Документ за разглеждане в заседание

 

12.1.2015                                                                                                                B8‑0032/2015

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

относно положението в Либия

( 2014/3018(RSP) )

Мария Габриел, Кристиан Дан Преда, Арно Данжан, Яцек Сариуш-Волски, Елмар Брок, Андрей Пленкович, Дейвид Макалистър, Туне Келам, Даниел Каспари, Давор Иво Щир, Михаел Галер, Клод Ролен, Траян Унгуряну, Дубравка Шуйца, Филип Жювен, Барбара Матера, Джовани Ла Вия, Паскал Аримон, Моника Маковей, Ивана Малетич, Лара Коми

от името на групата PPE

 

B8‑0032/2015

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Либия

( 2014/3018(RSP) )

Европейският парламент,

–       като взе предвид предходните си резолюции относно Либия,

–       като взе предвид изявленията на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията (ВП/ЗП) относно Либия от 6 ноември, 16 декември и 30 декември 2014 г. и заключенията на Съвета по външни работи относно Либия от 20 октомври, 17 - 18 ноември и 5 декември 2014 г.,

–       като взе предвид съвместното изявление относно Либия на Съединените щати, Канада, Франция, Германия, Италия, Малта, Испания и Обединеното кралство от 7 ноември 2014 г.,

–       като взе предвид Резолюции № 1970 и 1973 на Съвета за сигурност на ООН от 2011 г. и Резолюция № 2174 на Съвета за сигурност на ООН от 27 август 2014 г.,

–       като взе предвид доклада на Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL), озаглавен „Актуализирани данни за нарушенията на международно признатите права на човека и международното хуманитарно право по време на продължаващото насилие в Либия“ (Update on violations of international human rights and humanitarian law during the ongoing violence in Libya) от 23 декември 2014 г.,

–       като взе предвид парламентарните избори в Либия през юни 2014 г.,

–       като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях от 1977 г., и задължението на страните в даден въоръжен конфликт да спазват и да гарантират зачитането на международното хуманитарно право при всички обстоятелства,

–       като взе предвид Конвенцията за безопасността на персонала на ООН и свързания с него персонал и факултативния протокол към нея,

–       като взе предвид Решение 2013/233/ОВППС на Съвета от 22 май 2013 г. за създаване на мисия на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya),

–       като взе предвид пакета за Либия в рамките на ЕПС от септември 2014 г.,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.     като има предвид, че нараства опасността либийският вътрешен конфликт да се превърне в истинска гражданска война, водеща до още повече страдания сред цивилното население, жертви, масово разселване и разпространяваща се хуманитарна криза;

Б.     като има предвид, че на 4 януари 2015 г. либийските военновъздушни сили бомбардираха опериран от гръцка компания петролен танкер във военната зона на пристанището на Дерна, което доведе до смъртта на един гръцки и един румънски член на екипажа и раняването на двама други; като има предвид, че пристанището е контролирано от ислямистки бойци и е атакувано няколко пъти през изминалата година;

В.     като има предвид, че на 3 януари 2015 г. в официално изявление на правителството беше заявено, че милиция на Ислямска държава е убила 14 войници от либийската армия и че правителството призовава международната общност да прекрати оръжейното ембарго над страната, за да може да се провежда борба с тази милиция, която то определя като терористи;

Г.     като има предвид, че ИДИЛ обучава бойци в Либия и установява подразделение в източната част на страната; като има предвид, че на 30 декември 2014 г. терористи взривиха бомба в кола в Тобрук, като целта е било заседание на Камарата на представителите;

Д.     като има предвид, че на 28 декември 2014 г. командващият милицията генерал Хафтар извърши въздушни удари над Мисрата, бастион на ислямистката милиция „Либийска зора“, като това се счита за отмъщение за нападенията от 25 декември 2014 г. на ислямистката милиция срещу най-големия либийски нефтен терминал в Сидра и срещу войници от либийската армия в Сирт, при което загинаха 22 от тях;

Е.     като има предвид, че 20 египетски коптски християни бяха отвлечени от бойци на Ансар ал-Шария в Сирт, намиращ се под контрола на ислямистка милиция, в последната от нарастващ брой атаки срещу християни и други религиозни малцинства в Либия; като има предвид, че също така непрекъснато се увеличават задържанията, отвличанията, изтезанията и екзекуциите на заподозрени бойци от всички страни;

Ж.    като има предвид, че на 25 юни 2014 г. бяха проведени парламентарни избори; като има предвид, че законно избраната Камара на представителите беше преместена от Триполи в Тобрук; като има предвид, че ислямските милиции не признават Камарата на представителите, нито новото правителство и са сформирали свои собствени правителство и парламент;

З.      като има предвид, че на 6 ноември 2014 г. Върховният съд на Либия в Триполи постанови, че общите избори от 25 юни 2014 г. са противоконституционни и че международно признатата Камара на представителите в Тобрук и правителството на ал-Тини следователно са незаконни и трябва да бъдат разпуснати;

И.     като има предвид, че Камарата на представителите отхвърли постановлението, като заяви, че постановлението надхвърля мандата на Съда, че е направено под натиска на ислямистки милиции в Триполи и че Камарата на представителите и правителството ще продължат да изпълняват функциите си;

Й.     като има предвид, че решението на Върховния съд доведе до допълнителна заплаха за единството на Либия, като някои ислямистки групи призовават за независимост на източната провинция Киренайка;

К.     като има предвид, че на 19 декември 2014 г. срещата на високо равнище Г-5 на лидерите на петте държави членки от Сахел – Мавритания, Мали, Нигер, Чад и Буркина Фасо, подаде официална молба до Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз да сформира международни военни сили за намеса в Либия;

Л.     като има предвид, че неотдавнашните сражения в значителна степен улесниха разпространението и установяването на терористични групи като ИДИЛ в страната; като има предвид, че ако не се вземат мерки, това би могло да представлява сериозна заплаха за сигурността на региона и на ЕС;

М.    като има предвид, че на 8 януари 2015 г. либийското подразделение на ИДИЛ обяви, че е екзекутирало двама тунизийски журналисти;

Н.     като има предвид, че положението с правата на човека допълнително се влошава в цялата държава, като тук се включват случаи на безразборно задържане, отвличания, незаконно убиване, изтезаване и насилие върху журналисти, длъжностни лица, политически фигури и защитници на правата на човека;

О.     като има предвид, че се съобщава за външно участие в насилието в Либия, в т.ч. под формата на военни действия и доставки на оръжие и боеприпаси, и предприемане на действия, които изострят местните разделения, оказват въздействие върху слабите управленски структури и по този начин застрашават демократичния преход в Либия; като има предвид, че някои държави от Персийския залив и някои други регионални участници понастоящем подкрепят съперничещите си страни в увеличаващите се вътрешни размирици в Либия;

П.     като има предвид, че Резолюция № 2174 (2014) на Съвета за сигурност на ООН разрешава забрани за пътуване и замразяване на активи на „физически и юридически лица, определени от Комитета като извършващи или предоставящи подкрепа за други действия, които застрашават мира, стабилността и сигурността на Либия или възпрепятстват или подкопават успешното приключване на нейния политически преход“;

1.      осъжда по най-решителен начин нарастващото насилие в Либия и по-специално последната вълна от атаки на милицията и терористични атаки, включително смъртоносното бомбено нападение срещу петролен танкер в пристанището на Дерна на 4 януари 2015 г., въздушните удари от 28 декември 2014 г. върху Мисрата и отвличанията на коптски християни, като всички тези събития допълнително застрашават перспективите за мирно политическо решение и възобновяването на процеса на преход към демокрация;

2.      изразява дълбоката си загриженост поради факта, че конфликтът води до допълнителна политическа поляризация и засилване на хуманитарната криза в Либия; настоятелно призовава всички страни да прекратят насилието, да се въздържат от действия, създаващи нови разделения и поляризация, да обявят публично, че няма да толерират такива действия, и да търсят решения чрез политически диалог;

3.      отново заявява твърдата си и безусловна подкрепа за мисията на ООН за оказване на помощ в Либия и за специалния представител на генералния секретар на ООН, Бернардино Леон, в техните усилия за събиране на страните в конфликта в приобщаващ национален диалог (процеса от Гадамес), с цел пълно прекратяване на огъня и пътна карта за преход към демокрация, което дава възможност за политическо участие на всички заинтересовани страни, за насърчаване на принципите на правовата държава и защитата на правата на човека и за търсенето на отговорност от тези, които застрашават перспективите за диалог и лицата, отговорни за нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право; изразява съжаление, че националният диалог под егидата на ООН постоянно се отлага;

4.      отново изразява подкрепата си за избраната Камара на представителите в Тобрук като единствен легитимен парламент след изборите от юни 2014 г.; отново призовава Камарата на представителите и официалното правителство да изпълняват задачите си въз основа на принципите на правовата държава и правата на човека, както и да се ангажират конструктивно в приобщаващ национален политически диалог в интерес на цялата страна;

5.      изразява дълбока загриженост във връзка с все по-голямото присъствие на екстремистки организации и движения в Либия; счита, че съществува опасност регионът да изпадне в разрушителен хаос, по подобие на това, което се случва в Сирия и Ирак; счита, че тези групи представляват сериозна заплаха за стабилността и сигурността на целия регион, както и за сигурността на Европа;

6.      призовава ЕС и международната общност да продължат да подкрепят усилията за борба с тероризма и за предотвратяване на по-нататъшното му разпространение и на създаването на нови бази в Либия;

7.      подчертава дестабилизиращото въздействие на конфликта в Либия върху други държави в региона на Сахел; призовава съседните държави и други регионални участници да подкрепят усилията на UNSMIL за диалог и да се въздържат от каквито и да било действия, които са в противоречие с тези усилия;

8.      призовава за продължаване на хуманитарната, финансовата и политическата подкрепа от страна на ЕС и на международната общност за справяне с хуманитарното положение в Либия, тежкото положение на вътрешно разселените лица и бежанците, както и на цивилни лица, изправени пред прекъсване на достъпа до основни услуги;

9.      отново призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да направи преглед на мандата на мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM), която в момента не функционира и е разположена в Тунис, за да се вземе предвид значително промененото положение в страната;

10.    припомня Резолюция № 2174 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 27 август 2014 г., разширяваща съществуващите международни санкции срещу Либия, така че да включват наказателна отговорност на лицата, участващи във или подкрепящи действия, които „заплашват мира, стабилността или сигурността на Либия или възпрепятстват или застрашават успешното приключване на политическия преход“; призовава ЕС, в съответствие със заявлението на върховния представител от 30 декември 2014 г., да бъде готов да приложи ограничителни мерки спрямо физически лица и образувания, подхранващи насилие; призовава международната общност също да се подготви за такива мерки;

11.    припомня, че враждуващите страни трябва да бъдат подведени под отговорност и да подлежат на съдебно преследване от националните съдилища или от Международния наказателен съд, който има юрисдикция по отношение на военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и изнасилване като военно престъпление, извършени в Либия от 15 февруари 2011 г. насам, по силата на Резолюция № 1970 на Съвета за сигурност на ООН;

12.    призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да координират действията на държавите членки в Либия и да съсредоточат подкрепата върху изграждането на държавни структури и на институции и съвместно с държавите членки, ООН, НАТО и регионалните партньори да подпомагат създаването на ефективни сили за сигурност, командвани и контролирани на национално равнище (въоръжени сили и полиция), които да могат да гарантират мира и реда в страната, както и да подкрепят парафирането на прекратяването на огъня и разработването на механизъм за неговия мониторинг; подчертава, че ЕС следва също така да даде приоритет на подпомагането с реформи на либийската съдебна система, както и на други области, които са от ключово значение за демократичното управление;

13.    подчертава, че либийските органи трябва да управляват експлоатацията и продажбата на петрол, и призовава международната общност да се въздържа от каквито и да било сделки с други лица;

14.    продължава да бъде загрижен поради разпространението на оръжия, боеприпаси и експлозиви и контрабандата на оръжия в Либия, което излага на риск стабилността в региона;

15.    поздравява Тунис за това, че понастоящем е приютила около 1,5 милиона бежанци от Либия; призовава ЕС да осигури финансова и логистична подкрепа на Тунис за изпълнението на тази задача;

16.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на либийското правителство и на Камарата на представителите, на генералния секретар на ООН, на Арабската лига и на Африканския съюз.