Документ за разглеждане в заседание
20.4.2016
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B8-0361/2016
внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право
( 2016/2662(RSP) )
Шарл Гьоренс, Петрас Аущревичюс, Марите Схаке, Паво Вяйрюнен, Луи Мишел, Беатрис Бесера Бастеречеа, Ренате Вебер
от името на групата ALDE
Резолюция на Европейския парламент относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право
( 2016/2662(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други инструменти на ООН в областта на правата на човека,
– като взе предвид Женевските конвенции и други правни инструменти в областта на международното хуманитарно право,
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г. за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право,
– като взе предвид Актуализираните насоки на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право (МХП)[1],
– като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до световната хуманитарна среща на високо равнище, озаглавен „Едно човечество, споделена отговорност“ и публикуван на 2 февруари 2016 г.,
– като взе предвид следните резолюции на Съвета за сигурност на ООН: 1998 (2011), приета на 12 юли 2011 г., и 2143 (2014), приета на 7 март 2014 г., отнасящи се до закрилата на децата, засегнати от въоръжени конфликти,
– като взе предвид резолюция на Общото събрание на ООН (A/RES/64/290) от 9 юли 2010 г. относно правото на образование при извънредни ситуации,
– като взе предвид Декларацията за сигурност на училищата от май 2015 г., открита на Конференцията от Осло за сигурността на училищата, свикана от Министерството на външните работи на Норвегия през май 2015 г., и свързаните с нея Насоки за предпазване на училищата и университетите от военно използване по време на въоръжени конфликти,
– като взе предвид резолюцията от 10 декември 2015 г. на ХХХІІ международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец за засилено спазване на международното хуманитарно право,
– като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен[2],
– като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“[3],
– като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ[4],
– като взе предвид въпроса към Съвета относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право ( O-000063/2016 – B8-0361/2016 ),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че международната общност стана свидетел на ужасяваща тенденция за нападения над болници и училища при въоръжени конфликти в различни части на света, като например последните нападения над здравни центрове на „Лекари без граници“ (MSF) в Кундуз (Афганистан) на 3 октомври 2015 г., в Раза (Йемен) на 10 януари 2016 г. и в контролирани от бунтовници сирийски градове на 15 февруари 2016 г.;
Б. като има предвид, че първата Световна хуманитарна среща на високо равнище ще се проведе в Истанбул на 23–24 май 2016 г.; като има предвид, че в своя доклад на вниманието на Световната хуманитарна среща на високо равнище, озаглавен „Едно човечество, споделена отговорност“, генералният секретар на ООН обръща внимание на „наглото и брутално уронване на спазването на международните права на човека и хуманитарно право“ в ситуации на въоръжени конфликти, което заплашва да доведе до връщане към епоха на война без ограничения; като има предвид, че в доклада се отбелязва, че неуспехът на изискването и насърчаването на спазването на споделените ни норми, както и на подкрепата за действащите механизми за прилагане, наблюдение и отчитане, допринася за такова уронване;
В. като има предвид, че международното хуманитарно право (МХП), също познато като правото на въоръжените конфликти, е предназначено за смекчаване на последиците от въоръжените конфликти чрез закрила на неучастващите в тях и регулиране на средствата и методите за водене на война;
Г. като има предвид, че болниците и медицинските лица са изрично защитени по силата на международното хуманитарно право и всяка целенасочена атака срещу цивилни лица и инфраструктура е ясно забранена и считана за тежко нарушение на МХП;
Д. като има предвид, че считано от 14 март 2016 г., 52 държави, включително няколко, но не всички, държави – членки на ЕС, подкрепят Декларацията за сигурност на училищата след Конференцията от Осло за сигурността на училищата, проведена през май 2015 г.;
Е. като има предвид, че при приемането на Насоките на ЕС относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право Съветът по външни работи подчерта значението на ефективното преодоляване на наследството на тежките нарушения чрез подкрепа за подходящи механизми за отчетност и изтъкна ключовата роля, която може да играе Международният наказателен съд (МНС) в случаите на неспособност или нежелание от страна на държавата(ите) за упражняване на нейните/техните правомощия; като има предвид, че в Насоките на ЕС се поема ангажимент „съответните работни групи на Съвета“ да наблюдават ситуации на възможност за прилагане на МХП и в тези случаи да препоръчват действия за утвърждаване на спазването на МХП (параграф 15, буква а));
Ж. като има предвид, че между 2012 и 2015 г. Международният комитет на Червения кръст организира процес на обширна консултация относно начините за засилване на правната защита на жертвите на въоръжени конфликти и на ефективността на механизмите за спазване на МХП;
З. като има предвид, че страните участнички в ХХХІІ международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец през декември 2015 г. в крайна сметка не успяха да се споразумеят за нов механизъм, предлаган от Международният комитет на Червения кръст и швейцарското правителство за засилване на спазването на МХП; като има предвид, че предлаганият нов механизъм щеше да включва организирането на годишна среща на държавите страни по Женевските конвенции; като има предвид, че страните участнички се договориха да инициират нов междуправителствен процес за намиране на начини за засилване на спазването на МХП, с цел резултатът да бъде представен на следващата международна конференция през 2019 г.;
1. изразява своя потрес и сериозна загриженост относно смъртоносните нападения над болници и училища, извършвани с все по-обезпокоителна честота във въоръжени конфликти на различни места по света, при които пациенти, учащи, медицински и преподавателски персонал, хуманитарни работници и членове на семействата им стават мишена и жертва, а осъждането на тези престъпления в международен мащаб рядко води до независими разследвания и действителна отчетност; призовава държавите членки, институциите на ЕС и заместник-председателя/върховния представител да признаят истинския мащаб на това извънредно положение и да изготвят незабавно конкретен, обвързан със срокове, план за действие, за да използват пълноценно въздействието на ЕС и държавите членки с оглед на прекратяването на такива нарушения и злоупотреби;
2. осъжда нападенията над болници и училища, забранени съгласно международното право, като признава, че такива действия могат да представляват тежки нарушения на Женевските конвенции от 1949 г. и военни престъпления съгласно Римския статут на МНС; изразява убеждение, че запазването на здравните и образователните инфраструктури като неутрални, защитени пространства по време на ситуации на въоръжен конфликт зависи от резултата от прозрачни, независими и безпристрастни разследвания на нанесените брутални нападения и от постигането на действителна отчетност за извършените престъпления;
3. призовава страните в конфликтите да спазват основните принципи на МХП и да се въздържат от целенасочени нападения над цивилни инфраструктурни обекти; подчертава значението на подобряването на сигурността на хуманитарните работници, за да се реагира по-ефективно на нападенията;
4. насърчава ЕС и неговите държави членки изцяло да подкрепят призива на генералния секретар на ООН към всички държави – членки на ООН, да използват възможността, предоставена със Световната хуманитарна среща на високо равнище, за подновяване на ангажимента за закрила на цивилните лица и защита на човешките права на всички чрез спазване на вече договорените правила; подчертава значението, отдавано от генералния секретар на ООН на засилването на международните разследващи и съдебни системи, включително на МНС, в допълнение към националните рамки, за да се сложи край на безнаказаността на нарушенията на МХП;
5. отчита важността и уникалността на Насоките на ЕС за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право, тъй като няма други държави или организации, които да са приели равностоен документ; призовава институциите на ЕС и държавите членки да прилагат ефективно насоките на ЕС;
6. призовава Съвета по външни работи и заместник-председателя/върховния представител, с цел да се гарантира последователното и ефективно развитие на политиките и действията на ЕС, свързани с МХП, да преразгледат настоящото разпределение на отговорността, съгласно което насоките на ЕС попадат предимно в обхвата на компетентността на Работната група на Съвета по международно публично право, ръководена от председателството на Съвета; в този контекст подчертава, че в насоките на ЕС се поема ангажимент „съответните работни групи на Съвета“ да наблюдават ситуации на възможност за прилагане на МХП и в тези случаи да препоръчват действия за утвърждаване на спазването на МХП (параграф 15, буква а)); призовава съответните работни групи на Съвета да използват този мандат за преодоляване на настоящата неотложна криза на неспазване;
7. припомня позицията, изразена в насоките на ЕС, че ще се обмисли, по целесъобразност, и използването на услугите на Международната хуманитарна комисия за установяване на факти (МХКУФ), създадена по силата на Допълнителен протокол І към Женевските конвенции от 1949 г., която може да съдейства при утвърждаването на зачитането на МХП чрез своя капацитет за установяване на факти и доброто функциониране на службите си; отбелязва, че услугите на МХКУФ не са използвани, и призовава Съвета, държавите членки и Европейската служба за външна дейност сериозно да обмислят задействането на тази комисия, за пръв път от създаването ѝ, така че да се вземат мерки спрямо нападенията над болници и училища като неотложна кризисна ситуация, свързана със спазването на стандартите за МХП;
8. отбелязва със загриженост ограничения понастоящем институционален капацитет за действие на международната общност за предприемане на действия по отношение на общите тревоги за изпълнението на МХП; изразява съжаление в този контекст относно неуспеха на страните участнички в ХХХІІ международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец през декември 2015 г. да се споразумеят за нов механизъм, който би засилил системата на управление на МХП, като се учреди годишна среща на държавите с цел засилване на диалога и като се въведе периодично докладване за националното спазване на МХП; призовава ЕС и неговите държави членки да работят за постигане на по-добър резултат по време на наближаващия междуправителствен процес;
9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите – членки на ООН.