Документ за разглеждане в заседание
20.4.2016
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
вследствие на въпрос с искане за устен отговор B8-0361/2016
внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право
( 2016/2662(RSP) )
Елена Валенсиано, Линда Макаван, Енрике Гереро Салом, Пиер Антонио Панцери, Норберт Нойзер, Марлене Мици
от името на групата S&D
Резолюция на Европейския парламент относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право
( 2016/2662(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други инструменти на ООН в областта на правата на човека,
– като взе предвид Женевските конвенции и други правни инструменти в областта на международното хуманитарно право (МХП),
– като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 10-11 декември 2015 г. относно подготвителния процес за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси,
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г. за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право,
– като взе предвид Актуализираните насоки на Европейския съюз за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право[1],
– като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, озаглавен „Едно човечество, споделена отговорност“ и публикуван на 2 февруари 2016 г.,
– като взе предвид следните резолюции на Съвета за сигурност на ООН: 1998 (2011), приета на 12 юли 2011 г., и 2143 (2014), приета на 7 март 2014 г., отнасящи се до закрилата на децата, засегнати от въоръжени конфликти,
– като взе предвид резолюция на Общото събрание на ООН (A/RES/64/290) от 9 юли 2010 г. относно правото на образование при извънредни ситуации,
– като взе предвид следните резолюции на Съвета за сигурност на ООН: 1502 (2003), приета на 26 август 2003 г., относно насилието срещу хуманитарни работници и 2175 (2014), приета на 29 август 2014 г., относно защита на цивилното население при въоръжени конфликти,
– като взе предвид Декларацията за безопасните училища от май 2015 г. и свързаните Насоки за защита на училищата и университетите от използването им за военни цели по време на въоръжен конфликт,
– като взе предвид резолюцията от 10 декември 2015 г. от 32-та международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец за засилено спазване на международното хуманитарно право,
– като взе предвид доклада на Международния комитет на Червения кръст относно проекта „Здравеопазване в опасност“ и неговия доклад относно насилието срещу заведенията за здравно обслужване и техния персонал,
– като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен[2],
– като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г. относно образование за деца при извънредни ситуации и продължителни кризи[3],
– като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямска държава“[4],
– като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: Предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ[5],
– като взе предвид въпроса към Съвета относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право ( O-000063/2016 – B8-0361/2016 ),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че нападенията над хуманитарни работници в момента са „нещо обичайно“ и са достигнали тревожни равнища;
Б. като има предвид, че международната общност е свидетел на ужасяваща тенденция за нападения над болници и училища в рамките на въоръжени конфликти по света, както и безпрецедентно увеличение на броя на отказите за осигуряване на хуманитарна помощ и хуманитарен достъп, екзекуциите на цивилни граждани и хуманитарен персонал, задържането в изключително тежки условия, както и използването на цивилни граждани като заложници и поробването им;
В. като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН има ясна задача да гарантира спазване на международното право, отнасящо се до защитата на всички хуманитарни работници;
Г. като има предвид, че държавите носят основната отговорност да предоставят помощ и защита на лицата, живеещи в рамките на тяхната територия, и следва да работят за по-силно и по-добро сътрудничество между държавите относно превантивни действия преди да са налице нарушения;
Д. като има предвид, че е налице изкуствено разделение между международен и местен личен състав по отношение на укрепване на защитата за хуманитарните работници; като има предвид, че местните хуманитарни работници са в редки случаи обхванати от същите договорености за сигурността като международните им колеги;
Е. като има предвид, че Римският статут дефинира нападенията над хуманитарни работници като военни престъпления;
Ж. като има предвид, че към март 2016 г. 124 държави са страни по статута на Международния наказателен съд (Римския статут), но 31 от държавите все още само са подписали, но не са ратифицирали Статута и 41 държави – членки на ООН, нито са подписали, нито са ратифицирали Статута;
З. като има предвид, че три от подписалите държави – Израел, Судан и САЩ – са информирали Генералния секретар на ООН, че вече не възнамеряват да стават страни по Статута и че при това положение нямат правни задължения, произтичащи от подписването на Статута от страна на техните бивши представители;
И. като има предвид, че следва да се търси отговорност от извършителите на нападения над хуманитарни работници;
Й. като има предвид, че първата Световна среща на върха по хуманитарните въпроси ще се проведе в Истанбул на 23–24 май 2016 г.; като има предвид, че в своя доклад за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, озаглавен „Едно човечество, споделена отговорност“, генералният секретар на ООН обръща внимание на „наглото и брутално уронване на спазването на международните права на човека и хуманитарно право“ в ситуации на въоръжени конфликти, което заплашва да доведе до връщане към епоха на война без ограничения; като има предвид, че в доклада се отбелязва, че липсата на липсата на изискване за зачитането на споделените ни норми и за тяхното насърчаване, както и за подкрепа за действащите механизми за прилагане, наблюдение и отчитане, допринася за това уронване;
К. като има предвид, че международното хуманитарно право (МХП), също познато като право на въоръжените конфликти, е предназначено за смекчаване на последиците от въоръжените конфликти чрез закрила на тези, които (вече) не вземат пряко участие във военните действия, или чрез регулиране на средствата и методите за водене на война;
Л. като има предвид, че болниците и медицинският персонал са специално защитени по силата на международното хуманитарно право и всяко умишлено нападение срещу цивилно население и цивилна инфраструктура се счита за сериозно нарушение на международното хуманитарно право;
М. като има предвид, че Римският статут подчертава, че умишленото насочване на нападения срещу сгради, предназначени за религия, образование, изкуство, наука или благотворителни цели или исторически паметници е военно престъпление;
Н. като има предвид, че неприкосновеността на сградите и активите на ООН, включително училища и здравни центрове, е защитена съгласно Конвенцията за привилегиите и имунитетите в Организацията на Обединените нации от 1946 г.;
О. като има предвид, че Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) също така е обявил, че задължението да се разследват предполагаеми военни престъпления е правило в обичайното МХП, приложимо към международни и немеждународни въоръжени конфликти;
П. като има предвид, че считано от 14 март 2016 г., 52 държави, включително няколко, но не всички, държави – членки на ЕС, подкрепят Декларацията за сигурност на училищата след Конференцията от Осло за сигурността на училищата, проведена през май 2015 г.;
Р. като има предвид, че при приемането на насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право Съветът по външни работи подчерта значението на ефективното преодоляване на наследството на тежките нарушения чрез подкрепа за подходящи механизми за отчетност и изтъкна ключовата роля, която може да играе Международният наказателен съд (МНС) в случаите на неспособност или нежелание от страна на държавата/държавите за упражняване на нейните/техните правомощия; като има предвид, че в насоките на ЕС се поема ангажимент „съответните работни групи на Съвета“ да наблюдават ситуации, при които е възможно прилагането на МХП, и в тези случаи да препоръчват действия за насърчаване на спазването на МХП (параграф 15, буква а));
С. като има предвид, че между 2012 и 2015 г. МКЧК организира процес на обширна консултация относно начините за засилване на правната защита на жертвите на въоръжени конфликти и повишаване на ефективността на механизмите за спазване на МХП; като има предвид, че инициативата на МКЧК „Здравеопазване в опасност“ е насочена към „[разрешаване] на проблема с насилието срещу пациенти, здравни работници, съоръжения и превозни средства и да [гарантира] сигурния достъп до здравни услуги и предоставянето на здравни услуги в рамките на въоръжени конфликти и други извънредни ситуации“;
Т. като има предвид, че държавите, участващи в 32-та международна международна конференция на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец не успяха да постигнат съгласие относно новия механизъм, предложен от МКЧК и правителството на Швейцария за засилване на спазването на МХП; като има предвид, че предлаганият нов механизъм щеше да включва организирането на годишна среща на държавите страни по Женевските конвенции; като има предвид, че страните участнички се договориха да инициират нов междуправителствен процес за намиране на начини за засилване на прилагането на МХП, с цел резултатът да бъде представен на следващата международна конференция през 2019 г.;
1. изразява дълбоко съжаление заради неспазването на МХП и своя потрес и сериозна загриженост относно смъртоносните нападения над болници и училища, извършвани с все по-обезпокоителна честота във въоръжени конфликти на различни места по света, при които пациенти, учащи, медицински и преподавателски персонал, хуманитарни работници и членове на семействата им стават мишена и жертва, а осъждането на тези престъпления в международен мащаб рядко води до независими разследвания и действителна отчетност; призовава държавите — членки на ЕС, институциите на ЕС и заместник-председателя/върховния представител да признаят действителния мащаб на тази извънредна ситуация и незабавно да подготвят конкретен, обвързан със срокове, план за действие, който да използва в пълна степен влиянието на ЕС и държавите членки, за да гарантира прилагане на превантивните мерки и да прекрати подобни нарушения и злоупотреби;
2. осъжда нападенията над болници и училища, забранени съгласно международното право, като признава, че такива действия могат да представляват тежки нарушения на Женевските конвенции от 1949 г. и военни престъпления съгласно Римския статут; изразява убеждение, че запазването на здравните и образователните инфраструктури като неутрални, защитени пространства по време на ситуации на въоръжен конфликт зависи от резултата от прозрачни, независими и безпристрастни разследвания на извършените брутални нападения и от постигането на действителна отчетност за извършените престъпления;
3. изисква ЕС и неговите държави членки да поставят на дневния ред на ООН и Съвета за сигурност на ООН премахването на изкуствената йерархия и разграничението между международен и местен персонал по отношение на засилването на закрилата за всички хуманитарни работници;
4. насърчава ЕС и неговите държави членки изцяло да подкрепят призива на генералния секретар на ООН към всички държави – членки на ООН, да използват възможността, предоставена със Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, за подновяване на ангажимента за закрила на цивилните лица и гарантиране на човешките права на всички чрез спазване, прилагане и насърчаване на вече договорените правила; подчертава значението, отдавано от генералния секретар на ООН на засилването на международните разследващи и съдебни системи, включително на МНС, в допълнение към националните рамки, за да се сложи край на безнаказаността на нарушенията на МХП;
5. призовава ЕС, неговите държави членки и други международни донори да се ангажират напълно на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси с всички основни задължения, включени в Дневния ред за човечност, който се концентрира върху намаляването на хуманитарното въздействие на воденето на военните действия и осигуряването на хуманитарни действия;
6. призовава ЕС и неговите държави членки да призовават настоятелно Съвета за сигурност на ООН да използва всички налични инструменти като целенасочени мерки, създаването на мисии за установяване на фактите или анкетни комисии, или съдебни механизми като сезиране на МНС, да се въздържа от използването на вето в решения на Съвета за сигурност относно въпроси, свързани с хуманитарни действия, и да са засили спазването на международни правни норми, които предвиждат закрила за хуманитарни работници, както и да гарантират, че действия, които могат да представляват нарушения на тези норми, се разследват систематично и че лицата, за които се подозира, че носят отговорност, са изправени пред съда;
7. призовава ЕС и неговите държави членки да изискат от Съвета за сигурност на ООН да припомни на страните да спазват правните си задължения и да ги осъжда в случаите, когато не го правят, като налага целенасочени мерки срещу постоянните нарушители, като в същото време гарантира, че линиите между политическите, военните и хуманитарните цели не се размиват в мирни преговори и мандати за опазване на мира;
8. признава важността и уникалния характер на насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право, тъй като няма други държави или организации, които да са приели равностоен документ; изразява обаче своето опасение относно ефективността на прилагането на насоките на ЕС от страна на институциите на ЕС и държавите членки;
9. призовава Съвета по външни работи и ЗП/ВП да изискват ръководителите на мисии на ЕС и съответните представители на ЕС (ръководителите на гражданските операции на ЕС, командващите военните операции на ЕС и специалните представители на ЕС) да изготвят списък със случаи на сериозни нарушения на МХП;
10. призовава Съвета по външни работи и ЗП/ВП, с цел да гарантират, че политиките и действията на ЕС, отнасящи се до МХП, са разработени по съгласуван и ефективен начин, да разгледат настоящето разпределение на отговорностите, съгласно което прилагането на насоките за международно хуманитарно право попада основно в сферата на компетентност на Работната група на Съвета по международно публично право, която се председателства от председателството на Съвета; в тази връзка подчертава, че в насоките на ЕС се поема ангажимент „съответните работни групи на Съвета“ да наблюдават ситуации, при които е възможно да се приложи МХП, и в тези случаи да препоръчват действия за утвърждаване на спазването на МХП (параграф 15, буква а)); призовава съответните работни групи на Съвета да използват този мандат за преодоляване на настоящата спешна криза, свързана с неспазване;
11. призовава всички държави — членки на ООН, които са страни по Римския статут, да подпишат и/или ратифицират настоящия Статут, за да гарантират, че международното наказателно право е наистина глобално и универсално;
12. припомня позицията, изразена в насоките на ЕС, че ще се обмисли, по целесъобразност, и използването на услугите на Международната хуманитарна комисия за установяване на факти (МХКУФ), създадена по силата на Допълнителен протокол І към Женевските конвенции от 1949 г., която може да съдейства при насърчаването на спазването на МХП чрез своя капацитет за установяване на факти и доброто функциониране на службите си; отбелязва, че услугите на МХКУФ никога не са били използвани и настоятелно призовава Съвета, държавите — членки на ЕС, и Европейската служба за външна дейност да спонсорират разследване в отговор на повдигнатите твърдения, за да се вземат мерки спрямо нападенията над болници и училища като неотложно кризисно положение, свързано със спазването на стандартите за МХП;
13. насърчава държавите — членки на ЕС, и международната общност да засилят ролята на Международната хуманитарна комисия за установяване на факти като подпомагат нейните действия по отношение на международни и немеждународни въоръжени конфликти чрез разширяването на нейната ad hoc компетентност; припомня, че Международната хуманитарна комисия за установяване на факти официално е предложила своя офис на Афганистан и САЩ след нападението срещу болницата Кундуз през октомври 2015 г.;
14. отбелязва със загриженост ограничения понастоящем институционален капацитет за действие на международната общност за предприемане на действия по отношение на общите тревоги за изпълнението на МХП; изразява съжаление в този контекст относно неуспеха на страните участнички в 32-та международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец през декември 2015 г. да се споразумеят за нов механизъм, който би засилил системата на управление на МХП, като се учреди годишна среща на държавите с цел засилване на диалога и като се въведе периодично докладване за националното спазване на МХП; призовава ЕС и неговите държави членки да работят за постигане на по-добър резултат по време на наближаващия междуправителствен процес;
15. призовава Генералния секретар на ООН да насърчава кампании, които да гарантират, че всички участници, включително недържавни въоръжени групи, са информирани за задълженията си съгласно международното право, изпълняват задълженията си да улесняват хуманитарната помощ и закрилата за хора, намиращи се под тяхното влияние, например чрез издаване на директиви за техните бойци, и да обнародват кодекси за поведение и постоянни разпореждания, които отразяват техните задължения по МХП;
16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите – членки на ООН.