Документ за разглеждане в заседание
8.2.2017
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на Комисията
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
относно сключването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна
( 2017/2525(RSP) )
Ане-Мари Миньор, Хелмут Шолц, Елеонора Форенца, Лола Санчес Калдентей, Патрик Льо Ярик, Стелиос Кулоглу, Марина Албиол Гусман, Мартина Андерсън, Шабиер Бенито Силуага, Малин Бьорк, Лин Бойлан, Мат Карти, Николаос Хундис, Костас Хрисогонос, Хавиер Кусо Пермуй, Денис де Йонг, Фабио Де Мази, Щефан Ек, Корнелия Ернст, Люк Минг Фланаган, Таня Гонсалес Пеняс, Такис Хаджигеоргиу, Томас Хендел, Аня Хазекамп, Хосу Хуаристи Абаунс, Яромир Кохличек, Катержина Конечна, Костадинка Кунева, Меря Кюльонен, Палома Лопес Бермехо, Сабине Льозинг, Курцио Малтезе, Иржи Мащалка, Мариза Матиаш, Жан-Люк Меланшон, Мартина Михелс, Лиа Ни Риада, Юнус Омаржи, Димитриос Пападимулис, Рина Роня Кари, София Сакорафа, Мария Лидия Сенра Родригес, Барбара Спинели, Неоклис Силикиотис, Естефания Торес Мартинес, Мигел Урбан Креспо, Анхела Валина, Мари-Кристин Вержиа, Габриеле Цимер
от името на групата GUE/NGL
Резолюция на Европейския парламент относно сключването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна
( 2017/2525(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно търговските отношения между ЕС и Канада[1],
– като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г., съдържаща препоръката на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите за сключване на споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Канада[2],
– като взе предвид Европейската социална харта,
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ ( COM(2011)0112 ),
– като взе предвид Доклада за инвестициите по света за 2014 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД), озаглавен „Инвестиране в целите за устойчиво развитие: план за действие“,
– като взе предвид доклада „A Critical Assessment of the Proposed Comprehensive Economic and Trade Agreement Between the European Union and Canada - A joint position of the European Federation of Public Service Unions (EPSU) and the Canadian Union of Public Employees, the National Union of Public and General Employees and the Public Service Alliance of Canada“ („Критична оценка на предложението за всеобхватно икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада – съвместна позиция на Европейската федерация на профсъюзите на публичните служби (EPSU), Канадския съюз на държавните служители, Националния съюз на държавните и други служители и Съюза на публичните служби на Канада“) от януари 2010 г.,
– като взе предвид доклада на „Приятели на Земята – Европа“, озаглавен „How trade talks threaten to undermine EU climate policies and bring tar sands to Europe“ („Как търговските преговори заплашват да подкопаят политиките на ЕС в областта на климата и да докарат нефтоносни пясъци в Европа“) и изготвен от Фабиан Флус и др., от юли 2014 г.,
– като взе предвид доклада на Канадския център за политически алтернативи (CCPA), озаглавен „Making Sense of the CETA - An analysis of the final text of the Canada-European Union Comprehensive Economic and Trade Agreement“ („Проумяване на ВИТС – Анализ на окончателния текст на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз“) и изготвен под редакцията на Скот Синклер, Стюарт Трю и Хейдриан Мъртинс-Къркууд, от септември 2014 г.,
– като взе предвид изявлението на Европейската асоциация на съдиите (EAJ) относно предложението на Европейската комисия за създаване на нова съдебна система в областта на инвестициите от 9 ноември 2015 г.,
– като взе предвид работния документ на EPSU, озаглавен „CETA and TTIP — Potential impacts on health and social services“ („ВИТС и ТПТИ – Потенциалното въздействие върху здравните и социалните услуги“) и изготвен от Томас Фриц, от април 2015 г.,
– като взе предвид доклада на „Public Citizen“, озаглавен „Tens of Thousands of US Firms Would Obtain New Powers to Launch Investor-State Attacks against European Policies via CETA and TTIP“ („Чрез ВИТС и ТПТИ десетки хиляди фирми от САЩ ще получат нови правомощия за стартиране на производства между инвеститор и държава срещу европейските политики“), от 2015 г.[3],
– като взе предвид документа, озаглавен „Stellungnahme zur Errichtung eines Investitionsgerichts für TTIP – Vorschlag der Europäischen Kommission vom 16.09.2015 und 12.11.2015“ („Становище относно създаването на инвестиционен съд за ТПТИ – Предложение на Европейската комисия от 16.9.2015 г. и 12.11.2015 г.) и изготвен от Германската асоциация на съдиите, от февруари 2016 г.,
– като взе предвид доклада на Европейската корпоративна обсерватория (CEO) и др., озаглавен „The zombie ISDS — Rebranded as ICS, rights for corporations to sue states refuse to die“ („Зомби УСИД – Преименувано като ИСС, правото на корпорациите да съдят държавите отказва да умре“) и изготвен от Пия Еберхарт, от март 2016 г.,
– като взе предвид статията, озаглавена „ISDS in the Revised CETA: Positive Steps, But Is It the “Gold Standard?“ („УСИД в преразгледаното ВИТС: положителни стъпки, но това ли е „златният стандарт“?“) и изготвена от проф. Гюз Ван Хартен от Университета „Йорк“, от май 2016 г.,
– като взе предвид документа за позиция, озаглавен „TTIP and Dispute Settlement: Potential Consequences for the Autonomous EU Legal Order“ („ТПТИ и уреждането на спорове: потенциални последици за автономния правен ред на ЕС“ и изготвен от Инге Гофере, от май 2016 г.,
– като взе предвид доклада на PSI, озаглавен „Investment Court System (ICS): the wolf in sheep’s clothing – the EU’s great corporate privilege rebrand“ („Съдебната система в областта на инвестициите: вълкът в агнешка кожа – голямото преименуване на корпоративните привилегии в ЕС“) и изготвен от Пия Еберхарт, от май 2016 г.,
– като взе предвид документа за позиция на Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC), озаглавен „CETA fails the Consumer Crash Test – BEUC position on the EU-Canada Comprehensive Economic and Trade Agreement“ („ВИТС се проваля на изпитването на потребителите – позиция на BEUC относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада“), от май 2016 г.,
– като взе предвид доклада на PowerShift/Campact, озаглавен „Investment Protection in the EU-Canada Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA): a critical analysis“ („Защита на инвестициите във Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между ЕС и Канада: критичен анализ“) и изготвен от Петер Фукс, от май 2016 г.,
– като взе предвид доклада на Германския съюз на синдикалните организации и Австрийската работническа камара, озаглавен „CETA – Regulatory cooperation jeopardises our democracy and standards“ („ВИТС – Регулаторното сътрудничество застрашава нашата демокрация и стандарти“) и изготвен от Щефан Кьорцел и др., от юни 2016 г.,
– като взе предвид доклада на Германския съюз на синдикалните организации и Австрийската работническа камара, озаглавен „CETA – Labour standards not on the agenda“ („ВИТС – Трудовите стандарти не са на дневен ред“) и изготвен от Щефан Кьорцел и др., от юни 2016 г.,
– като взе предвид доклада на Германския съюз на синдикалните организации и Австрийската работническа камара, озаглавен „CETA – Public services under pressure“ („ВИТС – Натиск върху публичните услуги“) и изготвен от Щефан Кьорцел и др., от юни 2016 г.,
– като взе предвид доклада на Германския съюз на синдикалните организации и Австрийската работническа камара, озаглавен „CETA – No privileged rights to sue states for corporations“ („ВИТС – Без привилегировани права на корпорациите да съдят държавите“) и изготвен от Щефан Кьорцел и др., от юни 2016 г.,
– като взе предвид доклада на Австрийската фондация за изследване на развитието (ÖFSE) и Виенската работническа камара, озаглавен „Assess CETA: assessing the claimed benefits of the EU-Canada trade agreement (CETA)“ („Оценка на ВИТС: оценка на предполагаемите ползи от търговското споразумение между ЕС и Канада (ВИТС)“) и изготвен от Вернер Раза и др., от юни 2016 г.,
– като взе предвид доклада, озаглавен „Food Safety, Agriculture and Regulatory Cooperation in the Canada-EU Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA)“ („Безопасност на храните, селско стопанство и регулаторно сътрудничество във Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС (ВИТС)“) и изготвен от Via Campesina, Транснационалния институт и др., от август 2016 г.,
– като взе предвид работния документ на Университета „Тъфтс“, озаглавен „CETA Without Blinders: How Cutting “Trade Costs and More” Will Cause Unemployment, Inequality and Welfare Losses“ („ВИТС без превръзка на очите: Как „съкращаването на търговските разходи и др.“ ще доведе до безработица, неравенство и социални загуби“) и изготвен от Пиер Колер и Сервас Щорм, от септември 2016 г.,
– като взе предвид доклада на PowerShift, CCPA и др., озаглавен „Making Sense of CETA (2nd edition)“ („Проумяване на ВИТС (2-ро издание)“, от септември 2016 г.,
– като взе предвид Правното становище относно защитата на инвестициите и механизмите за уреждане на спорове между инвеститор и държава в ТПТИ и ВИТС, публикувано от коалицията „Да спрем ТПТИ“ и подписано от над 100 преподаватели по право, от октомври 2016 г.,
– като взе предвид документа за позиция на Европейския алианс за обществено здраве (EPHA), озаглавен „CETA could Undermine Public Health“ („ВИТС би могло да подкопае общественото здраве“), от октомври 2016 г.,
– като взе предвид документа на Transport & Environment / Client Earth, озаглавен „Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA) and the environment — A gold standard for the planet or for big business?“ („Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) и околната среда – златен стандарт за планетата или за едрия бизнес?“) и изготвен от Сесил Тубо и Лауренс Анкершмит, от ноември 2016 г.,
– като взе предвид предварителния вариант на доклада на Парламентарната асамблея на Европа, озаглавен „New generation“ trade agreements and their implications for social rights, public health and sustainable development“ („Търговските споразумения от „ново поколение“ и тяхното отражение върху социалните права, общественото здраве и устойчивото развитие“) и изготвен от Джерейнт Дейвис, от ноември 2016 г.,
– като взе предвид предварителния вариант на доклада на Парламентарната асамблея на Европа, озаглавен „Human Rights compatibility of investor-State arbitration in international investment protection agreements“ („Съвместимост с правата на човека на арбитражното производство между инвеститор и държава в международните споразумения за защита на инвестициите“) и изготвен от Питър Омцигт, от декември 2016 г.,
– като взе предвид доклада на CEO, озаглавен „Regulatory cooperation”: big business’ wishes come true in TTIP and CETA“ („Регулаторно сътрудничество: желанията на едрия бизнес се сбъдват в ТПТИ и ВИТС“), от февруари 2017 г.,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че сключването на споразумение за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Канада изглежда несъвместимо с напредъка на един самостоятелен Европейски съюз, който насърчава своите цели по отношение на опазването на околната среда, прилагането на принципа на предпазните мерки, социалното сближаване, достойния труд, защитата на гражданските свободи, по-специално по отношение на защитата на данните, достъпа до здравни услуги, политиките в областта на културата и културното многообразие, безопасността на храните и опазването на семейните земеделски стопанства; като има предвид, че намаляването на някои излишни регулаторни разпоредби и различия следва да бъде заложено в многостранните процеси вместо в двустранно ССТ;
Б. като има предвид, че хармонизирането на правилата на ЕС и Канада не бива по никакъв начин да застрашава здравето на потребителите, нито да занижава стандартите за качество, на които трябва да отговарят пусканите на европейския пазар канадски стоки;
В. като има предвид, че стандартите в областта на селскостопанските продукти се различават значително между ЕС и Канада и че занижаването на стандартите не е съвместимо или приемливо за достиженията на правото на ЕС;
Г. като има предвид, че облекчаването на регулаторната тежест следва винаги да бъде внимателно съпоставяно спрямо правото на потребителите на информация за продуктите, които купуват, и правото на гражданите на сигурно в правно отношение общество;
Д. като има предвид, че член 1 и член 10, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) постановяват, че „решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите“;
Е. като има предвид, че институционалният характер на регулаторното сътрудничество, предвиден в настоящото предложение на Комисията, накърнява законодателните прерогативи на Европейския парламент и на националните парламенти и съответно би могъл да окаже неблагоприятно въздействие върху спазването на ценностите на Съюза, установени в член 2 от ДЕС;
Ж. като има предвид, че секретността при провеждането на преговорите по ВИТС е довела до дефицит от гледна точка на демократичния контрол на преговорния процес; като има предвид, че пълният достъп до свързаните с преговорите основни документи за парламентаристите на различни равнища на управление от двете страни на Атлантическия океан, както и за журналистите, изследователите, гражданите и организациите на гражданското общество, би бил проявление на демократичен принцип; като има предвид, че консолидираните текстове следва да бъдат публикувани незабавно;
З. като има предвид, че влиянието на лобистите за корпоративни интереси е много по-голямо от това на лобистите от гражданското общество и техните контакти с Комисията са с до десет пъти по-голяма честота;
И. като има предвид, че сме изправени пред недостатъчно регулирана глобализация и че едно търговско споразумение, което се фокусира още повече върху дерегулацията, насочвайки се главно към съществуващите и бъдещите нетарифни бариери, ще бъде в ущърб на правата на работниците и потребителите, докато големите корпорации и инвестиционните фондове ще извлекат още по-голяма полза от този вид либерализация; като има предвид, че е необходимо споразумение за сътрудничество, което се фокусира върху защитата на работниците, потребителите и околната среда; като има предвид, че едно търговско споразумение би могло да има само допълващ характер към големите усилия в посочения по-горе смисъл за засилване на регулирането и привеждането му в съответствие с възможно най-високите стандарти на световно равнище с цел да се предотврати социалният и екологичният дъмпинг;
Й. като има предвид, че вместо да бъдат ключови двигатели за създаването на работни места и икономически растеж, които не изискват инвестиции от правителствата, износът чрез търговия и растежът чрез инвестиции биха могли да доведат до загуба на работни места и икономически спад;
К. като има предвид, че е трудно да се извърши оценка на реалното въздействие на ВИТС както върху икономиката на ЕС, така и върху канадската икономика, и че резултатите от проучванията са противоречиви; като има предвид, че ВИТС няма да разреши дългогодишните структурни икономически проблеми или причините за тях в ЕС;
Л. като има предвид, че 87% от над 20 милиона МСП в ЕС разчитат на вътрешно търсене и не участват в международната търговия и че за тях напредъкът в по-нататъшното развитие на местните и регионалните пазари и на европейския общ пазар е много по-голям приоритет;
М. като има предвид, че създаването на благосъстояние от ВИТС е предимно резултат от пренасочване на търговията, а не от нарастване на търговския обмен;
Н. като има предвид, че ВИТС не съдържа глава относно МСП;
О. като има предвид, че европейските земеделски стопани извършват дейността си на все по-глобализиращия се пазар и поради това са много по-уязвими от нестабилността на цените, отколкото други сектори; като има предвид, че търговските споразумения като ВИТС възпрепятстват създаването на работни места в селските райони и създаването на условия за подкрепа на селскостопанския поминък;
П. като има предвид, че в доклада на Комисията относно кумулативното въздействие на бъдещите търговски споразумения (включително ВИТС) върху селското стопанство на ЕС се отбелязва, че ще има значително увеличаване на вноса на селскостопански продукти, но само скромен ръст на износа, което ще доведе до пряк натиск за понижаване на производствените цени в ЕС; като има предвид, че този доклад също така предвижда рязък спад на цените на говеждото месо, спад в обема на местното производство и спад в производствената стойност на продуктите от ЕС; като има предвид, че тези данни свидетелстват за бъдещи неблагоприятни въздействия върху изкупните цени за дребните земеделски стопани;
Р. като има предвид, че предимно селските райони, които развиват конкретни дейности и се характеризират с ограничени алтернативи, са силно уязвими на последиците от ВИТС; като има предвид, че селските райони и работните места там ще бъдат застрашени от изоставянето на традиционните методи на селско стопанство, което ще настъпи вследствие на това споразумение;
1. отхвърля настоящото ВИТС;
2. счита, че амбициозните „световни стандарти“, които Комисията обеща да определи чрез споразумения като ТПТИ и ВИТС, са мит, тъй като тези споразумения единствено съдържат двустранно взаимно признаване;
3. настоятелно призовава Комисията да обърне внимание, че ВИТС и други големи търговски споразумения ще наложат де факто стандарти, като по този начин ще бъдат дискриминационни, тъй като ще изключат около 130 държави от преговорите и ще рискуват оставянето на заден план на важни въпроси за развиващите се държави, като например продоволствената сигурност, селскостопанските субсидии и смекчаването на изменението на климата; призовава Комисията да полага повече усилия за постигането на напредък във връзка с демократичните многостранни форуми, например в съответствие с подхода на COP 21;
4. призовава Комисията да има предвид, че Договорът от Лисабон определя търговската политика на ЕС като неделима част от външната дейност на Съюза по принцип и че по тази причина тази политика трябва да разглежда целите в областта на развитието, околната среда и социалната сфера, както и да допринася за постигането на другите цели, установени в Договора за Европейския съюз; по тази причина отхвърля ВИТС, тъй като то има за цел да увеличи печалбите за многонационалните дружества вместо да укрепи обществото;
5. призовава Комисията да гарантира, че главата за устойчиво развитие има за цел пълно и ефективно ратифициране, прилагане и гарантиране на спазването на осемте основни конвенции на Международната организация на труда (МОТ) и тяхното съдържание, програмата за достоен труд на МОТ и основните международни споразумения в областта на околната среда; счита, че разпоредбите трябва да са насочени към по-нататъшно подобряване на степента на защита на трудовите норми и стандартите в областта на околната среда;
6. призовава Комисията да гарантира, че трудовите норми и стандартите в областта на околната среда не се ограничават до главата за търговията и устойчивото развитие, а са включени в еднаква степен в други области на споразумението;
7. призовава Комисията да гарантира, че прилагането и спазването на трудовите разпоредби подлежат на ефективен процес на мониторинг, включващ социалните партньори и представители на гражданското общество;
8. подчертава, че страните не трябва да насърчават търговията или преките чуждестранни инвестиции чрез влошаването на националното трудово законодателство и че никоя от разпоредбите на споразумението не следва да пречи на страните да прилагат своите национални законодателства;
9. подчертава, че засилената конкуренция в областта на инвестициите между банките със седалище в ЕС и канадските банки и други доставчици на финансови услуги повишават взаимозависимостта на финансовите системи в Канада и в ЕС и повишават уязвимостта спрямо външни сътресения и разпространение на затрудненията;
10. отбелязва, че засилената конкуренция, която се цели във ВИТС, означава, че финансовият сектор, с цел завладяване на пазари, ще има поведение на поемане на по-големи рискове, ще продава по-високорискови финансови продукти и ще сведе предоставянето на услуги до клиенти с по-ограничени финансови възможности;
11. подчертава, като същевременно има предвид, че малко на брой европейски МСП извършват износ в Канада, че е от основно значение да се отхвърли ВИТС и други съпоставими споразумения за свободна търговия, тъй като те не представляват законните интереси на МСП или съвместен ангажимент, поет от двете договарящи се страни, и допълнително увеличават уязвимостта на МСП по отношение на мултинационалните дружества; подчертава, че следователно е ясно, че ВИТС няма за цел създаването на нови възможности в Канада за европейските МСП;
12. отбелязва, че ВИТС и подобни споразумения имат за цел допълнителното либерализиране на нашите икономики и че жените често са несъразмерно засегнати от допълнителното либерализиране, тъй като е по-вероятно те да работят в публичния сектор;
13. припомня, че по време на обществената консултация относно системите за защита на инвестициите 97% от респондентите са изразили отрицателно мнение относно всякакъв вид арбитражни производства между инвеститор и държавата, което потвърждава един от основните проблеми във връзка с подобни арбитражни производства, а именно, че само инвеститорът – ищец и националното правителство на държавата – ответник могат да бъдат страни;
14. отбелязва, че предложената съдебна система в областта на инвестициите не издържа демократичната проверка и предоставя на дружествата правото да избегнат националните съдилища, като предоставя възможност на чуждестранните инвеститори да имат специален достъп до изключително мощен процес на международни арбитражни производства, които потенциално включват милиарди евро публични средства, и следователно им предоставя възможност да упражнят правата си без съответните отговорности в същия процес;
15. отбелязва, че в рамките на предложената съдебна система в областта на инвестициите съдиите в арбитражните съдилища няма да бъдат обвързани от прецеденти;
16. отбелязва, че съдиите в арбитражните съдилища ще получават възнаграждение въз основа на броя на производствата, постъпили в съдилищата, и отделеното време, като това ще създаде стимул за прекомерно удължаване на производствата, носещо значителни разходи за данъкоплатците;
17. отбелязва, че 80% от дружествата от САЩ имат съществен дял в канадски дружества и че чрез подписването на това споразумение ЕС предоставя на въпросните дружества възможност да заведат съдебни производства срещу правителствата на неговите държави членки за сметка на данъкоплатците;
18. изразява съжаление относно използването на неопределения термин „справедливо и равноправно третиране“ в текста на ВИТС предвид множеството инвестиционни арбитражни производства, които са повдигнали този въпрос;
19. отбелязва, че ВИТС би позволило на чуждестранните инвеститори да дават под съд държавите – членки на ЕС, за законите, които приемат, засягащи печалбите на инвеститорите, включително тези, които са насочени към защитата на общественото здраве, околната среда или правата на работниците; отбелязва освен това, че независим експерт от ООН е обявил ВИТС за несъвместимо с принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека и е заявил, че търговските споразумения следва да бъдат ратифицирани едва след като бъдат изготвени оценки на въздействието им върху правата на човека, здравето и околната среда, което досега не е направено по отношение на ВИТС;
20. отбелязва, че макар във ВИТС в действителност да съществува изискване за „значителна част от стопанската дейност“ съдебната система в областта на инвестициите ще предвиди вид избиране на най-изгодната спогодба („treaty shopping“), което ще предостави възможност на инвеститорите за избирателен подход относно това съгласно коя спогодба желаят да предявят иск за уреждане на спорове между инвеститор и държава;
21. отбелязва, че макар правителството на Белгия да е обявило, че ще сезира Съда на Европейския съюз с искане за становище относно това дали валидността на съдебната система в областта на инвестициите е в съответствие с Договорите на ЕС, европейските институции не са направили това, нито Съдът е бил сезиран с искане за правно становище относно това дали валидността на съдебната система в областта на инвестициите под формата на многостранен инвестиционен съд, е в съответствие с Договорите на ЕС;
22. припомня, че правото на регулиране и на двете страни е обвързано с разпоредбите на ВИТС, като по този начин се намалява възможността на националните органи за регулаторна дейност;
23. отбелязва, че Съвместният комитет по ВИТС ще има широкообхватни правомощия в бъдещия законодателен процес, без да подлежи на демократичен контрол;
24. отбелязва, че за съжаление разпоредбите на клаузите за задържащ ефект и на клаузата за запазване на съществуващото положение във ВИТС все пак надделяват по важност над подхода на положителния списък, като по този начин включват в текста всякакви възможни бъдещи либерализации в публичния сектор;
25. отхвърля подхода за т. нар. „динамично споразумение“, както и настояването всички важни въпроси, свързани с детайли от споразумението, да бъдат решени по време на преговорите, като се има предвид, че нищо не следва да бъде договорено, докато всичко не бъде договорено; отхвърля предложението регулаторните въпроси да бъдат оставени за разглеждане впоследствие от специално създадени групи от експерти, като се заобикаля демократичният законодателен процес;
26. счита, че Комисията следва да се съсредоточи върху споразуменията и договорите, които защитават правата на човека и устойчивото развитие, а не върху настоящата търговска политика, която е от полза единствено за транснационалните корпорации; следователно призовава Комисията да участва активно в отворената работна група на ООН с оглед на сключването на обвързващ договор относно транснационалните корпорации и правата на човека;
27. отбелязва със съжаление, че разпоредбите на главата във ВИТС относно трансграничната търговия с услуги относно достъпа до пазара до голяма степен изключват тестовете за икономическа необходимост или количествените ограничения за броя на доставчиците на услуги в даден сектор; счита, че принципът на предпазните мерки и бъдещото му прилагане не са заложени в достатъчна степен във ВИТС;
28. осъжда факта, че публичните водни оператори не са изрично изключени от разпоредбите на ВИТС, което създава ситуация, в която държавните политики в тази област за защита на достъпа до чиста и безопасна питейна вода биха могли да бъдат обект на иск по силата на главата относно инвестициите в името на премахване на „пречки за търговията“, като по този начин ще се създаде прецедент за всички политики в публичния сектор; освен това отбелязва, че ВИТС не съдържа описание или определение на обществените услуги;
29. отхвърля заплахите, съдържащи се във ВИТС, по отношение на мерките на обществената политика в сектора на общественото здравеопазване, и отхвърля правото на чуждестранните инвеститори да оспорват тези мерки съгласно разпоредбите за чуждестранните инвестиции; изразява съжаление във връзка с факта, че търговските интереси на мултинационалните дружества, подкрепени от арбитражна система, ще надделеят, като същевременно се пренебрегват човешкото измерение и правата на пациентите;
30. отбелязва, че ВИТС би насърчило финансовия сектор да поема по-големи рискове чрез участие в спекулативни инвестиции с цел да оцелеят на по-конкурентния международен пазар; счита, че ВИТС също така ще ограничи регулаторните възможности, с които разполагат правителствата за преодоляване на финансовата нестабилност чрез, наред с други мерки, предоставяне на финансовия сектор на институционализиран глас в регулаторния процес;
31. отхвърля всякакво по-нататъшното отваряне за образователните услуги със смесено финансиране, в частност в областта на предучилищното образование, училищното образование и висшето образование, както и образованието за възрастни и повишаване на квалификацията, тъй като многостранното споразумение ГАТС вече съдържа предостатъчен брой разпоредби за либерализация;
32. отбелязва, че ВИТС ще се отрази неблагоприятно на достъпа до лекарствени продукти, особено за канадците, които вече са изправени пред лекарствени продукти, които се нареждат на второ място в света по размера на своите цени; счита, че ВИТС потенциално може да подкопае стандартите за качество и достъпността на цените на услугите от общ интерес (социални услуги, здравеопазване, образование, вода);
33. отбелязва, че ВИТС не включва оценка на своето потенциално въздействие върху цените на лекарствените продукти и че не е признато, че правата върху интелектуалната собственост (ПИС) действат като непреодолима бариера пред справедливия достъп до лекарствени продукти;
34. счита, че ПИС, включително географските указания, следва да бъдат премахнати от ВИТС, тъй като предложените правила са прекомерно агресивни и застрашават достъпа до лекарствени продукти на достъпни цени;
35. отново потвърждава, че чрез либерализирането на селскостопанските пазари ВИТС ще застраши стандартите за безопасност на храните чрез включването на промени в нормативната уредба и насърчаването на по-нататъшна дерегулация чрез Съвместния комитет на ВИТС; съответно отбелязва, че във ВИТС липсва специфично позоваване на хуманното отношение към животните, като по този начин се насърчава тенденция на пожертване на съществени етични принципи и социални ценности в международните търговски споразумения; счита, че в настоящия си вид споразумението представлява заплаха за местното селско стопанство от двете страни на Атлантическия океан;
36. призовава Комисията твърдо да се ангажира със строгото запазване на настоящите и бъдещите стандарти, свързани с безопасността на храните и здравето на човека, здравето на растенията и реколтите и опазването на околната среда, защитата на потребителите и здравето на животните и хуманното отношение към тях, както те са определени в законодателството на ЕС; също така призовава Комисията да гарантира, че повишаването на тези стандарти по никакъв начин няма да бъде възпрепятствано в бъдеще, че основните ценности на ЕС, като например принципът на предпазните мерки и устойчивото селско стопанство, няма да бъдат подкопавани и че гражданите на ЕС ще могат да продължат да имат доверие в проследимостта и етикетирането на продукти на пазара на ЕС, както и да очертае конкретни мерки за съблюдаване на принципа на предпазните мерки при преговори;
37. призовава Комисията да положи всички усилия, за да гарантира, че вносът на селскостопански продукти в ЕС ще бъде разрешаван само ако при производството им са спазени европейските стандарти в областта на защитата на потребителите, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда, както и минималните социални стандарти;
38. призовава Комисията да осигури подходяща правна защита на канадския пазар за географските указания от ЕС и висококачествените селскостопански продукти от ЕС, както и мерки за справяне с неправилна употреба, подвеждаща информация и практики, и също така да осигури защита по отношение на етикетирането, проследимостта и действителния произход на селскостопанските продукти, като съществен елемент от едно балансирано споразумение;
39. отбелязва, че външните разходи за щети, свързани с климата, причинени от по-дългите разстояния за превоз, по-големия обем на търговията, промишленото селско стопанство и разрушаването на местните икономики, не се вземат под внимание или имат само второстепенна роля при търговските преговори;
40. освен това отбелязва, че мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата, като например постепенното извеждане от употреба на изкопаемите горива, използването на чисти източници на енергия и намаляването на емисиите на парникови газове, не са разгледани и че съществува риск от включването в текста на практиката за оспорването им като незаконни пречки за търговията; посочва, че защитата на инвестициите прави реформата твърде скъпоструваща;
41. призовава Комисията да се придържа към целите за развитие на енергията от възобновяеми източници и на енергийната ефективност в контекста на повишаването на енергийната сигурност; подчертава, че съответната глава трябва да включва ясни гаранции, че стандартите на ЕС в областта на околната среда и свързаните с действията в областта на климата цели не трябва да бъдат подкопавани и че ЕС трябва да съхрани свободата си да действа независимо при определяне на бъдещите стандарти и цели;
42. отбелязва, че ВИТС може само да осуети нашата цел за постигане на целите за устойчиво развитие предвид отрицателното му въздействие върху изменението на климата и подкопаването на екологичните, социалните и трудовите права;
43. осъжда факта, че ВИТС подкопава защитата на личните данни на гражданите на ЕС чрез ангажиментите, поети по отношение на трансграничните потоци от данни;
44. отбелязва, че страните по ВИТС изготвиха 38 декларации, изявления и други подобни документи с цел разясняване и тълкуване; отбелязва освен това, че по-голямата част от тези изявления имат едностранен характер, което означава, че те имат незначителна правна стойност и не могат да се считат за обвързващи по отношение на тълкуването на текста и по този начин са недостатъчни за промяната или изменението на основните разпоредби на ВИТС, за да отговорят на загрижеността сред обществеността, както и на условията, поставени от правителството на Валония;
45. отбелязва, че съгласно заключенията на генералния адвокат по процедурата по становище 2/15 споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур е смесено споразумение; счита, че това е приложимо и за ВИТС и че по тази причина това споразумение също изисква ратифицирането от всички национални парламенти в съответствие с техните национални процедури;
46. отхвърля ВИТС и отказва да даде своето одобрение;
47. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.