Документ за разглеждане в заседание

 

B8‑0336/2017

15.5.2017

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

относно бежанския лагер в Дадааб

( 2017/2687(RSP) )

Мари-Кристин Вержиа, Марина Албиол Гусман, Патрик Льо Ярик, Юнус Омаржи, Таня Гонсалес Пеняс, Мигел Урбан Креспо, Лола Санчес Калдентей, Шабиер Бенито Силуага, Естефания Торес Мартинес, Палома Лопес Бермехо, Меря Кюльонен, Сабине Льозинг, Барбара Спинели, Мария Лидия Сенра Родригес, Хавиер Кусо Пермуй, Димитриос Пападимулис, Стелиос Кулоглу, Неоклис Силикиотис, Такис Хаджигеоргиу

от името на групата GUE/NGL

 

B8‑0336/2017

Резолюция на Европейския парламент относно бежанския лагер в Дадааб

( 2017/2687(RSP) )

Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г., по която Кения е страна,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–  като взе предвид декларацията от Найроби на Извънредния междуправителствен орган за развитие за региона на Източна Африка (IGAD) относно намирането на трайни решения за сомалийските бежанци и реинтеграцията на завърналите се лица в Сомалия от 25 март 2017 г.,

–  като взе предвид декларацията на ООН от Ню Йорк за бежанците и мигрантите, приета на 19 септември 2016 г.,

–  като взе предвид съвместното комюнике на Тристранната комисия на министрите за доброволно репатриране на сомалийските бежанци, живеещи в Кения, от 25 юни 2016 г.,

–  като взе предвид резултатите от срещата на върха по въпросите на миграцията във Валета от 15 ноември 2015 г.,

–  като взе предвид декларацията на министерската конференция по процеса от Хартум от 28 ноември 2014 г.,

–  като взе предвид тристранното споразумение за доброволно репатриране, подписано през ноември 2013 г. между правителствата на Кения и Сомалия и Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН),

–  като взе предвид Извънредния фонд на ЕС, специално предназначен за Африка,

–  като взе предвид Глобалния договор на ООН за споделяне на отговорност за бежанците,

–  като взе предвид хуманитарната помощ от ЕС в отговор на проблема с бежанците в Кения,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Кения, и по-специално резолюцията от 30 април 2015 г.,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че въпреки огромните си природни ресурси Африканският рог е един от най-бедните региони в света; че продоволствената сигурност е изключително нестабилна и че милиони хора, които живеят в този регион, страдат от недохранване и са изложени на риск от глад;

Б.  като има предвид, че страните от региона понастоящем са изправени пред най-тежката суша през последните шестдесет години, която утежни продоволствената криза в Етиопия, Кения, Сомалия и Йемен и би могла да доведе до всеобщ глад; че Кения да страда от повтарящи се суши, основно в сухите и полусухите райони на северната част на страната, където живеят 5,5 милиона души, предимно дребни животновъди, които се намират в особено уязвимо положение и живеят в условия на хронична бедност; че изменението на климата оказва разрушително въздействие върху животновъдството, което представлява номадски начин на живот на голям брой хора в региона;

В.  като има предвид, че Кения е най-голямата икономика в Източна Африка, но въпреки значителните си ресурси се нарежда на едно от последните места в класацията на индекса на човешко развитие; че по-голямата част от населението на Кения живее под прага на бедността; че икономиката на Кения страда от ендемични проблеми поради монополизирането на ресурсите от малцинство; че дребните земеделски стопанства представляват 94,8% от всички стопанства в Кения, но имат достъп само до 11,7% от земеделската земя в страната; че Африка претърпя наскоро вълна на заграбване на земи, в резултат на която милиони хектари земеделски земи отидоха в ръцете на големи предприятия, като така десетки хиляди селскостопански общности бяха лишени от средства за препитаване; че основните селскостопански стоки, изнасяни от Кения за ЕС, са чай, кафе, рози и карамфили, фасул, грах, авокадо, нилски костур и риба тон; че в Кения 500 000 хектара са използвани за производството на биогорива от предприятия от Канада, Япония и Белгия, със значително въздействие върху околната среда и местните общности;

Г.  като има предвид, че от намесата на САЩ през 1992 г. насам – т.нар. операция „Възстановяване на надеждата“ („Restore Hope“) – Сомалия е зона на военни действия; че конфликтът между Сомалия, Етиопия и Кения се обяснява до голяма степен с определянето на колониалните граници, тъй като сомалийското население беше разпределено основно между тези три държави – положение, което доведе до различни конфликти, и по-специално до избиването на няколко хиляди кенийци от сомалийски произход, извършено от кенийската армия през 80-те години на ХХ век;

Д.  като има предвид, че в световния план за действие от Найроби, приет на срещата на високо равнище на IGAD (Междуправителствен орган за развитие) на 26 март 2017 г., се подчерта, че сушата и въоръжените конфликти са двете причини за разселването на хора в региона;

Е.  като има предвид, че множеството участници в гражданската война, липсата на правителство в Сомалия, загубата на средствата за препитание на сомалийските рибари, пиратските действия край бреговете на Сомалия, напреженията между Судан и Южен Судан, между Етиопия, Еритрея и Сомалия, както и между Еритрея и Джибути, участието на Кения и други съседни държави в силите на Африканския съюз, разположени в Сомалия, вмешателството и намесата на външни заинтересовани страни и икономическите и геостратегическите интереси на ЕС и на други западни заинтересовани страни са фактори, които допринасят за превръщането на Африканския рог в един от най-силно засегнатите от конфликти региони в света; че много участници са нарушили оръжейното ембарго на Обединените нации;

Ж.  като има предвид, че в региона на Африканския рог, с почти 250 милиона жители и бързо нарастващо население, се отчита най-големият брой вътрешно разселени лица и бежанци в Африка, който е и един от най-големите по света; че към 31 март 2017 г. броят на бежанците и лицата, търсещи убежище, регистрирани от ВКБООН в Кения, е 486 037;

З.  като има предвид, че бежанският комплекс Дадааб беше създаден през 1991 г. с капацитет около 90 000 души като временно решение за лицата, търсещи убежище, бягайки от преследване, насилие и нестабилност в региона на Източна Африка, и по-конкретно от гражданската война в Сомалия; че едва през 2011 г. нарастващите конфликти и глад, локализиран в определени райони, принудиха милиони хора да напуснат Сомалия, което доведе до масов приток на бежанци в Дадааб, където над 308 000 регистрирани сомалийци живеят понастоящем в бежански лагер; че в „Дадааб“, според приблизителните оценки на ООН, живеят понастоящем приблизително 260 000 души, от които около 95 % са с произход от Сомалия и 60 % са на възраст под 18 години; че комплексът понастоящем се състои от пет различни зони с различни народности и заема площ от 50 квадратни километра, като лагерите Хагадера, Дагахалей и Ифо са най-старите и най-гъсто населените;

И.  като има предвид, че положението на сомалийските бежанци продължава вече повече от три десетилетия и в изгнание са родени трето поколение бежанци; че близо 1 милион сомалийци са разселени в региона и още 1,1 милион души са разселени в самата Сомалия; че Сомалия е една от петте държави, от които произхождат най-голям брой бежанци от петнадесет години насам, като понастоящем са преброени 1,1 милиона бежанци, над 80 % от които са намерили подслон в региона на Африканския рог и региона на Йемен;

Й.  като има предвид, че след терористичното нападение срещу университета в Гариса през април 2015 г. заместник министър-председателят на държавата Уилям Руто отправи ултиматум към ООН, като настоятелно призовава Съвета по правата на човека да закрие бежанския лагер Дадааб в срок от три месеца, като в противен случай Кения ще го затвори сама; че Съветът по правата на човека предупреди, че закриването на лагера ще има „крайни хуманитарни и практически последици“; че Конвенцията на ООН за бежанците забранява да се отблъскват бежанците към области, където техният живот или свобода са застрашени; че беше предложено изграждането на стена, разделяща Сомалия и Кения;

К.  като има предвид, че през май 2016 г. Кения разпусна своята служба по въпросите на бежанците, отговаряща за регистрацията, което означава, че десетки хиляди лица не са били регистрирани; че на 6 май 2016 г. правителството на Кения обяви своето решение да затвори лагера Дадааб „в най-скоро време“, като посочи съображения, свързани със сигурността, и необходимостта да се сложи край на проточилото се положение с бежанците в региона;

Л.  като има предвид, че тогава кенийските органи, с подкрепата на Върховния‑ комисариат за бежанците на ООН, ускориха изпълнението на програма за „доброволно“ репатриране от 2013 г.; че много неправителствени организации (НПО) и международни заинтересовани страни протестираха срещу факта, че програмата за репатриране, установена от Кения за сомалийските бежанци, в контекст на страх и дезинформация, не съответства на международните стандарти по отношение на доброволно връщане на бежанци; че през август 2016 г. сомалийските органи на Джубаленд бяха изправени пред рязко увеличение на броя на връщанията в регионалната столица Кисмайо; че според ВКБООН почти 70% от завърналите се лица са деца;

М.  като има предвид, че през ноември 2016 г. правителството на Кения обяви, че закриването на лагера ще бъде отложено с шест месеца, т.е. до май 2017 г., по „хуманитарни съображения“ по искане на международната общност; че на 9 февруари 2017 г. Върховният съд в Найроби постанови в отговор на петиция, внесена от две организации за защита на правата на човека в Кения (Националната комисия на Кения по правата на човека и „Kituo Cha Sheria“),че разпореждането на кенийското правителство да се затвори бежанският лагер Дадааб е дискриминационно и е равнозначно на колективно, произволно и непропорционално наказание;

Н.  като има предвид, че затварянето на Дадааб ще окаже въздействие върху всички съседни държави, на първо място Етиопия, която понастоящем е приела около 245 000 сомалийски бежанци;

О.  като има предвид, че все по-големият недостиг на средства и намаляването на международните донори оказват пряко въздействие върху положението на бежанците в Дадааб, по-специално намаляването на хранителните дажби, липсата на достъп до услуги и медицински грижи или до обучение и образование;

П.  като има предвид, че през март 2017 г. според приблизителни изчисления на ВКБООН бяха необходими 215 200 000 щатски долара за подходящо „управление“ на лицата, разселени в Кения, чийто брой беше 486 037; че към настоящия момент само 15% от средствата са набрани; че ВКБООН предвижда идването на още 27 598 души с оглед на геополитическото положение на региона;

Р.  като има предвид, че образованието, ограмотяването, правата на жените, социалната справедливост и справедливото разпределение на държавните приходи в обществото, намаляването на неравенствата и борбата с корупцията са елементи от съществено значение за борбата срещу фундаментализма, насилието и нетърпимостта;

С.  като има предвид, че между 2014 г. и 2020 г. ЕС ще предостави 435 милиона евро на Кения; че Съюзът е участникът, който предоставя най-голямата финансова подкрепа за мисията на Африканския съюз в Сомалия (Amison) чрез Фонда за подпомагане на Африка; че ЕС провежда различни граждански и военни операции в региона, като например мисията на Европейския съюз за изграждане на регионален морски капацитет в региона на Африканския рог (EUCAP Nestor), която се провежда в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (от 2012 г. насам), военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия, (EU NAVFOR) (от 2008 г.), или военната мисия на Европейския съюз в подкрепа на обучението на сомалийските сили за сигурност (EUTM Сомалия) (от 2010 г.); че САЩ заемат военноморската база Манда Бей в Кения; като има предвид дестабилизиращите действия на НАТО и САЩ в региона;

1.  изразява изключителна загриженост от положението на бежанците в региона на Африканския рог, по-специално в Кения и в лагера Дадааб; приветства решението на Върховния съд в Найроби, в което се посочва, че „решението на правителството на Република Кения да закрие бежанския лагер в Дадааб, [...], се счита за нищожно“; призовава органите на страната да се съобразят с това решение;

2.  посочва, че докато нестабилността продължава да съществува в по-широкия регион, бежанците няма да могат да се завърнат по домовете си; подчертава също така, че са необходими ответни действия на регионално равнище, за да се осигури непрекъсната защита на бежанците в лагера „Дадааб“ и в по-широк план – на всички бежанци, които се намират в страната;

3.  изразява изключителна загриженост по повод на стратегията на „доброволно връщане“ от 2013 г.; призовава за пълно разследване относно възможните случаи на „сплашване, страх и дезинформиране“, включително относно ролята на ВКБООН в прилагането на тези политики;

4.  отбелязва приемането на плана за действие от Найроби на световно и на регионално равнище, в който се предвижда постепенно закриване на лагерите, за да „се даде възможност на бежанците да имат достъп до заетост и услуги в приемащата държава и да се движат свободно“; подчертава, че е важно това закриване да се извърши при пълно зачитане на правата на човека и да не утежнява още повече условията на живот на засегнатите лица;

5.  подчертава, че нарастващото обедняване на гражданите, влошаването на икономическите перспективи, увеличаването на неравенствата и ограничените възможности за образование са довели до нарастване на броя на безработните, създавайки по този начин благоприятна социално-икономическа среда за развиване на тероризма; освен това отбелязва със загриженост, че в много региони сомалийската и кенийската държава не предоставят никакви основни обществени услуги на населението като водоснабдяване, пречистването на отпадъчните води, здравно обслужване или образование; настоятелно призовава органите на Кения и Сомалия при тези обстоятелства да предприемат мерки относно социално-икономическото положение и да се борят срещу влошаването на жизнения стандарт, за да гарантират социална справедливост;

6.  призовава ЕС да предостави спешна хуманитарна помощ, необходима за справяне с положението с бежанците, от една страна, и положението с глада в региона, от друга страна; призовава Съюза да увеличи дела на официалната помощ за развитие (ОПР) за селското стопанство, както и на ОПР за инвестициите в малките устойчиви земеделски стопанства и скотовъдството, за да се гарантира, че дребните земеделски стопани имат достъп до земята и да се укрепи по този начин местният пазар, да се гарантира продоволствена независимост в Африканския рог и да се спомогне за възстановяването на крайбрежните води около Сомалия и Африканския рог, за да се гарантират средства за препитание на рибарите и техните семейства;

7.  призовава настоятелно помощта за развитие да не бъде инструментализирана с цел ограничаване или контролиране на границите или с цел осигуряване на обратното приемане на мигранти; изисква помощта, предоставяна от Съюза и от държавите членки в Африканския рог, да служи преди всичко за решаването на проблемите, свързани с големите неравенства, бедността, хроничното недохранване, достъпа до здравеопазване и до обществени услуги, и по-специално до услуги в областта на репродуктивното здраве, както и за постигането на целите за устойчиво развитие; призовава също така да се увеличи продоволствената помощ и да се насочи предимно към закупуване на хранителни продукти от местните земеделски стопани; решително се противопоставя на използването на ЕФР за обучението на правоприлагащи или военни органи;

8.  противопоставя се на всеки опит за екстернализация на миграционната политика на ЕС към трети държави; осъжда факта, че процесът от Хартум, в рамките на който Кения и Сомалия са участници, по никакъв начин не спомага да се овладеят първопричините за миграцията; счита, че тези политики са в противоречие с правото на свободно движение, правото на убежище и по-общо, с правата на мигрантите, определени от международните конвенции;

9.  призовава помощта от страна на Европейския съюз и неговите държави членки да се предоставя под формата на безвъзмездна помощ, а не на заеми, за да не се увеличава тежестта на дълга; изразява съжаление, че много държави ‒ членки на ЕС, не са постигнали целта да отделят 0,7% от брутния си национален доход (БНД) за помощта за развитие и че някои от тях са намалили предоставяния от тях процент; изразява съжаление във връзка със спада на участието на държавите членки в програмите за оказване на продоволствена помощ;

10.  изразява силно критично отношение към ролята на различните западни намеси през последните години, които благоприятстваха радикализирането на някои жители на Африканския рог; подчертава, че подобни политики насърчават тероризма, вместо да се борят с него; изразява загриженост относно значението, отдавано на военните „решения“ в политиките на ЕС за борба с тероризма, което води до множество програми за военна помощ за държавите от Африканския рог; заявява, че не може да има военно решение на конфликтите в региона;

11.  призовава Европейския съюз и международната общност да си сътрудничат с африканските държави и с регионалните и международните участници с цел разрешаване на конфликтите с изцяло мирни средства, по-специално като се обръща внимание на първопричините за тях; приканва Европейския съюз да установи нова рамка на отношения с Кения и с всички държави в Африка, която да е основана на принципа на ненамеса във вътрешните им работи и зачитане на техния суверенитет и да цели да се подкрепи развитието на съседните региони и да се насърчава заетостта и образованието, а не сключването на „споразумения за асоцииране“, насочени главно към създаването на зони за свободна търговия, които обслужват интересите на западните предприятия;

12.  отново заявява, че дейностите на предприятията от ЕС в трети държави следва да бъдат в пълно съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека; във връзка с това призовава държавите членки да гарантират, че предприятията, обхванати от тяхното национално законодателство, не са освободени от задължението да спазват правата на човека и социалните, здравните и екологичните стандарти, които им се налагат при установяването или извършването на дейност в трета държава; призовава Европейската комисия и държавите членки да предприемат необходимите мерки срещу европейските предприятия, които не спазват тези стандарти или които не обезщетяват по задоволителен начин жертвите на нарушения на правата на човека, за които пряко или непряко носят отговорност;

13.  призовава кенийското правителство и правителствата на държавите на произход на миннодобивните предприятия да наложат на тези предприятия приемането на добри практики по отношение на прозрачността, отчетността и участието на гражданите, както и да се борят с корупцията в сектора на миннодобивната промишленост;

14.  счита, че борбата срещу заграбването на земя от страна на мултинационалните предприятия, и по-специално европейските, има централно място за осигуряване на достойни условия за живот на населението и за спомагане за продоволствената независимост на държавите от Африканския рог; поради това призовава този въпрос да бъде предмет на специален диалог на централно равнище между Европейския съюз и държавите от Африканския рог;

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейската служба за външна дейност, на Комисията и на Съвета, на държавите – членки на Европейския съюз, на държавите от Африканския рог, на Панафриканския парламент и на членовете на Общото събрание на Организацията на обединените нации.