Документ за разглеждане в заседание

 

28.4.2015                                                                                                                B8‑0403/2015

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B8‑0115/2015 и B8‑0116/2015

внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността

относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш

( 2015/2649(RSP) )

Силвия Коста, Силви Гийом, Кристина Либацка, Енрико Газбара, Алесия Мария Моска, Анди Кристя, Вилия Блинкевичуте, Василика Виорика Дънчила, Виктор Негреску, Момчил Неков, Луиджи Моргано, Лилиана Родригеш, Марлене Мици, Никола Капуто, Афзал Кан

от името на групата S&D

 

B8‑0403/2015

Резолюция на Европейския парламент относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш

( 2015/2647(RSP) )

Европейският парламент,

–       като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се посочва, че „действията на Съюза са насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите членки“, по-специално в областта на „опазване и закрила на културното наследство от европейско значение“, и че „Съюзът и държавите членки подкрепят сътрудничеството с трети страни и компетентни международни организации в сферата на културата“,

–       като взе предвид Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата[1],

–       като взе предвид Регламент (ЕО) № 1210/2003 на Съвета от 7 юли 2003 г. относно определени специфични ограничения върху икономическите и финансовите отношения с Ирак и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2465/96[2],

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1332/2013 на Съвета от 13 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия[3], приет въз основа на Решение № 2013/760/ОВППС на Съвета от 13 декември 2013 г. за изменение на Решение № 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия[4],

–       като взе предвид Съвместно действие 2001/555/ОВППС на Съвета от 20 юли 2001 г. за създаването на Сателитен център на Европейския съюз[5], изменено със Съвместно действие 2009/834/ОВППС на Съвета[6],

–       като взе предвид резолюцията на Съвета от октомври 2012 г. относно създаването на неофициална мрежа от правоприлагащи органи и експерти, компетентни в областта на паметниците на културата (EU CULTNET),

–       като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности от 14 ноември 1970 г.,

–       като взе предвид Втория протокол от 1999 г. към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт,

–       като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство от 16 ноември1972 г.,

–       като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство от 17 октомври 2003 г.,

–       като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 20 октомври 2005 г.,

–       като взе предвид Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г. за откраднати или незаконно изнесени паметници на културата,

–       като взе предвид Резолюция 2199 на Съвета за сигурност на ООН от 12 февруари 2015 г. относно заплахите за международния мир и международната сигурност, предизвикани от терористични актове на Ал Кайда[7],

–       като взе предвид Венецианската харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места от 1964 г., която представлява международна рамка за опазване и реставрация на древни сгради,

–       като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, приет на 17 юли 1998 г., и по-специално член 8, параграф 2, буква б), подточка ix) от него, в който действието на „умишлено насочване на нападения срещу сгради, предназначени за религията, образованието, изкуството, науката или благотворителни цели, исторически паметници, болници и местата, в които са събрани болни и ранени лица, при условие че те не са военни цели“, се признава за военно престъпление,

–       като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света през 2013 г. и политиката на Европейския съюз по въпроса, параграф 211 от която гласи, че „[умишлените] форми на унищожаване на културно и художествено наследство, както понастоящем се случва в Иран и Сирия, следва да се преследват като военни престъпления и като престъпления срещу човечеството“[8],

–       като взе предвид въпросите Съвета и относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш ( O-000031/2015 — B8-0115/2015 и O-000032/2015 – B8-0116/2015 ),

–       като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.     като има предвид, че многобройни археологически, религиозни и културни обекти в Ирак, Сирия и Тунис в последно време са били обект на целенасочено унищожаване, извършвано от групировки на екстремистите, свързани, по-специално, с организацията „Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИЛ/Даиш), и като има предвид, че тези систематични нападения срещу културното наследство бяха определени от генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова като „културно прочистване“;

Б.     като има предвид, че съгласно ЮНЕСКО понятието „културно прочистване“ се отнася до умишлена стратегия, която има за цел унищожаването на културното многообразие чрез целенасочено преследване на лица, идентифицирани въз основа на тяхната културна, етническа или религиозна принадлежност, в съчетание с умишлени нападения срещу техните места за поклонение, възпоменание и образование, и като има предвид, че стратегията на културно прочистване, на която сме свидетели в Ирак и в Сирия, намира отражение в нападения срещу културното наследство, които са насочени както срещу физически, материални и изградени форми на изразяване на културата, като например паметници и сгради, така и срещу малцинства и нематериални форми на изразяване на културата като обичаи, традиции и религиозни вярвания[9];

В.     като има предвид, че някои действия, свързани с унищожаването на културното наследство, са били разглеждани, при определени обстоятелства, като престъпления срещу човечеството[10]; като има предвид, че, в частност, когато това е насочено срещу членове на религиозна или етническа група, то може да бъде приравнявано към престъпления на преследване, както е посочено в член 7, параграф 1, буква з) от Статута на Международния наказателен съд;

Г.     като има предвид, че подобни актове на унищожаване на културни и исторически обекти и предмети не са нови и не са ограничени до Ирак и Сирия; като има предвид, че съгласно ЮНЕСКО „културното наследство е важен компонент на културната идентичност на общности, групи и лица и на социалното сближаване, така че неговото умишлено унищожаване може да има неблагоприятни последици върху човешкото достойнство и правата на човека“[11]; подчертава, че, както е било заявено, наред с други, от ЮНЕСКО, продуктът от грабежите и контрабандата на културни и религиозни обекти и предмети в Ирак и Сирия, по-специално извършвани от ИДИЛ/Даиш, се използва за финансиране на терористичната дейност на ИДИЛ/Даиш , в резултат на което художествени и културни блага се превръщат в „оръжия за водене на война“;

Д.     като има предвид, че на 1 март 2014 г. благодарение на финансирането, предоставяно от Европейския съюз, ЮНЕСКО заедно с други стратегически партньори започна тригодишен проект, наречен „Спешна защита на сирийското културно наследство“, насочен по-специално към осигуряване на спешна защита на сирийското културно наследство;

Е.     като има предвид, че Европейският съюз е ратифицирал Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г., която е първият международен инструмент за признаване на двойствения икономически и културен характер на културните продукти, които „следователно не трябва да се третират като имащи само търговска стойност“;

Ж.    като има предвид, че Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, приета на 17 ноември 1970 г., както и Конвенцията на UNIDROIT за откраднати или незаконно изнесени предмети на културата, приета на 24 юни 1995 г., са изключително важни инструменти за укрепване на защитата на световното културно наследство;

З.      като има предвид, че незаконната търговия с културни стоки е вече третият по значимост вид незаконна търговия след търговията с наркотици и оръжие, и като има предвид, че тази незаконна търговия е доминирана от организирани престъпни мрежи, и като има предвид, че сегашните национални и международни механизми не са нито подходящо оборудвани, нито адекватно подпомагани за справяне с проблема[12];

И.     като има предвид, че въпреки че борбата с незаконната търговия с културни продукти конкретно не е сред конкретните компетенции на Европейския съюз, доколкото тя не е определена като такава в Договорите, тя все пак попада в няколко области на компетентност, като например вътрешен пазар, пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП), култура и ОВППС;

Й.     като има предвид, че съществува неотложна необходимост от по-добра координация на борбата срещу незаконната търговия с културни продукти и от тясно сътрудничество, за да се насърчава повишаването на осведомеността и обменът на информация, а също така и за засилване на правните рамки; като припомня в този контекст, че в заключенията на Съвета от декември 2011 г. относно предотвратяването и борбата срещу престъпления, засягащи предмети на културата, беше препоръчано, наред с другото, държавите членки да засилят сътрудничеството между служителите от правоприлагащите органи, културните институции и частните организации;

К.     като има предвид, че през октомври 2012 г. с резолюция на Съвета беше създадена неформална мрежа от правоприлагащи органи и експерти, компетентни в областта на паметниците на културата (EU CULTNET), чиято основна цел е да се подобри обменът на информация, свързана с предотвратяването на незаконната търговия с културни продукти, и да бъдат идентифицирани престъпни мрежи, заподозрени в участие в незаконна търговия, в съчетание с обмен на информация относно тези престъпни мрежи;

Л.     като има предвид, че на 28 март 2015 г., събота, Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, откри в Багдад кампанията „#Unite4Heritage“ (Да се обединим в името на опазването на културното наследство!), която има за цел да мобилизира световна подкрепа за опазването на културното наследство, като се използва силата на социалните мрежи;

1.      решително осъжда извършваното от ИДИЛ в Сирия и Ирак унищожаване на културни, археологически и религиозни обекти;

2.      призовава върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да предприеме подходящи действия на политическо равнище, в съответствие с Резолюция 2199 на Съвета за сигурност на ООН от 12 февруари 2015 г., с цел да се сложи край на незаконната търговия с културни ценности от територията на Сирия и Ирак, докато тези територии се намират в условия на война, като по този начин се предотвратява тяхното използване като източник на финансиране на терористични дейности;

3.      призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да използва дипломацията в областта на културата и междукултурния диалог като инструмент, когато става въпрос за помиряване на различните общности и за възстановяване на разрушена обекти;

4.      в този контекст предлага на Комисията, в съответствие с параграф 17 от Резолюция 2199 на Съвета за сигурност на ООН 2199 от 12 февруари 2015 г., да се съсредоточи върху предотвратяването и борбата срещу незаконната търговия с предмети на културата, с конкретно посочване на предмети на културното наследство, незаконно изнесени от Ирак след 6 август 1990 г. и от Сирия от 15 март 2011 г. насам; счита, че Комисията трябва да разработи координиран подход за борба с тази незаконна търговия, съвместно с лицата, отговарящи за разследващите служби на национално равнище, и в тясно сътрудничество с ЮНЕСКО и други международни организации, като например с ICOM (Международния съвет на музеите), с Международния комитет на Синия щит към ICOM (ICBS), Европол, Интерпол, UNIDROIT (Международния институт за унифициране на частното право) и със Световната митническа организация (WCO);

5.      призовава Комисията да отправи искане към върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност за включване в тази дейност на Сателитния център на Европейския съюз в Торехон, който подпомага процеса на вземане на решения на ЕС в контекста на ОВППС чрез предоставяне на материали, получени в резултат от анализа на спътникови изображения, за целите на мониторинга и изготвянето на списък с археологическите и културните обекти в Сирия и Ирак и за подпомагане на дейността на сирийските археолози, с цел предотвратяване на по-нататъшни грабежи и спасяване на живота на цивилни лица;

6.      призовава Комисията да осигури бърз и сигурен обмен на информация и споделяне на добри практики между държавите членки с цел ефективна борба с незаконната търговия с предмети на културата, незаконно изнесени от Ирак и Сирия, и да обмисли въвеждането на европейски програми за обучение, предназначени за съдии, полицейски и митнически служители, държавни администрации и участници на пазара в по-общ план, с цел да се позволи на лицата, които участват в борбата с незаконната търговия с предмети на културата, да развиват и подобряват своите знания и експертен опит;

7.      призовава Комисията да подкрепи кампанията на ЮНЕСКО „#Unite4Heritage“ чрез започване на информационна кампания, съсредоточена върху Ирак и Сирия, с цел повишаване на осведомеността относно значението на тяхното културно наследство, относно начина, по който плячкосаните продукти се използват за финансиране на терористични дейности, и относно възможните санкции, свързани с незаконния внос на стоки с културна стойност, идващи от тези държави или от други трети държави;

8.      призовава Комисията да извърши преглед на Регламент № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата, с цел да се постигне по-висока степен на ефективност, и да предвиди създаването на инструмент за контрол на вноса на стоки с културна стойност в ЕС;

9.      призовава Съвета да предвиди създаването, в рамките на Евроюст и Европол, на специализиран отдел по въпроси на незаконната търговия с паметници на културата, който ще бъде отговаря за координиране на равнище на ЕС на наказателните преследвания и разследванията от различни национални органи, тъй като наличието на специализирани отдели е предпоставка за по-добро използване на ресурсите за предотвратяване и борба срещу незаконната търговия и трафика;

10.    призовава Европейския съюз да вземе необходимите мерки, в сътрудничество с ЮНЕСКО и Международния наказателен съд, за да се разшири категорията на международното право „престъпления срещу човечеството“, така че тя да обхваща действия, свързани с умишлено повреждане или унищожаване на културното наследство на човечеството в голям мащаб;

11.    призовава държавите членки, които все още не са сторили това, да ратифицират Конвенцията на ЮНЕСКО относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности от 1970 г. и Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г.;

12.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния директор на ЮНЕСКО, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Сирийска национална коалиция и на правителството и парламента на Ирак.

[1] ОВ L 39, 10.2.2009 г., стр. 1.
[2] ОВ L 169, 8.7.2003 г., стр. 6.
[3] ОВ L 335, 14.12.2013 г., стр. 3.
[4] ОВ L 335, 14.12.2013 г., стр. 50.
[5] ОВ L 200, 25.7.2001 г., стр. 5.
[6] ОВ L 297, 13.11.2009 г., стр. 18.
[7] http://www.refworld.org/docid/54ef1f704.html
[8] Приети текстове, P8_TA(2015)0076
[9] http://www.unesco.org/new/en/media-services/single-view/news/conference_report_heritage_and_cultural_diversity_at_risk_in_iraq_and_syria/
[10] Международен наказателен трибунал за бивша Югославия, Кордич и Черкез (Kordić & Čerkez), 26 февруари 2001 г., IT-95-14/2, параграфи 207-8.
[11] Декларация на ЮНЕСКО относно умишленото унищожаване на културно наследство, 2003 г.
[12] http://www.africa-eu-partnership.org/newsroom/all-news/morocco-africa-eu-workshop-fight-against-illegal-trafficking-cultural-goods