Документ за разглеждане в заседание
17.6.2016
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
относно масовите убийства в Източно Конго
( 2016/2770(RSP) )
Мария Лидия Сенра Родригес, Мари-Кристин Вержиа, Малин Бьорк, Палома Лопес Бермехо, Иржи Мащалка, Анхела Валина, Хелмут Шолц, Барбара Спинели, Хавиер Кусо Пермуй, Шабиер Бенито Силуага, Таня Гонсалес Пеняс, Естефания Торес Мартинес, Мигел Урбан Креспо, Лола Санчес Калдентей
от името на групата GUE/NGL
Резолюция на Европейския парламент относно масовите убийства в Източно Конго
( 2016/2770(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално резолюциите от 10 март 2016 г. и от 7 октомври 2010 г. относно неуспехите в защитата на правата на човека и правосъдието в Демократична република Конго, както и резолюциите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,
– като взе предвид Конституцията на Демократична република Конго, и по-специално член 56 от нея, който постановява, че: „всеки нормативен акт, споразумение, конвенция, договореност или друго обстоятелство, което изцяло или частично лишава нацията или физическите или юридическите лица от собствените им средства за съществуване, получени от техните ресурси или природни богатства, съставлява престъплението грабеж, наказуемо от закона, без да се засягат международните разпоредби относно икономическите престъпления“;
– като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,
– като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,
– като взе предвид член 3 от Женевската конвенция от 1949 г. и протокол ІІ към нея, които забраняват екзекуции по бързата процедура, изнасилвания, насилствено набиране на военнослужещи и други форми на жестоко отношение,
– като взе предвид международната конвенция за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,
– като взе предвид Резолюция 2211 на Съвета за сигурност от март 2015 г., която удължава мандата на мисията на ООН за стабилизиране в Демократична република Конго (ДРК) (MONUSCO) до 31 март 2016 г.,
– като взе предвид връчването на наградата „Сахаров“ за 2014 г. на д-р Денис Муквеге, конгоански гинеколог, за борбата му за защита на правата на жените в Конго,
– като взе предвид позицията на Европейския парламент, приета на 20 май 2015 г., относно сертифицирането на вносители на определени полезни изкопаеми и метали с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони,
– като взе предвид доклада на Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП) от 15 април 2015 г. относно незаконната експлоатация и търговия с природни ресурси, облагодетелстващи организирани престъпни групи,
– като взе предвид Споразумението от Котону,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че увеличаването на броя на въоръжените групировки, дезорганизирането и липсата на стабилна държава, неспособността на ООН да реагира по съгласуван начин на случаи на геноцид и на последиците от него, както и съучастието на държави с интереси в региона, като например САЩ и Франция, доведоха до изключително тежка ситуация, при която от 1996 г. насам са загинали стотици хиляди, дори милиони души, по-голямата част от които цивилни, по-специално поради недохранване, болести и бедност вследствие на войните от 1996 г. и 1998 г.; като има предвид, че и понастоящем страната продължава да страда от последиците от тази ситуация;
Б. като има предвид, че според Фонда на ООН за децата (УНИЦЕФ) между 2007 и 2014 г. перинаталната смъртност е намаляла с 30%: от 148 смъртни случая на 1 000 раждания през 2007 г. на 104 през 2014 г.; като има предвид, че смъртността сред младите майки е намаляла с 35%: от 1 289 смъртни случая на 100 000 раждания през 2007 г. на 846 през 2014 г.;
В. като има предвид, че от 2012 г. насам Демократична република Конго отново е засегната от нестабилност и че бойните действия и беззаконията доведоха до хиляди жертви, по-специално в провинциите Северно и Южно Киву в източната част на страната; като има предвид, че според Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) към 31 юли 2015 г. броят на вътрешно разселените лица е възлизал на близо 1,5 млн. души, или 7% от общия брой на населението на страната; като има предвид, че над 400 000 бежанци от Конго продължават да живеят в изгнание; като има предвид, че в Демократична република Конго пристигат и бежанци, бягащи от тежката хуманитарна криза в съседната Централноафриканска република;
Г. като има предвид, че сред воюващите страни са Демократичните сили за освобождение на Руанда (въоръжени отряди на хуту), Обединението за демокрация на Конго – Гома, подкрепяно от Руанда срещу правителството на Демократична република Конго, „Божията армия за съпротива“, създадена в резултат на бунта в Уганда, въоръжените отряди „Май-Май“ в Катанга и Народното движение за самоотбрана; като има предвид, че макар че някои от тези групировки бяха демобилизирани, считано от 2010 г., а в някои случаи частично интегрирани в конгоанската армия (FARDC), несигурността остава; като има предвид, че инструментализирането на „етническия въпрос“ в региона силно разпали конфликтите и продължава да разделя териториите;
Д. като има предвид, че проявите на насилие се увеличиха още повече от началото на 2016 г.; като има предвид, че на 13 юни, понеделник, конгоанската армия съобщи за смъртта на шестима угандски бунтовници от Алианса на демократичните сили (ADF) и на един конгоански военен при сблъсък в района на град Бени в източната част на Конго; като има предвид, че след един период на сравнително затишие проявите на насилие се възобновиха от началото на май 2016 г.; като има предвид, че в нощта на 3 срещу 4 май 17 души бяха убити с хладно оръжие в село Ерингети, на 60 км североизточно от град Бени и на 200 метра от двата лагера на MONUSCO; като има предвид, че от февруари до май 2016 г. в резултат на масовите убийства в района на град Бени са загинали над сто души;
Е. като има предвид, че конгоанското правителство и MONUSCO приписват тези убийства на ADF, но че много експерти и НПО са „по-предпазливи“, тъй като е възможно „официалните въоръжени сили да са замесени“; като има предвид, че в средата на май 2016 г. в поверителен доклад на Комитета по санкциите на ООН експертната група, изготвила доклада, свързва конгоански военни и близък до Кабила генерал с организирането и извършването на прояви на жестокост; като има предвид, че активисти от гражданското общество и опозицията осъждат липсата на реакция от страна на MONUSCO и правителството и тяхното съучастие по отношение на тези нападения; като има предвид, че след тези масови убийства бяха проведени редица демонстрации с искания за правосъдие, като участниците в някои от тези демонстрации бяха разпръснати насила; като има предвид, че репресиите срещу членове на опозицията продължават;
Ж. като има предвид, че на 1 и 2 юни 2016 г. членове на Гражданския фронт 2016 (опозицията) посетиха Хага с искане към Международния наказателен съд (МНС) да разследва тези масови убийства и участието на войници от официалната армия; като има предвид, че Съдът също така беше сезиран във връзка с репресиите на демонстранти от опозицията по време на изборния процес;
З. като има предвид многобройните военни престъпления и престъпления срещу човечеството, масовите нарушения на правата на човека, засилването на репресиите срещу опозицията, масовите изнасилвания на жени и момичета, масовото разселване на населението; като има предвид, че по официални данни броят на жертвите на изнасилвания в Демократична република Конго възлиза на най-малко 200 000 от 1996 г. насам и че той със сигурност е много по-голям, тъй като много изнасилвания не са регистрирани; като има предвид, че изнасилването е средство за водене на война, използвано от всички страни в конфликта, включително официалните военни сили; като има предвид, че принудителното набиране на бойци, по-специално на деца, е обичайно явление в Демократична република Конго;
И. като има предвид, че редовната армия (FARDC) редовно е обвинявана в извършването на беззакония; като има предвид, че през октомври 2012 г. правителството прие план за действие за прекратяване на набирането на деца, на сексуалното насилие и на други тежки нарушения на правата на децата от страна на въоръжените сили и силите за сигурност; като има предвид, че оттогава насам все още съществуват проблеми и безнаказаността продължава да се шири;
Й. като има предвид, че равносметката по отношение на MONUSCO (мисията на ООН за стабилизиране в ДРК), създадена през 1999 г., сочи, че тя е пълен неуспех, тъй като не е успяла да подобри положението на цивилното население, тежко засегнато от войната, а подкрепата й за националната армия на Конго (FARDC) само е спомогнала за престъпленията на тази армия; като има предвид, че през февруари 2015 г. военното сътрудничество между MONUSCO и FARDC беше преустановено, след което на 2 март 2016 г. ООН реши да възобнови военната подкрепа за правителствените сили;
К. като има предвид, че Демократична република Конго разполага с изобилие от важни природни ресурси (злато, каситерит, колтан, метанов газ и т.н.) и че продължаващата незаконна експлоатация на тези ресурси, които, по-специално в източната част на ДРК, все още често са под контрола на въоръжени паравоенни групировки, допринася за финансирането и поддържането на конфликта и продължава да бъде източник на несигурност за целия регион;
Л. като има предвид, че транснационалните дружества финансират въоръжения конфликт, за да могат да продължат да експлоатират подземните богатства на Конго; като има предвид, че това явление беше осъдено многократно в докладите, публикувани от ООН; като има предвид, че Ибрахим Тио, заместник изпълнителен директор на Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП), заяви през април 2015 г., че ежегодно се добиват природни ресурси за над един милиард долара и че по-голямата част от печалбата – до 98% от нея – биват насочвани към международни групи, докато останалите 2% подхранват вътрешни въоръжени групировки;
М. като има предвид, че международните финансови институции, чрез своите планове за структурни корекции, допълнително отслабиха страната, като я превърнаха в правно и данъчно убежище за мултинационалните дружества, по-специално в миннодобивния сектор; като има предвид, че разрушаването на стълбовете, на които се гради икономиката на Конго, и уволнението на хиляди работници, свързано с международните институции, на първо място сред които Световната банка, доведе до загубата на средствата за препитание и влошаването на условията на живот на населението в полза на заграбването на ресурсите и присвояването на контрола върху икономиката от големите промишлени групи, повечето от които от Запада;
Н. като има предвид, че цените на хранителните продукти се увеличиха значително след започването на конфликта, което задълбочава още повече бедността и продоволствената несигурност на местното население, както и нестабилността в региона; като има предвид, че положението се утежнява от заграбването на земи от страна на мултинационалните дружества със съучастието на правителството;
О. като има предвид, че увеличаването на безработицата, влошаването на социалното положение и обедняването на населението са определящи фактори за нестабилността, от която страда регионът;
1. осъжда всеки акт на насилие, всяко нарушение на правата на човека и всяка проява на сексуално насилие; изразява своята солидарност с населението, страдащо дълги години от конфликта; осъжда отново инструментализирането на „етническия въпрос“, което доведе до милиони жертви в региона и служи единствено за разделението на населението;
2. изразява особена загриженост във връзка с възобновяването на насилието в източната част на страната и призовава за провеждането на независимо международно разследване, за да се установи доколко всяка от страните, в това число MONUSCO и официалната армия, носи отговорност за тези масови убийства; призовава международната общност да предприеме най-накрая всички конкретни мерки, необходими, за да се сложи край на геноцида и на експлоатацията на ресурси, както и да се осигурят репарации за жертвите на конфликта;
3. изразява също така загриженост във връзка с продължаващото насилие в навечерието на изборите; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички лица, лишени произволно от свобода, и за прекратяването на съдебния и полицейски тормоз срещу членове на опозицията;
4. счита, че борбата срещу безнаказаността, независимо дали по отношение на нарушения на хуманитарното право или на финансови и икономически престъпления, е едно от задължителните условия за възстановяването на мира в Демократична република Конго;
5. изразява дълбока загриженост във връзка с положението на жените в страната и престъпленията и дискриминацията срещу тях; счита, че е от съществено значение да се увеличат усилията на органите и на международната общност, за да се сложи край на масовите изнасилвания като начин за водене на война, да се осигури достъп до безплатно обществено здравеопазване, по-специално до услуги за репродуктивно здраве, противозачатъчни средства и аборт, както и да се насърчава истинско равенство между половете;
6. счита също така, че прекратяването на явлението „деца войници“ трябва да бъде приоритет за органите и за международната общност;
7. осъжда факта, че основните потребности на населението на Конго систематично се жертват в полза на икономическите и геополитическите интереси на мултинационални дружества и чуждестранни сили;
8. поради това счита, че за изключително тежката ситуация в източната част на Демократична република Конго няма да може да се намери трайно решение, докато не се предприемат действия, за да се позволи на населението най-накрая да се възползва от природните ресурси; подчертава, че за да се постигне това, страната трябва да си възвърне суверенитета върху своите природни богатства чрез въвеждането на контрол върху дейността на чуждестранните транснационални дружества и чрез развитието на национална инфраструктура, за да се експлоатират, преработват и търгуват националните суровини, което означава преразглеждане и отмяна на всички договори за експлоатацията на мини и гори, в съответствие с член 56 от Конституцията на Конго, за да се гарантира, че от тези ресурси се възползва голяма част от населението, а не ограничено малцинство;
9. потвърждава отново необходимостта да се гарантира правото на Демократична република Конго на продоволствена независимост, което включва правото на земеделските стопани да произвеждат храни за своя народ, като се сложи край на заграбването на земи и се осигури достъп на земеделските стопани до земята, семената и водата;
10. призовава международната общност, и по-специално държавите „кредитори“ на Република Конго (особено Белгия), да премахнат пречките пред развитието на ДРК и следователно пред мира, като опростят дълга и лихвите по него, които страната продължава да плаща, и като установят истинско международно сътрудничество, което зачита основните права на човека и суверенитета на Конго, вместо споразумението за свободна търговия и плановете за структурни корекции; призовава органите на ДРК да изискат одит на своите дългове и отмяната на всички незаконни дългове към чуждестранни кредитори с оглед на пълното премахване на дълга и с цел посрещане на основните човешки потребности на населението на страната;
11. призовава Европейския съюз и неговите държави членки да увеличат финансовата подкрепа и хуманитарната помощ, за се посрещнат спешните потребности на населението; отправя искане помощта на ЕС и на държавите членки да се извършва под формата на безвъзмездна помощ, а не на заеми, за да не се увеличава бремето на дълга; изразява съжаление във връзка с това, че в много държави ‒ членки на ЕС, не е постигната целта да се отделят 0,7% от брутния национален продукт (БНП), като някои от тях са намалили процента на предоставяната от тях помощ за развитие; изразява съжаление във връзка със спада на участието на държавите членки в програмите за оказване на продоволствена помощ; призовава настоятелно за това помощта за развитие да не бъде инструментализирана с цел ограничаване или контролиране на границите, или осигуряване на обратното приемане на мигранти; изисква помощта, предоставена от Съюза и държавите членки в Демократична република Конго, да служи преди всичко за решаването на проблемите, свързани с голямото неравенство, бедността, хронично недохранване, достъпа до здравеопазване и до обществени услуги, по-специално до услуги за репродуктивно здраве, както и постигането на целите за устойчиво развитие; призовава също така за увеличаването на продоволствената помощ, която да е насочена предимно към закупуване на хранителни продукти от местните земеделски стопани;
12. потвърждава, че дейностите на европейските дружества, присъстващи в трети държави, трябва да бъдат в пълно съответствие с международните стандарти за правата на човека; във връзка с това призовава държавите членки да гарантират, че предприятията, обхванати от тяхното национално законодателство, не са освободени от задължението да спазват правата на човека и социалните, здравните и екологичните стандарти, които им се налагат при установяването или извършването на дейност в трета държава; призовава Европейската комисия и държавите членки да предприемат необходимите мерки срещу европейските предприятия, които не спазват тези стандарти и които не обезщетяват по задоволителен начин жертвите на нарушения на правата на човека, за които пряко или непряко носят отговорност;
13. призовава Съвета бързо да постигне компромис с Парламента в текущите тристранни преговори за задължителен регламент относно полезните изкопаеми от зони на конфликт и да изиска от европейските леярни предприятия, рафинерии и вносители на метали, включително от производителите на крайни продукти като автомобили или смартфони, да прилагат строги правила в своите вериги на доставка, за да се сложи край на финансирането на въоръжени групировки и на насилието в районите на конфликт;
14. призовава по-конкретно, що се отнася до Демократична република Конго, за провеждането на независимо разследване по отношение на спазването на социалните стандарти и стандартите в областта на околната среда от страна на европейските предприятия, особено в сектора на природните ресурси, както и по отношение на евентуалните връзки на тези предприятия с финансирането на въоръжени групировки; призовава също така за провеждането на международно разследване, за да се хвърли светлина върху твърденията за връзка между плановете за структурни корекции, финансовата подкрепа от международните финансови институции и престъпленията, извършвани в страната;
15. противопоставя се на всеки опит за екстернализация на миграционната политика на ЕС към трети държави; осъжда факта, че процесът от Рабат, по който Демократична република Конго е страна, по никакъв начин не спомага да се овладеят първопричините за миграцията, а просто насърчава политики на връщане и обратно приемане; счита, че тези политики са в противоречие с правото на свободно движение и правото на убежище; призовава в това отношение за незабавно спиране на преговорите с ДРК в рамките на процеса от Рабат;
16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на правителствата на държавите от региона на Големите езера, на президента, министър-председателя и парламента на Демократична република Конго, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС.