Документ за разглеждане в заседание
24.10.2017
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС
( 2017/2897(RSP) )
Малин Бьорк, Марина Албиол Гусман, Патрик Льо Ярик, Хосу Хуаристи Абаунс, Мари-Кристин Вержиа, Мари-Пиер Вю, Анхела Валина, Катержина Конечна, Иржи Мащалка, Стелиос Кулоглу, Палома Лопес Бермехо, Лола Санчес Калдентей, Таня Гонсалес Пеняс, Естефания Торес Мартинес, Шабиер Бенито Силуага, Мигел Урбан Креспо, Елеонора Форенца, Сабине Льозинг, Щефан Ек, Мартина Андерсън, Лин Бойлан, Мат Карти, Лиа Ни Риада, Неоклис Силикиотис
от името на групата GUE/NGL
Резолюция на Европейския парламент относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС
( 2017/2897(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“),
– като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 8, член 19, член 157, член 216 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от него,
– като взе предвид членове 21, 23, 24, 25 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.), както и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея,
– като взе предвид своите резолюции от 20 септември 2001 г. относно тормоза на работното място[1], от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените[2], от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени[3], от 15 декември 2011 г. относно междинния преглед на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007 – 2012 г.[4], своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени[5] , и придружаващата оценка на европейската добавена стойност от ноември 2013 г. и своите резолюции от 24 ноември 2016 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените[6], и от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие[7],
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ ( SWD(2015)0278 ),
– като взе предвид декларацията на тройното председателство на ЕС от 19 юли 2017 г. на Естония, България и Австрия относно равенството между жените и мъжете,
– като взе предвид Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета[8],
– като взе предвид Директива 2011/99/ЕС от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита[9] и Регламент (ЕС) № 606/2013 от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела[10],
– като взе предвид Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите[11]и Директива 2004/113/ЕО относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги[12], в които се дава определение на тормоз и сексуален тормоз и те се осъждат,
– като взе предвид резолюцията си от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014 – 2015 г.[13], както и своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.[14],
– като взе предвид член 12а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз,
– като взе предвид решението на Комисията от 26 април 2006 г. година относно политиката на Комисията в областта на защитата на личното достойнство и предотвратяването на психическия и сексуалния тормоз,
– като взе предвид ръководство за членовете на Европейския парламент, озаглавено „Нулев тормоз на работното място“, и плана за действие на администрацията на Парламента по този въпрос от решаващо значение,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недопускане на дискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата на основните права и следва да се зачита изцяло, да се насърчава и да се прилага в законодателството, в практиката, в съдебните решения и в ежедневието;
Б. като има предвид, че съгласно индекса за равенство между половете от 2017 г. всички държави членки са далеч от постигането на равенство между жените и мъжете и напредъкът е бавен; като има предвид, че насилието, основано на пола, е едновременно причина и следствие от неравенството между жените и мъжете;
В. като има предвид, че „сексуален тормоз“ означава сексуално ориентирано поведение, нежелано от лицето, към което е насочено, и имащо за цел или резултат да обиди въпросното лице или да предизвика страх, враждебност, унижение или неудобство; като има предвид, че сексуалният тормоз трябва да бъде третиран като дискриминация, основана на пола; като има предвид, че сексуалният тормоз може да се изразява чрез един акт или чрез повтарящо се поведение;
Г. като има предвид, че жените в Европейския съюз не получават еднаква закрила срещу насилието, извършвано от мъже, сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба поради различаващите се политики и законодателство в държавите членки; като има предвид, че съдебните системи не предоставят достатъчно подкрепа за жените;
Д. като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалният тормоз на работното място са проблем, свързан със здравето и безопасността, и че той следва да бъде третиран и предотвратяван като такъв;
Е. като има предвид, че една изолирана намеса няма да премахне сексуалното насилие и сексуалния тормоз, но комбинацията от мерки в областта на инфраструктурата, правото, съдебната система, правоприлагането, образованието, здравеопазването и други действия, свързани с предоставянето на услуги, може в значителна степен да намали броя на такива случаи и последствията от тях;
Ж. като има предвид, че публикуваният през март 2014 г. доклад от Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените: проучване за целия ЕС“, показва, че една на всеки десет жени е била подложена на сексуален тормоз или сексуално преследване с използване на нови технологии, докато 75% от жените на по-високи позиции, свързани с вземане на решения, са били принудени да понасят сексуален тормоз; като има предвид, че това показва, че нито една жена и нито едно момиче, независимо от възрастта и положението си в живота, не е защитена или защитено от насилие, основано на пола;
З. като има предвид, че сексуалният тормоз и сексуалните злоупотреби, извършвани предимно от мъже спрямо жени, е структурен и широко разпространен проблем в Европа и света и представлява явление, при което жертвите и извършителите са от всякакви групи по отношение на възраст, образование, доходи и социално положение и което е свързано с неравното разпределение на властта между жените и мъжете в нашето общество;
И. като има предвид, че проявите на насилие срещу жени, включително сексуалният тормоз и сексуалната злоупотреба, се толерират твърде лесно; като има предвид, че тези прояви всъщност представляват системно нарушение на основните права и сериозно престъпление, което трябва да се санкционира като такова; като има предвид, че трябва да се сложи край на безнаказаността, като се гарантира, че извършителите биват подлагани на наказателно преследване и че жените и момичетата, които са преживели акт на насилие, получават подходяща подкрепа и признаване от съдебната система, за да бъде прекъснат порочният кръг на мълчание и самота за жените и момичетата, които са станали жертви на насилие;
Й. като има предвид, че извършителите на насилие, основано на пола, често са лица, които са вече познати на жертвата, и като има предвид, че в много случаи жертвата е в положение на зависимост, което засилва нейния страх да докладва за насилието;
К. като има предвид, че стереотипите, свързани с пола, и сексизмът, включително сексистките изказвания, изразяващи омраза, които се наблюдават в цял свят, офлайн и онлайн, в обществения и в личния живот, са една от първопричините за всички форми на насилие срещу жени;
Л. като има предвид, че всички държави членки са подписали Конвенцията от Истанбул, но едва петнадесет са я ратифицирали; като има предвид, че присъединяването на ЕС към Конвенцията не освобождава държавите членки от ратификацията на национално равнище;
М. като има предвид, че в член 40 от Конвенцията от Истанбул се посочва, че „страните предприемат необходимите законодателни и други мерки, за да се гарантира, че всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение от сексуално естество с цел или последица уронване на достойнството на лицето, и по-специално, създаване на сплашваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка, подлежи на наказателни или други правни санкции“;
Н. като има предвид, че проявите на насилие и сексуален тормоз на публични места са широко разпространени в целия Европейски съюз;
О. като има предвид, че насилието и тормозът в политическия живот са несъразмерно насочени към жените поради техния пол;
П. като има предвид, че това насилие представлява нарушение на правата на човека и на основните свободи, включително на задължението да се гарантира, че жените могат да участват свободно в политическото представителство; като има предвид, че тези свободи са залегнали в международни споразумения, като например в Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), Пекинската платформа за действие и Целите за устойчиво развитие (ЦУР);
Р. като има предвид, че в проучване, извършено от Междупарламентарния съюз (IPU), беше установено, че сред жените в политическия живот в целия свят, включително в 15 европейски държави, 81,8% от респондентите във всички държави и региони са били подлагани на психическо насилие, а 65,5% са били подлагани неколкократно или многократно на унизителни сексистки забележки по време на техния парламентарен мандат;
С. като има предвид, че в член 12а от Правилника за длъжностните лица се съдържа определение на понятието „сексуален тормоз“;
Т. като има предвид, че повечето национални парламенти в ЕС не разполагат с активни мерки за борба срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба на работното място; като има предвид, че Парламентът създаде специален консултативен комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници (АПС) и членове на ЕП, докато консултативен комитет по въпросите на тормоза и неговото предотвратяване на работното място се занимава с други формални процедури, свързани със служителите от администрацията на Парламента и политическите групи;
Нулева търпимост към сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС
1. осъжда всички форми на насилие срещу жени и изразява съжаление относно факта, че жените и момичетата често са изложени на сексуален тормоз и сексуална злоупотреба, които представляват тежко нарушение на човешките им права и достойнство;
2. решително подкрепя всички жени и момичета, взели участие в кампанията „#MeToo“, по-специално онези, разкрили извършителите на деянията срещу тях;
3. отново призовава Комисията да представи всеобхватна стратегия на ЕС срещу всички форми на насилие, основано на пола, включително сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба спрямо жени и момичета;
4. призовава за създаването на инструмент на наказателното право под формата на директива срещу насилието, основано на пола, включително сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба, и на мерки, насочени към рамката на „шестте П“ относно сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба спрямо жени (политика, превенция, предпазване, преследване, предоставяне и партньорство); заявява настоятелно, че държавите членки трябва да гарантират налагането на наказания за извършителите в съответствие с тежестта на престъплението и са длъжни да полагат дължимите грижи, да регистрират и да разследват всички форми на насилие, основано на пола, включително престъпления, свързани със сексуален тормоз, с оглед започване на наказателно преследване и да изготвят планове за създаването на специфични следователски практики за полицията и специалистите в сектора на здравеопазването с цел обезпечаване на доказателствата за сексуален тормоз и сексуална злоупотреба;
5. припомня, че сексуалният тормоз може да приема различни форми (психическа, словесна, писмена или друга) и да включва лица от противоположния пол или лица от същия пол; като има предвид, че за сексуален тормоз може да се счита широк спектър от различни видове поведение, като например: обещания за някакъв вид възнаграждение (израстване в кариерата и др.) в замяна на сексуални услуги или заплахи за ответни мерки, ако такива искания бъдат отхвърлени; повтарящи се вулгарни или непристойни забележки или сексуални намеци; използване на груб и неприличен език и жестове; повтарящи се и преувеличени комплименти относно външния вид на даден колега; физически контакт, отриване о някого, щипане или умишлени нежелани целувки; актове на воайорство или ексхибиционизъм; използване на порнографски материали;
6. призовава държавите членки да криминализират сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба във всички форми и да поемат цялостен ангажимент за гарантиране на действителното отстраняване на тези прояви; това включва, но не се ограничава само до: криминализиране на сексуалния тормоз на обществени места, в политическия живот и на работното място; провеждане на кампании за повишаване на осведомеността относно правата на жертвите на сексуален тормоз и малтретиране; обучаване на полицейските служители и на служителите в системата за наказателно правосъдие относно правата на жертвите и налагане на строго установен протокол за подпомагане за жертвите и разследване на случаи на сексуален тормоз и малтретиране; предоставяне на безплатни правни консултации и подкрепа за жертвите за завеждане на дела пред съдилищата;
7. призовава Комисията да насърчава активно промяната в нагласите и поведението и да води борба със сексизма и стереотипните роли на половете, включително чрез насърчаване на неутралния по отношение на пола език, като полага съгласувани усилия да отчита ключовата роля на медиите и рекламата в тази област и като насърчава всички, включително мъже и момчета, да играят активна роля при предотвратяването на всякакви форми на насилие;
8. призовава държавите членки направят задължително в своите образователни системи повишаването на осведомеността относно изразяването на съгласие за сексуални действия и относно сексуалния тормоз;
9. призовава Комисията да започне и да инвестира в диалог с медиите относно тяхната отговорност да предоставят обективна информация относно сексуалното насилие и сексуалния тормоз на обществени места, на работното място и извън него и да ги насърчава да дават приоритет на кампании за повишаване на осведомеността и на работата на организациите на гражданското общество в борбата с насилието срещу жени;;
10. призовава държавите членки да прилагат съществуващите директиви на ЕС по този въпрос, по-специално Директива 2006/54/ЕО относно прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите и Директива 2004/113/ЕО относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, които дефинират и осъждат тормоза и сексуалния тормоз, и да предоставят подходящи финансови и човешки ресурси за превенция и борба срещу насилието, сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба, за овластяване на жените и момичетата, за защита на жертвите и предоставяне на възможност те да получават обезщетения;
11. призовава държавите членки да прилагат изцяло Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита, Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела и Директива 2012/29/ЕС относно защитата на жертвите; призовава Комисията да изготви своя доклад за изпълнението, който трябваше да представи на 1 януари 2016 г.;
12. призовава Комисията да преразгледа действащото понастоящем рамково решение на ЕС относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, за да включи сексизма, престъпленията, продиктувани от предразсъдъци, и подбуждането към омраза въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики;
13. призовава Комисията да подобри събирането на сравними, разбити по характеристики данни относно насилието, основано на пола, на равнище ЕС;
Сексуалният тормоз в парламентите, включително в Европейския парламент
14. призовава държавите членки да проучат положението със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба, да предприемат активни мерки за борба срещу тези прояви в своите национални парламенти и да изпълняват и да осигуряват надлежното прилагане на политика на уважение и достойнство на работното място за лица, заемащи изборни длъжности, и за служители;; призовава за мониторинг на прилагането на тази политика;
15. призовава държавите членки да предоставят закрила и подкрепа за парламентарните представители, които се ангажират с обществеността, особено онези, които са подложени на сексуално насилие и на заплахи за насилие, основано на пола, включително онлайн;
16. призовава за създаването на комитет от независими експерти, който да бъде свикан с мандат да разгледа положението със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в Европейския парламент;
17. настоятелно призовава Парламента да признае сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в институцията за престъпление в случаите, когато жертвата не е изразила съгласие, така че да се гарантира, че при подобни престъпления служебно се образува наказателно производство;
18. призовава Парламентът да преразгледа и засили работата на Консултативния комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между АПС и членове на Европейския парламент; призовава за укрепване на Консултативния комитет по въпросите на тормоза и на неговата способност за превенция с оглед засилване на предприеманите от него положителни мерки и избягване на конфликтите на интереси по отношение на членовете на тези важни структури, както и за създаването на специален комитет относно сексуалния тормоз, включващ правен съветник и медицински представители на персонала, който да разследва официално случаи, да поддържа поверителен регистър на случаите във времето и да възприеме най-добрите средства за гарантиране на нулева търпимост на всички равнища на институцията;
19. призовава Парламента да оказва цялостна подкрепа за жертвите, които завеждат жалби в рамките на институцията и/или в местната полиция, да задейства спешни защитни или предпазни мерки, когато това е необходимо, и да прилага изцяло член 12а от Правилника за длъжностните лица, като същевременно гарантира, че случаите се разследват изцяло и се предприемат дисциплинарни мерки;
20. призовава Парламента да гарантира изпълнението на силен и ефективен план за действие в интерес на превенцията, подпомагането и задължителното обучение за всички служители и членове на ЕП относно уважението и достойнството на работното място, така че да се гарантира превръщането на подхода на „нулева търпимост“ в норма; изразява решимост да участва пълноценно в кампании за повишаване на осведомеността с всички членове на ЕП и служби на администрацията, като обърне специално внимание на групите в най-слаби позиции, например стажантите, акредитираните парламентарни сътрудници (АПС) и договорно наетите служители, и да създаде институционална мрежа от доверени съветници за подпомагане и съветване на жертвите, каквато е практиката в Комисията;
o
o o
21. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския парламент, на националните парламенти и правителствата на държавите членки, на Съвета, на Комисията и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.