Документ за разглеждане в заседание
24.10.2017
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на Комисията
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС
( 2017/2897(RSP) )
Ска Келер, Улрике Луначек, Флорент Марсейеси, Тери Райнтке, Юдит Саргентини, Ернест Уртасун, Моника Вана, Моли Скот Кейто
от името на групата Verts/ALE
Резолюция на Европейския парламент относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС
( 2017/2897(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 8, 19, 157, 216 и 218 от него,
– като взе предвид членове 21, 23, 24, 25, 26 и член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),
– като взе предвид инструментите на ООН в областта на правата на човека, и особено тези, които са свързани с правата на жените, като например Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и протоколите към нея,
– като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“),
– като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011 – 2020 г.), приет от Съвета на Европейския съюз на 7 март 2011 г.[1],
– като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите[2],
– като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги[3], която определя и осъжда тормоза и сексуалния тормоз,
– като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета[4],
– като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.[5],
– като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014‑2015 г.[6],
– като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,
– като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие[7],
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че сексуалната злоупотреба, сексуалният тормоз и сплашването в различен контекст, включително на работното място, представляват актове на насилие срещу жените; като има предвид, че насилието срещу жените е брутална форма на дискриминация и нарушение на правата на човека и основните права;
Б. като има предвид, че една на всеки три жени е преживяла физическо или сексуално насилие през живота си като възрастна; като има предвид, че до 55% от жените са били подложени на сексуален тормоз в ЕС; като има предвид, че 32% от всички жертви в ЕС са посочили, че извършителят е бил техен началник, колега или клиент; като има предвид, че 75% от жените, които упражняват професии, изискващи квалификация, или които заемат висши ръководни постове, са били подложени на сексуален тормоз; като има предвид, че 61% от жените, заети в сектора на услугите, са били подложени на сексуален тормоз; като има предвид, че 20% от младите жени (на възраст между 18 и 29 години) в ЕС–28 са били жертва на кибертормоз; като има предвид, че една на всеки десет жени е била подложена на сексуален тормоз или е била жертва на преследване посредством новите технологии;
В. като има предвид, че голяма част от случаите на сексуален тормоз и на тормоз в по-общ смисъл не се докладват; като има предвид, че в много случаи жените не подават жалби срещу актовете на насилие, основано на пола, и сексуалния тормоз; като има предвид, че 25% от жените, които не докладват за сексуално насилие на полицията, решават да постъпят така от срам; като има предвид, че 20% не желаят никой да знае, а 10 % считат, че полицията не може или няма да направи нищо;
Г. като има предвид, че търпимостта и приемането на сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба продължават да съществуват на всички равнища; като има предвид, че е налице тревожно разпространение на тенденцията да се обвинява жертвата;
Д. като има предвид, че Конвенцията от Истанбул определя насилието, основано на пола, като насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените;
Е. като има предвид, че сексуалният тормоз е определен в Директива 2004/113/ЕО като всяка форма на нежелано поведение от сексуално естество, което е изразено физически, словесно или по несловесен начин и има за цел или за резултат да накърни достойнството на дадено лице и по-специално да го постави в заплашващо, враждебно, унизително, оскърбително или обидно положение;
Ж. като има предвид, че тормозът и сексуалният тормоз противоречат на принципа за равно третиране на мъжете и жените и представляват дискриминация, основана на пола;
З. като има предвид, че свързаните с пола стереотипи, сексизмът, сексуалният тормоз и сексуалната злоупотреба имат физически, сексуални, емоционални и психологически последици за жертвата;
И. като има предвид, че неравното разпределение на властта между мъжете и жените, свързаните с пола стереотипи и сексизмът, включително сексистките изказвания, изразяващи омраза, офлайн и онлайн, са първопричините за всички форми на насилие срещу жените;
Й. като има предвид, че тормозът и сексуалният тормоз на работното място, в личното и публичното пространство и в политическия живот са както причина, така и следствие на насилието, основано на пола, неравенството и свързаните с пола стереотипи;
К. като има предвид, че равенството между половете е отговорност на всички членове на обществото и изисква активното участие както на жените, така и на мъжете; като има предвид, че органите следва да се ангажират с разработването на насочени към мъжете и по-младите поколения образователни кампании с цел ангажиране на мъже и момчета като партньори, за да се стигне до постепенно предотвратяване и премахване на всички форми на насилие, основано на пола, и до насърчаване на овластяването на жените;
Л. като има предвид, че насилието и тормозът в политическия живот са несъразмерно насочени към жените; като има предвид, че това насилие представлява нарушение на правата на човека и на основните свободи, включително задължението да се гарантира, че жените могат да участват свободно в политическото представителство;
М. като има предвид, че Конвенцията от Истанбул призовава за криминализирането и премахването на сексуалния тормоз срещу жените и изисква от страните да предприемат необходимите законодателни или други мерки за налагане на
наказателни или други правни санкции за всички форми на нежелано словесно,
несловесно или физическо поведение от сексуално естество с цел или последица
накърняване на достойнството на дадено лице, по-специално когато то създава
сплашващо, враждебно, принизяващо, унизително или оскърбително обкръжение;
Н. като има предвид, че всички държави членки са подписали Конвенцията от Истанбул, но само петнадесет са я ратифицирали;
О. като има предвид, че събирането на необобщени данни е от съществено значение за разработването на подходящи политики за борба със сексуалния тормоз и за наблюдението на тяхната ефективност;
Нулева търпимост и борба със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС
1. категорично осъжда всички форми на сексуално насилие и физически или психически тормоз и изразява съжаление поради факта, че те се толерират твърде лесно, докато в действителност представляват системно нарушение на основните права и сериозно престъпление, което трябва да се санкционира като такова; подчертава, че трябва да се сложи край на безнаказаността, като се гарантира, че извършителите биват подлагани на наказателно преследване;
2. призовава държавите членки да приложат в пълна степен Конвенцията от Истанбул, включително чрез създаване на система за събиране на необобщени данни, която съдържа данни, разбити по възраст и пол на извършителите и по връзка между извършителя и жертвата, и която включва сексуалния тормоз;
3. призовава държавите членки да квалифицират като престъпление сексуалния тормоз във всички форми и да участват в политики за превенция и в образователни и осведомителни кампании с цел да се гарантира, че подходът на „нулева търпимост“ се е превърнал в норма;
4. призовава държавите членки да деблокират Директивата относно жените в управителните съвети; подчертава отговорността на Комисията да направи всичко възможно за постигането на напредък в тази област; посочва, че липсата на многообразие и дискриминационната работна култура увеличават вероятността за възникване на случаи на сексуален тормоз; подчертава в тази връзка значението на увеличаването на дела на жените на всички равнища на вземане на решения;
5. призовава Комисията да представи възможно най-бързо предложение за директива относно насилието срещу жените, която се фокусира върху правата на човека и защитата на всички жертви;
6. призовава Комисията и държавите членки да насърчават обучението и изграждането на капацитет сред полицейските и съдебните органи за подкрепа на жертвите по всички въпроси във връзка с тормоза, както онлайн, така и офлайн, както и за осигуряването на психологическа подкрепа по време на съдебните производства по този въпрос;
7. подчертава централната роля на всички мъже при поемането на ангажимент за промяна и прекратяването на всички форми на тормоз и сексуално насилие чрез борба срещу обстоятелствата и структурите, които позволяват, дори пасивно, водещото до тези актове поведение, и чрез докладване на всяко неправомерно или неуместно поведение;
8. подчертава, че образователните системи и медиите имат значително влияние по отношение на различията между половете и съответно, избора и достъпа до права; ето защо призовава Комисията и държавите членки да увеличат значително усилията си за отстраняване на стереотипите и насърчаване на достъпа до образование и заетост за всички, без спънки, произтичащи от стереотипите; посочва, че рекламната дейност може да бъде ефективен инструмент за оспорване и противопоставяне на стереотипите, както и средство за борба срещу расизма, сексизма и дискриминацията, което е от основно значение в съвременните мултикултурни общества;
9. призовава държавите членки да включат като задължителни компоненти в своите образователни системи повишаването на осведомеността относно изразяването на съгласие за сексуални действия и сексуалния тормоз;
Сексуалният тормоз в Европейския парламент
10. категорично осъжда всички форми на сексуално насилие и физически или психически тормоз; призовава институциите на ЕС да заемат водеща роля при представянето на план за действие за нулева търпимост и прилагането на политика на нулева търпимост към всяка форма на тормоз, включително солидни и устойчиви структури за подкрепа за всички, които са били подложени на някаква форма на тормоз;
11. осъжда случаите на сексуален тормоз, които бяха разкрити в медиите, и изразява своята силна подкрепа за жертвите на сексуален тормоз и сексуална злоупотреба; подчертава, че за да бъдат възприети сериозно, е изключително важно институциите на ЕС да се противопоставят твърдо на всяка форма на дискриминация, основана на пола, или всяко действие, което възпрепятства равенството между половете;
12. призовава за създаването на комитет от независими експерти, който да бъде свикан с мандат да разгледа положението със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в Европейския парламент, и решава да стартира безпристрастно разследване на докладваните случаи и при необходимост да приложи най-строгите санкции, като същевременно подкрепя и предоставя правни консултации на жертвите, ако случаите потенциално включват наказуемо поведение;
13. призовава компетентните органи на Парламента да извършат оценка и, ако е необходимо, да преразгледат функционирането на Консултативния комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на ЕП; призовава за подсилване на Консултативния комитет по въпросите на тормоза и предотвратяването му на работното място и за създаването на специална работна група относно сексуалния тормоз, включваща правен съветник и представители на медицинския персонал, която да разследва официално докладваните случаи, да поддържа поверителен регистър на случаите с течение на времето и да приема най-добрите мерки за гарантиране на нулева търпимост на всички равнища в институцията;
14. решава да оказва пълна подкрепа на жертвите при производствата в рамките на институцията и/или в местната полиция, да задейства спешни защитни или предпазни мерки, когато това е необходимо, и изцяло да приложи член 12а от Правилника за длъжностните лица, за да се гарантира пълно разследване на случаите и налагане на дисциплинарни мерки;
15. решава да осигури задължително обучение за всички служители и членове на ЕП относно уважението и достойнството на работното място, за да гарантира, че подходът на „нулева търпимост“ се е превърнал в норма; призовава институцията да вземе пълноценно участие в кампании за повишаване на осведомеността с всички членове на ЕП и служби на администрацията, като се обърне специално внимание на групите в най-слабата позиция, например стажантите, акредитираните парламентарни сътрудници и договорно наетите служители; призовава за създаването на институционална мрежа от доверителни съветници с цел подкрепа и консултиране на жертвите, каквато е практиката в Комисията;
°
° °
16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на националните парламенти, Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.