестабилно положение продължава да се влошава; призовава ЕС и държавите членки да помогнат ефективно на Италия в похвалните й усилия за справяне с нарастващите миграционни и бежански потоци от Северна Африка, особено от Либия; счита, че новосъздадената програма на ЕС "Операция Тритон" не реагира адекватно по отношение на съществуващите предизвикателства и призовава за много сериозен преглед на програмата; призовава всички държави-членки на ЕС, и по-специално Италия, стриктно да спазват европейското и международното право за бежанците, включително принципа за неотблъскване и оценката на индивидуалното положение;

18.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕСВД, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, парламентите и правителствата на държавите-членки, Либийската камара на представителите, Съвета за сигурност на ООН, Общото събрание на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, Арабската лига и Африканския съюз.

[1] Приети текстове, P8_TA(2014)0028