Документ за разглеждане в заседание
1.6.2016
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
относно положението във Венецуела
( 2016/2699(RSP) )
Беатрис Бесера Бастеречеа, Дита Харанзова, Неджми Али, Петрас Аущревичюс, Иван Яковчич, Илхан Кючюк, Гезине Майснер, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Йозо Радош, Марите Схаке, Ясенко Селимович, Павел Теличка, Паво Вяйрюнен, Сесилия Викстрьом, Енрике Калвет Чамбон, Мартина Длабайова, Жузе Инасиу Фария, Мариан Харкин, Йоханес Корнелис ван Бален, Матейс ван Милтенбьорг, Хилде Вотманс
от името на групата ALDE
Резолюция на Европейския парламент относно положението във Венецуела
( 2016/2699(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предишни и скорошни резолюции относно положението във Венецуела, и по-специално резолюциите от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венецуела[1], от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венецуела[2] и от 12 март 2015 г. относно положението във Венецуела[3],
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека от 20 октомври 2014 г. относно задържането на демонстранти и политици във Венецуела,
– като взе предвид изявлението от 7 декември 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) Федерика Могерини относно изборите във Венецуела,
– като взе предвид изявлението от 12 април 2016 г. от говорителя на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН Равина Шамдасани,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че както във всяка друга демократична страна, националният суверенитет принадлежи на народа на Венецуела, представляван от Националното събрание, както се признава в член 5 от Конституцията на Венецуела;
Б. като има предвид, че на 30 март 2016 г. Националното събрание на Венецуела прие закон, който би дал амнистия на над 90 политически затворници във Венецуела, като така прокара пътя към твърде необходимия диалог и национално помирение; като има предвид, че този закон е конституционен, тъй като категорично забранява помилването на престъпни деяния, свързани с престъпления срещу човечеството, военни престъпления и груби нарушения на правата на човека, както се изисква съгласно член 29 от конституцията;
В. като има предвид, че изпълнителната власт и Върховният съд възпрепятстват законодателните правомощия на Националното събрание от откриването му през декември 2015 г., след като опозицията спечели мнозинство; като има предвид, че Върховният съд обяви закона за амнистия за противоконституционен;
Г. като има предвид, че 96 политически затворници остават лишени от свобода, а 2000 са на пробация; като има предвид, че от 2014 г. са извършени над 4029 политически мотивирани задържания, над 168 само през май 2016 г., както е посочено от неправителствената организация Foro Penal Venezolano; като има предвид, че лидерите на опозицията, сред които Леополдо Лопес и демократично избраните кметове Антонио Ледесма и Даниел Себальос, също продължават да са лишени от свобода;
Д. като има предвид, че венецуелската изпълнителна власт упражнява пълен контрол над съдебната власт в страната и над избирателната комисия в явно нарушение на принципа на независимост и разделение на властите, характерен за демократичните държави, ръководени от принципите на правовата държава;
Е. като има предвид, че венецуелската изпълнителна власт упражнява пълен контрол над печата и медиите в явно нарушение на основното право на свобода на изразяване на мнение, което се защитава във всяка демократична държава;
Ж. като има предвид, че Зеид Раад Ал Хюсеин, върховният комисар по правата на човека на ООН, заяви публично, че Законът за амнистия и национално помирение съответства на международното право, и изрази разочарование от отхвърлянето му; като има предвид, че генералният секретар на Организацията на американските държави Луис Алмагро призова президента Николас Мадуро да приеме Закона за амнистия и национално помирение;
З. като има предвид, че 2015 г. приключи с темп на инфлация от 180,9% – най-високата в света, според данните, публикувани от Централната банка на Венецуела, и като има предвид, че най-силно засегнатите продукти са храни и безалкохолни напитки, с инфлация от 315%; като има предвид, че за 2016 г. Международният валутен фонд прогнозира инфлация от около 700%;
И. като има предвид, че Венецуела е изправена пред сериозна хуманитарна криза, причинена от недостига на храна и лекарства; като има предвид, че Националното събрание обяви „хуманитарна здравна и продоволствена криза“ с оглед на общата липса на лекарства, медицински изделия и консумативи, и поиска от Световната здравна организация (СЗО) хуманитарна помощ и техническо посещение, за да бъдат удостоверени условията, описани по-горе;
Й. като има предвид, че правителството възпрепятства внасянето на хуманитарна помощ в страната и бойкотира различните международни инициативи за подпомагане на гражданското общество, както се случи с „Каритас“ и други НПО;
K. като има предвид, че демократичната опозиция започна конституционно признат процес, който дава възможност държавни служители да бъдат отстранявани от длъжност след изтичане на 50% от техния мандат; като има предвид, че Националният избирателен съвет получи 1,8 милиона подписа от венецуелски граждани в подкрепа на този процес, много над първоначално изискваните 198 000, необходими, за да може процесът да бъде законосъобразен и приет съгласно конституцията;
Л. като има предвид, че въвеждането на валутния контрол през 2003 г. е само един от многото примери за лошо икономическо управление от държавата; като има предвид, че неотдавнашното извънредно положение, обявено от президента Мадуро, само влоши икономическата криза; като има предвид, че решение на кризата може да бъде намерено единствено чрез диалог с всички равнища на управлението и обществото;
M. като има предвид, че на 27 май 2016 г. държавите от Г-7 дадоха изявление, с което призовават Венецуела „да създаде условия за диалог между правителството и гражданите за разрешаване на все по-сериозната икономическа и политическа криза“;
1. изразява сериозната си загриженост относно политическата, икономическата, социалната и хуманитарната криза във Венецуела и атмосферата на увеличаваща се политическа и социална нестабилност;
2. призовава правителството на Венецуела да възприеме конструктивно поведение и да намери решение на тази сериозна криза чрез започване на тесен и приобщаващ диалог с всички части на обществото, включително с демократично избраната опозиция;
3. призовава президента Мадуро и неговото правителство да предприемат спешни икономически реформи в сътрудничество с демократично избраното Национално събрание, за да се намери конструктивно решение на икономическата и енергийната криза, и по-специално на недостига на храни и лекарства;
4. призовава ЕС, неговите държави членки и върховния представител/заместник-председател Федерика Могерини да приканят настоятелно венецуелските органи да допуснат хуманитарната помощ в страната и да предоставят достъп на международните организации, които желаят да подпомогнат най-засегнатите прослойки от обществото;
5. призовава ЕС, неговите държави членки и върховния представител/заместник-председател да приканят настоятелно правителството на Венецуела незабавно да освободи политическите затворници и лицата, задържани произволно, в съответствие с исканията, отправени от редица органи на ООН и от международни организации и със Закона за амнистия и национално помирение;
6. призовава ЕС, неговите държави членки и върховния представител/заместник-председател да приканят настоятелно правителството на Венецуела да ратифицира Закона за амнистия и национално помирение и да спазва международните договори, по отношение на които Венецуела трябва да изпълнява ангажиментите си;
7. призовава ЕС, неговите държави членки и върховния представител/заместник-председател да подкрепят националните усилия за създаване на механизми за диалог и помирение в тясно сътрудничество с UNASUR, за да се засили присъствието на международните организации, така че те да могат да улеснят този процес и да служат като потенциални гаранти и посредници;
8. настоятелно призовава правителството на Венецуела и публичните органи да спазват конституцията и да улесняват, а не да възпрепятстват признатите правни механизми и процедури за задействане на избирателния процес, предвиден в Конституцията на Венецуела за отстраняване от длъжност на президента, преди края на 2016 г.; настоятелно призовава Върховния съд да зачита разделението на властите и конституционния ред и законност;
9. призовава ЕС, неговите държави членки и върховния представител/заместник-председател да препоръчват реформа на валутния контрол, въведен през 2003 г. от бившия президент Уго Чавес;
10. призовава Съвета и държавите членки да прилагат ефективно изискванията на международните конвенции за правата на човека и да проучат възможността за прилагане на целенасочени санкции срещу венецуелски длъжностни лица, които са били идентифицирани като нарушители на правата на човека, включително замразяване на активите на лица и забрана за влизането им на територията на ЕС;
11. отново отправя своето искане да бъде изпратена делегация на Европейския парламент във Венецуела и да се проведе диалог с всички сектори, участващи в конфликта, възможно най-скоро;
12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, на правителството и Националното събрание на Боливарска република Венецуела, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.