Документ за разглеждане в заседание
1.6.2016
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
относно положението във Венецуела
( 2016/2699(RSP) )
Франсишку Асиш, Рамон Хауреги Атондо, Карлуш Зориню, Марлене Мици, Дору-Клаудиан Фрунзулика, Клаудия Тапардел, Никола Капуто, Никола Данти, Пиер Антонио Панцери, Никос Андрулакис, Каролине Грасвандер-Хайнц, Кнут Флекенщайн, Енрике Гереро Салом, Серхио Гутиерес Прието, Ана Гомеш, Инмакулада Родригес-Пинеро Фернандес, Хонас Фернандес, Хуан Фернандо Лопес Агилар, Виктор Боштинару
от името на групата S&D
Резолюция на Европейския парламент относно положението във Венецуела
( 2016/2699(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно положението във Венецуела, и по-специално резолюциите от 27 февруари 2014 г. относно положението във Венецуела[1], от 18 декември 2014 г. относно преследването на демократичната опозиция във Венецуела[2], и от 12 март 2015 г. относно положението във Венецуела[3],
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид Междуамериканската демократична харта, приета на 11 септември 2001 г.,
– като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека от 20 октомври 2014 г. относно задържането на демонстранти и политици във Венецуела,
– като взе предвид писмото на организацията „Хюман райтс уоч“ до генералния секретар на Организацията на американските държави Луис Алмагро от 16 май 2016 г. относно Венецуела[4],
– като взе предвид официалните съобщения на генералния секретар на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR), публикувани на 23 май[5] и 28 май[6] 2016 г. относно проучвателните срещи с цел стартиране на национален диалог между представителите на правителството на Венецуела и опозиционната коалиция MUD,
– като взе предвид декларацията на лидерите на Г-7 от Исе-Шима от 26 и 27 май 2016 г.[7],
– като взе предвид изявлението на държавния секретар на САЩ Джон Кери от 27 май 2016 г. относно телефонния му разговор с бившия испански министър-председател Хосе Луис Родригес Сапатеро[8],
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че Венецуела притежава 20% от световните залежи на нефт, които представляват едва 3% от световното производство; като има предвид, че нефтът представлява 96% от износа на страната; като има предвид, че по време на икономическия бум Венецуела не натрупа спестявания с оглед ограничаване на последиците от промяна в условията на търговия или с оглед смекчаване на въздействието на необходимите макроикономически корекции;
Б. като има предвид, че според прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ) икономиката на Венецуела ще се свие с 8% през 2016 г., след свиване от 5,7% през 2015 г.; като има предвид, че въпреки увеличението на минималната работна заплата с 30%, темпът на инфлацията от 180,9% осуетява всяка перспектива основните стоки да бъдат достъпни за гражданите на Венецуела; като има предвид, че МВФ прогнозира среден темп на инфлация от 700% до края на 2016 г. и 2 200% през 2017 г.;
В. като има предвид, че въпреки липсата на официални данни, според ENCOVI (Encuesta de Condiciones de Vida) равнището на бедността във Венецуела се е удвоило от 30% през 2013 г. до 60% през 2016 г.; като има предвид, че 75% от лекарствата, които се считат за основни от Световната здравна организация, не са налични във Венецуела;
Г. като има предвид, че липсата на предвидливост по отношение на основната инфраструктура и неефективното управление доведоха до сериозна икономическа и социална криза, което е видно от продължителния недостиг на ресурси, суровини, материали, основни хранителни продукти и основни лекарства, с нулево производство, и като има предвид, че страната е на ръба на големи социални сътресения, които биха могли да доведат до хуманитарна криза с непредвидими последици;
Д. като има предвид, че опозиционната коалиция на Венецуела MUD спечели 112 места в 167-местното еднокамарно Национално събрание, което представлява мнозинство от две трети, срещу 55 места за PSUV; като има предвид, че Върховният съд впоследствие блокира встъпването в длъжност на четирима новоизбрани представители от MUD в Националното събрание, което лиши опозицията от мнозинството ѝ от две трети;
Е. като има предвид, че видни политически лидери на опозицията са били лишени от свобода, заедно с около сто други лица, по идеологически и политически причини; като има предвид, че на 29 март 2016 г. Националното събрание прие Закона за амнистия и национално помирение и че на 11 април 2016 г. Върховният съд отново обяви този закон за противоконституционен;
Ж. като има предвид, че от встъпването в длъжност на Националното събрание през януари 2016 г. досега Върховният съд е обявил за незаконни или неприложими четирите закона, приети от Събранието: през февруари Върховният съд потвърди икономическия указ на президента Мадуро, който беше отхвърлен от Националното събрание през януари; през март Съдът постанови, че законодателната власт няма право да проучва назначаването на 13 магистрати в края на 2015 г.; през април Съдът обяви за противоконституционен Закона за амнистията и отхвърли изменение на конституцията, което щеше да съкрати президентския мандат от шест на четири години;
З. като има предвид, че в рамките на UNASUR наскоро бяха проведени проучвателни срещи в Доминиканската република под ръководството на бившия министър-председател на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро, бившия президент на Доминиканската република Леонел Фернандес и бившия президент на Панама Мартин Торийос с цел започване на национален диалог с представители на правителството на Боливарска република Венецуела и на опозиционните партии, представлявани от MUD;
И. като има предвид, че битките за контрол над незаконните мини са често явление в богатия на минерали район в близост до границите с Гвиана и Бразилия; като има предвид, че на 4 март 2016 г. в Тумеремо в щата Боливар беше извършено масово убийство, при което изчезнаха и впоследствие бяха убити 28 миньори; като има предвид, че все още няма задоволителен отговор от страна на властите и че журналистката Лусия Суарес, която наскоро разследва случая, беше застреляна на 28 април 2016 г. в дома си в Тумеремо;
Й. като има предвид, че принципите на правовата държава и принципът на разделение на властите не се зачитат надлежно във Венецуела; като има предвид, че актуалните факти свидетелстват за прекомерно държавно влияние и контрол над съдебната власт и Националния избирателен съвет, което има пагубно въздействие върху законодателната власт и опозиционните сили, които са основни елементи на всяка демократична система;
К. като има предвид, че издаденият от правителството на Венецуела Указ № 2294 от 6 април 2016 г. постановява, че служителите в публичния сектор ще работят само два дни седмично докато траят последиците от Ел Ниньо върху водноелектрическата централа „Симон Боливар“; като има предвид, че преподавателската дейност в университетите и други учебни заведения също беше временно или напълно преустановена по съображения, свързани с националната сигурност, или с цел икономии на енергия; като има предвид, че затварянето на тези институции засяга сериозно правата на гражданите;
Л. като има предвид, че изключително високите нива на престъпността и пълната безнаказаност във Венецуела превърнаха тази страна в една от най-опасните в света, като Каракас отчита най-високия процент на тежка престъпност в света, с над 119,87 убийства на 100 000 души;
М. като има предвид, че демократичната опозиция стартира конституционно признат процес с цел да изиска провеждането на референдум за отстраняване; като има предвид, че MUD събра и представи пред Националния избирателен съвет 1,8 милиона подписа, много над първоначално изискваните 198 000, необходими, за да може процесът да бъде законосъобразен и приет съгласно конституцията;
1. изразява дълбока загриженост относно сериозното влошаване на положението по отношение на демокрацията и правата на човека във Венецуела;
2. приветства положените от UNASUR усилия за посредничество с цел стартиране на процес на национален диалог между изпълнителната власт и имащата мнозинство опозиция MUD; припомня, че без национален диалог няма да има ефективно, мирно и трайно решение за Венецуела, и призовава всички страни да участват в конструктивен и насочен към намирането на решение процес; подчертава, че постигнатото по пътя на преговорите демократично решение е единственият път напред;
3. настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и регионалните организации да гарантират, че механизмите за диалог и национално помирение играят посредническа роля във Венецуела, с цел да се подкрепи намирането на мирно, демократично и конституционно решение на кризата, в която се намира страната в момента;
4. отбелязва декларацията на лидерите на Г-7 относно Венецуела; призовава Европейския съвет през юни да направи политическо изявление относно положението в страната и да подкрепи положените неотдавна усилия за посредничество, за да се даде възможност за договаряне на демократични и политически решения за Венецуела;
5. изразява дълбока загриженост относно нарастващото социално напрежение, причинено от недостига на основни стоки като храна и лекарства; призовава заместник-председателя/върховния представител да изготви план за сътрудничество за страната с цел справяне с най-неотложните и основните нужди на населението; призовава правителството на Венецуела да приеме това сътрудничество и да улесни неговото осъществяване;
6. изразява своята загриженост относно настоящата институционална безизходица и контрола на изпълнителната власт над Върховния съд и Националния избирателен съвет, който цели да възпрепятства прилагането на приетите от Националното събрание закони и инициативи; призовава правителството на Венецуела да зачита принципите на правовата държава и принципа на разделение на властите; припомня, че разделението и ненамесата между еднакво легитимни власти е основен принцип на демократичните държави, ръководени от принципите на правовата държава;
7. призовава правителството на Венецуела да замени присъдите за лишаване от свобода с домашен арест за политическите затворници, които понастоящем се намират в затвора; припомня, че освобождаването на политическите затворници е предварително условие, определено от опозицията за преговорите, и призовава двете страни да договорят компромисно решение, което цели да подкрепи полаганите понастоящем усилия за посредничество; припомня, че този жест ще докаже волята на изпълнителната власт за улесняване на националния диалог;
8. изисква от органите да зачитат и гарантират конституционното право на мирни демонстрации; призовава също така лидерите на опозицията да упражняват своите правомощия с отговорност и сдържаност; призовава венецуелските органи да гарантират сигурността и свободното упражняване на правата на всички граждани, и по-специално на защитниците на правата на човека, журналистите, политическите активисти и членовете на независимите неправителствени организации;
9. счита за основен приоритет намаляването на съществуващите високи нива на безнаказаност, които повишават и насърчават нарастващото насилие и несигурност в страната, както и гарантирането на зачитането на съществуващата правна система, която изисква справедливост за жертвите на отвличания, убийства и извършваните ежедневно други престъпления и за техните семейства;
10. призовава венецуелските органи да разследват масовото убийство в Тумеремо, при което бяха подло убити 28 миньори, и да изправят пред съда извършителите и подбудителите, включително отговорните лица за неотдавнашното убийство на журналистката Лусия Суарес, което беше извършено на същото място и за което съществуват подозрения, че е свързано;
11. настоятелно призовава правителството и публичните органи на Венецуела да спазват конституцията и да улесняват, а не да възпрепятстват законните и признати механизми и процедури за задействане на избирателния процес, предвиден в конституцията на Венецуела;
12. настоятелно призовава правителството на Венецуела да направи всичко възможно за нормализирането на работното време и учебните занятия, за да доведе страната до състояние, което се характеризира с нормалност, и да гарантира зачитането на социалните и трудовите права, както и на всеобщото право на образование;
13. припомня, че Парламентът многократно е демонстрирал своята солидарност с венецуелския народ; посочва, че повечето политически сили в страната категорично и многократно са отправяли искания за нашето присъствие и подкрепа; в този контекст припомня, че вече беше одобрено посещение на парламентарна делегация, което все още не се е провело; ето защо призовава за провеждане на посещението, така че делегацията да може да изпълни мандата си за извършване на оценка на политическото и икономическото положение във Венецуела;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, на правителството и Националното събрание на Боливарска република Венецуела, на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и на генералния секретар на Организацията на американските държави.