Документ за разглеждане в заседание
B8‑0584/2016
9.5.2016
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B8–0367/2016 и B8–0368/2016
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
относно последващите действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент от 11 февруари 2015 г. относно доклада на Сената на САЩ относно използването на изтезания от ЦРУ
( 2016/2573(RSP) )
Моника Холмайер, Йерун Ленарс
от името на групата PPE
Резолюция на Европейския парламент относно последващите действия във връзка с резолюцията на Европейския парламент от 11 февруари 2015 г. относно доклада на Сената на САЩ относно използването на изтезания от ЦРУ
( 2016/2573(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 2, 3, 4, 6 и 21 от него,
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и протоколите към нея,
– като взе предвид съответните инструменти на ООН за правата на човека, по-специално Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г., Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г. и съответните протоколи към нея, както и Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване от 20 декември 2006 г.,
– като взе предвид насоките за политиката на ЕС към трети държави по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, както и насоките на ЕС относно смъртното наказание,
– като взе предвид доклада на Съвета на ООН по правата на човека от специалния докладчик за изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение, който акцентира върху анкетните комисии в отговор на модели или практики на изтезания или други форми на малтретиране[1],
– като взе предвид съвместното изявление на САЩ и ЕС относно закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо и бъдещото сътрудничество в борбата с тероризма от 15 юни 2009 г.,
– като взе предвид решенията на Европейския съд по правата на човека по делата Наср и Гали срещу Италия (Абу Омар) от февруари 2016 г., Ал-Нашири срещу Полша и Хюсейн (Абу Зубайда) срещу Полша от юли 2014 г., както и Ел-Масри срещу бивша югославска република Македония от декември 2012 г.,
– като взе предвид Резолюция 2178 (2014) на Съвета за сигурност на ООН от 24 септември 2014 г. относно заплахите за международния мир и сигурност, предизвикани от терористични актове,
– като взе предвид своите резолюции от 14 февруари 2007 г.[2] и от 19 февруари 2009 г.[3] относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ за транспортиране и незаконно задържане на затворници,
– като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници: последващи действия във връзка с доклада на временната комисия на Европейския парламент по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници (TDIP)[4],
– като взе предвид указ 13491 на президента Обама от 22 януари 2009 г. относно гарантирането на законосъобразен разпит,
– като взе предвид речта на президента Обама за състоянието на нацията от 20 януари 2015 г.,
– като взе предвид разискванията по време на пленарното си заседание от 17 декември 2014 г. относно доклада на Сената на САЩ относно използването на изтезания от ЦРУ,
– като взе предвид резолюцията си от 11 февруари 2015 г. относно доклада на Сената на САЩ относно използването на изтезания от ЦРУ[5],
– като взе предвид парламентарната мисия за установяване на фактите на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Букурещ, Румъния на 24 и 25 септември 2015 г., както и съответния доклад от мисията,
– като взе предвид публичното изслушване, проведено от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 13 октомври 2015 г. на тема „Разследване на предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници“,
– като взе предвид публикуването на проучването от 2015 г., проведено за комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, и озаглавено „В търсене на отчетност? Разследвания на ЕС и държавите членки на програмата на ЦРУ за предаване и тайно задържане“,
– като взе предвид приключилото разследване съгласно член 52 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) относно незаконното задържане и транспортиране от ЦРУ на задържани лица, заподозрени в терористични актове, и като взе предвид искането на генералния секретар на Съвета на Европа до всички държави, които са страни по ЕКПЧ, да му предоставят информация за минали или текущи разследвания, съответни дела пред националните съдилища или други мерки, взети по отношение на предмета на това разследване до 30 септември 2015 г.[6],
– като взе предвид въпросите към Съвета и към Комисията относно последващите действия по резолюцията на Европейския парламент от 11 февруари 2015 г. относно доклада на Сената на САЩ относно използването на изтезания от ЦРУ ( O-000038/2016 – B8–0367/2016 и O-000039/2016 – B8–0368/2016 ),
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че ЕС се основава на ангажираност към демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи, зачитането на човешкото достойнство и на международното право не само във вътрешните си политики, но и в своето външно измерение; като има предвид, че ангажираността на ЕС към правата на човека, която е подсилена с влизането в сила на Хартата на основните права на ЕС и с процеса по присъединяване към Европейската конвенция за правата на човека, трябва да намери отражение във всички области на политиката, за да стане политиката на ЕС в областта на правата на човека ефективна;
Б. като има предвид, че Парламентът многократно призовава при борбата с тероризма да се зачитат човешкото достойнство, правата на човека и основните свободи, включително в контекста на международното сътрудничество в тази област, въз основа на Договорите на ЕС, Европейската конвенция за правата на човека, националните конституции и законодателството в областта на основните права;
В. като има предвид, че Парламентът категорично осъди ръководената от САЩ програма на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) за предаване и тайно задържане, свързана с многобройни нарушения на правата на човека, включително незаконно и произволно задържане, изтезания и други форми на малтретиране, в резултат на работата на своята временна комисия по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници;
Г. като има предвид, че един правилен процес на търсене на отчетност е от основно значение, за да се запази доверието на гражданите в демократичните институции, ефективно да се защитават и насърчават правата на човека във вътрешната и външната политика на ЕС, както и да се гарантират законни и ефективни политики за сигурност, основани на принципите на правовата държава;
Д. като има предвид, че на 11 септември 2001 г. Съединените американски щати станаха обект на безпрецедентни нападения от терористи на Ал Кайда, които отнеха живота на над 3 000 души, когато самолети бяха насочени към кулите близнаци на Световния търговски център, Пентагона и поле в Пенсилвания;
Е. като има предвид, че отношенията между ЕС и САЩ се основават на тясно партньорство и сътрудничество в много области въз основа на общи споделени ценности като демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; като има предвид, че ЕС и САЩ засилиха своята ангажираност към борбата с тероризма след терористичните нападения от 11 септември 2001 г.;
Ж. като има предвид, че на 15 юни 2009 г. Европейският съюз и неговите държави членки и Съединените американски щати подписаха съвместна декларация относно закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо и бъдещото сътрудничество в борбата с тероризма, основано на споделените ценности, международното право и зачитането на принципите на правовата държава и правата на човека;
З. като има предвид, че помощта на държавите – членки на ЕС, за презаселването на някои от затворниците е бавна и с ограничен характер;
И. като има предвид, че на 23 февруари 2016 г. президентът Обама изпрати на Конгреса план за окончателното закриване на военния затвор на САЩ в залива Гуантанамо, Куба;
Й. като има предвид, че на 3 декември 2014 г., след продължило шест години разследване, специалният комитет на Сената на САЩ по разузнаването публикува резюмето на своето проучване относно програмата за задържане и разпити на ЦРУ;
К. като има предвид, че в контекста на въпросното резюме Парламентът възложи на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, на своята комисия по външни работи и на своята подкомисия по правата на човека да възобновят разследванията си относно предполагаемото транспортиране и незаконно задържане на затворници в държави от ЕС от ЦРУ и да докладват на пленарно заседание в срок от една година;
Л. като има предвид, че въпросното последващо разследване доведе до изпращането на парламентарна мисия за установяване на фактите до Румъния, където се твърди, че са съществували обекти за задържане на ЦРУ, до събирането на цялата съответна информация и доказателства за възможни подкупи или други корупционни действия, свързани с програмата на ЦРУ, както и до организацията на изслушване с участието на всички национални парламенти и специалисти, за да се направи преглед на всички минали и текущи парламентарни и съдебни разследвания;
1. отново категорично осъжда използването на засилени методи на разпит, които са забранени съгласно международното право, и които нарушават, наред с другото, правото на свобода, сигурност, хуманно отношение, правото на защита от изтезания, презумпцията за невиновност, правото на справедлив съдебен процес, адвокатска защита и еднаква закрила съгласно закона;
2. счита, че държавите членки са заявили готовността си да спазват разпоредбите на международното право; следователно подчертава, че държавите членки, които извършват независими и ефективни разследвания на случаи на нарушения на правата на човека, свързани с програмата на ЦРУ, трябва да основават своите разследвания на солидни съдебни доказателства и на зачитане на националните съдебни системи и на правото на ЕС, а не само на медийни и обществени спекулации;
3. подчертава уникалното значение и стратегическото естество на трансатлантическите отношения във време на нарастваща глобална нестабилност; счита, че тези отношения, които се основават на общи интереси, както и на споделени ценности, трябва да бъдат допълнително засилени на основата на зачитането на многостранното сътрудничество, международния правов ред и договореното разрешаване на конфликти;
4. припомня ключовата роля на САЩ в борбата с тероризма, включително в рамките на Европа; счита, че трансатлантическото сътрудничество относно борбата с тероризма трябва да бъде запазено в полза на гражданите от двете страни на Атлантическия океан и при пълно зачитане на основните човешки права и на неприкосновеността, които са гарантирани от законодателството на ЕС; призовава за продължаване на политическия диалог между трансатлантическите партньори по въпроси, свързани със сигурността и борбата с тероризма, включително защитата на гражданските права и правата на човека, с цел ефективна борба срещу тероризма;
5. подчертава факта, че трансатлантическото сътрудничество, основано на общи ценности като насърчаването на свободата и сигурността, демокрацията и основните права на човека, е и трябва да бъде основен приоритет за външните отношения на ЕС; отново заявява ясната позиция, възприета в изявлението на САЩ и ЕС от 2009 г., че съвместните усилия за борба срещу тероризма трябва да са съобразени със задълженията съгласно международното право, по-специално международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право, и че това ще направи нашите държави по-силни и по-сигурни;
6. отново заявява своята решителна ангажираност за сътрудничество със САЩ в световната борба с тероризма, като същевременно се гарантира пълно и строго спазване на задълженията, свързани с основните права и принципите на правовата държава, и освен това подчертава, че ефективните мерки за борба с тероризма и зачитането на правата на човека не са в противоречие, а са цели, които се допълват и взаимно се подсилват; посочва, че зачитането на основните права е основен елемент от успеха на политиките за борба с тероризма; припомня, че борбата с тероризма изисква многостранен подход и следователно активно насърчава световен алианс за борба с тероризма в рамките на Обединените нации, включващ всички международни участници;
7. приветства неотдавнашните положителни стъпки, предприети от президента Обама във връзка с непрестанните му усилия за закриването на центъра за задържане във военната база на САЩ в залива Гуантанамо, Куба и за освобождаването на задържаните, срещу които няма повдигнато обвинение; подчертава, че президентът Обама в речта си за състоянието на Съюза, произнесена на 20 януари 2015 г., отново заяви своята решимост да изпълни предизборното си обещание от 2008 г. за закриване на затвора в залива Гуантанамо и също така приветства плана, който той изпрати на Конгреса на 23 февруари 2016 г.; призовава освен това всички останали задържани лица да бъдат преместени в нормални центрове за задържане при условия, които съответстват на международните стандарти, и законно да им бъдат повдигнати обвинения и да бъдат обект на наказателно преследване пред обикновени съдилища;
8. призовава за засилване на редовния и структуриран междупарламентарен диалог между ЕС и САЩ, по-специално между комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и съответните комисии в Конгреса на САЩ и Сената на САЩ, като се използват всички възможности за сътрудничество и диалог в рамките на Трансатлантическия диалог на законодателите (TLD); приветства във връзка с това 78-ото заседание на Трансатлантическия диалог на законодателите (TLD) между Европейския парламент и Конгреса на САЩ, което ще се проведе в Хага на 26 — 28 юни 2016 г., като възможност за засилване на това сътрудничество, като се има предвид, че сътрудничеството в борбата срещу тероризма ще бъде неразделна част от обсъждането;
9. призовава държавите членки, с оглед на задълбоченото сътрудничество и обмен на информация между техните тайни служби за разузнаване и сигурност, да гарантират пълен демократичен контрол над тези служби и тяхната дейност чрез подходяща система за вътрешен, изпълнителен, съдебен и независим парламентарен контрол;
10. припомня, че националните парламенти, които упражняват контрол върху изпълнителната власт, както и националните и европейските съдилища, и по-специално Европейският съд по правата на човека, като пазители на принципите на правовата държава и защитата на основните права на гражданите, са най-подходящите органи, които да извършват разследвания и наказателни производства, свързани с предполагаемото транспортиране и незаконно задържане на затворници в държави от ЕС от ЦРУ, и да предоставят ефективни средства за правна защита на жертвите;
11. отбелязва, че на 11 февруари 2016 г. генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд е взел решение да прекрати 10-годишното разследване, започнато от неговия предшественик съгласно член 52 от Европейската конвенция за правата на човека, относно незаконни задържания от ЦРУ и транспортиране на задържани лица, заподозрени в извършване на терористични актове; отбелязва, че въпреки че не всички национални отговори са съществени, чрез процедурата все пак е получена информация, която впоследствие е използвана в действията на Съвета на Европа за установяване и коригиране на въпросните нарушения;
12. подчертава, че едногодишното разследване на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на предполагаемото транспортиране и незаконно задържане на затворници в държавите – членки на ЕС, от ЦРУ не е довело до никакви съществени допълнителни заключения, и поради това възлага на комисията да прекрати разследването си, както е направил Съветът на Европа на 11 февруари 2016 г.;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета и на националните парламенти.