Документ за разглеждане в заседание
4.2.2015 B8‑0100/2015
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
относно мерките за борба с тероризма
( 2015/2530(RSP) ).
Юдит Саргентини, Ян Филип Албрехт, Ева Жоли, Улрике Луначек, Джийн Ламбърт
от името на групата Verts/ALE
Резолюция на Европейския парламент относно мерките за борба с тероризма
( 2015/2530(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид Хартата на основните права, членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз и съответните членове от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства[1],
– като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ[2],
– като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.),
– като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи[3],
– като взе предвид Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета,
– като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно подновяването на стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз[4],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавено „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието“ ( COM(2013)0160 ),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 февруари 2014 г., озаглавено „Доклад на ЕС за борбата с корупцията“ ( COM(2014)0038 ),
– като взе предвид заключенията относно борбата срещу тероризма на Съвета по външни работи от 19 януари 2015 г. и по-специално решението за подобряване на обмена на информация с партньорските страни и за насърчаване на засиленото сътрудничество с арабските и средиземноморските страни, включително меморандума за разбирателство с Лигата на арабските държави,
– като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети на 25 юни 2012 г.,
– като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, Digital Rights Ireland Ltd и Seitlinger и др., и становището на Правната служба на Парламента относно тълкуването на това решение,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че спазването на основните права е съществен елемент от успеха на политиките за борба с тероризма;
Б. като има предвид, че жестоките терористични нападения на територията на ЕС след 11 септември 2001 г. оказаха значително въздействие върху усещането за сигурност сред гражданите на ЕС и на постоянно пребиваващите в ЕС лица;
В. като има предвид, че след 11 септември 2001 г. ЕС въведе 239 мерки за борба с тероризма под формата на: 26 плана за действие и стратегически документи, 25 регламента, 15 директиви, 11 рамкови решения, 25 решения, 1 съвместно действие, 3 общи позиции, 4 резолюции, 111 заключения на Съвета и 8 международни споразумения[5];
Г. като има предвид, че до голяма степен липсва адекватна и систематична оценка на тези мерки;
Д. като има предвид, че напоследък се наблюдава обезпокоително нарастване на расизма и ксенофобията, включително на антисемитизма, ислямофобията и настроенията против циганите;
Е. като има предвид, че е налице спешна необходимост от уеднаквено правно определение на концепцията за „изготвяне на профили“, въз основа на съответните стандарти за основните права и за защита на данните, за да се намали несигурността относно това кои дейности са забранени и кои не са;
Ж. като има предвид, че според данни, публикувани от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ), съществуват значителни различия в инвестициите от страна на държавите – членки на ЕС в техните наказателноправни системи[6];
1. изразява своите дълбоки съболезнования на жертвите на неотдавнашните терористични нападения в Париж и в целия свят, както и на техните семейства;
2. подчертава, че важен аспект на борбата срещу тероризма трябва да бъде включването на политики за защита и подкрепа на жертвите и техните семейства; поради това призовава всички държави членки да прилагат правилно Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;
3. отново потвърждава ангажимента си да насърчава свободата на изразяване, основните права, демокрацията, толерантността и принципите на правовата държава;
4. настоява за цялостен подход по отношение на борбата с радикализацията и тероризма, който е насочен към засилване на социалното сближаване, превенция на престъпността, целенасочени дейности за опазване на обществения ред и сигурността, основани на индивидуални подозрения или конкретни заплахи, определени от хора, а не от машини; подчертава освен това необходимостта от въвеждане на по-строги правила за придобиването и притежаването на оръжия, правила за износа и за борбата срещу незаконния трафик на оръжия; също така настоява за адекватно финансиране на учителите, социалните работници, психолозите, местните полицейски служители, следователите, прокурорите, съдиите и персонала на затворите и за отмяна на мерките за строги икономии, които причиниха толкова сериозни смущения в тъканта на европейските общества;
5. подчертава, че не следва да подкопаваме свободите, които се стремим да поддържаме в борбата срещу тероризма, чрез въвеждането на до голяма степен символични репресивни мерки, мерки за масово наблюдение и такива, свързани с граничния контрол, които ще превърнат Европейския съюз в място, където всеки е под подозрение, никой не е свободен и принципът на свободно движение е обезсмислен; предупреждава освен това за стигматизиращия ефект от „изготвянето на профили“ за някои лица в нашите общества, с които се стремим да изградим по-добри взаимоотношения;
6. подчертава, че е необходимо Европейският съюз, неговите държави членки и страни партньори да поставят в основата на стратегията си за борба с международния тероризъм принципите на правовата държава и зачитането на основните права; подчертава също така, че външните действия на Съюза за борба с международния тероризъм следва на първо място да бъдат насочени към предотвратяването му;
7. изтъква, че както и при предишни атаки, извършителите на нападенията в Париж са били вече известни на службите за сигурност и са били обект на разследване и мерки за надзор; изразява загриженост относно степента, до която съществуващите данни за тези лица биха могли да бъдат обменени между органите и когато е необходимо, с колеги от други държави членки, при ефективно използване на бази данни на ЕС и посредством сътрудничество с агенции на ЕС;
8. призовава Комисията и Съвета да извършат цялостна оценка на мерките на ЕС за борба с тероризма и свързаните с тях мерки, особено що се отнася до тяхното прилагане в законодателството и в практиката в държавите членки и степента, в която държавите членки сътрудничат с агенциите на ЕС в тази сфера, по-специално Европол и Евроюст, както и да извършат съответна оценка на оставащите пропуски и на съответствието на мерките със задълженията на ЕС в областта на основните права, като се използва процедурата, предвидена в член 70 от ДФЕС; настоява, че външното измерение на мерките на ЕС за борба с тероризма също трябва да бъде включено в тази оценка, която да бъде публикувана заедно с европейската програма за сигурност през май 2015 г.;
9. настоява върху необходимостта от демократичен и съдебен надзор върху политиките за борба с тероризма; подчертава, че мерки, които в крайна сметка не са се оказали необходими, ефективни и пропорционални на борбата с тероризма, трябва да бъдат отменени, нарушенията на основните права трябва да бъдат разследвани и да получат правна защита, и трябва да бъдат разработени нови форми на демократичен контрол въз основа на правомощията, предоставени на Европейския парламент и националните парламенти по силата на Договора от Лисабон; настоява за включване на клаузи за прекратяване на действието или периодично подновяване на разрешението в подобни мерки и споразумения; отхвърля използването на националната сигурност като претекст за подкопаване на основните права, като например поверителността на отношенията между адвокатите и техните клиенти; призовава за спешно изясняване на концепцията за национална сигурност в контекста на европейското право;
Цялостен подход по отношение на борбата с радикализацията и тероризма
10. подчертава, че икономическата, образователната и социалната политика могат да допринесат за борбата с изключването и въздействието на бързите социално-икономически промени, водещи до недоволство и неудовлетвореност, които потенциално могат да бъдат използвани от крайни екстремисти; поради това призовава за политики за коренно подобряване на икономическото и социалното приобщаване, за диалог, участие, равенство, толерантност и разбирателство между различните култури и религии;
11. призовава държавите членки да инвестират в образователни програми за зачитане на човешкото достойнство, стимулиране на равни възможности, борба срещу всички форми на дискриминация и насърчаване на интеграция от ранна възраст; подчертава, че това включва обучаване на учителите по социални въпроси и относно многообразието;
12. предупреждава, че липсата на перспектива за пълноценно участие в обществото, предизвикана от бедност и безработица, би могла да накара отделни лица да се чувстват онеправдани и дори да прибягнат до деструктивно поведение за самоовластяване от екстремистки характер, атакувайки обществото като такова; призовава държавите членки да увеличат усилията си за намаляване на бедността, осигуряване на перспективи за заетост и оправомощаване и зачитане на отделните лица;
13. подчертава, че дискриминацията и речта на омразата могат да доведат в някои случаи до модели на засилена радикализация и насилие; подчертава, че стандартите за равенство и недискриминация трябва да бъдат основният отговор, допълнен от специфични политически стратегии за борба срещу всички форми на дискриминация;
14. изразява загриженост относно непропорционалното въздействие върху мюсюлманските общности на някои практики след 11 септември 2001 г., по-специално изготвянето на профили на расов признак;
15. подчертава, че въвеждането и засилването на сътрудничеството със съответните общности в отделните държави членки е от съществено значение както за идентифицирането на конкретни рискове, така и като част от общите стратегии за противодействие на радикализацията; изразява подкрепа за програми, които дават възможност на етническите и религиозните малцинства и маргинализираните общности да допринасят за подобряване на социалното и икономическото положение на съответните им общности в средносрочен до дългосрочен план както на местно, така и на регионално равнище; посочва във връзка с това, че радикализацията в ЕС не се ограничава до конкретни етнически или религиозни групи;
16. подчертава, че във всяка държава – членка на ЕС вече са въведени подходящи правоприлагащи мерки ;
- паспортните данни на пътниците вече се сверяват с базите данни на известни престъпници и лица със забрана за влизане, в рамките на Системата за предварителна информация за пътниците (APIS);
- правоприлагащите органи могат да имат достъп до телефона и пътническите данни на заподозрени лица или дори групи заподозрени, когато те са свързани с конкретна заплаха;
- Шенгенската информационна система предвижда дискретно наблюдение на физическите лица и тяхното бързо залавяне и екстрадиране, в случай че те представляват заплаха за сигурността, възнамеряват да извършат престъпление или са заподозрени, че са извършили престъпление;
счита, че правоприлагащите органи трябва да дадат приоритет на използването на тези възможности и на засилването на своето сътрудничество, наред с останалото чрез създаване на съвместни екипи за разследване и с помощта на агенции на ЕС като Европол, Евроюст и Европейския полицейски колеж (CEPOL);
17. счита, че борбата с трафика на огнестрелни оръжия следва да бъде приоритет за ЕС в борбата срещу тежката и организираната международна престъпност; убеден е, че по-конкретно сътрудничеството трябва да бъде укрепено още повече, що се отнася до механизмите за обмен на информация и проследяването и унищожаването на забранени оръжия; освен това настоява, че общата позиция, определяща общи правила за контрол върху износа на военни технологии и оборудване, следва да се спазва стриктно от държавите членки;
18. призовава за правилно прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари, за да се даде възможност за ранно идентифициране на финансирането на тероризма;
19. подчертава, че вече могат да се извършват целенасочени гранични проверки на лица, които използват правото си на свободно движение, като пресичат външните граници – през определен период от време, по определени маршрути или на конкретни гранично-пропускателни пунктове, в съответствие с нивото на заплахата; настоява, че държавите членки следва да използват изцяло и по-добре съществуващата Шенгенска рамка и да отделят необходимите ресурси, вместо да се опитват да въведат отново граничен контрол над възможностите, които вече съществуват;
20. припомня, че през април 2014 г. Съдът на Европейския съюз отмени Директивата за запазване на данни, тъй като запазването на данни при „никаква връзка между данните, които се предвижда да бъдат запазени, и наличието на заплаха за обществената сигурност“ не е в съответствие с гаранциите на Хартата на основните права на Европейския съюз; подчертава, че тази връзка е от изключително значение не само по отношение на Директивата за запазване на данни, но и за всеки друг режим за запазване на данни, който е свързан със съхранението на данни на неподозиращи това лица; припомня отправената от Съда критика за липсата на други ограничения за запазването, „като по-специално предвиденото в нея съхранение не е насочено само към данни, отнасящи се за определен период от време и/или за определена географска зона, и/или за кръг от определени лица, които е възможно по един или друг начин да са участвали в тежко престъпление, нито само към лица, които поради други съображения биха могли да допринесат чрез запазване на данните им за предотвратяването, разкриването или преследването на тежки престъпления“[7];
21. призовава Комисията да преразгледа официално предложението за система на ЕС за резервационни данни на пътниците съгласно критериите, установени от Съда на Европейския съюз в съдебното решение за запазване на данните; възлага на своята правна служба да извърши подобен преглед в рамките на 6 седмици след приемането на настоящата резолюция; настоява, че „обща програма за наблюдение“[8] съгласно предложението за система на ЕС за резервационни данни на пътниците не може да бъде приета, преди Съдът на Европейския съюз да издаде становището си относно споразумението между ЕС и Канада за прехвърляне и използване на резервационни данни за пътниците, както беше поискано от Парламента през ноември 2014 г.[9];
22. подчертава, че мерките, ограничаващи основните права в интернет за целите на борбата с тероризма, трябва да бъдат необходими и пропорционални и по-конкретно да се основават на подходящо определение за тероризма, което понастоящем липсва; настоява също така, че отстраняването на съдържанието с наказуем характер следва да се извършва въз основа на съдебно разрешение, а не чрез частни полицейски дейности на доставчиците на интернет услуги;
23. отново отправя своя призив за насърчаване на криптирана комуникация, която като цяло да включва съобщения по електронна поща и SMS съобщения[10]; подчертава, че една забрана за криптиране ще се отрази отрицателно върху защитата на личните данни при комуникациите, търговските и финансовите мрежи, правителствените системи и системите на критичната инфраструктура, като ги отвори за прихващане с престъпен и друг характер;
24. отново заявява, че всички програми за събиране и споделяне на данни, включително от агенции на ЕС като Европол, следва да бъдат в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и да се основават на съгласувана рамка за защита на данните, която предвижда правно обвързващи стандарти за защита на личните данни, по-специално във връзка с принципа на ограничаване в рамките на целта, свеждането до минимум на данните, информацията, достъпа, коригирането, заличаването и средствата за съдебна защита; призовава за бързо приемане на пакета за защита на личните данни, включително чрез приемане на общ подход в Съвета за Регламента и Директивата, като се спазват минималните стандарти, определени в Директива 95/46/ЕС;
25. призовава държавите членки да засилят съдебното сътрудничество помежду си въз основа на наличните инструменти на ЕС като Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), европейската заповед за арест и европейската заповед за разследване, при зачитане на принципа на пропорционалност и основните права; призовава държавите членки бързо да постигнат споразумение по всички мерки, предложени в съответствие с пътната карта относно процесуалните права, и да вземат решения относно предварителното задържане и условията в местата за лишаване от свобода като следваща стъпка;
26. призовава държавите членки да инвестират в своите наказателноправни системи, за да се гарантира правилно, своевременно и съответстващо на правата на човека разследване и наказателно преследване;
27. отново заявява, че целта на нашата наказателноправна система следва да бъде реабилитирането на лицата, така че те повече да не представляват риск за обществото, когато се завърнат в него; призовава държавите членки да инвестират в необходимите човешки ресурси за тази цел; изразява подкрепата си за инициативи за противодействие на радикализацията като тези, установени в датския град Орхус;
28. предупреждава за изкушението за връщане към предишните недалновидни и неефективни практики на тайни споразумения с авторитарни режими в името на сигурността и стабилността; настоятелно призовава ЕС решително да преразгледа своята стратегия за Южното Средиземноморие като част от провеждания в момента преглед на европейската политика за съседство, както и да се съсредоточи върху подкрепа за тези страни и участници, които са наистина ангажирани със споделени ценности и за провеждане на реформи;
29. призовава за по-съгласувана външна политики за справяне с първопричините за жестоките конфликти, екстремизма и радикализацията – като нестабилността и слабото развитие и особено разширяващата се пропаст на неравенство в света;
30. подчертава, че ЕС следва да засили политическия диалог с ислямския свят, за да разграничи връзките между тероризма и исляма, доминиращи понастоящем обществения дебат; отново заявява, че външната политика на ЕС за борба с тероризма трябва преди всичко да следва подход, основан на наказателното правосъдие, който стриктно спазва международните закони в областта на правата на човека и международното хуманитарно право и подкрепя усилията в областта на противодействието на радикализацията и крайния екстремизъм; призовава ЕС да не подкрепя репресивни тенденции в трети държави;
31. настоява, че проектите за подпомагане на борбата с тероризма на Комисията и държавите членки, както и на трети държави, трябва спазват правата на човека и когато е приложимо, международното хуманитарно право, по-специално що се отнася до необходимите процесуални изисквания; взема решение да извърши оценка на гаранциите за правата на човека и насоките, прилагани от ЕС и неговите държави членки в проекти за борба с тероризма, особено в региона на южното съседство; взема решение да организира изслушване относно парламентарния контрол над дейностите и законодателството за борба с тероризма с участници от парламентите и гражданското общество в Евро-средиземноморския регион;
32. припомня на Европейската служба за външна дейност, на координатора на ЕС за борба с тероризма и на държавите членки за техния ангажимент в рамките на плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приет през юни 2012 г., да гарантират, че въпросите за правата на човека се повдигат във всички форми на диалог относно борбата с тероризма с трети държави;
33. припомня на държавите членки и агенциите на ЕС за техните задължения по Хартата на основните права и международното право в областта на правата на човека, както и за целите на външната политика на ЕС, които забраняват споделянето на разузнавателни данни, които биха могли да доведат до нарушения на правата на човека в дадена трета държава, както и използването на информация, получена в резултат от изтезания извън ЕС;
34. твърдо се противопоставя на използването на безпилотни летателни апарати за извънсъдебни екзекуции на заподозрени в тероризъм лица и призовава за повече прозрачност и отчетност относно използването на безпилотни летателни апарати, включително чрез обща позиция на ЕС, придаваща официален характер на правната рамка за използването на безпилотни летателни апарати в съответствие с резолюцията на Парламента, приета на 27 февруари 2014 г.[11];
35. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.