Документ за разглеждане в заседание
30.6.2017
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 37, параграф 3 от Правилника за дейността и Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия
относно приоритетите на Европейския парламент за работната програма на Комисията за 2018 г.
( 2017/2699(RSP) )
Бас Ейкхаут
от името на групата Verts/ALE
Резолюция на Европейския парламент относно приоритетите на Европейския парламент за работната програма на Комисията за 2018 г.
( 2017/2699(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия[1], и по-специално приложение IV към него,
– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно стратегическите приоритети за работната програма на Комисията за 2017 г.[2],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2017 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2017 г. Европа на резултатите: закрила, предоставяне на повече права и защита на гражданите“[3], и приложенията към него,
– като взе предвид Съвместната декларация относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г.[4],
– като взе предвид Бялата книга на Европейската комисия относно бъдещето на Европа от 1 март 2017 г. и документите за размисъл относно социалното измерение на Европа, извличането на ползи от глобализацията, завършването на Икономическия и паричен съюз, отбраната на ЕС и бъдещето на финансите на ЕС,
– като взе предвид Римската декларация на ръководителите на 27-те държави членки и на Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия от 25 март 2017 г.,
– като взе предвид член 37, параграф 3 от своя правилник,
A. като има предвид, че процесът на европейска интеграция донесе мир и допринасяше за сигурността и благоденствието в Европа в продължение на десетилетия; като има предвид, че резултатите от демократичните допитвания през последното десетилетие трябва да се разглеждат като възможност за размисъл относно нашия общ европейски проект, неговите действителни ползи, настоящи недостатъци и подновена цел;
Б. като има предвид, че последствията от глобализацията водят до непрестанно нарастване на тревогите и евроскептицизма сред европейските граждани; като има предвид, че ЕС следва да осигурява успокоение и защита срещу тези последици;
В. като има предвид, че европейската интеграция не може повече да се свежда до обикновен икономически проект и трябва спешно отново да спечели сърцата на европейските граждани за европейския проект със сериозна промяна в курса на политиките на ЕС;
Г. като има предвид, че въпреки своите собствени недостатъци Парламентът носи особена отговорност за определянето на нашия общ европейски интерес и че той следва да допринася за преодоляването на настоящите разделения в Съвета, чиято работа твърде често е възпрепятствана от национални пазарлъци и нагласи в полза на „игри с нулев резултат“;
Д. като има предвид, че общият интерес на европейските граждани следва винаги да надделява над защитата на национални или корпоративни интереси;
Е. като има предвид, че ние, като европейци, избираме общо бъдеще като истинска общност, основана на споделени ценности и цели; като има предвид, че местните, регионалните и националните идентичности не се изключват взаимно и че те допринасят за нашата по-широка европейска самоличност;
Ж. като има предвид, че натрупалите се в настоящия момент кризи изискват истински европейски решения; като има предвид, че ние искаме Европейският съюз да играе своята роля и да поема своята отговорност на международната сцена, като се ангажира със солидарността, многостранното сътрудничество и с нашите външни партньорства и с насърчаването на сближаване на основата на по-високи стандарти в световен мащаб; като има предвид, че искаме да запазим нашия общ проект на споделен мир, благоденствие и демокрация, градейки привлекателно бъдеще за всички поколения;
Нашият сценарий за Европа: Пространство на свобода, сигурност, демокрация, социална справедливост, екология и права на човека
1. счита, че нито един от петте сценария, формулирани в Бялата книга на Комисията, не представя убедителна визия за бъдещето на Европа, тъй като те всички следват един и същ модел на реформа, който доминира в ЕС през последните десетилетия;
2. счита, че силният акцент върху бюджетната дисциплина и бюджетните ограничения през последните години, широкото използване на празни понятия, като „по-добро законотворчество“ или „да бъдеш голям за големите неща и малък за малките неща“ доведе единствено до неефективност и неспособност да бъдат постигнати резултати и в крайна сметка до недоверие на гражданите към ЕС;
3. подчертава поради това, че ЕС трябва задълбочено да преразгледа своите цели, методи на работа и организация, ако иска да отговори на предизвикателствата на 21-ви век и на тревогите на своите раждани; подчертава в тази връзка, че целите и предназначението на процеса на европейска интеграция следва да бъдат напълно и ясно определени, споделени и демократично признати;
4. счита, че преодоляването на проявяваното напоследък противопоставяне на европейската идея следва да се разглежда като основен приоритет; предлага това да бъде постигнато на първо място чрез демократизация на европейския процес на вземане на решения и по-широко приобщаване на гражданите към нашия общ политически проект;
5. счита, че ЕС следва да се превърне в пространство, в което богатството е по-добре разпределено, в което постоянното търсене на правилния баланс между икономическата, екологичната и социалната сфера – трите стълба на устойчивото развитие – направлява всички обществени политики, в което правата и свободите се разширяват, вместо да се ограничават;
Европа, която желаем: основни приоритети
Подобряване на условията на труд и живот на европейските граждани
6. припомня, че настоящото икономическо възстановяване на ЕС е скромно и неравномерно и че в много региони все още има неприемливо високи равнища на безработицата, бедност, неравенство и остра липса на перспектива за по-младите поколения; настоява поради това, че основната икономическа и социална програма на ЕС трябва да включва мерки, насочени към намаляване на социалните неравенства, насърчаване на равенството между половете и качествени работни места за всички, като същевременно се увеличават инвестициите в образователната система;
7. припомня, че намаляването на регионалните различия и насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване между всички региони на територията на ЕС е една от целите на Договора; подчертава, че подготовката за политиката на сближаване за периода след 2020 г. е политически приоритет; подчертава важната роля на предстоящия Седми доклад за напредъка в икономическото, социалното и териториалното сближаване във връзка с това; призовава Комисията да повиши усилията си и да представи конкретни предложения в това отношение; счита, че всички региони, посочени в членове 174 и 349 от ДФЕС, следва да се възползват от политиката на сближаване;
8. отбелязва, че политиката на сближаване е основната инвестиционна политика на ЕС и трябва да отчита общите политически цели на ЕС, включително програмата в областта на цифровите технологии, енергийния съюз, политиката в областта на климата, високо равнище на опазване на околната среда, добро и устойчиво икономическо развитие, равенството между половете и социалния стълб; подчертава изключително важното значение на участието и ангажирането на регионалните и местните органи, икономическите и социалните партньори и гражданското общество, както и на диалога с тях, за качеството на програмите и проектите и за постигането на целите; призовава поради това Комисията в бъдеще да укрепи принципа на партньорство, включително чрез подходи като ръководено от общностите местно развитие (CLLD);
9. призовава Комисията да подобри условията на труд на работниците от гледна точка на здравето и безопасността на работното място, включително чрез ефективно прилагане на Директивата за работното време, и да помисли за подходящи начини за справяне с недостатъците, както и незабавно да представи третата група вещества в рамките на преразглеждането на Директивата за канцерогените и мутагените и да включи пределно допустими стойности за токсичните за репродукцията вещества въз основа на научни и технически данни и на оценка на въздействието;
10. отбелязва представянето на пакета относно равновесието между професионалния и личния живот; изразява съжаление, че отпускът по майчинство не е включен в пакета; призовава Комисията да гарантира, че законодателството и политиките в областта на равновесието между професионалния и личния живот, включително политиката, която се осъществява в институциите на ЕС, вземат под внимание хората в уязвимо положение, като например самотните родители или родителите с увреждания и родителите, които имат деца с увреждания; призовава Комисията да гарантира, че съответните политики и мерки отчитат нарастващото многообразие на семейните отношения, включително гражданските партньорства и договореностите за полагане на родителски грижи и на грижи от бабата и дядото, както и многообразието на обществото като цяло, и да гарантира по-специално, че децата не се дискриминират поради семейното положение на родителите или състава на семейството;
11. призовава Комисията да разгледа множеството измерения на бедността и неравенствата и да предложи интегрирана стратегия за борба с бедността за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; препоръчва на Комисията да насърчава адекватни схеми за минимален доход във всички държави членки, основани на оценка на въздействието и в съответствие с националното право и практика, като същевременно се осигуряват възможности за предотвратяване на дългосрочната зависимост от минималния доход; отново призовава за зелена книга относно неравенствата и за начина, по който те възпрепятстват икономическото възстановяване; призовава Комисията да ускори работата си по и наблюдението на изпълнението на препоръката относно инвестициите в децата; отново призовава Комисията и държавите членки за предоставяне на гаранция за децата, която да поставя децата в центъра на съществуващите политики за намаляване на бедността и да осигурява специално предназначените за целта ресурси, необходими за нейното цялостно прилагане;
Европейска стратегия за устойчиво развитие
12. счита, че икономическите модели, основани единствено на растежа на БВП, на непрекъсната свръхексплоатация на природните ресурси и на финансиализация, са достигнали своите предели; счита, че отсега нататък ЕС трябва да постави устойчивостта в центъра на всяка стабилна, ориентирана към бъдещето и към разрешаването на кризи икономическа политика;
13. отбелязва последиците за хората и икономиката, предизвикани от климатичните бедствия в Европа и по света; подчертава значението на продължаването на работата за справяне с първопричините на изменението на климата, като същевременно се гарантира конкурентоспособността на нашата промишленост, с амбициозна стратегия в областта на климата, в съответствие с ангажиментите, поети от ЕС по силата на Парижкото споразумение за продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C; подчертава, че регулаторните стандарти трябва да бъдат актуализирани и да се въведат съответни финансови инструменти; призовава Комисията да направи оценка на съгласуваността и последователността на настоящите политики на ЕС по отношение на поетите ангажименти в рамките на Парижкото споразумение;
14. подкрепя в този контекст призива на Съвета към Комисията да представи цялостна стратегия за индустриалната политика на ЕС в бъдеще, която да разглежда ключови приоритети, като прехода към енергийно ефективна и основана на възобновяеми източници икономика, адаптирането към и смекчаването на последиците от изменението на климата, бъдеще без токсини, цифровата свързаност за всички, реализирането на потенциала на творческите индустрии на Европа, придаването на повече устойчивост на градовете и изпълнението на програмата за кръгова икономика;
15. настоятелно призовава Комисията да спре използването на средства на ЕС за субсидиране на изкопаемите горива и да координира усилията на държавите членки за бързо поетапно спиране на националните субсидии за изкопаеми горива; изисква от Комисията да гарантира, че за финансирането на нови ядрени реактори не се използват национални субсидии или субсидии на ЕС, и да призове настоятелно държавите членки да се откажат от планирано удължаване на експлоатационния срок на съществуващи атомни електроцентрали;
16. очаква Комисията да представи през 2018 г. въглероден бюджет на Съюза, който да е в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение; очаква Комисията да разработи и изпълни съответни варианти на политиката, за да се намери бързо решение по отношение на емисиите на метан чрез стратегия на Съюза по отношение на метана; призовава Комисията да установи и подкрепи разработването на проекти за възобновяема енергия в рамките на енергийния съюз;
17. припомня, че трябва да се положат допълнителни усилия за постигане на енергийния съюз, който ще гарантира енергийна сигурност и устойчива енергия на достъпни цени за всички граждани и предприятия; очаква Комисията в тази връзка да вземе допълнителни мерки за преодоляване на енергийната бедност чрез конкретен план за действие за премахване на енергийната бедност и осигуряване на достъп до енергия на достъпни цени за всички граждани на ЕС;
18. счита, че е изключително важно справянето с емисиите в транспортния сектор; настоятелно призовава Комисията да завърши вече забавения преглед на законодателството във връзка с емисиите на CO2 от автомобили, микробуси и тежкотоварни превозни средства и да внесе достатъчно амбициозни законодателни предложения за средна цел за автомобилния парк за 2025 г., която да е в съответствие с поетите ангажименти в контекста на споразумението, постигнато през 2013 г.; призовава Комисията да излезе с предложение за технологично неутрални гранични стойности по стандарта „Евро 7“, приложими до 2025 г. за всички превозни средства от категории M1 и N1, пуснати на пазара в Съюза, с оглед подобряване на качеството на въздуха в Съюза и постигане на нормите за качество на атмосферния въздух в Съюза, както и препоръчаните от СЗО равнища;
19. очаква предложенията на Комисията за общата селскостопанска политика след 2020 г. да се основават на корективна публична намеса, наред с другото във връзка с нестабилността на селскостопанските пазари, и на справедливи цени за продукцията на земеделските стопани, за да се гарантира сигурното и устойчиво производство и предлагане на храни; призовава за предложения, позволяващи постигането на целите за устойчиво развитие, които осигуряват жизнена селска среда; призовава за значително по-силен акцент върху биологичното разнообразие, околната среда и изменението на климата, включително чрез: даване на предимство на преминаването към устойчиви селскостопански практики, които позволят повече въглеродно поглъщане в сухоземните екосистеми, по-специално в жизнени и здрави почви; ограничаване на емисиите на парникови газове; спиране на загубата на биологично разнообразие; следване на агроекологични подходи за осигуряване на дългосрочно плодородие и производителност; както и замяна на химичните пестициди с алтернативни решения; отново призовава Комисията да представи законодателни предложения за справяне с проблема с антимикробната резистентност и призовава Съвета отново да даде приоритет на регламентите за ветеринарномедицинските продукти и медикаментозните фуражи;
20. очаква Комисията да внесе, в рамките на новата многогодишна финансова рамка (МФР), предложението за нов и амбициозен Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) достатъчно рано през 2018 г., за да може Парламентът да формулира своето становище и програмата да стане оперативна до 2021 г.; призовава бюджетът за МСЕ – Енергетика да се разпределя за проекти от общ интерес изключително в сектора на електроенергията (включително за интелигентни мрежи), подкрепящ разширяването на използването на възобновяеми източници и принципа „енергийната ефективност на първо място“; призовава по-голямата част от бюджетните кредити в сектора на ИКТ да бъдат за финансиране на широколентова инфраструктура;
21. очаква Комисията да уточни своите амбиции по отношение на следващата МФР и да представи предложението си за 9-ата Рамкова програма за научни изследвания (РП9) достатъчно рано през 2018 г., за да може Парламентът да формулира позицията си и РП9 да стане оперативна от 2021 г.; припомня, че ЕС трябва да използва изцяло съществуващия потенциал на всички държави членки в областта на научноизследователската дейност и иновациите и да предостави подходящи и равни възможности за научно развитие на учените и изследователите в целия ЕС; очаква поради това увеличаване на финансирането на РП9;
Справедливи данъчни политики за достатъчно ресурси
22. подчертава, че никога не е било толкова неотложно да се засили борбата с данъчните измами и избягването на данъци, което води до загуба на приходи в националните бюджети на стойност стотици милиарди евро годишно; посочва, че тези средства биха могли да се използват за инвестиране в бъдещето, увеличаване на заетостта и намаляване на неравенствата;
23. счита, че е изключително важно в тази връзка Европейският парламент и Съветът бързо да постигнат съгласие относно изискванията за задължително публично докладване по държави от страна на многонационалните предприятия, без изключения, въз основа на предложението на Комисията от 2016 г.[5]; изисква от Комисията да предостави допълнителни ресурси за мерки за предотвратяване на финансови престъпления, по-специално за разработването на пътна карта на ЕС за съставяне на списък на държавите, при които съществува висок риск от изпиране на пари; изисква от Комисията да представи законодателно предложение за строги и автоматични санкции срещу юрисдикциите, които не оказват съдействие, включени в черния списък на ЕС;
24. изисква от Комисията да представи предложение за прилагане на данъчно законодателство, което да насърчава по-широко сътрудничество в областта на данъчното облагане между държавите членки, включително обмен на информация, с цел подвеждане на укриващите данъци лица под отговорност през европейските граници; призовава Комисията да разгледа възможността за представяне на законодателни предложения съгласно член 116 от ДЕС за справяне с вредните данъчни практики, нарушаващи конкуренцията;
Укрепване на бюджета на ЕС и реформиране на Пакта за стабилност и растеж
25. отново заявява, че МФР за 2014 – 2020 г. се оказа прекалено малка и недостатъчно гъвкава, за да гарантира способността на Европейския съюз да отговори на общите предизвикателства, пред които е изправен; отново изразява своята позиция, че продължителността на МФР следва да бъде приведена в съответствие с политическия цикъл както на Парламента, така и на Комисията, като по този начин изборите за Европейски парламент ще се превърнат във форум за обсъждане на бъдещите приоритети по отношение на разходите;
26. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се въздържат от определяне на произволни тавани по отношение на МФР за периода след 2020 г. и вместо това да базират нейното планиране върху разглеждането на общите потребности и общите избори на ЕС и добавената стойност, произтичаща от по-мащабни действия; подчертава, че настоящият нисък таван за бюджетните кредити за плащания продължава да пречи на репутацията на Съюза и на капацитета му за действия; подчертава необходимостта от по-голяма гъвкавост на МФР;
27. счита, че бюджетът на ЕС за периода след 2020 г. следва сериозно да допринесе за изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата, както в приходната, така и в разходната част; счита по-специално, че реформирана система на данъчно облагане на източниците на парникови газове следва да осигури приходи за бюджета на ЕС, докато за прехода към по-екологосъобразна икономика следва да се предостави по-голяма подкрепа от ЕС; призовава Комисията да увеличи дела на свързаните с климата разходи на до 40% за МФР за периода след 2020 г.;
28. изисква Комисията да предприеме последващи действия във връзка с документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС чрез амбициозни предложения въз основа на доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси, като постави специален акцент върху екологосъобразните собствени средства, данъчното облагане на финансовите сделки и корпоративното данъчно облагане;
29. призовава за създаването на фискален капацитет на еврозоната в допълнение към пълноценното използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции и европейските структурни и инвестиционни фондове; отново заявява, че фискалният капацитет на еврозоната следва да има за цел насърчаването на социално-икономическо сближаване във възходяща посока и смекчаването на икономическите сътресения; отбелязва, че бюджетният капацитет на еврозоната следва да включва нови инструменти в рамките на бюджета на ЕС (над таваните за МФР на ЕС), както и реформиран Европейски механизъм за стабилност, който да е включен в правната рамка на ЕС и да е предмет на демократичен контрол; подчертава, че фискалният капацитет на еврозоната следва да бъде отворен за държавите извън еврозоната, които желаят да се присъединят;
30. призовава за въвеждането на „златно правило за инвестициите“, което да предвижда счетоводното отчитане на капиталовите разходи, извършени от публичния сектор в устойчиви сектори, да обхваща жизнения цикъл на тези инвестиции, както и за включването на показатели за устойчивото развитие в Пакта за стабилност и растеж с цел осигуряване на добро равнище и добро качество на инвестициите в бъдещия просперитет;
Европа като водещ фактор в световен мащаб
31. счита, че ефективността на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) се осланя на задълбоченото сътрудничество между държавите членки и на техния принос за гражданските мисии и военните операции; призовава държавите членки да задълбочат сътрудничеството с цел създаване на съответните способности; счита, че по-отговорна политика в областта на износа на оръжие от страна на държавите членки би допринесла за постигане на целите на Съюза в областта на външната политика, и призовава държавите членки значително да подобрят съгласуваността при прилагането на Обща позиция 2008/944/ОВППС;
32. счита, че общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) следва да стане по-демократична и по-ефикасна, включително чрез механизма за постоянно структурирано сътрудничество и чрез значително увеличаване на проектите за обединяване и споделяне на способности между държавите членки; счита, че ОПСО би могла да бъде направена по-ефективна посредством съвместно оперативно планиране и провеждане на операции, също и по отношение на военните операции; припомня жизненоважната роля, която Съюзът понастоящем играе по отношение на предотвратяването на граждански конфликти, разрешаването на конфликти и изграждането на мира по света, и призовава Съюзът да увеличи съответните ресурси; призовава за пълна демократична отчетност и прозрачност на ОПСО;
33. подчертава неотдавнашното изявление на Комисията, че между 25 и 100 милиарда евро биха могли да бъдат спестени годишно по отношение на разходите за национална отбрана между 28-те държави членки; настоятелно призовава Комисията да подпомогне държавите членки в осъществяването на тези икономии чрез обединяването на бюджетите за национална отбрана, по-специално по отношение на научните изследвания, развитието, доставките, поддръжката и обучението; счита, че подобно обединяване на национални ресурси би могло да бъде трансформирано в един или няколко европейски фонда за отбрана;
34. настоятелно призовава Комисията да съсредоточи своето внимание по-специално върху приложимата нормативна уредба на ЕС в сектора на отбраната и подчертава неотложната необходимост от прилагане на съответните правила за вътрешния пазар, както са установени в Директивата относно обществените поръчки в областта на отбраната, които биха могли потенциално да намалят неефективността, липсата на прозрачност и корупцията;
35. категорично отхвърля многобройните опити на Комисията за намаляване и отклонение на финансови ресурси от съществуващите граждански бюджетни редове и финансови инструменти на ЕС, за да се финансира европейската отбранителна промишленост посредством бъдещ Европейски фонд за отбрана и Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната; счита, че подобни трансфери от гражданския сектор към сектора на отбранителната промишленост ще отслаби европейската икономика, като същевременно няма да реши структурните проблеми на европейския сектор на отбранителната промишленост, който се характеризира с висока неефективност, дублиране, промишлен свръхкапацитет, слаба прозрачност и разпокъсаност; категорично отхвърля направените от Комисията предложения в контекста на нейното съобщение относно европейския план за действие в областта на отбраната през ноември 2016 г. и в контекста на нейния пакет в областта на отбраната от 7 юни 2017 г. във връзка с използването на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), Механизма за свързване на Европа, европейските програми за спътникова навигация, Европейската програма за наблюдение и мониторинг на Земята, „Еразъм+“ и заеми на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за укрепване на промишлените способности в областта на отбраната; отхвърля също така предложението на Комисията от 6 юли 2016 г. за използването – в контекста на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира – на средства по функция 4, по-специално средства по линия на Европейския инструмент за съседство и партньорство и Инструмента за сътрудничество за развитие, за програми за изграждане на военните способности и за доставката на военно оборудване на трети държави;
36. изисква инструментите на Съюза за търговска защита да бъдат модернизирани и търговските политики да бъдат проектирани в съответствие с целите за развитие, целите относно климата и приоритетите в областта на околната среда на ЕС, както и социалните стандарти и стандартите за правата на човека; подчертава факта, че европейските граждани са настроени все по-критично към реалното въздействие на споразуменията за свободна търговия, тъй като те също така могат да имат нежелани последици за заетостта, конкурентоспособността и стандартите на ЕС за правата на човека и устойчивото развитие; настоява за предприемане на допълнителни мерки за повишаване на прозрачността на търговските преговори на ЕС, като се провеждат консултации с Парламента на всеки етап от процесите на преговорите и прилагането, както и за публикуване на свързаните с преговорите документи;
37. призовава Комисията да представи законодателно предложение относно съпътстващи мерки към Регламента за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони;
38. призовава Комисията да представи план за действие за борба със заграбването на земи в развиващите се държави, включително чрез конкретни възможности за гарантиране на сигурността на поземлената собственост, в съответствие с международното право в областта на правата на човека и стандартите, установени в насоките на ФАО относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите;
39. призовава Комисията да представи план за действие на ЕС относно обезлесяването и деградацията на горите, включително конкретни регулаторни мерки за веригите на доставките и финансовите сделки;
Изграждане на истинска европейска политика в областта на убежището и миграцията
40. счита, че Европейският съюз трябва да намери конкретни решения за справяне с въпроса с бежанците и мигрантите, по-специално посредством преодоляване на първопричините, чрез цялостни ответни мерки на политиките, които обхващат съгласуваността на политиките в областта на развитието, търговията, климата и инвестиционните политики, като същевременно се гарантира безопасен и редовен достъп на лицата, търсещи международна закрила, и реалистични и достъпни канали за законна миграция;
41. счита, че презаселването следва да бъде запазено като едно от трайните решения за разселването на бежанците и като безусловен инструмент на международната солидарност; призовава за създаването на повече възможности за презаселване с цел да се направи възможно презаселването на поне 500 000 бежанци годишно от държавите на произход и транзитно преминаване, като се има предвид, че правилното разпределение на тези бежанци би довело до изцяло управляем брой за ЕС;
42. призовава за реформа на действащия регламент „Дъблин“ с нова система, която да се основава на справедливо разпределение на лицата, търсещи убежище, в държавите членки, въз основа на обективни критерии, която да е изградена върху съществуващите връзки и предпочитания за определени държави членки на лицата, търсещи убежище, и която да е задължителна за всички държави членки и да се основава по-скоро на стимули, отколкото на принудителни мерки;
43. призовава за координирани действия относно законната миграция с оглед на осигуряване на допълнителни и по-гъвкави възможности за законна миграция, включително за събиране на семейството и работа в сектори с ниско и средно равнище на заплатите, укрепване на партньорствата за мобилност с трети държави и разработване на пакети за мобилност за цялата територия на ЕС с подходящи предпазни мерки, inter alia по отношение на условията на труд и живот;
44. призовава Комисията да извърши преглед на спазването на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека от всички участници в охраняването на външните граници на Съюза и в приемането на лицата, търсещи убежище, с оглед на зачитането на правата на човека и подобряването на закрилата на уязвимите лица; призовава да се изясни разграничението между незаконната контрабандна дейност и дейностите на обикновените граждани и организациите на гражданското общество, които помагат на хора в нужда, и хуманитарната помощ никога да не бъде криминализирана;
45. призовава Комисията да представи законодателно предложение относно хуманитарните визи;
Предприемане на мерки в отговор на опасенията на гражданите във връзка със сигурността
46. призовава Комисията да представи предложения за подобряване на обмена на информация относно правоприлагането и да засили оперативното сътрудничество между държавите членки и с агенциите на ЕС, за да се гарантира задължителен обмен на информация с цел борба с тежката транснационална престъпност;
47. призовава Комисията да оцени използването на изключенията за „вътрешна сигурност“ или „национална сигурност“ от държавите членки, особено в дял V от ДФЕС, които изключват компетентността на ЕС и запазват суверенитета на държавите членки и които допълнително отслабват ефективността на ЕС за намирането на общи решения на общ проблем; призовава Комисията да изготви определения на ЕС за понятията „национална сигурност“ и „вътрешна сигурност“ с цел гарантиране на правна сигурност в борбата с тероризма;
48. отново заявява, че въвеждането на репресивни, но до голяма степен неефективни мерки за масово наблюдение и граничен контрол, които представляват заплаха за гражданските свободи, основните права и принципа на свободно движение, не е правилният отговор;
49. отново подчертава значението на Шенгенското пространство за свободно движение; подчертава необходимостта от ефективно управление на външните граници на Съюза, основано на нормативната рамка на правата на човека и на пълното зачитане на международното и европейското право;
Укрепване на основните права и на демокрацията
50. изразява загриженост, че натрупалите се кризи не само нанесоха вреди на сближаването на европейските общества, но те също така разклатиха доверието на европейските граждани в техните демократични институции на равнището на ЕС и, в някои случаи, на национално равнище; поради това счита, че засилването на демократичната легитимност на ЕС и възстановяването на доверието в неговите способности да обслужва интересите на гражданите трябва да бъде най-високият приоритет на Съюза;
51. призовава Комисията да представи предложение за Пакт за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права под формата на междуинституционално споразумение в съответствие с препоръката, отправена от Парламента в неговия законодателен доклад по собствена инициатива[6];
52. призовава Комисията да предприеме спешни действия с цел представяне на законодателно предложение за законодателство за целия ЕС относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, с широк обхват и подходящо правно основание, за да се гарантира хоризонталната защита на всички категории лица, сигнализиращи за нередности;
53. отново призовава Комисията да представи предложение за преразглеждане на Регламента за Европейската гражданска инициатива в съответствие с насоките, предложени от Парламента в неговата резолюция от 28 октомври 2015 г.[7];
54. очаква Комисията да измени Кодекса за поведение за членовете на Комисията, както обеща председателят Юнкер, във връзка с удължаването на периода на прекъсване за бившите членове на Комисията;
55. призовава Комисията да представи инициатива за защита на свободата и плурализма на медиите, която да разглежда дезинформацията и изказванията, подбуждащи към омраза, и да възприема основан на фактите демократичен дискурс дори в ерата на социалните медии;
56. призовава Комисията да публикува своя дългоочакван втори доклад на ЕС за борбата с корупцията и да се присъедини към механизмите за преглед за борба с корупцията на Конвенцията на ООН срещу корупцията и на Групата държави срещу корупцията на Съвета на Европа (GRECO);
57. призовава отново Комисията да приеме предложението за регламент за открита, ефикасна и независима европейска администрация;
58. настоятелно призовава Комисията да предприеме по-решителни действия за премахване на продължаващата разлика в заплащането на жените и мъжете, като представи предложение за директива въз основа на препоръката на Комисията от 2014 г. относно прозрачността на заплащането; призовава Комисията и Съвета да увеличат усилията си за постигането на политическо споразумение по предложението за директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия[8];
Как Европа следва да работи по-добре заедно?
59. припомня, че от изменението на климата до убежището и миграцията, от финансовите пазари до многонационалните корпоративни предприятия, от терористичните мрежи до нефункциониращите и неблагонадеждни държави, много от днешните предизвикателства са транснационални и без граници и изискват противодействия и реакции на това равнище;
60. призовава да се укрепят програмите, които насърчават контакти и културен обмен между европейските граждани; счита, че диалогът между европейските институции и гражданите трябва да бъде допълнително засилен; счита, че информацията относно политиката и стратегиите на ЕС трябва да бъде по-добре достъпна и разбираема за гражданите в целия Съюз; призовава за съответни инициативи в областта на образованието и медиите, които да помогнат на гражданите да направят информиран избор по време на изборите за Европейски парламент през 2019 г.;
61. призовава всички институции на ЕС, предвид факта, че непрозрачното и едностранно лобиране представлява значителна заплаха за определянето на политиките и за обществения интерес, да се стремят към възможно най-високите стандарти за прозрачност, отчетност и неприкосновеност и да се борят неуморно с тенденциите за пренебрегване на конфликтите на интереси, които вредят на ефикасността, справедливостта и надеждността на процеса на вземане на решения;
62. отново заявява, че функционирането на ЕС може да бъде значително подобрено въз основа на Договора от Лисабон, особено чрез пълноценното използване на обикновената законодателна процедура и гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета; в това отношение се застъпва за общото използване на т.нар. клауза за преход, предвидена в член 48, параграф 7 от ДЕС; припомня, че механизмът за засилено сътрудничество може също да бъде използван, особено за задълбочаване на ИПС, за предприемане на повече действия в областта на ОВППС и за постигане на по-силно сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи;
63. подчертава, че общностният метод е най-добре пригоден за функционирането на Съюза, тъй като представлява единственият метод, който дава възможност за прозрачност, ефикасност и гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета, и равното право на съвместно законотворчество на Парламента и Съвета, както и за предотвратяването на разпокъсаността на институционалните отговорности и създаването на конкурентни институции;
64. счита, че през последните години тенденцията Европейският съвет да прибягва до междуправителствени способи излага на опасност „общностния метод“ и че това е в нарушение на Договорите; припомня, че съгласно Договора от Лисабон докато членовете на Европейския съвет са отговорни индивидуално пред собствените си национални парламенти, но са колективно отговорни единствено пред себе си, националните парламенти трябва да бъдат наясно със своята конкретна политическа отговорност за упражняване на пълен демократичен контрол над своите представители в Европейския съвет;
65. подчертава, че в крайна сметка създаването на необходимите условия за демократично и ефективно функциониране на ЕС изисква истинско преразглеждане на Договорите;
66. поема ангажимент да използва всички инструменти и ресурси, с които разполага, за да действа като движеща сила за възобновен демократичен процес за реформа на Европейския съюз;
°
° °
67. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.