Документ за разглеждане в заседание

 

B8-0492/2016

20.4.2016

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B8-0361/2016

внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността

относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право

( 2016/2662(RSP) )

Стелиос Кулоглу, Катержина Конечна, Лола Санчес Калдентей, Палома Лопес Бермехо, Патрик Льо Ярик, Таня Гонсалес Пеняс, Мигел Урбан Креспо, Естефания Торес Мартинес, Шабиер Бенито Силуага, Костас Хрисогонос, Димитриос Пападимулис, Иржи Мащалка, Марина Албиол Гусман, Меря Кюльонен, Щефан Ек, Костадинка Кунева, Неоклис Силикиотис, Такис Хаджигеоргиу, Мари-Кристин Вержиа, Анхела Валина, Лидия Сенра Родригес, Хавиер Кусо Пермуй, Барбара Спинели, Мариза Матиаш

от името на групата GUE/NGL

 

B8-0492/2016

Резолюция на Европейския парламент относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право

( 2016/2662(RSP) )

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други инструменти на ООН в областта на правата на човека,

–  като взе предвид Женевските конвенции и други правни инструменти в областта на международното хуманитарно право (МХП),

–  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно съгласуваността на политиките в интерес на развитието,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г. за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право,

–  като взе предвид Актуализираните насоки на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право[1],

–  като взе предвид принципите на партньорство (одобрени от Глобалната хуманитарна платформа) от 12 юли 2007 г.,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, озаглавен „Едно човечество, споделена отговорност“ и публикуван на 2 февруари 2016 г.,

–  като взе предвид следните резолюции на Съвета за сигурност на ООН: 1998 (2011), приета на 12 юли 2011 г., и 2143 (2014), приета на 7 март 2014 г., отнасящи се до закрилата на децата, засегнати от въоръжени конфликти,

–  като взе предвид резолюция на Общото събрание на ООН (A/RES/64/290) от 9 юли 2010 г. относно правото на достъп до образование при извънредни ситуации,

–  като взе предвид Декларацията за сигурност на училищата от май 2015 г., открита за одобрение на Конференцията от Осло за сигурността на училищата, свикана от Министерството на външните работи на Норвегия през май 2015 г., и свързаните с нея Насоки за предпазване на училищата и университетите от военно използване по време на въоръжени конфликти,

–  като взе предвид резолюцията от 10 декември 2015 г. на 32-рата международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец за засилено спазване на международното хуманитарно право,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен[2],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“[3],

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ[4],

–  като взе предвид въпроса към Съвета относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право ( O-000063/2016 – B8-0361/2016 ),

–  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че международната общност стана свидетел на ужасяващата тенденция за нападения над болници и училища при въоръжени конфликти по целия свят;

Б.  като има предвид, че се нарушава международното хуманитарно право не само в рамките на текущите конфликти в Афганистан, Йемен и Сирия, но също така и в дългогодишните конфликти в Палестина и Западна Сахара; като има предвид, че през август 2014 г. Израел бомбардира училище на ООН, предоставящо подслон на повече от 3 000 разселени лица в град Рафа в Газа, което беше осъдено като престъпно деяние от генералния секретар на ООН Бан Ки Мун;

В.  като има предвид, че първата Световната среща на върха по хуманитарните въпроси ще се проведе в Истанбул на 23 – 24 май 2016 г.; като има предвид, че в своя доклад на вниманието на Световната хуманитарна среща на високо равнище, озаглавен „Едно човечество, споделена отговорност“, генералният секретар на ООН обръща внимание на „наглото и брутално уронване на спазването на международните права на човека и хуманитарното право“ в ситуации на въоръжени конфликти, което заплашва да доведе до връщане към епоха на война без ограничения; като има предвид, че в доклада се отбелязва, че не изискването за спазване на тези права и закони и ненасърчаването им, както и липсата на подкрепа за действащите механизми за прилагане, наблюдение и отчитане допринасят за такова уронване;

Г.  като има предвид, че хуманитарните принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост и основните правила на международното хуманитарно право и на правата на човека, залегнали в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях, трябва да бъдат в центъра на всички хуманитарни действия; като има предвид, че закрилата на разселените лица трябва да бъде гарантирана безусловно, и като има предвид, че независимостта на помощта, т.е. помощ, която е свободна от всякакви политически и икономически съображения или съображения за сигурност или всякакъв вид дискриминация, трябва да има предимство;

Д.  като има предвид, че международното хуманитарно право (МХП) – известно също като правото на въоръжените конфликти – е предназначено за смекчаване на последиците от въоръжените конфликти чрез закрила на неучастващите в тях и регулиране на средствата и методите за водене на война;

Е.  като има предвид, че болниците и медицинските лица са изрично защитени по силата на международното хуманитарно право и че всяка умишлена атака срещу цивилни лица и гражданска инфраструктура се счита за тежко нарушение на международното хуманитарно право;

Ж.  като има предвид, че жените и децата са изправени пред повишени рискове в резултат от разселването и разпадането на нормалните структури за закрила и подкрепа; като има предвид, че международното хуманитарно право изисква на момичета и жени, изнасилени по време на война, да се предоставят без дискриминация всички необходими медицински грижи; като има предвид, че небезопасните аборти се сочат от Световната здравна организация като една от трите водещи причини за майчината смъртност; като има предвид, че майчиното здравеопазване, консултациите за жените, жертви на изнасилване, и образованието и обхващането в училища на разселените деца са основни предизвикателства в бежанските лагери;

З.  като има предвид, че считано от 14 март 2016 г., 52 държави, включително няколко, но не всички, държави – членки на ЕС, одобриха Декларацията за сигурност на училищата след Конференцията от Осло за сигурността на училищата, проведена през май 2015 г.;

И.  като има предвид, че при приемането на Насоките на ЕС относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право Съветът по външни работи подчерта значението на ефективното преодоляване на наследството на тежките нарушения чрез подкрепа за подходящи механизми за търсене на отговорност и изтъкна ключовата роля, която може да играе Международният наказателен съд (МНС) в случаите на неспособност или нежелание от страна на въпросната държава/въпросните държави за упражняване на нейните/техните правомощия; като има предвид, че в Насоките на ЕС се поема ангажимент „съответните работни групи на Съвета“ да наблюдават ситуации на възможност за прилагане на МХП и в тези случаи да препоръчват действия за утвърждаване на спазването на МХП (параграф 15, буква а));

Й.  като има предвид, че между 2012 и 2015 г. Международният комитет на Червения кръст организира процес на обширна консултация относно начините за подобряване на правната защита на жертвите на въоръжени конфликти и на ефективността на механизмите за спазване на МХП;

К.  като има предвид, че държавите, участващи в 32-рата международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец през декември 2015 г., в крайна сметка не успяха да се споразумеят за нов механизъм, предлаган от Международния комитет на Червения кръст и швейцарското правителство за засилване на спазването на МХП; като има предвид, че предлаганият нов механизъм щеше да включва организирането на годишна среща на държавите – страни по Женевските конвенции; като има предвид, че участващите държави се договориха да инициират нов междуправителствен процес за намиране на начини за засилване на спазването на МХП с цел резултатът да бъде представен на следващата международна конференция през 2019 г.;

1.  изразява своя потрес и сериозна загриженост относно смъртоносните нападения над болници и училища, извършвани с все по-обезпокоителна честота във въоръжени конфликти на различни места по света, при които пациенти, учащи, медицински и преподавателски персонал, хуманитарни работници и членове на семействата им стават мишена и жертва, а осъждането на тези престъпления в международен мащаб рядко води до независими разследвания и действителна отговорност; призовава държавите членки, институциите на ЕС и върховния представител/заместник-председател да признаят истинския мащаб на това извънредно положение и да изготвят незабавно конкретен, обвързан със срокове, план за действие, за да използват пълноценно влиянието на ЕС и държавите членки с оглед на прекратяването на такива нарушения и злоупотреби;

2.  осъжда нападенията над болници и училища, забранени съгласно международното право, като отчита, че такива действия могат да представляват тежки нарушения на Женевските конвенции от 1949 г. и военни престъпления съгласно Римския статут на МНС; изразява убеждението си, че запазването на здравните и образователните инфраструктури като неутрални, защитени пространства по време на ситуации на въоръжен конфликт зависи от резултата от прозрачни, независими и безпристрастни разследвания на извършените брутални нападения и от понасянето на действителна отговорност за извършените престъпления;

3.  припомня, че всяко нарушение на МХП, като атаките срещу болници, е военно престъпление и поради това следва да бъде разследвано по задълбочен и независим начин;

4.  насърчава ЕС и неговите държави членки изцяло да подкрепят призива на генералния секретар на ООН към всички държави – членки на ООН, да използват възможността, предоставена със Световна среща на върха по хуманитарните въпроси, за подновяване на ангажимента за закрила на цивилните лица и защита на човешките права на всички хора чрез спазване на вече договорените правила; подчертава значението, отдавано от генералния секретар на ООН на засилването на международните разследващи и съдебни системи, включително на МНС, в допълнение към националните рамки, за да се сложи край на безнаказаността за нарушенията на МХП;

5.  изразява сериозна загриженост във връзка с хуманитарното положение в Газа и окупираната Западна Сахара; подчертава, че справедливостта и зачитането на принципите на правовата държава са незаменима основа за мир, и подчертава, че ширещата се продължителна и системна безнаказаност за нарушения на международното право трябва да бъде прекратена;

6.  отчита важността и уникалния характер на Насоките на ЕС за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право, тъй като няма други държави или организации, които да са приели равностоен документ; изразява обаче своята загриженост относно ефективността на прилагането на Насоките на ЕС от страна на институциите на ЕС и държавите – членки на ЕС;

7.  призовава ЕС да насърчи „Глобален консенсус за хуманитарната дейност“, който потвърждава принципите на хуманитарна помощ и задълженията и правата съгласно международното хуманитарно право (МХП), като същевременно обезпечава ориентирани към хората и основани на правата на човека ответни защитни действия и държи правителствата отговорни за техните роли и задължения за закрила на хората; посочва отрицателното въздействие от политизирането на хуманитарната помощ и припомня, че подкрепата и постоянната ангажираност по отношение на основните хуманитарни принципи са от решаващо значение за осигуряване на пространство за хуманитарни действия в зони на конфликти;

8.  призовава Съвета по външни работи и заместник-председателя/върховния представител, с цел да се гарантира последователното и ефективно развитие на политиките и действията на ЕС, свързани с МХП, да преразгледат настоящото разпределение на отговорността, съгласно което Насоките за МХП попадат предимно в обхвата на компетентността на Работната група на Съвета по международно публично право, ръководена от председателството на Съвета; в този контекст подчертава, че в Насоките на ЕС се поема ангажимент „съответните работни групи на Съвета“ да наблюдават ситуации, при които може да бъде приложимо МХП, и в тези случаи да препоръчват действия за утвърждаване на зачитането на МХП (параграф 15, буква а)); призовава съответните работни групи на Съвета да използват този мандат за преодоляване на настоящата неотложна криза на неспазване;

9.  припомня позицията, изразена в Насоките на ЕС, че ще се обмисли, по целесъобразност, използването на услугите на Международната хуманитарна комисия за установяване на факти (МХКУФ), създадена по силата на Допълнителен протокол І към Женевските конвенции от 1949 г., която може да съдейства при утвърждаването на зачитането на МХП чрез своя капацитет за установяване на факти и доброто функциониране на службите си; отбелязва, че услугите на МХКУФ не са използвани, и призовава Съвета, държавите членки и Европейската служба за външна дейност сериозно да обмислят задействането на тази комисия, за пръв път от създаването ѝ, така че да се вземат мерки спрямо нападенията над болници и училища като неотложна кризисна ситуация, свързана със спазването на стандартите за МХП;

10.  отбелязва със загриженост ограничения понастоящем институционален капацитет на международната общност за предприемане на действия по отношение на общите тревоги за прилагането на МХП; изразява съжаление в този смисъл относно неуспеха на страните – участнички в 32-ата международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец през декември 2015 г. да се споразумеят за нов механизъм, който би засилил системата на управление на МХП, като се учреди годишна среща на държавите с цел засилване на диалога и като се въведе периодично докладване за националното спазване на МХП; призовава ЕС и неговите държави членки да работят за постигане на по-добър резултат по време на предстоящия междуправителствен процес;

11.  призовава за поемането на ангажимент на световно равнище за гарантиране на безопасността на жените и момичетата от началото на всяка извънредна или кризисна ситуация, като се обръща внимание на риска от сексуално и основано на пола насилие, чрез повишаване на осведомеността, чрез предприемане на стъпки за наказателно преследване на извършителите на този вид насилие и чрез гарантиране, че жените и момичетата имат достъп до пълния набор от услуги по сексуално и репродуктивно здраве, включително безопасни аборти, при хуманитарни кризи, така че да не се продължават ситуации, които са равностойни на нехуманно отношение, както се изисква от международното хуманитарно право и както е предвидено в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях;

12.  припомня, че конкретни политики на правителствата, както и тези на Европейския съюз, включително търговски политики, са довели до настоящото положение на нестабилност в Афганистан, Йемен, Ирак и целия регион на Близкия изток и Северна Африка; припомня, че фундаментализмът и насилието са резултат от неравенството и бедността;

13.  призовава ЕС и неговите държавите членки да реагират на ангажиментите си в сферата на политиките за развитие и да спазват член 208 от ДФЕС, съгласно който „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“;

14.  отхвърля концепцията за гражданско-военно сътрудничество, тъй като то включва неизмеримия риск цивилни лица и хуманитарни работници да се използват за постигане на военни цели, нарушава неутралитета, независимостта и безпристрастността на гражданските организации, организациите за развитие и хуманитарните организации – предпоставка за ефективно предоставяне на помощ – и може да доведе до нападения срещу НПО и организации за оказване на помощ; поради това призовава за строго разделение на гражданските и военните операции във всяка област и припомня, че огромното мнозинство от (хуманитарните) организации за оказване на помощ настояват на своята независимост и безпристрастност, както е предвидено в Кодекса за поведение на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец и неправителствените организации за помощ при бедствия;

15.  отбелязва с голяма загриженост увеличаването на военните интервенции и военния подход към конфликтите и изразява силно критично отношение към ролята, която различните западни интервенции са играли през последните години за все по-голямото изостряне на конфликтите в региона; заявява, че не може да има военно решение на конфликтите в региона; призовава за изцяло гражданска и мирна външна политика на ЕС;

16.  отхвърля използването на понятието „отговорност за защита“ като предлог за едностранна употреба на сила;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите – членки на ООН.

 

[1] OВ C 303, 15.12.2009 г., стp. 12.
[2] Приети текстове, P8_TA(2016)0066
[3] Приети текстове, P8_TA(2015)0040
[4] Приети текстове, P8_TA(2015)0459