Документ за разглеждане в заседание
29.6.2016
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
относно полезните взаимодействия за иновациите между европейските структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове за иновации
( 2016/2695(RSP) )
Юнус Омаржи, Меря Кюльонен, Иржи Мащалка, Анхела Валина, Мартина Михелс
от името на групата GUE/NGL
Резолюция на Европейския парламент относно полезните взаимодействия за иновациите между европейските структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове за иновации
( 2016/2695(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 4, член 162 и членове 174 – 178 от него,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“)[1],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1080/2006[2],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета[3],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“[4],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи[5],
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета[6],
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета[7],
– като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно оптимизираното развитие на потенциала на най-отдалечените региони чрез създаване на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на ЕС[8],
– като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз“[9],
– като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014 – 2020 г.“[10],
– като взе предвид Шестия доклад на Комисията от 23 юли 2014 г. за икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж“,
– като взе предвид наръчника на Комисията от 2014 г., озаглавен „Постигане на синергии между европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на Европейския съюз за научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“,
– като взе предвид споразумението от 21-вата конференция на страните по РКООНИК (СОР21), подписано в Париж през 2015 г.,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че политиката на сближаване през програмния период 2014 – 2020 г. продължава да представлява основния инструмент на ЕС, обхващащ всички региони, единствения фонд, преразпределящ богатството между регионите на ЕС и целящ увеличаване на благоденствието и намаляване на икономическите, социалните и териториалните неравенства, задълбочени от икономическата и финансова криза и политиките на бюджетни ограничения;
Б. като има предвид, че политиката на сближаване е изградена на основата на нейните три фонда: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ), с по-широка координация по общата стратегическа рамка (ОСР) с фондовете за развитие на селските райони, по-конкретно Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за морския и рибния сектор – Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР);
В. като има предвид, че за всички тези пет фонда – европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), бяха установени общи разпоредби с Регламента за общоприложимите разпоредби, като същевременно специфичните правила за всеки ЕСИ фонд и за целта „Европейско териториално сътрудничество“ са определени в отделни регламенти;
Г. като има предвид, че неотдавнашната реформа на политиката на сближаване въведе ограничен брой цели и приоритети, като създаде тематична концентрация;
1. припомня, че полезните взаимодействия не могат да се използват като начин да се отклоняват средства от ЕСИ фондове от тяхната цел за териториално, икономическо и социално сближаване;
2. припомня, че политиката на сближаване е насочена към увеличаване на благоденствието и намаляване на икономическите, социалните и териториалните неравенства, които се задълбочиха от икономическата и финансова криза и политиките на бюджетни ограничения; строго осъжда в това отношение връзката между икономическото управление и политиката на сближаване;
3. потвърждава, че връзките между политиката на сближаване и другите политики и инициативи на ЕС бяха укрепени в общата стратегическа рамка, въведена по силата на Регламента за общоприложимите разпоредби, и по този начин чрез всички нейни инструменти и цели, включително програмата за градовете, териториалната програма, инвестициите в МСП, и по-специално микропредприятията, стратегиите за интелигентен растеж и интелигентна специализация, и трябва да допринасят за постигането на целите на политиката на сближаване;
4. подчертава факта, че Регламентът за общоприложимите разпоредби за ЕСИ фондове включва за пръв път законови правомощия за максимално увеличаване на полезните взаимодействия между тези два инструмента, но също и с други програми като COSME, Еразъм+ и Механизма за свързване на Европа; припомня, че новата рамка на политиката на сближаване се фокусира върху ограничен брой цели на политиката и четири приоритетни области;
5. подчертава, че полезните взаимодействия се изграждат още на ниво стратегическо планиране и поради това изискват от самото начало стратегически избор и планиране от страна на регионите и държавите членки, за да откриват и създават възможности; изтъква, че в случая на „Хоризонт 2020“ това се състои в изпълнение на програмите по благоприятстващ полезните взаимодействия начин във връзка с повишаването на осведомеността, предоставянето на информация, участието в комуникационни кампании и възможно най-прякото свързване на националните звена за контакт с определящите националните и регионалните политики за ЕСИФ и органите за тяхното управление;
6. подчертава, че разработването на стратегии за интелигентна специализация чрез включване на националните или регионалните управляващи органи и заинтересованите страни, като например университети и други висши учебни заведения, и социалните партньори, са полезни за онези региони и държави членки, които желаят да инвестират средства от ЕФРР в научни изследвания и иновации;
7. признава увеличеното използване на финансовите инструменти в бюджета на Съюза като допълнителна форма на финансиране в сравнение със субсидиите и безвъзмездните средства; отбелязва, че финансовите инструменти могат да предоставят алтернативен и допълващ начин на финансиране, но трябва да се прилагат само в случаи на проекти, за които този вид финансиране представлява добавена стойност и подобрява доброто управление на публичните средства;
8. призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на използването на финансови инструменти от началото на текущия програмен период; подчертава, че при оценката на даден финансов инструмент измерението, свързано с ливъридж, не може да бъде единственият критерий за оценка; припомня в този контекст значението на критериите за „допълняемост“ и оценката на приноса за изпълнението на целите за сближаване на ЕС, тъй като правното основание за ЕФСИ е член 175, параграф 3;
9. изразява съжаление във връзка с липсата на географски и свързани с развитието критерии в Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); подчертава, че политиките за ЕФСИ и ЕСИ фондове (включително за сближаване, за развитие на селските райони и за рибарство) са насочени към различни области на политиката и различни институционални равнища; подчертава, че пълната съгласуваност и полезните взаимодействия между всички инструменти на ЕС трябва да бъдат гарантирани, за да се избегне припокриване или противоречия между тях или между различните равнища на изпълнение на политиката; изразява съжаление във връзка с това, че създаването на ЕФСИ доведе до намаляване на бюджетите на Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“, което ограничи способността му да изпълнява техните цели, но също така показа и несъвместимостта на този фонд с целите за социално, икономическо и териториално сближаване, залегнали в Договорите;
10. припомня, че финансирането по „Хоризонт 2020“ е недостатъчно, особено за по-слабо развитите региони и най-отдалечените региони, както и че проекти, оценени като отлични, не получават финансиране; подчертава, че трябва да бъде освободено алтернативно финансиране (например безвъзмездните средства по ЕСИФ биха могли да поемат отлични проекти по „Хоризонт 2020“); предлага техният отличен статус, преценен по „Хоризонт 2020“, да се приема предварително, тъй като критериите за оценяване съответстват на предвижданите в Регламента за общоприложимите разпоредби за съответната тематична цел (например „засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите“);
11. изразява съжаление относно териториалната концентрация на средствата от ЕС за изследователска дейност в няколко страни и университети; призовава за политика за научни изследвания и иновации, която да гарантира справедливо териториално разпределение в реална конвергенция с целите на политиката на сближаване;
12. призовава Комисията бързо да предостави рамка за повишаване на ефективните полезни взаимодействия между ЕФРР и ЕФР;
13. призовава Комисията да предложи рамка за полезни взаимодействия между ЕСИ фондове, „Хоризонт 2020 и стратегията за син растеж;
14. припомня, че РОР е основан на хоризонталната цел за устойчиво развитие, и счита в това отношение, че полезните взаимодействия между ЕСИ фондове и другите политики на ЕС трябва да бъдат засилени, по-специално с целите на ЕС за развитие на енергията от възобновяеми източници, включително с целите на COP21, и с всички средства на ЕС за опазване на природата и биологичното разнообразие;
15. счита, че полезните взаимодействия между политиката на сближаване и „Хоризонт 2020“ не следва да бъдат насочвани към военни изследвания;
16. подчертава проблемите, до които водят политиките на бюджетни ограничения и фискалните затруднения за националните, регионалните и местните органи за постигане на съотношението на съфинансирането на фондовете на ЕС; призовава Комисията да намали действителното съотношение на съфинансирането, като позволи временно освобождаване на държавите членки и регионите на ЕС, които са изправени пред сериозни икономически проблеми;
17. призовава за система за наблюдение, която да следи успеха на полезните взаимодействия, за да се разпространяват най-добрите практики и да се извличат поуки за прегледа на стратегията „Европа 2020“;
18. призовава Комисията да направи оценка на възможността за прилагане на „златното правило“ за инвестициите на публични средства, като изключи публичните инвестиции от данните за публичния дефицит и даде възможност на държавите членки да развиват публични инвестиции, включително финансирани със средства на ЕС;
19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на парламентите и правителствата на държавите членки.