Документ за разглеждане в заседание

 

B8-1305/2016

24.11.2016

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

внесено съгласно член 108, параграф 2 от Правилника за дейността

относно искане за становище на Съда на ЕС относно съвместимостта с Договорите на споразумението между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личните данни във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления

( 2016/3004(RSP) )

София ин 'т Велд, Сесилия Викстрьом, Ангелика Млинар

от името на групата ALDE

 

B8-1305/2016

Резолюция на Европейския парламент относно искане за становище на Съда на ЕС относно съвместимостта с Договорите на споразумението между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личните данни във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления

( 2016/3004(RSP) )

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално параграфи 6 и 11 от него,

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личната информация във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления,

–  като взе предвид одобреното от името на Европейския съюз споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личната информация във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления,

–  като взе предвид работните документи на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи от 19 септември 2010 г. относно бъдещо международно споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати относно защитата на лични данни при предаването и обработката на такива данни с цел предотвратяване, разследване, разкриване и наказателно преследване на престъпления, включително на тероризъм, в рамките на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (DT\830119EN и DT\830120EN),

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно възстановяване на доверието в обмена на данни между ЕС и САЩ ( COM(2013)0846 ) от 27 ноември 2013 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи[1],

–  като взе предвид работния документ на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи от 14 юли 2014 г. относно бъдещо международно споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати относно защитата на лични данни при предаването и обработката на такива данни с цел предотвратяване, разследване, разкриване и наказателно преследване на престъпления, включително на тероризъм, в рамките на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (DT\1031547EN),

–  като взе предвид резолюцията от 29 октомври 2015 г. относно последващите действия по резолюцията на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС[2],

–  като взе предвид предварителното становище на Европейския надзорен орган по защита на данните от 12 февруари 2016 г. относно споразумението между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личните данни във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления,

–  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно трансатлантическите потоци от данни[3],

–  като взе предвид приетото на 26 октомври 2016 г. изявление на работната група за защита на личните данни по член 29 относно рамковото споразумение между ЕС и САЩ,

–  като взе предвид член 16 от ДФЕС и членове 7, 8, 21, 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 9 март 2010 г. по дело C 518/07 (Европейската комисия с/у Федерална република Германия),

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 6 октомври 2015 г. по дело C-362/14, в което Решение 2000/520 на Комисията се обявява за недействително,

–  като взе предвид становището на своята правна служба от 14 януари 2016 г. относно рамковото споразумение между ЕС и САЩ (SJ-0784/15),

–  като взе предвид становището на генералния адвокат в Съда на Европейския съюз от 8 септември 2016 г. относно проекта на споразумение между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците,

–  като взе предвид член 108, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че през ноември 2006 г. беше създадена контактна група на високо равнище (КГВР), съставена от висши длъжностни лица от Комисията, председателството на Съвета и министерствата на правосъдието и вътрешната сигурност на САЩ, както и от Държавния департамент на САЩ, за да се проучат начини, които биха дали възможност на ЕС и САЩ да работят заедно в по-тясно сътрудничество и по-ефективно при обмена на информация в областта на правоприлагането, като същевременно се гарантират защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот;

Б.  като има предвид, че заключението в окончателния доклад на КГВР от октомври 2009 г. беше, че международно споразумение, обвързващо както ЕС, така и САЩ да прилагат съгласуваните общи принципи за защита на личните данни за трансатлантическо предаване на данни в областта на правоприлагането е най-добрият вариант;

В.  като има предвид, че на 3 декември 2010 г. Съветът прие решение, с което оправомощава Комисията да започне преговори по споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати относно защитата на личните данни при предаването и обработването им за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, включително тероризъм, в рамките на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси;

Г.  като има предвид, че на 29 април 2016 г. Комисията изиска от Съвета да вземе решение относно приемането на споразумението;

Д.  като има предвид, че на 19 юли 2016 г. Съветът реши да поиска от Европейския парламент да даде одобрението си за сключване на споразумението;

Е.  като има предвид, че споразумението беше парафирано на 9 септември 2015 г. и подписано на 2 юни 2016 г.

Ж.  като има предвид, че на 6 октомври 2015 г. Съдът на Европейския съюз, в своето решение по дело C-362/14, обяви Решение 2000/520 на Комисията за недействително,

З.  като има предвид, че споразумението, в качеството си на международно споразумение, може да има предимство пред актовете на вторичното законодателство на Съюза, приети от законодателя на Съюза, като това предимство на Рамковото споразумение между ЕС и САЩ би се прилагало в бъдеще спрямо пакета за защита на данните;

И.  като има предвид, че предметът на споразумението, както се посочва в неговия член 1, е да се осигури високо ниво на защита на личната информация и да се засили сътрудничеството между Съединените американски щати и Европейския съюз и неговите държави членки в областта на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, включително тероризъм;

Й.  като има предвид, че на 12 февруари 2016 г. Европейският надзорен орган по защита на данните представи своето предварително становище по споразумението, като препоръча основни подобрения, за да може текстът да бъде в съответствие с Хартата и член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като по-специално внесе пояснение, че всички гаранции се прилагат за всички лица в ЕС, не само за гражданите на ЕС, като се гарантира, че разпоредбите за съдебна защита са ефективни по смисъла на Хартата, както и пояснение, че предаване на чувствителни лични данни в масиви не се разрешава;

К.  като има предвид, че законът на САЩ за съдебната защита от 2015 г. беше подписан от президента Обама на 24 февруари 2016 г. (H.R.1428), оправомощавайки Министерството на правосъдието на САЩ да посочва чужди държави или регионални организации за икономическа интеграция, чиито физически граждани могат да заведат граждански искове съгласно Закона за защита на личните данни от 1974 г. срещу определени правителствени агенции на САЩ за целите на достъпа до или изменението на данни, с които разполагат тези агенции, или за целите на търсенето на съдебна защита при незаконно разкриване на записи, предадени на Съединените щати от чужда държава с цел предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления;

Л.  като има предвид, че Министерството на правосъдието на САЩ може да посочи държави или организации, чиито граждани могат да прибягнат до такива гражданскоправни средства за защита, ако държавата или организацията им има подобаваща защита на личните данни за обмен на информация със Съединените американски щати, както е предвидено в споразумение със САЩ или е определено от Министерството на правосъдието на САЩ, позволява предаването на лични данни за търговски цели между нейната територия и Съединените щати и има сертифицирана от Министерството на правосъдието на САЩ политика на предаване на лични данни, която не възпрепятства интересите на националната сигурност на САЩ;

M.  като има предвид, че до момента Европейският съюз или неговите държави членки не са определени от Министерството на правосъдието на САЩ като „обхванати държави“, така че неговите граждани да могат да завеждат граждански искове срещу определени правителствени агенции на САЩ съгласно Закона за защита на личните данни от 1974 г.;

Н.  като има предвид, че средствата за правна защита, предоставени от закона на САЩ за съдебната защита, няма да бъдат на разположение в Съюза за граждани на държави извън ЕС, чиито лични данни се обработват и предават на САЩ съгласно споразумението;

O.  като има предвид, че сегашното законодателство на САЩ включва различни ограничения и условия по отношение на обхвата на прилагане, основанията за предявяване на иск, определянето на обхванатите агенции, както и прилагането на Закона за защита на личните данни от 1974 г. в областта на правоприлагането;

П.  като има предвид, че личните данни, обработвани въз основа на споразумението между ЕС и САЩ относно резервационните данни на пътниците (РДП) и споразумението между ЕС и САЩ относно обработката и изпращането на данни за финансови съобщения от Европейския съюз до Съединените щати за целите на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ), понастоящем са изключени от разпоредбите на средствата за гражданскоправна защита съгласно Закона за защита на личните данни от 1974 г.;

Р.  като има предвид, че в изявлението си от 26 октомври 2016 г., работната група за защита на личните данни по член 29 подчерта, че може да са необходими някои пояснения, за да се гарантира, че равнището на защита на личните данни, предоставено от рамковото споразумение, е изцяло в съответствие с правото на ЕС, както и по-специално, че следва да се обърне внимание на следните точки: определенията на понятията „лични данни „и „обработване на лични данни“ се различават от определенията на ЕС; срокът за съхранение на личните данни следва да бъде по-строго определен по отношение на преследваната цел; ограниченията на правата за достъп на дадено лице са много широки и достъпът може да бъде подобрен чрез създаване на механизъм за непряк достъп;

1.  счита, че съществува правна несигурност относно съвместимостта на споразумението с разпоредбите на Договорите (член 16) и с Хартата на основните права на Европейския съюз (членове 7, 8, 21, 47 и член 52, параграф 1) по отношение на правото на защита на личните данни на физическите лица, принципа на недискриминация и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес;

2.  взема решение да поиска становище от Съда на Европейския съюз относно съвместимостта на споразумението с Договорите;

3.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията за сведение и да предприеме необходимите мерки за получаване на такова становище от Съда на Европейския съюз.

[1] Приети текстове, P7_TA(2014)0230
[2] Приети текстове, P8_TA(2015)0388
[3] Приети текстове, P8_TA(2016)0233