Документ за разглеждане в заседание

 

B8-0156/2016

27.1.2016

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на ИДИЛ

( 2016/2529(RSP) )

 

Мигел Урбан Креспо, Хавиер Кусо Пермуй, Патрик Льо Ярик, Неоклис Силикиотис, Такис Хаджигеоргиу, Юнус Омаржи, Фабио Де Мази, Меря Кюльонен, Таня Гонсалес Пеняс, Лола Санчес Калдентей, Шабиер Бенито Силуага, Естефания Торес Мартинес, Костадинка Кунева, Костас Хрисогонос, Хелмут Шолц, Стелиос Кулоглу, Мари-Кристин Вержиа

от името на групата GUE/NGL

B8-0156/2016

Резолюция на Европейския парламент относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на ИДИЛ

( 2016/2529(RSP) )

Европейският парламент,

–  като взе предвид Резолюция 2118 (2013) на Съвета за сигурност на ООН относно Близкия изток (S/RES/2118 (2013)),

–  като взе предвид своите резолюции от 17 юли 2014 г.[1] и 27 февруари 2014 г.[2] относно положението в Ирак,

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно Ирак: тежкото положение на малцинствените групи, включително иракските туркмени[3],

–  като взе предвид своите резолюции от 6 февруари 2014 г.[4]и 12 септември 2013 г. относно Сирия, както и резолюцията от 17 април 2014 г. относно Сирия: положението на някои уязвими общности[5],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“[6],

–  като взе предвид своята предишна резолюция относно положението в Ирак и Сирия след избухването на сектантското насилие,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 16 март 2015 г. относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от ИДИЛ/Даиш,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 октомври 2015 г., 20 януари 2014 г. и 14 април 2014 г. относно Сирия,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2015 г., 15 август 2014 г., 23 юни 2014 г. и февруари 2014 г. относно Ирак,

–  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 януари 2016 г. относно масовото избиване на религиозните малцинства от страна на ИДИЛ,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Женевската конвенция за статута на бежанците,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че систематичните нападения срещу цивилни лица, нарушенията на правата на човека и нарушенията на международното право, извършвани от ИДИЛ, в това число извършваните по религиозни или етнически причини, представляват заплаха за международния мир;

Б.  като има предвид, че политиката на намеса от страна на САЩ и техните съюзници в Близкия изток допринесе за нестабилността и дълбоката криза, които засегнаха целия регион, като го превърнаха в арена на разпри между различните сили, които се опитват да наложат своето влияние;

В.  като има предвид, че на 29 юни 2014 г. ИДИЛ обяви „халифат“ или „Ислямска държава“ в териториите от Ирак и Сирия под неин контрол; като има предвид, че нейният лидер Абду Вакр ал Багдади беше обявен за халиф; като има предвид, че понастоящем радикалните ислямисти от ИДИЛ контролират големи части от Ирак и Сирия;

Г.  като има предвид, че конфликтите в Ирак и Сирия и разпадането на тези държави предоставиха на радикалните ислямистки сили възможност да окупират големи части от територията на двете държави и да създадат т.нар. Ислямска държава (ИДИЛ);

Д.  като има предвид, че ИДИЛ проведе етническо прочистване в северната част на Ирак; като има предвид, че ИДИЛ систематично избира за цел на своите нападения светски хора, хора от неарабските и несунитските мюсюлмански общности, както и сунитски мюсюлмани, които не приемат варварския и фундаменталистки начин, по който ИДИЛ разбира тяхната религия – чрез избиването или отвличането на хиляди хора и принуждаването над един милион души да напуснат завладените от нея области в Ирак и Сирия; като има предвид, че преобладаващото мнозинство от жертвите на ИДИЛ са мюсюлмани;

Е.  като има предвид, че етническите и религиозните малцинства – асирийски християни, туркменски шиити, шабакски шиити, язиди, какаи и сабейски мандеи, са живели заедно в продължение на векове в провинция Ниневия (голяма част от която понастоящем е под контрола на ИДИЛ); като има предвид, че хората в тази провинция, които не са успели да избягат при завладяването й от бойците на ИДИЛ, остават блокирани там и са изложени на заплаха от смърт, ако не приемат исляма;

Ж.  като има предвид, че хиляди язиди, повечето от които жени и деца от област Синджар (Ирак), бяха отвлечени при бягството им след превземането на областта от ИДИЛ през август 2014 г.; като има предвид, че се съобщава за няколко случая на масови убийства, включително масовите убийства в Кочо, Кинийех и Джали; като има предвид, че последните разкрития говорят за жестоки масови убийства и потвърждават, че са били открити няколко масови гроба, за които се счита, че съдържат телата на стотици язиди; като има предвид, че ООН описва това нападение срещу язидите като евентуален геноцид;

З.  като има предвид, че мъже, жени и деца систематично биват целенасочено преследвани поради своята етническа, религиозна или верска принадлежност; като има предвид, че целенасоченото преследване на малцинствата е свързано с ужасяващи нарушения на правата на човека като целенасочени убийства, насилствена смяна на вярата, отвличания, робство, сексуални престъпления, насилствено набиране и разрушаване на места за поклонение;

И.  като има предвид, че християните, които живеят в райони под контрола на ИДИЛ и които желаят да останат там, са изправени пред три възможности за избор: да приемат исляма, да заплащат религиозен данък или да загинат; като има предвид, че от нашествието на САЩ в Ирак през 2003 г. се счита, че най-малко половината от иракските християни са напуснали страната;

Й.  като има предвид, че принудителното разселване на етнически и религиозни малцинства в Ирак е трагедия в исторически план, като не само съсипва живота на хората, но и причинява необратими вреди на структурата на иракското общество и в резултат на това подклажда междуетническо, сектантско и междурелигиозно напрежение в региона и извън него;

К.   като има предвид, че ИДИЛ си е осигурила значителни източници на доходи чрез ограбването на банки и предприятия на териториите под неин контрол и чрез превземането на важни петролни находища в Сирия и Ирак; като има предвид, че ИДИЛ е получила финансиране от донори, и по-специално от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства – самите те държави, известни с извършваните от тях тежки нарушения на правата на човека;

Л.  като има предвид, че голяма част от над половината милион регистрирани палестински бежанци в Сирия са били принудени да станат бежанци за втори път, тъй като е трябвало да напуснат бежански лагери и градове в Сирия в резултат на придвижването на военни групировки, които завземат лагерите и нарушават неутралитета на бежанците;

1.  категорично осъжда масовите убийства и другите нарушения на правата на човека, извършвани от ИДИЛ, във всички случаи и независимо от етническия произход, малцинствената или религиозната принадлежност на жертвите; изразява дълбоката си съпричастност и най-искрените си съболезнования на семействата на жертвите и призовава за освобождаването на лицата, държани като заложници от тази терористична група;

2.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с увеличаването на насилието и системните нарушения на правата на човека от страна на ИДИЛ, които доведоха до убийството на голям брой цивилни лица и до разселването на хиляди други;

3.  подчертава, че всички лица, отговорни за престъпления като геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, трябва да бъдат изправени пред Международния съд, както е предвидено в Римския статут и в съответствие с действащото международно право;

4.  призовава за политическо решение, ангажиращо всички политически и социални участници, за да се отговори на предизвикателството, свързано с борбата срещу ИДИЛ, в рамките на дългосрочна стратегия в съответствие с демократичните ценности и спазването на правата на човека; приветства втория кръг от преговори в Женева, който има за цел намирането на решение на войната в Сирия; настоява, че е необходимо да се оказва подкрепа на демокрацията като основен път към отстраняването на ИДИЛ; припомня, че преобладаващото мнозинство от жертвите на ИДИЛ са мюсюлмани и че следователно местните жители са тези, които са засегнати най-много;

5.  подчертава необходимостта да се прекъснат източниците на финансиране и логистичните доставки, които подпомагат ИДИЛ; припомня в този контекст, че по-голямата част от военното оборудване, използвано от ИДИЛ, се произвежда от Запада и че следователно е от първостепенно значение да се гарантира незабавното прекратяване на продажбата на оръжия в зони на конфликт; призовава чуждестранните участници да прекратят всякакъв износ и доставки на оръжие за региона; призовава по-специално самите държави членки и западните държави да спрат финансирането на всички военни групировки и по-специално да престанат да купуват петрол, който се добива от петролни находища под контрола на ИДИЛ и транспортира с камиони през Турция;

6.  изразява дълбока загриженост във връзка с хуманитарната криза в Ирак и Сирия, която беше задълбочена от ИДИЛ и която принуди стотици хиляди да станат бежанци и да напуснат домовете си; насърчава Съвета, Комисията и върховния представител да предоставят всички необходими финансови и човешки ресурси с цел подпомагане на бежанците; подчертава, че е необходимо да се предостави подходяща хуманитарна помощ на разселените лица и да се осигури пълна и еднаква степен на защита на уязвимите общности, изложени на риск;

7.  изразява пълната си подкрепа за политическо решение на конфликта в Сирия, което ще запази суверенитета на страната и ще гарантира правата на човека и основните свободи на всички сирийци, независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност;

8.  счита, че инвазията в Ирак, сектантските политики на правителството на Ал Малики и войната в Сирия създадоха благоприятни условия за разпространението на ИДИЛ; призовава за това, че е необходимо да се сложи край на войната както в Сирия, така и в Ирак; отново заявява, че задачите по омиротворяване и стабилизиране могат да бъдат осъществени единствено чрез широк консенсус в рамките на ООН; отново заявява, че се противопоставя на всякаква външна военна намеса в Сирия, като подчертава споделената необходимост да се започне мирен и приобщаващ политически диалог, за да се постави началото на процеса на помирение и да се помогне за възстановяването на стабилността в страната и региона;

9.  подчертава, че положението на жените в Ирак се влошава, успоредно с разрушаването на тяхната страна, през последните тридесет години, като жените все още са притиснати между пренебрежителното отношение към тях в иракското общество, проблем, който се задълбочи с присъствието на ИДИЛ, и възгледите на ИДИЛ за право, които осъждат иракските жени на изолация;

10.  отново заявява, че целият регион преминава през процес на историческо разселване и че следователно регионалните участници имат централна роля в усилията за справяне с това предизвикателство; счита, че едно стабилно, дългосрочно решение трябва да се основава на диалога между всички общности и малцинства, които в исторически план са живели заедно, давайки ценен пример за културно многообразие и мирно съвместно съществуване;

11.  призовава Съвета да поеме водеща роля за свикване на международна конференция за забрана и щадящо околната среда унищожаване на целия световен арсенал от оръжия за масово унищожение, в това число ядрени, химически и бактериологически оръжия;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на председателя на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на ръководителя на делегацията на ЕС в Ирак, на председателите на парламентите на държавите членки, на правителството и на Съвета на представителите на Република Ирак, на правителството и парламента на Сирийската арабска република, на генералния секретар на Съюза за Средиземноморието и на Лигата на арабските държави.

 

[1] Приети текстове, P8_TA(2014)0011
[2] Приети текстове, P7_TA(2014)0171
[3] Приети текстове, P7_TA(2013)0101
[4] Приети текстове, P7_TA(2014)0099
[5] Приети текстове, P7_TA(2014)0461
[6] Приети текстове, P8_TA(2015)0040