Документ за разглеждане в заседание

 

B8-1241/2016

16.11.2016

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

за приключване на разисквания по изявление на Комисията

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

относно жестомимичните езици и професионалните преводачи на жестомимичен език

( 2016/2952(RSP) )

Катержина Конечна, Иржи Мащалка, Меря Кюльонен, Марина Албиол Гусман, Палома Лопес Бермехо, София Сакорафа, Таня Гонсалес Пеняс, Шабиер Бенито Силуага, Лола Санчес Калдентей, Мигел Урбан Креспо, Естефания Торес Мартинес, Щефан Ек, Мигел Виегаш, Жуан Ферейра, Жуан Пимента Лопеш, Анхела Валина, Костадинка Кунева, Стелиос Кулоглу, Костас Хрисогонос, Аня Хазекамп, Мариза Матиаш, Мат Карти, Мартина Андерсън, Лиа Ни Риада, Лин Бойлан, Хосу Хуаристи Абаунс

от името на групата GUE/NGL

 

B8-1241/2016

Резолюция на Европейския парламент относно жестомимичните езици и професионалните преводачи на жестомимичен език

( 2016/2952(RSP) )

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 9, 10, 19, 168 и 216, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 2 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 1988 г. относно жестомимичните езици за глухите хора[1] и от 18 ноември 1998 г. относно жестомимичните езици[2],

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила в ЕС на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания[3],

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания[4],

–  като взе предвид Общ коментар № 4 на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно правото на приобщаващо образование[5],

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“)[6],

–  като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации[7],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно Еразъм+ и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение – подход за учене през целия живот[8],

–  като взе предвид политическия документ на Европейския младежки форум относно равенството и недискриминацията[9],

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2015 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги ( COM(2015)0615 ),

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2012 г. относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор ( COM(2012)0721 ),

–  като взе предвид Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство[10],

–  като взе предвид Резултатите от обучението и насоките за оценка на Европейския форум на преводачите на жестомимичен език (efsli) за равни възможности за обучение за преводачи на жестомимичен език и качествени услуги за глухите граждани навсякъде в Съюза[11],

–  като взе предвид насоките на efsli/EUD за преводачите на жестомимичен език на срещите на международно/европейско равнище[12],

–  като взе предвид насоките на Международната асоциация на конферентните преводачи, които работят в смесени екипи[13],

–  като взе предвид доклада на efsli относно правото на превод на жестомимичен език при работа или обучение в чужбина[14],

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в качеството си на пълноправни граждани хората с увреждания, по-специално жените и децата, включително глухите лица и лицата с увреден слух, включително тези, които използват жестомимичен език, и тези, които не го правят, имат равни права, както и право на неотменимо достойнство, равно третиране, независим начин на живот, самостоятелност и пълноценно участие в обществото;

Б.  като има предвид, че Договорът за функционирането на ЕС (ДФЕС) изисква при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът да се стреми да се бори срещу дискриминацията, основана на увреждане (член 10), и предоставя на Съюза правомощието да приема законодателни актове за борба с такава дискриминация (член 19);

В.  като има предвид, че членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично забраняват дискриминацията, основана на увреждане, и предвиждат равно участие на хората с увреждания в обществото;

Г.  като има предвид, че броят на глухите хора, които използват жестомимичен език в ЕС, е приблизително един милион[15], а на гражданите с увреден слух, много от които също ползват жестомимичен език – 51 милиона[16];

Д.  като има предвид, че националните и регионалните езици на жестовете са пълноценни естествени езици със своя собствена граматика и синтаксис, равни на говоримите езици[17];

Е.  като има предвид, че политиката на ЕС за многоезичието насърчава изучаването на чужди езици и като има предвид, че една от нейните цели е всеки европеец да говори два други езика, освен майчиния си език; като има предвид, че изучаването и популяризирането на националните и регионалните езици на жестовете може да помогне за постигането на тази цел;

Ж.  като има предвид, че достъпността е необходимо условие за това хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно и равностойно в обществото[18];

З.  като има предвид, че достъпността не се ограничава само до физическата достъпност на околната среда, а се отнася за достъпността на информацията и комуникацията, включително под формата на предоставяне на съдържание на жестомимичен език[19];

И.  като има предвид, че професионалните преводачи на жестомимичен език са равни на устните преводачи по отношение на задълженията и задачите си;

Й.  като има предвид, че положението на преводачите на жестомимичен език е различно в държавите членки, като варира от неформална подкрепа в семейството до професионални и напълно квалифицирани преводачи с университетско образование;

К.  като има предвид, че има недостиг на квалифицирани и професионални преводачи на жестомимичен език във всички държави членки, и като има предвид, че съотношението между хората, използващи жестомимични езици, и преводачите на жестомимичен език варира между 8:1 и 2 500:1, със средно съотношение 160:1[20];

Л.  като има предвид, че е подадена петиция[21] с искане Парламентът да позволи подаването на петиции на национални и регионални жестомимични езици;

М.  като има предвид, че Брюкселската декларация за жестомимичните езици в Европейския съюз[22] насърчава недискриминационен подход към използването на естествен жестомимичен език, както се изисква съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана от ЕС и всички държави членки на ЕС с изключение на една;

Н.  като има предвид, че в Конвенцията за правата на хората с увреждания, жестомимичният език се споменава в член 2 (Определения) и в член 9 (Достъпност), член 21 (Свобода на изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация), член 24 (Образование) и член 30 (Участие в културния живот, почивка, свободно време и спорт)[23];

О.  като има предвид, че в член 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, определението за „език“ включва говоримите и знакови езици, както и всякакви други форми на неговорим език, и че следователно жестомимичните езици са включени във всички членове, в които се споменава комуникация или език;

П.  като има предвид, че степента и качеството на субтитриране по обществената и частната телевизия се различава значително между отделните държави членки, като варира от под 10% до почти 100%, с много различни стандарти за качество[24]; като има предвид липсата на данни в повечето държави членки по отношение на степента на превод на жестомимичен език по телевизията;

Р.  като има предвид, че развитието на нови езикови технологии би могло да бъде от полза за хората, използващи жестомимичен език;

С.  като има предвид, че съгласно Конвенцията за правата на хората с увреждания, отказа за предоставяне на разумни улеснения, представлява дискриминация и че по силата на Директивата за равенството в областта на заетостта трябва да бъдат осигурени разумни улеснения, за да се гарантира спазването на принципа за равно третиране;

Т.  като има предвид, че гражданите, които са лишени от зрение, слух или от двете, или са с увреден слух, понастоящем нямат достъп до пряка комуникация с членовете на Европейския парламент и администраторите на институциите на Европейския съюз, които от своя страна нямат пряк достъп до глухите хора или хората с увреден слух;

У.  като има предвид, че в последно време се наблюдава преход от чисто медицински към политически и социален акцент в работата за гарантиране на правата, свободата и достойнството на хората с увреждания, тъй като често нагласите и физическите препятствия в заобикалящата среда са тези, които възпрепятстват хората с увреждания да упражняват пълноценно човешките си права;

Ф.  като има предвид, че в част 1 от Европейската социална харта (ESC) от 1961 г. се посочва, че хората с увреждания имат право на професионално обучение, рехабилитация и заселване на друго място, независимо от произхода и характера на тяхното увреждане;

Х.  като има предвид, че член 15 от преразгледаната Европейска социална харта гласи, че лицата с увреждания имат право на независим живот, социално интегриране и участието в живота на общността и допълнително се посочва, че страните по ESC се задължават:

–  да вземат необходимите мерки, за да осигурят на лицата с увреждания професионално ориентиране, образование и професионално обучение в рамките на общите схеми, където това е възможно, а където не е възможно, чрез специализирани органи, независимо дали публични или частни;

–  да съдействат за техния достъп до заетост чрез всички мерки, насочени към насърчаване на работодателите да назначават и задържат на работа лица с увреждания в обикновената работна среда, както и да приспособяват работната среда към потребностите на лицата с увреждания или, в случаите когато това не е възможно поради естеството на увреждането, да уреждат или създават защитени работни места в зависимост от степента на увреждане. В някои случаи тези мерки могат да изискват използването на специализирани услуги за намиране на работа и предоставяне на помощ;

–  да съдействат за пълното им социално интегриране и участието им в живота на общността, по-специално чрез мерки, включително технически помощни средства, за преодоляване на препятствията пред комуникацията и мобилността и предоставяне на достъп до транспорт, жилищно настаняване, културни дейности и отдих;

Квалифицирани и професионални преводачи на жестомимичен език

1.  подчертава необходимостта от квалифицирани и професионални преводачи на жестомимичен език, на която може да бъде отговорено единствено въз основа на следния подход:

а)  официално признаване на националните и регионалните жестомимични езици в държавите членки и в институциите на ЕС,

б)  формално обучение (университетско или друго подобно, равностойно на 3 години редовно обучение, съответстващо на обучението, което се изисква от устните преводачи)[25],

в)  регистрация (официална акредитация и система за контрол на качеството, като например непрекъснато професионално развитие),

г)  официално признаване на професията;

2.  потвърждава, че предоставянето на висококачествени услуги за превод на жестомимичен език:

а)  зависи от обективна оценка на качеството с участието на всички заинтересовани страни,

б)  се основава на професионалната квалификация,

в)  включва експерти, представители на общността на глухите хора;

3.  потвърждава, че жестомимичният превод представлява професионална услуга, за която се полага подходящо възнаграждение;

4.  предлага създаването на етичен кодекс, който да осигури независимостта и самостоятелността на глухите хора в ситуации, в които участват професионални преводачи на жестомимичен език; посочва, че професионалната тайна и осведомеността относно задълженията и ролите на жестомимичния преводач в дадена ситуация, са от основно значение за гарантиране на равнопоставеността между страните в комуникационна ситуация, която включва превод; подчертава, че един етичен кодекс би спомогнал за защитата на правото на независимост и самостоятелност на глухите хора в тези ситуации;

Разграничение между достъпността и разумните улеснения[26]

5.  отчита факта, че достъпността е от полза на някои групи и се основава на набор от стандарти, които се прилагат постепенно;

6.  съзнава, че диспропорционалността и ненужната тежест не могат да бъдат аргументи за непредоставяне на достъп;

7.  отчита, че разумните улеснения се отнасят до отделно лице и допълват задължението за осигуряване на достъпност;

8.  отбелязва също така, че дадено лице може да поиска мерки за разумни улеснения, дори ако е изпълнено задължението за достъпност;

9.  разбира, че предоставянето на превод на жестомимичен език може да съставлява мярка за достъпност или за разумно улеснение, в зависимост от ситуацията;

Достъпност

10.  подчертава, че гражданите, които са лишени от зрение, слух или от двете, или са с увреден слух, трябва да имат същия достъп до информация и комуникация като останалите хора под формата жестомимичен превод, субтитриране, преобразуване на говор в текст и/или алтернативни форми на комуникация, включително устни преводачи;

11.  препоръчва на държавите членки да вземат подходящи мерки, за да се гарантира, че лицата, лишени от зрение, слух или от двете и лицата с увреден слух имат достъп, равноправно с всички останали, до физическата среда, до транспорт, информация и комуникация, включително до информационните и комуникационните технологии и системи и други съоръжения и услуги, отворени за широката публика или предоставяни за нея;

12.  подчертава, че обществените и държавни служби, включително тяхното онлайн съдържание, трябва да станат достъпни чрез посредници на живо, като например преводачи на жестомимичен език на място, но също така и чрез алтернативни онлайн и дистанционни услуги, когато е целесъобразно;

13.  подчертава необходимостта държавите членки да се погрижат за това службите на първа линия и за спешно реагиране да бъдат оборудвани за комуникиране с лица, лишени от зрение, слух или от двете; призовава също така държавите членки да следят новите технологии с оглед осигуряване на лицата, лишени от зрение, слух или от двете и лицата с увреден слух на най-съвременните налични технологии за осъществяване на контакт със службите на първа линия и за спешно реагиране;

14.  подчертава необходимостта да се гарантира, че службите на първа линия и за спешно реагиране разполагат с необходимото оборудване за незабавно справяне със ситуации, като аварии и спешни случаи, в който са замесени лица, лишени от зрение, слух или от двете и лиза с увреден слух;

15.  потвърждава отново ангажимента си за постигане на възможно най-широк достъп до политическия процес, включително чрез предоставянето на професионални преводачи на жестомимичен език; отбелязва, че това включва изборите, обществените консултации и други събития, по целесъобразност;

16.  отправя искане към държавите членки да включат асоциациите на глухите хора в съставянето, проектирането и определянето на политиките;

17.  подчертава нарастващата роля на езиковите технологии за осигуряване на равен достъп за всички до цифровата среда;

18.  потвърждава значението на въвеждането на минимални стандарти, за да се гарантира достъпност, особено с оглед на новите и нововъзникващите технологии, като например предоставянето на услуги на превод на жестомимичен език в интернет и субтитри;

19.  отбелязва, съзнавайки, че здравеопазването е от компетентността на държавите членки, че следва да се полагат грижи за нуждите на пациентите, лишени от зрение, слух или от двете или с увреден слух, например чрез предоставяне на професионални преводачи на жестомимичен език и обучение за постигане на съответната осведоменост на персонала, с особено внимание към жените и децата;

20.  отчита, че равният достъп до правосъдие за гражданите, които са лишени от слух, зрение или от двете или са с увреден слух, може да се гарантира единствено чрез предоставяне на подходящо квалифицирани, професионални преводачи на жестомимичен език;

21.  съзнава значението на точните и прецизни услуги за устен и писмен превод, особено в съдилищата и при други свързани с правото обстоятелства; поради това подчертава отново значението на наличието на специализирани и висококвалифицирани професионални преводачи на жестомимичен език, особено при такива обстоятелства;

22.  подчертава необходимостта от увеличаване на подкрепата и специфичните разпоредби, като например за превод на жестомимичен език и достъпна, текстова информация в реално време по време на бедствия, за хората с увреждания в ситуации на въоръжен конфликт, хуманитарни и природни бедствия[27];

23.  призовава всички държави членки да гарантират, че техните националните жестомимични езици са законно признати и да предприемат всички подходящи мерки, включително признаване и насърчаване на използването на езиците на знаците;

Заетост, образование и обучение

24.  отбелязва, че Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че всеки човек има право на труд; отчита, че държавите членки са поели ангажимент за гарантирането на това право на лицата, лишени от слух, от зрение или от двете и на лицата с увреден слух, равноправно с всички останали;

25.  отбелязва, че трябва да бъдат предприети мерки за разумни улеснения, които включват предоставянето на професионални преводачи на жестомимичен език, с цел да се гарантира равен достъп до заетост, образование и обучение;

26.  призовава за предоставянето на подкрепа на предприятията, които осигуряват необходимите средства за лицата, лишени от слух, от зрение или от двете и на лицата с увреден слух; отбелязва, че наличието на необходимите средства, например при провеждането на събеседвания за работа, дава възможност за включване на лицата, лишени от слух, от зрение или от двете и на лицата с увреден слух;

27.  подчертава, че трябва да се предоставя балансирана и цялостна информация във връзка с жестомимичния език и това какво означава да бъдеш глух, за да могат родителите да правят информиран избор в най-добър интерес на децата си;

28.  отчита, че образованието е от компетентността на държавите членки, призовава държавите членки да гарантират, че лицата, лишени от слух, от зрение или от двете и лицата с увреден слух, не са изключени от системата на общото образование;

29.  счита за необходимо, като същевременно отчита, че образованието е от компетентността на държавите членки, на учащите се, лишени от слух, от зрение или от двете, и на учащите се с увреден слух да се предоставя цялата необходима техническа помощ, включително превод, на всички етапи на образователната система;

30.  подчертава, като отново същевременно отчита, че образованието е от компетентността на държавите членки, че държавите членки следва да осигурят приобщаваща образователна система на всички равнища и учене през целия живот по начин, който е достъпен за лицата, лишени от слух, от зрение или от двете и лицата с увреден слух;

31.  подчертава, че програмите за ранна интервенция са от решаващо значение за децата в изграждането на житейски умения, включително езикови умения; освен това отбелязва, че в идеалния случай тези програми следва да включват глухи ролеви модели;

32.  подчертава, че учащите се, лишени от слух, от зрение или от двете, и учащите се с увреден слух, както и техните родители, трябва да имат достъп до услуги за изучаване на националния или регионалния жестомимичен език, използван в тяхната среда, в предучилищна възраст и в училищата[28];

33.  подчертава, че трябва да бъдат предприети мерки за признаване и насърчаване на езиковата идентичност на общностите на глухите[29];

34.  призовава по-специално държавите членки да насърчават сформирането на среда, в която жестомимичният език и жестомимичната езикова идентичност могат да процъфтяват и се насърчават за всички, в училищата, университетите, на работното място, в спортни клубове и в обществото като цяло;

35.  призовава държавите членки да насърчават изучаването на жестомимичен език, така както насърчават изучаването на чужди езици;

36.  подчертава, че квалифицираните преводачи на жестомимичен език и преподавателският персонал, компетентен в областта на жестомимичния език и разполагащ с необходимите умения, за да работи ефективно в среда на двуезично, приобщаващо образование, са важен елемент за академичните постижения на глухите деца и младежи, водещ до по-високи резултати в образованието и по-ниски равнища на безработица в дългосрочен план;

37.  подчертава широко разпространената липса на двуезични учебници и учебни материали, съдържащи жестомимичен език, в достъпни формати и езици;

38.  настоятелно призовава принципът на свобода на движение за лицата, лишени от слух, от зрение или от двете и лицата с увреден слух да бъде гарантиран в рамките на ЕС, особено в контекста на „Еразъм+“ и на свързаните с него програми за мобилност, като се гарантира, че участниците не са непропорционално обременени от необходимостта да се грижат сами за организирането на съответен превод;

39.  приветства пилотния проект за европейска карта за лицата с увреждания; изразява съжаление за изключването на жестомимичния превод от проекта, тъй като това значително затруднява свободата на движение на работниците и студентите, които са лишени от слух, от зрение или от двете и лицата с увреден слух, в рамките на ЕС;

Институции на Европейския съюз

40.  потвърждава, че институциите на ЕС трябва да предоставят примери за най-добри практики на своя персонал, своите служители на изборни длъжности и стажанти, както и на гражданите на ЕС, по отношение на предоставянето на разумни улеснения и достъпност, което включва осигуряването на превод на жестомимичен език;

41.  приветства факта, че институциите на ЕС вече осигуряват за всеки отделен случай достъпността на обществени мероприятия и заседанията на комисиите; счита, че субтитрите и преобразуването на говор в текст следва да се смятат за алтернативна, но равностойна и необходима мярка за хората с увреден слух, които не използват жестомимичен език, и че това се отнася и за служителите на институциите на ЕС във връзка с осигуряването на разумни улеснения в съответствие с член 5 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите;

42.  потвърждава, че институциите на ЕС имат въведена система за осигуряване на превод на жестомимичен език чрез своите отдели за устен превод с цел осигуряването на достъпност; настоятелно призовава институциите да използват съществуващите такива системи и при осигуряване на разумни улеснения за служителите и/или избраните представители, като на практика свеждат до минимум административната тежест за отделните лица и институциите;

43.  настоятелно призовава институциите официално да предоставят на преводачите на жестомимичен език същия статут като този на устните преводачи по отношение на преводните услуги, които те предоставят за институциите и/или на служителите им и назначените длъжностни лица, включително достъп до техническа подкрепа, подготвителни материали и документи;

44.  настоятелно призовава Евростат да гарантира, че на институциите на ЕС се предоставят статистически данни относно лицата, лишени от слух, от зрение или от двете и лицата с увреден слух, за да могат те по-добре да определят, прилагат и анализират своите политики в областта на уврежданията и езиковите услуги;

45.  настоятелно призовава Службата за посетители на Парламента да отговори на нуждите на потребителите, които са лишени от слух, от зрение или от двете или са с увреден слух, като предоставят пряк достъп на националните или регионалните жестомимични езици и преобразуване на говор в текст;

46.  отправя искане към институциите на ЕС да приложат изцяло пилотен проект INSIGN, който е в отговор на решението на Парламента от 10 – 13 декември 2012 г. относно Информационно приложение и услуга на Европейския съюз за превод на жестомимичен език в реално време и има за цел подобряване на комуникацията между лицата, лишени от слух, от зрение или от двете и лицата с увреден слух и институциите на ЕС[30];

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

[1] ОВ C 187, 18.7.1988 г., стр. 236.
[2] ОВ С 379, 7.12.1998 г., стр. 265.
[3] OВ L 23, 27.1.2010 г, стр. 35.
[4] Приети текстове, P8_TA(2016)0318
[5] http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/CRPD/GC/RighttoEducation/CRPD-C-GC-4.doc
[6] ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
[7] ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.
[8] Приети текстове, P8_TA(2016)0107
[9] http://www.youthforum.org/assets/2016/04/0099-16_Policy_Paper_Equality_Non-discrimination_FINAL2.pdf
[10] ОВ L 280, 20.10.2010 г., стр. 1.
[11] http://efsli.org/publications
[12] http://efsli.org/efsliblu/wp-content/uploads/2012/09/SL-Interpreter-Guidelines.pdf
[13] http://aiic.net/page/6701/guidelines-for-spoken-language-interpreters-working-in-mixed-teams/lang/1
[14] http://efsli.org/efsliblu/wp-content/uploads/2012/09/R1101-The-right-to-sign-language-interpreting-services-when-working-or-studying-abroad.pdf
[15] http://europa.eu/rapid/press-release_I P-13-511 _bg.htm
[16] Европейска федерация на хората с увреден слух (EFHOH) (http://www.efhoh.org/about_us
[17] Brentari, D., ed. (2010) Sign Languages. Cambridge University Press.Pfau, R., Steinbach M. & Bencie W., eds. (2012) Sign Language: An International Handbook. De Gruyter.
[18] Общ коментар № 2, Комитет на ООН за правата на хората с увреждания, CRPD/C/GC/2, достъпен на: https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G14/033/13/PDF/G1403313.pdf?OpenElement
[19] Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (CRPD), член 9.
[20] WIT, M. de (2016 г., предстоящо публикуване). Sign Language Interpreting in Europe, издание 2016 г.
[21] Петиция № 1056-16
[22] Декларация от Брюксел (2010 г.), Европейския съюз на глухите (EUD) http://www.eud.eu/files/8514/5803/7674/brussels_declaration_FINAL.pdf
[23] http://www.un.org/disabilities/documents/convention/convoptprot-е.pdf.
[24] Европейска федерация на хората с увреден слух (2015 г.). State of subtitling access in EU (Състояние на достъпа до субтитри в ЕС). Вж. на адрес: http://media.wix.com/ugd/c2e099_0921564404524507bed2ff3648781a3c.pdf
[25] efsli (2013 г.), Learning Outcomes for Graduates of a Three Year Interpreting Training Programme („Резултатите от обучението за завършилите тригодишна програма за обучение за устен превод“)
[26] CRPD/C/GC/4, параграф 28
[27] Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, член 11.
[28] http://www.univie.ac.at/designbilingual/downloads/De-Sign_Bilingual_Findings.pdf
[29] Общ коментар № 4, Комитет та Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, CRPD/C/GC/4, достъпен на: http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/CRPD/GC/RighttoEducation/CRPD-C-GC-4.doc
[30] http://www.eud.eu/projects/past-projects/insign-project/