Документ за разглеждане в заседание
5.10.2015
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B8-0761/2015
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
относно смъртното наказание
( 2015/2879(RSP) )
Мари-Кристин Вержиа, Патрик Льо Ярик, Юнус Омаржи, Малин Бьорк, Барбара Спинели, Мартина Андерсън, Лин Бойлан, Мат Карти, Лиа Ни Риада, Рина Роня Кари, Меря Кюльонен, Мариза Матиаш, Сабине Льозинг, Елеонора Форенца, Фабио Де Мази, Лола Санчес Калдентей, Хосу Хуаристи Абаунс, Костадинка Кунева, Костас Хрисогонос, Стелиос Кулоглу, Димитриос Пападимулис, Такис Хаджигеоргиу, София Сакорафа
от името на групата GUE/NGL
Резолюция на Европейския парламент относно смъртното наказание
( 2015/2879(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно премахването на смъртното наказание, и по-специално резолюцията от 7 октомври 2010 г. относно Световния ден срещу смъртното наказание[1], и относно необходимостта от незабавен мораториум върху екзекуциите в страните, в които смъртното наказание все още се прилага,
– като взе предвид Протоколи 6 и 13 към Европейската конвенция за защита на правата на човека,
– като взе предвид член 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, и по-специално член 6, параграф 2 от него, и Втория факултативен протокол към него,
– като взе предвид декларациите на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) и на Международния съвет за контрол на наркотиците (МСКН) към ООН относно премахването на смъртното наказание, и по-специално по отношение на престъпления, свързани с наркотиците,
– като взе предвид окончателната декларация за 5-ия световен конгрес срещу смъртното наказание, приета в Мадрид на 15 юни 2013 г.,
– като взе предвид Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., която призовава за мораториум върху налагането на смъртното наказание, както и петте резолюции, приети от Общото събрание на ООН, и по-специално тази от 18 декември 2014 г., която припомня ангажимента на ООН за премахване на смъртното наказание,
– като взе предвид Световния и Европейски ден за борба срещу смъртното наказание, който се отбелязва на 10 октомври всяка година, и като взе предвид факта, че през 2015 г. Световният ден за борба срещу смъртното наказание е посветен на премахването на екзекуциите за престъпления, свързани с наркотици,
– като взе предвид въпроса към Съвета относно смъртното наказание ( O-000103/2015 – B8-0761/2015 ),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че смъртното наказание е най-жестокото, нечовешко и унизително наказание и нарушава правото на живот, предвидено във Всеобщата декларация за правата на човека; като има предвид, че условията на очакване на изпълнението на смъртна присъда причиняват изключително психологическо страдание и че екзекуцията е физическо и психическо насилие;
Б. като има предвид, че смъртното наказание често се налага по-специално срещу лицата в неравностойно положение, страдащите от психични заболявания и членовете на национални и културни малцинства; като има предвид, че на някои места налагането на смъртното наказание се дължи на дискриминация въз основа на сексуална ориентация или убеждения;
В. като има предвид, че Европейският съюз има силна и принципна позиция срещу смъртното наказание, която установява премахването на смъртното наказание в световен мащаб като основна цел на политиката му в областта на правата на човека;
Г. като има предвид, че 101 държави са премахнали смъртното наказание за всички престъпления; като има предвид, че през 2014 г. поне 22 държави са осъществили екзекуции, като поне 2466 души са били осъдени на смърт, което се равнява на 28% повече в сравнение с 2013 г.; като има предвид, че петте държави в света, в които смъртното наказание се налага най-често, са Китай (с повече от 1000 екзекуции според НПО), Иран (с 289 официално признати екзекуции и повече от 454 неофициални екзекуции според НПО), Саудитска Арабия (най-малко 90 екзекуции), Ирак (най-малко 61 екзекуции) и САЩ (35 екзекуции);
Д. като има предвид, че осем държави налагат смъртно наказание за хомосексуалност (Мавритания, Судан, Иран, Саудитска Арабия, Йемен, Пакистан, Афганистан и Катар), а провинции на Нигерия и Сомалия официално изпълняват смъртното наказание за еднополови сексуални действия;
Е. като има предвид, че на 18 декември 2014 г. Общото събрание на ООН гласува за пети път (с 117 гласа „за“, 38 гласа „против“ и 34 гласа „въздържал се“) за резолюция в подкрепа на всеобщ мораториум върху смъртното наказание с оглед на пълното му премахване;
Ж. като има предвид, че през последните 12 месеца се наблюдава глобално възобновяване на налагането на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, като в редица държави биват екзекутирани хора за престъпления, свързани с наркотици, със значително по-високо темпо (както в Иран и Саудитска Арабия), има стремеж към повторно въвеждане на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици (както в Оман), или се вдигат дългосрочни мораториуми върху смъртното наказание (както в Индонезия и Пакистан); като има предвид, че от 14-те държави, които налагат смъртно наказание за престъпления, свързани с наркотици, 12 държави са в Азия или в Близкия изток; като има предвид, че през 2015 г. 14 души са били екзекутирани в Индонезия за трафик на наркотици, включително 12 чужденци; като има предвид, че десетки хора очакват изпълнението на смъртната си присъда, включително европейски граждани, като френския гражданин Серж Атлауи;
З. като има предвид, че се съобщава, че през първите шест месеца на 2015 г. в Иран са екзекутирани 394 лица, извършили престъпления, свързани с наркотици, в сравнение с 367 през цялата 2014 г.; като има предвид, че най-малко 112 лица, извършили престъпления, свързани с наркотици, очакват изпълнението на смъртна присъда в Пакистан; като има предвид, че независими одити на операции на СНПООН в Пакистан и Иран, както и последните доклади на НПО изразяват опасения относно прилагането на насоки за правата на човека, давани от бюрата на тази служба на ООН в съответните държави, и относно наличието на пряка връзка между финансирането на борбата срещу наркотиците и смъртните присъди, постановени по отношение на свързаните с наркотици обвинения в тези държави;
И. като има предвид, че в Саудитска Арабия изнасилването, убийството, вероотстъпничеството, въоръженият грабеж и трафикът на наркотици се наказват със смъртно наказание; като има предвид, че половината от всички екзекуции, извършени в Саудитска Арабия през тази година, са за престъпления, свързани с наркотици, в сравнение със само 4% от общия брой през 2010 г.; като има предвид, че смъртното наказание се изпълнява чрез обезглавяване и след това телата понякога се разпъват на кръст; като има предвид, че на 27 май 2014 г. Али Мохамед ал-Нимр беше осъден на смърт чрез обезглавяване, последвано от разпъване на кръст, за участие в терористична организация независимо от факта, че неговото признание е било получено чрез изтезания, докато е бил непълнолетен;
Й. като има предвид, че щатът Небраска взе решение да премахне смъртното наказание през 2015 г.; като има предвид, че през 2015 г. 19 души вече са екзекутирани в САЩ чрез смъртоносна инжекция, включително двама души с умствени увреждания: Уорън Ли Хил на 27 януари 2015 г. в Джорджия и Робърт Лед на 29 януари 2015 г. в Тексас; като има предвид, че на 17 март 2015 г. Сесил Клейтън, 74-годишен мъж с тежко увреждане на мозъка, е екзекутиран в Мисури; като има предвид, че афроамериканският затворник Мумиа Абу-Джамал, известен още като „гласа на безгласните“, който очакваше изпълнението на смъртна присъда от 1982 г. до 2011 г. след несправедлив и мотивиран от расизъм съдебен процес, докато присъдата му беше заменена с доживотен затвор, все още се намира в много трудно положение, тъй като щатът Пенсилвания му отказва достъп до здравеопазване, което поставя живота му в опасност; като има предвид, че Хенк Скинър все още очаква смъртно наказание в щата Тексас въпреки факта, че ДНК тестовете в рамките на неговото дело породиха сериозни съмнения относно вината му;
К. като има предвид, че през последната година египетското правителство образува масови съдебни производства по политически причини и осъди повече от 100 души, включително сваления от власт президент Мохамед Морси; като има предвид, че ирландският гражданин Ибрахим Халауа и други лица са изправени пред евентуална смъртна присъда в Египет за участие в протест;
Л. като има предвид, че възобновяването на изказвания в подкрепа на смъртното наказание в ЕС, включително от някои членове на правителства, е тревожно явление;
М. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки трябва да заемат последователна позиция срещу смъртното наказание във всички свои действия и финансиране, особено във връзка с държави, които налагат смъртно наказание;
1. заявява отново трайното си противопоставяне на смъртното наказание във всички случаи и при всички обстоятелства и подчертава още веднъж, че премахването на смъртното наказание допринася за засилването на човешкото достойнство;
2. осъжда всички екзекуции, където и да се извършват; изразява дълбока загриженост относно постановяваните смъртни присъди на малолетни и непълнолетни лица, на лица в неравностойно положение и на лица с психически или умствени увреждания и призовава за незабавно и окончателно прекратяване на тези практики, които нарушават международните стандарти за правата на човека;
3. припомня, че пълната отмяна на смъртното наказание остава една от основните цели на политиката на ЕС в областта на правата на човека; припомня освен това, че тази цел ще бъде постигната само в тясно сътрудничество между държавите и чрез сътрудничество по отношение на образование, повишаване на осведомеността, ефикасност и ефективност; решително подкрепя мораториума като крачка към пълно премахване; продължава да настоява за премахването в целия свят; настоятелно призовава държавите, които все още налагат смъртно наказание, да спазват международните минимални стандарти и да публикуват ясни и точни данни за броя на присъдите и екзекуциите;
4. изразява тревога във връзка с броя на екзекуциите в Саудитска Арабия; изразява изключителната си загриженост и възмущение във връзка с осъждането на смърт чрез обезглавяване, последвано от разпъване на кръст, на Али Мохамед ал-Нимр от страна на саудитските органи след провеждане на несправедлив и мотивиран от расизъм съдебен процес; настоятелно призовава органите в Саудитска Арабия да освободят незабавно Али Мохамед ал-Нимр и да отменят тази варварска присъда, както и да спазват международните стандарти за правата на човека; поради това настоятелно призовава държавите членки да увеличат своя натиск върху режима в Саудитска Арабия да помилва Али Мохамед ал-Нимр и да отмени смъртното наказание;
5. изразява тревога от факта, че Китай все още извършва най-големия брой екзекуции на година и че тези екзекуции все още се класифицират като „държавна тайна“; настоятелно призовава правителството на Китай да сложи край на тези практики и да публикува списък на лицата, които вече са били екзекутирани;
6. изразява тревога също така от нарастващия брой на екзекуциите в Иран и от факта, че според НПО повечето от тях са извънсъдебни или не са признати от органите; настоятелно призовава правителството да сложи край на тази практика и да публикува прозрачен списък на лицата, които вече са били екзекутирани;
7. осъжда отново налагането на смъртно наказание в Ирак; споделя загрижеността на ООН във връзка с увеличаването на броя на екзекуциите след повторното въвеждане на смъртното наказание през 2005 г. и липсата на съдебна система в страната; подчертава факта, че до август 2014 г. 1724 затворници са били осъдени на смърт според официални източници; подчертава факта, че липсата на правосъдие в Ирак понастоящем трябва да се разглежда в контекста на почти пълната разруха на реда и законността след нахлуването на САЩ/Обединеното кралство, включваща военни престъпления, прояви на жестокост, убийства на цивилни лица от наемници и военни от окупационните войски на САЩ,
8. осъжда отново налагането на смъртно наказание в САЩ, и по-специално присъдите, които са резултат на несправедливи и мотивирани от расизъм съдебен процеси, както и екзекутирането на хора с умствени увреждания; приветства факта, че през 2015 г. щатът Небраска взе решение да премахне смъртното наказание, и настоятелно призовава отново Съединените щати да сложат край на тази практика; изразява особена тревога във връзка с положението на Мумиа Абу-Джамал и с факта, че той няма достъп до здравни грижи; подчертава факта, че през 2011 г. федералната съдебна система призна, че процесът срещу Мумиа Абу-Джамал не е бил справедлив, и поради това призовава за незабавното му освобождаване и осигуряване на достъп до медицински грижи в съответствие с международното право; призовава също така за освобождаване на Хенк Скинър и Ема Кленси; настоятелно призовава ЕС да настоява за спазването на стандартите в областта на правата на човека в своя диалог със САЩ и да прекрати всяко споразумение с тях, в случай че те нарушават международното право;
9. изразява изключителна тревога от възобновяването на изказванията в Европа в подкрепа на смъртното наказание и от извънсъдебните екзекуции, изпълнявани от британското правителство в Сирия; подчертава, че борбата срещу тероризма не може никога да оправдава омаловажаването на международното право; поради това призовава за незабавно и независимо международно разследване и за подвеждане под отговорност на виновните за това; призовава също така за независимо общо разследване относно изпълняването на екзекуции без присъда от страна на държавите членки, най-вече в контекста на борбата срещу тероризма, и настоятелно призовава всички страни незабавно да сложат край на тези практики, които са в нарушение на международното право и биха могли да се считат за фактическо възстановяване на смъртното наказание;
10. изразява особена загриженост от нарастващото налагане на смъртното наказание в контекста на борбата срещу тероризма в редица държави, като Египет и Нигерия, и от възможността от повторно въвеждане на смъртното наказание, какъвто е случаят в Чад и Тунис; подчертава факта, че смъртното наказание никога няма да намали тероризма и че борбата срещу тероризма никога не следва да бъде за сметка на правата на човека;
11. осъжда решението да се прекрати дългогодишният мораториум върху смъртното наказание в различни държави, като Пакистан, Индонезия, и настоятелно призовава тези държави да сложат край на тази практика и да отменят решенията си;
12. призовава съответните държави да спрат инкриминирането на хомосексуалността и призовава Бруней Даруссалам да не задейства смъртното наказание за хомосексуалността през 2016 г., както се предвижда понастоящем; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да поддържат борбата срещу инкриминирането на хомосексуалността като ключов приоритет в съответствие с Насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ);
13. изразява сериозна загриженост, че получаващите европейско финансиране програми за борба срещу наркотиците в държавите, запазили смъртното наказание, може да насърчават смъртните присъди и екзекуциите, по-специално чрез определяне на цели и показатели за увеличаване на конфискациите, задържанията и присъдите, както и за налагане на по-тежки наказания;
14. отново препоръчва на Комисията и на държавите членки премахването на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, да бъде предварително условие за предоставянето на финансова помощ, техническо съдействие, изграждане на капацитет и други видове подкрепа за прилагането на политиката по отношение на наркотиците;
15. призовава Комисията и държавите членки да потвърдят отново категоричния принцип, че европейската помощ и подкрепа не могат да улесняват операции по правоприлагане, които водят до смъртни присъди и екзекуции на задържани;
16. изразява съжаление относно липсата на прозрачност във връзка с помощта и съдействието за борба с наркотиците от страна на Комисията и държавите членки за операции по правоприлагане в областта на наркотиците в държави, в които агресивно се налага смъртно наказание за престъпления, свързани с наркотици;
17. изисква от Комисията да публикува годишен отчет за своето финансиране на програми за борба с наркотиците в държави, които запазват смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, заедно с подробно резюме на предназначението на това финансиране, гаранциите за правата на човека, които са били приложени, за да се гарантира, че то не дава възможност за смъртни присъди, както и степента, до която държавите получатели са се съобразили с европейските условия;
18. настоятелно призовава Комисията да приложи без по-нататъшно забавяне оперативните насоки, посочени в член 10 от Регламента за Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, и стриктно да прилага тези насоки към програмите за маршрутите на кокаина и хероина и в случай на неспазване и несъответствие с насоките да спре незабавно тези програми;
19. призовава Комисията и държавите членки да обвържат бъдещото финансиране на програми за борба с наркотиците на СНПООН с това тази служба да покаже как основните принципи на нейните насоки за правата на човека ще се прилагат при администрирането на това финансиране, и по-конкретно как това финансиране ще бъде замразено или оттеглено, ако държавата получател продължава да налага смъртно наказание спрямо лица, извършили престъпления, свързани с наркотици; настоява върху факта, че всички програми за борба с наркотиците на ЕС или на държавите членки следва да се извършват под егидата на ООН, особено на Службата на ООН по наркотиците и престъпността и на ООН и на Международния съвет за контрол на наркотиците (МСКН) към ООН;
20. настоятелно призовава Комисията да изпълни препоръката в плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците (2013 – 2016 г.), според която следва да бъдат разработен и прилаган „инструмент за насоки по правата на човека и за оценка на въздействието“, за да се гарантира „ефективно интегриране на правата на човека във външната дейност на ЕС по отношение на наркотиците“;
21. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят насоки за всеобхватна и ефективна европейска политика относно смъртното наказание предвид факта, че десетки европейски граждани са изправени пред екзекуции в трети държави, като тази политика следва да включва солидни и засилени механизми за идентифициране, предоставяне на правна помощ и дипломатическо представителство;
22. приветства и насърчава още действията на неправителствените организации, работещи за премахване на смъртното наказание в световен мащаб; призовава Комисията да продължи да подкрепя проекти в тази област, и по-специално като приоритет проекти за обществено образование и педагогически дейности;
23. изисква от подкомисията по правата на човека към неговата комисия по външни работи (AFET) да изготви доклад относно смъртното наказание, в който да направи оценка по-конкретно на въздействието върху правата на човека на финансирането на ЕС за борба с наркотиците, на сътрудничеството в областта на сигурността и борбата срещу тероризма, и да отправи препоръки, за да гарантира, че такова финансиране не допринася за увеличаването на налагането на смъртно наказание в бъдеще;
24. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите – членки на ООН.