Документ за разглеждане в заседание
4.2.2015 B8‑0127/2015
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявления на Комисията
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника на дейността
относно мерките за борба с тероризма
( 2015/2530(RSP) )
Биргит Зипел, Йорг Лайхтфрид, Клод Морайс, Енрике Гереро Салом, Хуан Фернандо Лопес Агилар, Мириам Дали, Ана Гомеш, Кристин Рево Д'Алон Бонфоа, Василика Виорика Дънчила
от името на групата S&D
Резолюция на Европейския парламент относно мерките за борба с тероризма
( 2015/2530(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 2, 3, 6, 7 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 4, 16, 20, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 82, 83, 84, 85, 86, 87 и 88 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 6, 7, 8, член 10, параграф 1, членове 11, 12, 21, 47 – 50, 52 и 53 от нея,
– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства[1],
– като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ[2],
– като взе предвид Становище 01/2014 на Работната група за защита на личните данни по член 29 относно прилагането на концепциите за необходимост и пропорционалност и защитата на данните в сектора на правоприлагането,
– като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.)[3],
– като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи[4],
– като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР[5],
– като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно подновяването на стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз[6],
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието – Инструмент за насърчаване ефективността на правосъдието и растежа“ ( COM(2013)0160 ),
– като взе предвид доклада на Комисията относно политиката за борба с корупцията в Европейския съюз от 3 февруари 2014 г.,
– като взе предвид заключенията относно борбата срещу тероризма на Съвета по външни работи от 19 януари 2015 г. и по-специално неговото решение за подобряване на обмена на информация с партньорските страни, за насърчаване на засиленото сътрудничество с арабските и средиземноморските страни, включително меморандум за разбирателство с Лигата на арабските държави,
– като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети на 25 юни 2012 г.,
– като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, Digital Rights Ireland Ltd и Seitlinger и др., и становището на Правната служба относно тълкуването на това решение[7],
– като взе предвид Резолюция 2178(2014) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 24 септември 2014 г.,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че тероризмът, радикализацията и насилствените форми на екстремизъм са сред основните заплахи за нашата сигурност и нашите свободи; като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави членки носят обща отговорност да защитават гражданите на ЕС;
Б. като има предвид, че спазването на основните права е съществен елемент от успешните политики за борба срещу тероризма;
В. като има предвид, че няколко жестоки терористични нападения на европейска територията след 11 септември 2001 г., като последното беше през януари 2015 г., оказаха значително въздействие върху усещането за сигурност сред гражданите на ЕС и на постоянно пребиваващите в ЕС лица;
Г. като има предвид, че терористичните нападения по света, както и произтичащата от тях загуба на човешки животи, също са повод за голяма загриженост в ЕС;
Д. като има предвид,че понастоящем терористичната заплаха също така включва подкрепян и спонсориран от държавата тероризъм, икономически тероризъм, информационен тероризъм и военни действия, както и кибер-атаки;
Е. като има предвид, че засилването на расизма, включително антисемитизма и ислямофобията, допълнително увеличава чувството на несигурност сред гражданите на ЕС;
Ж. като има предвид, че след 11 септември 2001 г. ЕС въведе 239 мерки за борба с тероризма: 26 плана за действие и стратегически документи, 25 регламента, 15 директиви, 11 рамкови решения, 25 решения, 1 съвместно действие, 3 общи позиции, 4 резолюции, 111 заключения на Съвета и 8 международни споразумения[8];
З. като има предвид, че има спешна нужда от еднакво правно определение за понятието „тероризъм“ с оглед на повишаването на правната сигурност;
И. като има предвид, че е налице спешна необходимост от еднакво правно определение за концепцията за „изготвяне на профили“, въз основа на съответните стандарти за основните права и за защита на данните, с оглед да се намали несигурността относно това кои дейности са забранени и кои не са;
Й. като има предвид, че според данни на Европейската комисия за ефикасността на правосъдието (CEPEJ), съществуват значителни различия в равнището на инвестициите от страна на държавите – членки на ЕС, в техните наказателноправни системи[9];
1. изразява своите дълбоки съболезнования на жертвите на неотдавнашните терористични нападения в Париж, регион Ил-дьо-Франс, и по целия свят, както и на техните семейства;
2. подчертава, че важен аспект на борбата срещу тероризма трябва да бъде включването на политики за защита и подкрепа на жертвите и техните семейства; поради това призовава всички държави членки да прилагат правилно Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;
3. остро и категорично осъжда всички терористични актове, насърчаването на тероризма, прославянето на тези, които участват в тероризъм и пропагандирането на насилствени екстремистки идеологии, където и по света да се случват тези неща или където и да се проповядват; подчертава, че няма свобода без сигурност и няма сигурност без свобода;
4. потвърждава, че тероризмът във всичките му форми и проявления представлява една от най-сериозните заплахи за международния мир и сигурност, и че всеки терористичен акт, без значение кога и от кого е извършен, е престъпен и не може да бъде оправдан, независимо от мотивите за него;
5. отново потвърждава своя ангажимент за насърчаване на основните права на гражданите на сигурност и свобода;
6. отново потвърждава ангажимента си да насърчава свободата на изразяване, основните права, демокрацията, толерантността и принципите на правовата държава;
7. подчертава, по-специално, необходимостта ЕС и неговите държави членки и партньорски държави да основат своята стратегия за борба с международния тероризъм на принципите на правовата държава и спазването на основните права, както са залегнали в достиженията на европейското право в областта на основните права и в международното право в областта на правата на човека; подчертава освен това, че външните дейности на ЕС за борба с международния тероризъм следва да бъдат насочени към предотвратяването, борбата и наказателното преследване на тероризма;
8. изтъква, че често извършителите на терористични нападения вече са известни на органите за сигурност и са били разследвани и наблюдавани; изразява загриженост относно степента, до която съществуващите данни за тези лица биха могли да бъдат обменени между органите за сигурност и, когато е необходимо, с колеги от други държави членки; призовава държавите членки да подобрят обмена на информация, свързан с борбата срещу тероризма, както помежду си, така и когато е необходимо с трети държави, като ефективно използват базите данни на ЕС чрез по-голямо сътрудничество с агенциите на ЕС;
9. призовава държавите членки да гарантират пълно сътрудничество със специализираните агенции, особено Евроюст и Европол, за да се осигури възможно най-добрата подкрепа за текущите разследвания на терористични нападения в Европа; изразява загриженост, че според докладите държавите членки предоставят само 50% от своята информация, свързана с тероризма и организираната престъпност на Европол и Евроюст;
10. призовава Комисията и Съвета да извършат цялостна оценка на мерките на ЕС в областта на борбата с тероризма и свързаните мерки, особено що се отнася до тяхното прилагане в законодателството и в практиката в държавите членки и степента, в която държавите членки сътрудничат с агенциите на ЕС в тази област, по-специално Европол и Евроюст, както и да извършат съответна оценка на оставащите пропуски, като се използва процедурата, предвидена в член 70 от ДФЕС, както и да публикуват тази оценка заедно с Европейската програма за сигурност през май 2015 г.; призовава Комисията да направи оценка на потенциално оставащите пропуски във връзка с наказателното преследване;
11. призовава за строг демократичен и съдебен контрол на политиките в областта на борбата срещу тероризма и разузнавателната дейност; изтъква, че трябва да има ясно разграничение между дейности по правоприлагане и по събиране на разузнавателни данни; подчертава, че мерки за борба с тероризма, които от ретроспективна гледна точка не са били необходими, ефективни или пропорционални, е необходимо да бъдат отменени, нарушенията на основните права е нужно да бъдат разследвани и обезщетени, и е необходимо да бъдат разработени нови форми на демократичен контрол въз основа на правомощията, предоставени на Европейския парламент и националните парламенти по силата на Договора от Лисабон; настоява в подобни мерки и споразумения да бъдат включени клаузи за прекратяване на действието или периодично подновяване на разрешението;
12. счита за задължително да се насърчава хармонизиран подход в ЕС по отношение на нови престъпления, свързани с тревожния феномен на граждани на ЕС, които пътуват в чужбина с цел обучение при и борба за терористични организации;
Цялостен подход по отношение на борбата с радикализацията и тероризма
13. подчертава, че релевантно законодателство за борба срещу тероризма и свързаните с това мерки вече са въведени във всички държави членки:
– паспортните данни на пътниците (Системата за предварителна информация за пътниците (APIS)) вече се сверяват с базите данни за вече познати престъпници и лица със забрана за влизане;
– правоприлагащите органи могат да имат достъп до телефона и пътническите данни на заподозрени лица или дори групи заподозрени лица, когато те са свързани с конкретна заплаха; и
– Шенгенската информационна система предвижда дискретно наблюдение на физически лица и тяхното бързо задържане и екстрадиция, в случай че те представляват заплаха за сигурността, възнамеряват да извършат престъпление или са заподозрени, че са извършили престъпление;
призовава правоприлагащите органи в ЕС да използват тези възможности в максимална степен и да засилят своето сътрудничество, inter alia, чрез създаването на съвместни екипи за разследване и с помощта на агенции на ЕС като Европол, Евроюст и Европейския полицейски колеж (CEPOL);
14. счита, че борбата с трафика на огнестрелни оръжия следва да бъде приоритет за ЕС в борбата срещу тежката и организираната международна престъпност; счита, по-специално, че сътрудничеството е необходимо да бъде допълнително укрепено що се отнася до механизмите за обмен на информация и проследяването и унищожаването на забранени оръжия; счита освен това, че държавите членки следва стриктно да спазват общата позиция, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (2008/944/CFSP); призовава за преглед на Директивата за огнестрелните оръжия (Директива 91/477/ЕИО, изменена с Директива 2008/51/ЕО);
15. призовава за правилно прилагане на директивите за борбата с изпирането на пари, за да се даде възможност за ранно идентифициране на финансирането на тероризма и престъпни мрежи и организации;
16. изтъква, че вече могат да се извършват целенасочени проверки на лица, които използват правото си на свободно движение, когато пресичат външните граници, за определен период от време, по определени маршрути или на конкретни гранично-пропускателни пунктове в зависимост от нивото на заплахата; настоява, че държавите членки следва да използват изцяло и по-добре съществуващата Шенгенска рамка и да отделят необходимите ресурси за нея, вместо да се опитват да въвеждат отново граничен контрол извън съществуващите възможности;
17. призовава Комисията да извърши официален преглед на предложението за система на ЕС за резервационни данни на пътниците спрямо критериите, установени от Съда на Европейския съюз в неговото решение относно Директивата за запазване на данни; възлага на своята правна служба да извършва подобен преглед в рамките на 6 седмици след приемането на настоящата резолюция; настоятелно призовава държавите членки и институциите на ЕС да извършат преглед на системите за даване на разрешение на граждански частни самолети да навлизат в Шенгенското пространство;
18. призовава Комисията да разгледа опасностите, произтичащи от възприемането на политики за „златна виза“ от страна на няколко държави членки, които улесняват влизането и установяването на престъпни организации и могат да бъдат превърнати в инструмент, обслужващ терористични цели;
19. подчертава, че мерките, ограничаващи основните права в интернет за целите на борбата срещу тероризма, трябва да бъдат необходими и пропорционални, в съответствие със законодателството на ЕС и държавите членки, и по-конкретно трябва да се основават на подходящо определение за „тероризъм“, което понастоящем липсва; подчертава освен това, че съдържание с наказуем характер следва да се отстранява въз основа на съдебно разрешение, а не чрез частни полицейски дейности на доставчиците на интернет услуги;
20. отхвърля забраната за криптиране като инструмент за борба с тероризма; отново отправя своя призив за насърчаване на криптиране на комуникацията като цяло, включително съобщения по електронна поща и SMS съобщения[10]; подчертава, че забраната за криптиране би се отразила отрицателно върху защитата на личните данни, прехвърляни чрез комуникационни, търговски и финансови мрежи, правителствените системи и системите на критичната инфраструктура, като ги отвори за прихващане с престъпен и друг характер ;
21. призовава за бързо приемане на пакета за защита на личните данни, включително чрез приемане на общ подход в Съвета, който е в съответствие с минималните стандарти, определени в Директива 95/46/ЕС;
22. призовава държавите членки да засилят взаимното съдебно сътрудничество въз основа на наличните инструменти на ЕС, като например Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), европейската заповед за арест и европейската заповед за разследване, като същевременно се зачитат принципът на пропорционалност и основните права; призовава държавите членки бързо да постигнат споразумение по всички мерки, предложени в съответствие с Пътната карта относно процесуалните права, и да пристъпят към вземане на решения относно предварителното задържане и условията в местата за лишаване от свобода като следваща стъпка;
23. подчертава, че общо прието мнение е, че местата за лишаване от свобода действат като инкубатори за радикализация и екстремистки възгледи, и призовава държавите членки да инвестират повече капитал и човешки ресурси, за да гарантират, че техните системи за лишаване от свобода – и системите за наказателно правосъдие като цяло — са насочени към рехабилитацията на извършителите на престъпления и целят да им помогнат да се откажат от престъпността и насилствените форми на екстремизъм, а не да ги възприемат в още по-голяма степен;
24. подчертава факта, че икономическата и социалната политика могат да допринесат за смекчаване на изключването, сегрегацията и въздействието на бързите социално-икономически промени, които водят до засилване на недоволства, които често се експлоатират от войнстващи екстремисти; поради това призовава за политически решения, насочени към намирането на нови пътища за насърчаване на икономическото и социалното приобщаване, интеграцията и равенството;
25. призовава държавите членки да инвестират в образователни схеми, които насърчават зачитането на човешкото достойнство, толерантността и равните възможности и намаляват социалната дискриминация от ранна възраст; подчертава, че това включва обучение на учителите по социални въпроси и относно многообразието;
26. предупреждава, че липсата на дългосрочни перспективи в резултат на бедността, безработицата и социалното изключване може да накара отделни лица да се чувстват обезвластени и дори да се обърнат към разрушително самоовластяване като се присъединят към джихадски организации или крайно десни движения; призовава държавите членки да увеличат усилията си за намаляване на бедността, осигуряване на възможности за заетост и оправомощаване и зачитане на отделните лица и общности;
27. подчертава, че дискриминацията може да укрепи моделите на радикализация и насилие; подчертава, че стандартите за равенство и недискриминация трябва да бъдат допълнени от специфични политически стратегии, които са насочени към всички форми на расизъм, включително антисемитизма и ислямофобията, и словото на омразата; поради това изисква Комисията задълбочено да проучи възможната необходимост от преразглеждане на Рамковото решение на Съвета № 2008/913/ПВР относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, за да се вземат по-ефективни мерки срещу разпространението на тежки форми на словото на омразата, особено срещу религиозни или други малцинства в ЕС;
28. изразява загриженост относно непропорционалното въздействие на практики, въведени след 11 септември 2001 г., върху общностите, към които са насочени, по-специално „изготвянето на профили“ на расов признак;
29. подчертава, че въвеждането и засилването на сътрудничеството със съответните общности в отделните държави членки е от съществено значение както за идентифицирането на конкретни рискове, така и като част от общите стратегии за противодействие на радикализацията; подчертава необходимостта от големи инвестиции в такива програми; изразява своята подкрепа за програми, които дават възможност на етническите и религиозните малцинства да помагат за подобряване на социалното и икономическото положение на съответните им общности в средносрочен до дългосрочен план, както на местно, така и на регионално равнище; посочва във връзка с това, че радикализацията в ЕС не се ограничава до конкретни етнически или религиозни групи;
30. подчертава необходимостта от повече специализирани мерки за справяне с проблема граждани на ЕС, които пътуват, за да се бият за терористични организации в чужбина; потвърждава, че макар че в някои случаи може да се търси наказателно преследване, други мерки следва да се приложат, за да се предотврати радикализацията, да се прекрати пътуването на европейски и други чуждестранни бойци и да се третират завърналите си; призовава държавите членки и Комисията да разработят най-добри практики въз основа на практики на държави членки, които са приели успешни стратегии, планове за действие и програми в тази област;
Външно измерение
31. подчертава, че борбата срещу тероризма е световно предизвикателство и че ЕС, заедно с други основни участници и регионални партньори, следва да бъде движеща сила при справянето с тази заплаха в световен мащаб;
32. подчертава необходимостта от съгласувана, консолидирана и проактивна обща външна политика със силен акцент върху сътрудничеството с трети държави, които имат потенциала да станат ценни партньори в борбата срещу тероризма;
33. подчертава, че ЕС следва да засили политическия си диалог с различни религиозни общности, за да разруши връзките между тероризъм и религия, които понастоящем доминират обществения дебат; отново заявява, че борбата срещу тероризма трябва да бъде по-тясно свързана с въпроси като нестабилност, развитие и социално приобщаване;
34. отново потвърждава, че в рамките на общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) ние е необходимо да постигнем съгласие и да прилагаме общ подход в борбата срещу тероризма при неговите идеологически корени и да вземем ясна позиция как да спрем финансирането на тероризма; следователно призовава за по-тясно сътрудничество на ЕС при въздаването на правосъдие и постигането на сигурност, и при справянето с религиозния екстремизъм чрез цялата външна дейност на ЕС, особено чрез общата външна политика и политика на сигурност, ОПСО, политиката за развитие, хуманитарната помощ и търговската политика, по начин, който е съвместим със стандартите на ЕС и правото в областта на правата на човека;
35. подчертава необходимостта от увеличаване на външните усилия за изграждане на капацитет, като акцентът се постави върху предотвратяването и борбата с радикализацията, и необходимостта да се гарантира, че тази дейност е интегрирана в планове за действия и политически диалози, в които участват ЕС и неговите партньорски държави, като се създаде международно сътрудничество, като се използват съществуващите програми и капацитет, и като се работи с участници от гражданското общество в държави, представляващи интерес в борбата срещу терористичната и радикалната пропаганда чрез интернет и други средства за комуникация;
36. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да подобрят обмена на информация на международно равнище за незаконните огнестрелни оръжия;
37. подчертава важността на включването на стратегии за превенция на радикализацията и насилствените форми на екстремизъм в традиционни средства и инструменти на сътрудничеството за развитие, включително образователни програми, особено в държавите, които са изправени пред най-големите предизвикателства що се отнася до насилствените форми на екстремизъм;
38. призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на възможността за приемане на санкции срещу тези държави и правителства, които са отговорни за финансирането на терористи и/или терористични организации;
39. подчертава необходимостта от подходящи и навременни процедури по отношение на решенията дадено лице или група да бъдат включени в Антитерористичния списък на ЕС; настоява за въвеждането на подходящ съдебен контрол на подобни решения за засегнатите лица и организации, така че процедурата да бъде приведена в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз;
40. подчертава, че антитерористичните мерки следва също така да се съсредоточават върху потенциала за терористични нападения върху намиращите се извън територията на ЕС активи на държавите – членки на ЕС;
41. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.