Европейският парламент,

–       като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2009 г. относно Сребреница

ОВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 111.

–       като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, подписано в Люксембург на 16 юни 2008 г. и ратифицирано от всички държави – членки на ЕС,

–       като взе предвид заключенията на Съвета относно Босна и Херцеговина от 16 март 2015 г.,

–       като взе предвид резолюции 827 (1993), 1551 (2004) и 1575 (2004) на Съвета за сигурност на ООН,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.     като има предвид, че на 11 юли 1995 г. източният босненски град Сребреница, обявен за безопасна зона с резолюция 819 (1993) на Съвета за сигурност на ООН, беше превзет от командваните от генерал Ратко Младич сили и под ръководството на тогавашния президент на Република Сръбска, Радован Караджич;

Б.     като има предвид, че през дните на кръвопролитие след превземането на Сребреница, повече от 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, потърсили сигурност в тази зона под закрилата на Силите за защита на ООН (UNPROFOR), бяха екзекутирани от босненските сръбски сили под командването на генерал Младич и от паравоенни части, включително нередовни полицейски отряди; като има предвид, че близо 30 000 жени, деца и възрастни хора бяха насилствено изгонени в контекста на кампания на етническо прочистване от масивен мащаб, което превръща това събитие в най-голямото военно престъпление в Европа след края на Втората световна война;

В.     като има предвид, че тази трагедия, обявена от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) за акт на геноцид, се разигра в града, обявен от ООН за „сигурно убежище“ и по тази причина представлява символ на безсилието на международната общност да се намеси в конфликта и да защити невинното цивилно население;

Г.     като има предвид многобройните нарушения на Женевската конвенция, извършени от срещу цивилното население на Сребреница, включително депортирането на хиляди жени, деца и възрастни хора и масовите изнасилвания на жени;

Д.     като има предвид, че въпреки положените усилия за откриване и ексхумация на останките от масовите и индивидуалните гробове, тленните останки на почти 1 200 мъже и момчета от Сребреница все още не са открити и идентифицирани;

Е.     като има предвид, че на 30 януари 2015 г. МНТБЮ потвърди присъдите на петима високопоставени сръбски военни офицери, осъдени за участието си през 1995 г. в трагедията в Сребреница; като има предвид, че това представлява първата окончателна присъда за геноцид; като има предвид, че някои от осъдените офицери са докладвали пряко на тогавашния главнокомандващ армията Ратко Младич, който понастоящем е изправен пред МНТБЮ;

Ж.    като има предвид, че недостатъците на механизмите за вземане на решения на ЕС и липсата на действителна обща политика за сигурност и отбрана също изиграха отрицателна роля за начина, по който се развиха събитията;

З.      като има предвид, че установяването на възпоминателен ден е най-добрият начин за отдаване на почит на жертвите на геноцида и предаване на ясно послание за бъдещите поколения;

1.      възпоменава и почита всички жертви на извършените по време на войните в бивша Югославия зверства; изразява своите съболезнования и своята солидарност със семействата на жертвите;

2.      подчертава, че навременното предотвратяване и ефективното наказване на актовете на геноцид и престъпления против човечеството следва да бъдат сред основните приоритети на ЕС;

3.      призовава Съвета, Комисията и държавите членки да направят всичко, което е по силите им, за да не допуснат никога повече извършването на подобни чудовищни актове в Европа;

4.      изтъква значението на политиките за помирение и подчертава важната роля на религиозните органи, медиите и образователните системи в този труден процес;

5.      припомня значението на мира и стабилността в региона и изразява убедеността си в значението на засиленото регионално сътрудничество;

6.      възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, правителството и парламента на Босна и Херцеговина и нейните федеративни единици и на правителствата и парламентите на държавите от Западните Балкани.