Документ за разглеждане в заседание

 

B8-1229/2016

16.11.2016

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B8-1805/2016 и B8-1806/2016

внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността

относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените

( 2016/2966(RSP) )

Джули Гърлинг, Даниел Далтон, Арне Герике, Юси Хала-ахо, Марек Юрек, Моника Маковей, Бранислав Шкрипек, Кажимеж Михал Уяздовски, Андерс Примдал Вистисен, Ядвига Вишневска, Яна Житнянска, Ангел Джамбазки, Уршула Крупа

от името на групата ECR

 

B8-1229/2016

Резолюция на Европейския парламент относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените

( 2016/2966(RSP) )

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 21, 23, 24 и 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на ООН в областта на правата на човека, и по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанците и принципа на неотблъскване и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

–  като взе предвид член 11, параграф 1, буква г) от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета с Резолюция 34/180 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1979 г.,

_  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени[1],

–  като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

–  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените: общоевропейско проучване“, публикуван през март 2014 г.,

–  като взе предвид Директива 2012/29/EС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления[2],

–  като взе предвид Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита[3] и Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела[4],

–  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него[5] и Директива 2011/92/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета[6];

–  като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените ( O-000121/2016 – B8-1805/2016 и O-000122/2016 – B8-1806/2016 ),

–  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че равенството между мъжете и жените е основна ценност на ЕС и е залегнало в член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че насилието срещу жените все още е широко разпространено явление в рамките на ЕС; като има предвид, че според доклада на Агенцията за основните права от 2014 г. и изследвания относно насилието срещу жените една трета от всички жени в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж през живота си като възрасни, 20% са преживели онлайн тормоз, една на всеки двадесет жени е била изнасилена, а повече от една на всеки десет е станала жертва на сексуално насилие, включващо употреба на сила;

В.  като има предвид, че понастоящем данните сочат, че значителен брой мъже стават жертви на извършвано от жени насилие, като съгласно статистическите данни за Англия и Уелс до момента през 2016 г. 600 000 жертви от мъжки пол са докладвали за домашно насилие на полицията[7], а регистрираните случаи на насилие срещу мъже представляват 20% от случаите на домашно насилие в Шотландия [8];

Г.  като има предвид, че насилието срещу жените и мъжете често се отхвърля като личен проблем и твърде лесно се толерира; като има предвид, че то всъщност е престъпление, което трябва да се наказва като такова;

Д.  като има предвид, че никое изолирано действие не може да премахне насилието срещу жените и мъжете, но че комбинация от мерки в областта на инфраструктурата, правото, съдебната система, правоприлагането, културата, образованието, социалните грижи, здравеопазването, както и други действия, свързани с предоставянето на услуги, може в значителна степен да повиши осведомеността и да намали насилието и последствията от него;

1.  припомня, че по силата на член 2 от ДЕС и Хартата за основните права на Европейския съюз държавите членки са обвързани да гарантират, защитават и насърчават равенството между половете;

2.  категорично осъжда всички форми на насилие срещу жените и момичетата; отбелязва, че насилието и тормозът засягат диспропорционално жените, но изразява загриженост, че случаите на извършено от съпруга или партньорка насилие срещу мъже не се докладват в пълна степен от жертвите от мъжки пол и не получават необходимото внимание от страна на полицейските и съдебните служби;

3.  отбелязва, че насилието срещу жените и мъжете е свързано с властта и контрола и че насилственото поведение може да включва физическо насилие, емоционален тормоз, изолация, заплахи, сексуален тормоз, икономически тормоз, сплашване, манипулативно използване на деца или домашни любимци и злоупотреба с привилегировано положение;

4.  признава, че последиците от основаното на пола насилие са катастрофални: 60% от жените посочват домашното насилие като една от основните причини за бездомността си, жените, които са били физически или сексуално малтретирани от своите партньори, е почти два пъти по-вероятно да изпаднат в депресия или да направят опит за самоубийство, а в случая на бременните жени домашното насилие оказва отрицателно въздействие върху здравето на майката и детето;

5.  приветства първото по рода си проучване относно насилието срещу жените, проведено от Агенцията за основните права през 2014 г., и призовава Агенцията да извърши проучване относно разпространението на случаите на насилие срещу мъжете;

6.  припомня, че 25 ноември е Международният ден за премахване на насилието над жените; изразява дълбока загриженост относно степента на насилие срещу жените в ЕС; отбелязва, че съществуват огромни различия по отношение на докладването на случаите на насилие в целия ЕС, като нагласите към основаното на пола насилие доста се различават в зависимост от отделната държава членка; призовава държавите членки да работят заедно, за да споделят най-добри практики и да обменят ефективни начини за предотвратяване на насилието и за защита на мъжете и жените от основаното на пола насилие;

7.  отбелязва, че 28-те държави членки са подписали Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, която подчертава политическата воля на държавите членки за прекратяване на насилието срещу жените; признава, че 14 държави членки са ратифицирали конвенцията; подчертава, че държавите членки имат суверенното право да ратифицират и изпълняват конвенцията и нейните разпоредби;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

[1] Приети текстове, P7_TA(2014)0126
[2] ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
[3] ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2.
[4] ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4.
[5] ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
[6] OВ L 335, 17.12.2011 г., стр.1.
[7] Male victims of domestic abuse: implications for health visiting practice, Journal of Research Nursing 2016, Vol. 21 (5-6).
[8] Официални статистически данни за Шотландия, октомври 2015 г.