Документ за разглеждане в заседание
24.10.2017
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС
( 2017/2897(RSP) )
Беатрис Бесера Бастеречеа, Катрин Биърдър, София ин 'т Велд, Ангелика Млинар, Исаскун Билбао Барандика, Филиз Хюсменова
от името на групата ALDE
Резолюция на Европейския парламент относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС
( 2017/2897(RSP) )
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 10, 19 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, влязла в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.[1], и по-конкретно членове 20, 21, 23 и 31 от него,
– като взе предвид доклада за 2014 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените“[2],
– като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)[3],
– като взе предвид Доклада относно индекса за неравенството между половете, изготвен от Европейския институт за равенство между половете,
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“ ( SWD(2015)0278 ),
–- като взе предвид декларацията на тройното председателство на ЕС от 19 юли 2017 г. от Естония, България и Австрия относно равенството между жените и мъжете,
– като взе предвид Декларацията на ООН от 1993 г. за премахване на насилието спрямо жени, член 2 от която гласи, че насилието срещу жени включва: „физическото, сексуалното и психическото насилие, проявявано в обществото като цяло, включително изнасилвания, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и унижение на работното място, в образователните институции и другаде, трафик на жени и принудителна проституция“,
– като взе предвид Четвъртата световна конференция на ООН за жените в Пекин и Пекинската платформа за действие на ООН за равенство, развитие и мир (1995),
– като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР[4] на Съвета (Директива за правата на жертвите),
– като взе предвид Рамковото споразумение относно тормоза и насилието на работното място (2007), сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC/CES), Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME) и Европейският център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP),
– като взе предвид доклада на Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството (EQUINET), озаглавен „Устойчивото присъствие на дискриминацията, тормоза и неравенството на жените. Доклад на органите по въпросите на равенството, даваща информация за нова „стратегия на Европейската комисия за равенството между половете“, публикуван през 2015 г.,
– като взе предвид Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, и по-специално членове 2 и 40 от нея[5],
– като взе предвид член 12а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз,
– като взе предвид резолюцията си от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014–2015 г.[6], както и своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.[7],
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС, призната в Договорите и в Хартата на основните права, като Съюзът се е ангажирал да я интегрира във всички свои дейности;
Б. като има предвид, че ЕС е общност на ценности, основаваща се на демокрацията, правовата държава и основните права, които са залегнали в неговите основни принципи и цели, закрепени в първите членове от ДЕС, както и в критериите за членство в Съюза;
В. като има предвид, че според дефиницията в правото на ЕС сексуалният тормоз е „ситуация, при която нежелано поведение от сексуално естество, което е изразено физически, словесно или по несловесен начин, има за цел или за резултат да накърни достойнството на дадено лице и да го постави в заплашващо, враждебно, унизително, оскърбително или обидно положение“[8];
Г. като има предвид, че дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, е забранена от правото на ЕС;
Д. като има предвид, че сексуалният тормоз е в противоречие с принципа на равенство между половете и представлява дискриминация, основана на пола, и следователно е забранен в областта на трудовата заетост, включително по отношение на достъпа до заетост, професионалното обучение и служебното израстване;
Е. като има предвид, че съгласно Пекинската платформа за действие дефиницията за насилие срещу жени включва, но не се ограничава до физическото, сексуалното и психическото насилие, проявявано в обществото като цяло, включително изнасилвания, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и унижение на работното място, в образователните институции и другаде[9];
Ж. като има предвид, че Директивата за правата на жертвите определя насилието, основано на пола, като форма на дискриминация и нарушение на основните свободи на жертвата и включва насилие при близки взаимоотношения, сексуално насилие (включително изнасилване, сексуално посегателство и сексуален тормоз), трафик на хора, робство и различни форми на увреждащи практики като принудителни бракове, генитално осакатяване на жени и т. нар. „престъпления на честта“; като има предвид, че жените, които са жертви на насилие, основано на пола, и техните деца често се нуждаят от специална подкрепа и защита поради големия риск от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, свързано с подобно насилие[10];
З. като има предвид, че правото на ЕС изисква от държавите членки да гарантират, че функционира орган по въпросите на равенството, който да предоставя независима помощ на жертвите на тормоз и сексуален тормоз, да извършва независими проучвания, да публикува независими доклади и да отправя препоръки за областите на заетостта и професионалното обучение, достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, и на самостоятелно заетите лица;
И. като има предвид, че според докладвани случаи сексизмът, тормозът и насилието срещу жените в институциите на ЕС е съвсем реално и широко разпространено явление[11][12];
Й. като има предвид, че според проучването за целия ЕС за 2014 г. , извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавено „Насилието срещу жени“, 55% от жените са подложени на тормоз в по-общ и в по-тесен смисъл в публичното пространство и в политическия живот, и 32% на работното място;
К. като има предвид, че голяма част от случаите на сексуален тормоз в по-тесен и в по-общ смисъл не се докладват;
Л. като има предвид, че в организациите на социалните партньори жените все още продължават да бъдат по-слабо представени на управленско равнище, както на европейско, така и на национално равнище;
М. като има предвид, че в член 12а от Правилника за длъжностните лица на ЕС се съдържа определение на понятието „сексуален тормоз“[13];
Н. като има предвид, че неравностойното разпределение на властта между мъжете и жените, стереотипите във връзка с пола и сексизмът, включително сексистките изказвания, проповядващи омраза, както в офлайн, така и в онлайн среда, са първопричините за всички форми на насилие срещу жените, които доведоха до доминиране върху жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълния напредък на жените;
О. като има предвид, че сексизмът не е безвредно поведение, но може да доведе до сексуален тормоз;
П. като има предвид, че политиците в качеството им на избрани представители на гражданите имат важната отговорност да действат като положителни ролеви модели за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз в обществото;
1. призовава Комисията и държавите членки да осигурят подходящо наблюдение на правилното прилагане на директивите на ЕС, забраняващи тормоза на основание на пола и сексуалния тормоз, и да гарантират, че във всички държави членки има органи по въпросите на равенството, на които са предоставени ясен мандат и ресурси, за да се обхванат трите области: на трудовата заетост, самостоятелната заетост и достъпа до стоки и услуги;
2. призовава Комисията да оцени, обмени и сравни съществуващите най-добри практики за борба срещу сексуалния тормоз на работното място и да разпространи резултатите от тази оценка, с оглед на ефективните мерки, които държавите членки биха могли да вземат за насърчаване на дружествата, социалните партньори и организациите, работещи в областта на професионалното обучение, за предотвратяване на всички форми на основана на пола дискриминация, по-специално по отношение на тормоза и сексуалния тормоз на работното място;
3. категорично подчертава, че всички форми на тормоз значително подкопават човешкото достойнство, но че основаните на пола форми на насилие и дискриминация, като например сексуалния тормоз, са особено унизителни;
4. изразява тревога, че тормозът на жени в онлайн среда и особено в социалните медии, като се започне от нежелан контакт, настойчивост и кибертормоз, и се стигне до сексуален тормоз и заплахи на изнасилване и смърт, става широко разпространен в нашето цифрово общество, което води и до нови форми на насилие срещу жени и момичета, като тормоза в по-общ и в по-тесен смисъл в кибернетичното пространство, използването на унизителни образи в онлайн среда, разпространението в социалните медии на лични снимки и видеоматериали без съгласието на заснетите лица;
5. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че механизмите за финансиране за програми за борба с насилието срещу жени могат да се използват за повишаване на осведомеността и за подпомагане на организациите на гражданското общество, борещи се с проблемите на насилието срещу жени, включително сексуалния тормоз;
6. призовава всички държави членки, които все още не са направили това, да ратифицират и да прилагат в пълна степен Конвенцията от Истанбул;
7. настоятелно призовава държавите членки да ускорят преговорите по ратификацията и прилагането на Конвенцията от Истанбул;
8. призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество с Европейския институт за равенство между половете, да подобрява и насърчава събирането на съответните неагрегирани сравними данни за случаи на насилие, включително сексуален тормоз, за да се изгради обща методология за сравняване на базите данни и анализ на данни, като по този начин се гарантира по-добро разбиране на проблема и повишаване на осведомеността;
9. призовава Комисията да представи правен акт, който да подпомага държавите членки в предотвратяването и премахването на всички форми на насилие срещу жени и момичета и на насилието, основано на пола;
10. призовава Съвета да задейства т.нар. преходна клауза, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) като форма на престъпност в обхвата на член 83, параграф 1 от ДФЕС;
11. призовава за по-добро приобщаване на жените в процесите за вземане на решения в синдикатите и на висши позиции в организации и предприятия;
12. призовава Комисията и държавите членки, съвместно с НПО, социални партньори и органи по въпросите на равенството, да засилят сериозните мерки за повишаване на осведомеността по отношение на правата на жертвите на сексуален тормоз и на основана на пола дискриминация;
13. подчертава неотложната необходимост за държавите членки, организациите на работодателите и за синдикатите да повишават осведомеността относно сексуалния тормоз и да подкрепят и да насърчават жените да докладват незабавно за инциденти;
14. подчертава централната роля на всички мъже при поемането на ангажимент за промяна и прекратяване на всички форми на тормоз и сексуално насилие чрез борба срещу обстоятелствата и структурите, които позволяват, дори пасивно, поведение, водещо до такива актове, както и чрез докладване на всяко неправомерно или неуместно поведение; призовава държавите членки активно да включат мъжете в кампании за повишаване на осведомеността и превенция;
15. призовава председателя на Парламента и администрацията на Парламента:
– неотложно и цялостно да проучат последните публикации в медиите относно сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в Европейския парламент, да споделят констатациите със своите членове и да предложат адекватни мерки за предотвратяване нови случаи;
– да подпомагат функционирането и работата на Консултативния комитет на Парламента, който е компетентен да разглежда спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници и членове на Европейския парламент; да засилят дейността на Консултативния комитет на персонала на Парламента за предотвратяване на тормоза; да разследват официални жалби, да поддържат постоянно поверителен регистър на случаите и да приемат най-добрите средства за гарантиране на нулева толерантност на всички равнища в институцията;
– изцяло да подкрепят жертвите на процедури в рамките на Парламента и/или на местната полиция; да задействат спешни защитни или предпазни мерки, когато това е необходимо, и изцяло да приложат член 12а от Правилника за длъжностните лица, за да се гарантира пълно разследване на случаите и налагане на дисциплинарни мерки;
– да осигурят задължително обучение за всички служители и членове на ЕП относно уважението и достойнството на работното място, за да се гарантира, че подходът на „нулева търпимост“ се е превърнал в норма; да вземат пълноценно участие в кампании за повишаване на осведомеността с всички членове и служби на администрацията, като се обърне специално внимание на групите в най-слабите позиции, например стажантите, акредитираните парламентарни сътрудници и договорно наетите служители, и да създадат институционална мрежа от доверени съветници за подпомагане и съветване на жертвите, каквато е практиката в Комисията;
16. призовава всички колеги да подкрепят и насърчават жертвите да говорят открито и докладват случаи на сексуален тормоз чрез официални процедури в рамките на администрацията на Парламента и/или на полицията;
17. призовава всички политици да действат като отговорни ролеви модели за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз в парламентите и извън тях;
18. възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция до Съвета, Комисията, парламентите и правителствата на държавите членки, както и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.