Документ за разглеждане в заседание
15.5.2017
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
относно стратегията на ЕС относно Сирия
( 2017/2654(RSP) )
Марите Схаке, Петрас Аущревичюс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Мариел дьо Сарнез, Мартина Длабайова, Мариан Харкин, Иван Яковчич, Петър Йежек, Илхан Кючюк, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Йозо Радош, Ясенко Селимович, Хану Такула, Павел Теличка, Рамон Тремоза и Балселс, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс, Сесилия Викстрьом, Валентинас Мазуронис
от името на групата ALDE
Резолюция на Европейския парламент относно стратегията на ЕС относно Сирия
( 2017/2654(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,
– като взе предвид международните договори и конвенции, включително Конвенцията против изтезанията, Конвенцията против геноцида и договора на Организацията за забрана на химическото оръжие,
– като взе предвид Римския статут и учредителните документи на Международния съд,
– като взе предвид ad hoc трибуналите, включително Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Международния наказателен трибунал за Руанда и Специалния трибунал за Ливан,
– като взе предвид Женевското комюнике от 2012 г.,
– като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно ИДИЛ/Даиш и фронта ан-Нусра и съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно конфликта в Сирийската арабска република, и по-конкретно резолюции № 2218 (2013 г.), 2139 (2014 г.), 2165 (2014 г.), 2191 (2014 г.), 2199 (2015 г.), 2254 (2015 г.), 2258 (2015 г.), 2268 (2016 г.), 2328 (2016 г.), 2332 (2016 г.) и 2336 (2016) г.,
– като взе предвид Резолюция A/71/L.48 на Общото събрание на ООН относно създаването на безпристрастен и независим международен механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките съгласно международното право престъпления, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г. насам,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 17 октомври 2016 г. и заключенията на Европейския съвет относно външните отношения от 18 и 19 февруари 2016 г., от 20 – 21 и от 27 октомври 2016 г., от 14 ноември 2016 г. и от 15 декември 2016 г.,
– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 30 декември 2016 г. относно обявяването на прекратяването на военните действия в Сирия и резолюцията от 23 март 2017 г. относно Сирия, както и декларациите на заместник-председателя/върховен представител от името на ЕС от 9 декември 2016 г. относно положението в Алепо, от 6 април 2017 г. относно предполагаемото нападение с химическо оръжие в Идлиб, Сирия и от 7 април 2017 г. относно нападението от страна на САЩ в Сирия,
– като взе предвид декларацията от 5 април 2017 г. на съпредседателите относно конференцията на тема „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“,
– като взе предвид докладите на независимата международна анкетна комисия за Сирийската арабска република, създадена от Съвета на ООН по правата на човека, от 6 септември, 16 юни и 22 февруари 2016 г., сесийния документ на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република относно „нарушенията на правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право в Сирийската арабска република, 21 юли 2016 г. – 28 февруари 2017 г.“ от 13 март 2017 г., както и резолюциите на Съвета по правата на човека на ООН относно Сирийската арабска република от 27 септември и 21 октомври 2016 г.,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че войната в Сирия се превърна в една от най-тежките хуманитарни кризи в света в периода след Втората световна война и че тя продължава да има опустошителни и трагични последици за сирийския народ;
Б. като има предвид, че кризата в Сирия оказва все по-дестабилизиращ ефект върху целия регион;
В. като има предвид, че конфликтът продължава вече седем години и че към края на 2016 г. беше вече причинил смъртта на над 400 000 души; като има предвид, че 13,5 милиона души, или това са почти три четвърти от останалото население, отчаяно се нуждаят от хуманитарна помощ, и че вътрешно разселените сирийци наброяват 6,6 милиона души; като има предвид, че конфликтът върна назад с 40 години икономическото и човешкото развитие на Сирия и принуди 4,8 милиона души да потърсят убежище в чужбина;
Г. като има предвид, че международното хуманитарно право задължава международната общност да предприема всички необходими мерки, за да гарантира защитата на цивилното население и гражданските обекти както от държавните, така и от недържавните субекти;
Д. като има предвид, че в рамките на конфликта децата заплащат най-висока цена; като има предвид, че почти 6 милиона деца сега зависят от хуманитарна помощ; като има предвид, че почти половината от тях са били принудени да напуснат домовете си;
Е. като има предвид, че тежки нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, включително престъпления против човечеството, военни престъпления и геноцид, са били извършени от всички страни в конфликта, и по-специално от режима на Асад и неговите съюзници, Русия и Иран;
Ж. като има предвид, че отговорността, правосъдието, принципите на правовата държава и борбата срещу безнаказаността са съществени елементи, на които се основават мирът и разрешаването на конфликти, помирението и усилията за възстановяване;
З. като има предвид, че Сирия се присъедини към Конвенцията против геноцида през 1955 г. и към Конвенцията против изтезанията през 2004 г.;
И. като има предвид, че правителствените и съюзническите сили са причинили стотици хиляди жертви сред цивилното население, особено в и около Алепо по време на безмилостната обсада, и са разрушили големи части от града чрез въздушни и артилерийски нападения, насочени срещу цивилни лица; като има предвид, че според някои сведения правителствените органи и съюзническите сили са влизали в домовете на цивилни лица и са извършвали убийства без съд и присъда по време на своето настъпление в източната част на Алепо; като има предвид, че нападения са били преднамерено насочени срещу граждански инфраструктури, в резултат на което са били разрушени водоразпределителни системи, здравни заведения и училища; като има предвид, че тези нападения са довели до сериозен недостиг на основни услуги и че те са равносилни на тактика за предизвикване на масов глад;
Й. като има предвид, че режимът на Асад блокира доставките и разпределението на жизненоважни лекарства, храна и хуманитарна помощ от ООН, ЕС, неправителствени организации и местни структури; като има предвид, че хуманитарни конвои са били умишлено нападани и бомбардирани; като има предвид, че сирийското правителство също така умишлено е лишавало цивилни лица от основни стоки и услуги, включително от доставки на храна и вода, както и от медицинска помощ; като има предвид, че нападенията и причиняването на глад сред цивилното население чрез обсаждането на населени райони като военна тактика представляват очевидни нарушения на международното хуманитарно право;
К. като има предвид, че няколко разследвания установиха, че силите на президента Асад са използвали химически реактиви с цел да навредят и да причинят смъртта на цивилни лица; като има предвид, че най-скорошното нападение с химическо оръжие срещу цивилни лица беше извършено на 4 април 2017 г. в Хан Шейхун в провинцията Идлиб, където най-малко 70 цивилни граждани, много от които деца, бяха убити, а още стотици – ранени; като има предвид, че САЩ информираха ЕС, че въз основа на направената от тях оценка, съгласно която сирийският режим е използвал химическо оръжие, те са реагирали чрез военни действия на 7 април, като са извършили въздушен удар срещу въздушната база Шайрат в Сирия;
Л. като има предвид, че през март 2017 г. в съответствие със своята политика за борба с разпространяването и употребата на химическо оръжие ЕС прибави четирима високопоставени сирийски военнослужещи към списъка със санкции заради ролята им в използването на химическо оръжие срещу цивилното население;
М. като има предвид, че на 12 април 2017 г. Русия, заедно с Боливия, гласува срещу резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която щеше да осъди използването на забранени химически оръжия в Сирия, за което има сведения, и която призоваваше режима на Асад да сътрудничи в разследването на инцидента;
Н. като има предвид, че на 15 април 2017 г. около 5000 евакуирани лица са били нападнати в Рашидин в западната част на Алепо, Сирия, докато са се придвижвали от обсадените градове Фоа и Кефрая към контролираните от правителството зони; като има предвид, че десетки хора, включително деца, са били убити, а много други са били ранени;
О. като има предвид, че има сведения, че режимът на Асад продължава да произвежда химически оръжия под прикритието на Центъра за научни изследвания; като има предвид, че в съответствие със споразумението от 2013 г. за премахване на химическите оръжия Асад е длъжен незабавно да сложи край на тези практики и да предаде всички останали химически реактиви и оръжия на Организацията за забрана на химическото оръжие;
П. като има предвид, че хиляди цивилни лица са задържани произволно от органите и държани при нечовешки условия, като са подлагани на крайни форми на малтретиране, които в много случаи имат за цел да причинят смъртта им по време на задържането; като има предвид, че това малтретиране включва изтезания, системно лишаване от храна, вода, лекарства и медицински грижи, както и садистични и дехуманизиращи практики; като има предвид, че има сведения за масови обесвания и извънсъдебни убийства в местата за задържане, управлявани от правителството на Асад; като има предвид, че много цивилни граждани са подлагани на насилствено изчезване, продължително задържане и несправедливи съдебни процеси; като има предвид, че сирийското правителство провежда систематична кампания за заглушаване на всяка форма на несъгласие чрез извършването на масови обесвания; като има предвид, че по данни на някои източници има 13 000 случая на такива извънсъдебни екзекуции в затвора Саидная в рамките на петгодишен период;
Р. като има предвид, че режимът на Асад използва принудителното разселване като тактика, за да изменя структурата на религиозните общности в градовете и регионите и да предизвиква демографски промени; като има предвид, че такава тактика е била използвана в градове, включително в Дарая и Муадамият ал-Шам извън Дамаск, и в квартала ал-Уаер в град Хомс;
С. като има предвид, че е задължение на международната общност и на отделните държави да потърсят отговорност от лицата, отговорни за нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършени по време на конфликта в Сирия; като има предвид, че това може да бъде направено или в рамките на съществуващите национални и международни средства за правна защита, включително националните съдилища и международните трибунали, или чрез ad hoc международни наказателни трибунали, които да бъдат учредени за целта; като има предвид, че в допълнение към наказателното преследване на отделни лица при определени условия от държавите също може да се търси отговорност за нарушения на задълженията по международни договори и конвенции, за които е компетентен Международният съд, включително Конвенцията от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид;
Т. като има предвид, че международната общност трябваше да подкрепя по-активно демократичната и нерелигиозна съпротива срещу безчовечието на сирийския режим; като има предвид, че при настоящата ситуация нерелигиозната опозиция е твърде слаба и че мирното население е притиснато, от една страна, от джихадистки терористи, ислямски фундаменталисти или кюрдски сепаратисти, и, от друга страна, от поддръжници на режима на Асад, което затруднява изключително националното помирение и възстановяването на консенсуса, който би могъл да доведе до мир в Сирия;
У. като има предвид, че на 23 февруари 2017 г. в Женева започна процесът на преговори между страните в Сирия въз основа на Резолюция № 2254 (2015 г.) на Съвета за сигурност, която е насочена към управленските въпроси, включително приемането на нова конституция за Сирия, произвеждането на избори и принципите, заложени в Женевското комюнике от 2012 г.; като има предвид, че преговорите в Женева досега не са довели до конкретен напредък по отношение на намирането на мирно решение на кризата в Сирия;
Ф. като има предвид, че на 5 април 2017 г. ЕС беше съпредседател на конференция на тема „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“, в която участваха представители на над 70 държави и представители на международни организации и на международното и сирийското гражданско общество; като има предвид, че конференцията беше продължение на предишните конференции в Кувейт и Лондон и че на нея беше съгласуван цялостен подход към кризата в Сирия, включително бяха поети финансови ангажименти; като има предвид, че подкрепата и ангажираността на международната общност продължава да бъде от съществено значение за постигането на мирно бъдеще в Сирия и региона;
Х. като има предвид, че на 4 май 2017 г. Русия, Иран и Турция постигнаха споразумение в Казахстан за създаването на четири зони за намаляване на напрежението; като има предвид, че споразумението не е придружено от гаранции или от механизми за прилагане и спазване и че режимът на Асад отхвърли идеята за надзор от страна на ООН; като има предвид, че сирийската опозиция не може да подкрепи споразумение в настоящия му вид, който се подкрепя от Иран; като има предвид, че това споразумение все още предстои да бъде одобрено от Съвета за сигурност на ООН;
Ц. като има предвид, че стратегията на ЕС относно Сирия представлява преразглеждане на регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от Даиш, последно преразгледана и актуализирана от Съвета на 23 май 2016 г.;
Ч. като има предвид, че усилията на ЕС за предоставяне на хуманитарна помощ и планиране на бъдещето на Сирия са похвални; като има предвид, че ЕС следва да внимава да не предоставя безусловна помощ за възстановяването на Сирия под ръководството и контрола на Асад и неговите съюзници, Русия и Иран; като има предвид, че не може да се позволи Асад, Русия под ръководството на Путин и Иран да игнорират икономическите последици от своите военни интервенции; като има предвид, че следователно трябва да се достигне до надеждно и приобщаващо политическо решение на въоръжения конфликт, одобрено от всички страни с изключение на терористичните групировки;
Ш. като има предвид, че възстановяването на Сирия следва да се основава на подхода „отдолу нагоре“ и на успешното разширяване на правомощията на местните участници, като по този начин се изключат от процеса познатите терористични групировки;
1. призовава сирийския режим и неговите съюзници Русия и Иран незабавно да прекратят безразборните бомбардировки, убийствата и насилието срещу сирийския народ и незабавно да предоставят безпрепятствен достъп до хуманитарните конвои и доставки; напомня на членовете на режимите в Сирия, Русия и Иран, че те носят отговорност съгласно международното наказателно право за ужасяващите престъпления, които те продължават да извършват в Сирия;
2. осъжда най-категорично продължаващите системни, широко разпространени и тежки нарушения на правата на човека и всички случаи на нарушаване на международното хуманитарно право от силите на Асад с подкрепата на Русия и Иран, както и тези, извършени от недържавни въоръжени терористични групи, по-специално от ИДИЛ/Даиш, Джабхат Фатах аш-Шам/фронта ан-Нусра и други джихадистки групировки;
3. призовава Русия, Иран и други външни участници в конфликта да прекратят своите опустошителни интервенции в сирийския конфликт, както и да използват влиянието си върху Асад, за да обезпечат пълното прекратяване на военните действия и отмяната на обсадите;
4. отново изтъква пред всички страни, че приобщаващо примирие на територията на цялата страна и взаимно приемливо мирно решение на кризата в Сирия могат да бъдат постигнати под егидата на ООН и съгласно предвиденото в Женевското комюнике от 2012 г. и в Резолюция № 2254 (2015 г.) на Съвета за сигурност на ООН, с подкрепата на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Сирия, Стафан де Мистура, и ключови международни и регионални участници; взема под внимание преговорите в Астана, насочени към постигането на споразумение;
5. взема под внимание неотдавнашния меморандум за създаване на зони за намаляване на напрежението в Сирия, подписан от Русия, Иран и Турция като гаранти на четири забранени за полети зони; призовава страните, подписали този меморандум, и сирийския режим ефективно да приложат споразумението и да прекратят всички военни действия, които имат пряко отражение върху сирийския народ; изразява съжаление във връзка с факта, че сирийският режим отхвърли идеята ООН да следи изпълнението на меморандума;
6. изразява съжаление, че на срещата на Г-7 в Италия не беше постигнато съгласие относно въвеждането на санкции срещу руския режим във връзка с бомбардировките от негова страна срещу сирийското население и продължаващата му подкрепа за режима на Асад;
7. приветства усилията, положени от представителите на над 70 държави по време на конференцията относно подкрепата за бъдещето на Сирия и региона, проведена на 4 и 5 април 2017 г. в Брюксел, и поетите финансови ангажименти; посреща със задоволство факта, че участниците са поели ангажимент за предоставяне на 5,6 милиарда евро за 2017 г., както и многогодишни ангажименти в размер на 3,47 милиарда евро за периода 2018 – 2020 г.; припомня, че разходите за възстановяването на Сирия се оценяват на около 200 милиарда щатски долара; призовава международната общност да изпълни оставащите ангажименти за оказване на хуманитарна помощ за Сирия и съседните ѝ държави;
8. отбелязва, че по-голямата част от бежанците от Сирия се намират в съседните държави, в т.ч. Ливан, Йордания и Турция; във връзка с това посреща със задоволство новите приоритети за партньорство, които ЕС е сключил с Йордания и Ливан, както и облекчаването на правилата на ЕС за произход по отношение на износа от Йордания; изразява съжаление във връзка с факта, че огромен брой бежанци в Йордания и Ливан все още живеят в несигурни социални и икономически условия и че в много случаи те не са в състояние да си намерят (законна) работа; призовава органите на Йордания и Ливан да работят с оглед на премахването на оставащите (неформални) пречки, да подкрепят разширяването на възможностите за самостоятелна заетост и да реализират ангажиментите за създаване на работни места за жените и младежите;
9. приветства гостоприемството на Турция, която е приела близо 3 милиона бежанци; насърчава турското правителство да предостави разрешения за работа на всички сирийски бежанци; отбелязва изявлението на ЕС и Турция; изразява съжаление във връзка с факта, че към края на февруари 2017 г. едва 3565 сирийски бежанци са били настанени в Европа в рамките на споразумението 1:1, сключено с Турция; призовава държавите – членки на ЕС, да положат повече усилия, за да изпълнят ангажиментите си относно презаселването на сирийски бежанци от Турция;
10. призовава заместник-председателя/върховен представител да положи всички усилия, за да даде нов тласък на мирните преговори, провеждани с посредничеството на ООН, и да играе по-активна роля в тези преговори, като се възползва от финансовия капацитет и готовността на ЕС да отдели значителни ресурси за възстановяването на Сирия; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител активно да подкрепи сирийското гражданско общество и тези, които искат една демократична, плуралистична и приобщаваща Сирия, както и да ги включи непосредствено в усилията си в подкрепа на бъдещето на сирийския народ; насърчава заместник-председателя/върховен представител да работи със сирийския народ за разработването на стратегии за целенасочено възстановяване на различните части и региони на Сирия;
11. осъжда по най-категоричен начин ужасяващия въздушен удар с химически оръжия срещу град Хан Шейхун в провинция Идлиб на 4 април 2017 г., което причини смъртта на най-малко 70 цивилни граждани, включително деца и хуманитарни работници, като при много от жертвите се проявиха симптоми на отравяне с газ; отбелязва, че според предварителната оценка, проведена от проучвателната мисия на Организацията за забрана на химическото оръжие, твърдението, че е използвано химическо оръжие, е достоверно; подчертава, че лицата, отговорни за тези нападения, ще бъдат подведени под съдебна отговорност; отново заявява, че в качеството си на страна по Конвенцията за забрана на химическото оръжие сирийският режим изрично е поел задължението да се въздържа от използването на химическо оръжие; изразява съжаление във връзка с ветото на Русия върху последната резолюция на Съвета за сигурност на ООН, в която се осъжда нападението и се настоява за провеждането на разследване;
12. изразява съжаление във връзка с постоянното използване на дезинформация и лъжи, чиито източници са руският режим и режимът на Асад, включително оклеветяването на т.нар. бели каски и разпространяването на невярна информация относно извършителите на последното нападение с химическо оръжие от 4 април 2017 г.;
13. отново призовава да се потърси отговорност от лицата, виновни за извършването на военни престъпления, геноцид и престъпления против човечеството, и те да понесат последствията от своите действия; подчертава, че виновниците ще бъдат подведени под съдебна отговорност; продължава да бъде убеден, че не може да има ефективно решение на конфликта, нито траен мир в Сирия, ако не се потърси отговорност за извършените престъпления; подчертава, че военните престъпления, извършени както от режима, така и от силите на опозицията, макар и в по-малък мащаб в случая на последните, отговарят на условията за провеждане на международно наказателно преследване;
14. призовава всички държави – членки на ЕС, да гарантират, че престъпленията против човечеството, геноцидът и военните престъпления се разглеждат като престъпления съгласно националното право, и призовава всички държави – членки на ЕС, да преследват по съдебен път такива престъпления, извършени в Сирия от техни граждани и граждани от трети държави под тяхната национална юрисдикция; във връзка с това приветства решението на Испания да разгледа наказателен иск срещу девет сирийски служители на разузнавателните служби във връзка с изтезания и нарушения на правата на човека;
15. припомня принципа на универсална юрисдикция; отново изразява своята подкрепа за това сирийският случай да бъде отнесен до Международния съд; изразява съжаление във връзка с факта, че тази опция продължава да бъде блокирана в Съвета за сигурност;
16. счита, че държавите, включително държавите – членки на ЕС, могат поотделно да завеждат дела срещу други държави в Международния съд за нарушения от страна на съответните държави на задължения, произтичащи от международни договори и конвенции, включително Конвенцията от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид; във връзка с това призовава всички държави – членки на ЕС, да изправят сирийската държава пред Международния съд с цел да установят отговорността на държавата и да изпратят ясен сигнал за своята готовност да потърсят отговорност за ужасяващите престъпления, извършени в Сирия;
17. призовава международната общност, ЕС и неговите държави членки да работят съвместно с ООН с оглед на създаването на международен наказателен съд, за да бъдат изправени пред него и подведени под съдебна отговорност недържавни субекти и лица, отговорни за извършването на военни престъпления, престъпления против човечеството и геноцид в Сирия;
18. посреща със задоволство създаването на безпристрастен и независим международен механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките съгласно международното право престъпления, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г. насам; изразява съжаление относно факта, че този механизъм все още не е напълно финансово обезпечен; призовава държавите членки да изпълнят своите ангажименти в това отношение;
19. подчертава изключително голямото значение на работата на местните и международните организации на гражданското общество и неправителствените организации за документирането на доказателствата за военни престъпления, престъпления против човечеството и други нарушения, включително унищожаването на културно наследство; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят допълнително и цялостно подпомагане на тези участници; призовава ЕС и неговите държави членки да осигурят подходящо финансиране за организациите, които работят по разследване с отворен код и цифрово събиране на доказателства за военни престъпления и престъпления против човечеството, с цел да се гарантира търсенето на отговорност и изправянето на извършителите пред съда;
20. приветства усилията на хуманитарните работници в стремежа им да предоставят така необходимите помощ, храна, вода и лекарства на лицата, засегнати от конфликта, и призовава всички страни в конфликта да осигурят безопасен и безпрепятствен достъп на хуманитарните агенции до цивилните граждани, засегнати от войната; осъжда категорично преднамерено прекомерните, непропорционални и безразборни нападения срещу цивилното население, включително срещу деца, конвои с евакуирани хора, помощ и медицински персонал и срещу гражданска инфраструктура като училища и болници;
21. посреща със задоволство последното преразглеждане на ограничителните мерки на ЕС срещу Сирия, при което бяха прибавени лица, споделящи отговорността за използването на химическо оръжие и за репресиите срещу цивилното население в страната; подчертава, че ЕС следва да разгледа всички налични възможности, в сътрудничество с международните партньори, в това число спускане на помощи от самолети и установяване на забранени за полети зони;
22. отправя искане настоящата резолюция да бъде преведена на арабски език;
23. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на Организацията на обединените нации, на членовете на Международната група за подкрепа на Сирия, както и на всички страни, участващи в конфликта.