Г-н Paolo De Castro

Председател

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

БРЮКСЕЛ

Относно:       Становище относно правното основание на Предложението за Директива на Съвета за изменение на Директива 2000/75/ЕО по отношение на ваксинацията против болестта син език (COM(2010)0666 – C7‑0032/2011 – 2010/0326(COD))

Уважаеми господин Председател,

С писмо от 10 февруари 2011 г. Вие сезирахте комисията по правни въпроси съгласно член 37, параграф 2 от правилника, за да даде становището си относно предвижданото изменение на правното основание на горепосоченото предложение на Комисията, а именно замяна на правно основание – член 15 от Директива 92/119/ЕИО на Съвета с правно основание – член 43, параграф 2 от ДФЕС.

Комисията по правни въпроси разгледа гореспоменатия въпрос на своето заседание от 28 февруари 2011 г.

Контекст

Предложението за Директива на Съвета за изменение на Директива 2000/75/ЕО по отношение на ваксинацията против болестта син език беше представено на Съвета от Комисията на 15 ноември 2010 г. На 18 ноември 2010 г. председателят на комисията AGRI поиска становището на Правната служба на Парламента относно действителността на правното основание на предложението и Правната служба даде своя отговор на 25 ноември. Впоследствие председателят на комисията AGRI изпрати на 8 декември 2010 г. писмо до Комисията и до Съвета, в което изрази сериозни съмнения относно процедурата за приемане на предложението. Той поиска също така от Комисията да оттегли предложението си и призова Съвета да не го приема и да изчака представянето на ново предложение от Комисията. Беше предложено новото предложение да се основава на член 43, параграф 2 от ДФЕС. В писмото се подчертава, че Комисията е използвала вторично правно основание, което „(...) изглежда незаконно в светлината на съдебната практика на Съда на Европейския съюз ( по-специално неговото решение от 6 май 2008 г. по делото C-133/06)”, и се посочва също така, че „(...)в съответствие с Договора от Лисабон законодателната роля понастоящем се споделя между Парламента и Съвета и тъй като член 202 от Договора за ЕС е отменен, Съветът не разполага вече със самостоятелни законодателни правомощия. Съгласно член 43, параграф 2 от ДФЕС по отношение на приемането на законодателни актове в областта на селското стопанство се прилага обикновената законодателна процедура.”

Предложението беше обсъдено на 2 декември 2010 г. от работната група на ръководителите на ветеринарни служби на Съвета. На заседанието Правната служба на Съвета препоръча на делегациите да не се използва вторичното правно основание за предложението и изрази становище, че то следва да се основава на член 43, параграф 2 от ДФЕС.

Предвид всичко това Съветът реши да не използва правното основание, предложено от Комисията. Комисията обясни, че не може да се очаква оттегляне на предложението и заменянето му с ново предложение, основаващо се на член 43, параграф 2 от ДФЕС, ако то трябва да бъде прието от Парламента и Съвета своевременно с оглед на кампанията за ваксинация през 2011 г.

Предвид спешния характер на тази цел, в писмо от 26 януари 2011 г., отправено до председателя на Парламента, Съветът представи предложението на Парламента и предложи съзаконодателите да изменят неговото правно основание, като изберат член 43, параграф 2 от ДФЕС. Съветът прикани също така Парламента да приеме своята позиция относно предложението на Комисията на тази основа в съответствие с обикновената законодателна процедура. Представителите на Комисията ясно заявиха, че Комисията няма възражения към този подход.

Комисия по земеделие и развитие на селските райони, като водеща комисия, предвижда да измени правното основание на предложението, както беше предложено от Съвета.

I. Засегнати правни основания

Предложението на Комисията се основава на член 15 от Директива 92/119/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за въвеждане на общи мерки на Общността за борба с някои болести по животните и специфични мерки относно везикулозната болест по свинете

ОВ L 62, 15.3.1993 г., стр. 69.

„Член 15

Чрез дерогация от общите разпоредби на настоящата директива, специфичните разпоредби във връзка с мерките за борбата и ликвидирането на всяка съответна болест:

– за везикулозната болест по свинете са посочени в приложение II;

– за всяка от другите болести, изброени в приложение I, се приемат от Съвета с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.”

Приложение I е озаглавено „Списък на болестите, чието обявяване е задължително” и включва болестта син език.

Правното основание, предложено от Съвета и от комисията AGRI, е член 43, параграф 2 от ДФЕС, който гласи следното: „2. Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет, създават общата организация на селскостопанските пазари, предвидена в член 40, параграф 1, и приемат останалите разпоредби, необходими за постигането на целите на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството.” (Подчертаването е на автора)

II. Правно основание, избрано от Комисията

Правното основание, предложено от Комисията, е член 15 от Директива 92/119/ЕИО на Съвета; става въпрос за т.нар. вторично правно основание. Изборът на правното основание се обосновава от Комисията в обяснителния меморандум по следния начин: „Правното основание на Директива 2000/75/ЕО е член 15, второ тире от Директива 92/119/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за въвеждане на общи мерки на Общността за борба с някои болести по животните и на специфични мерки относно везикулозната болест по свинете („основният акт“), в който е предвидено, че Съветът може да приема специфични разпоредби във връзка с мерките за борбата и ликвидирането за всяка от болестите, изброени в приложение I към същата директива, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията. Тъй като основният акт, който осигурява правното основание, все още е в сила, валидността на предоставените на Съвета правомощия по силата на този акт не е засегната от влизането в сила на Лисабонския договор и Съветът изцяло запазва тези правомощия.” (Подчертаването е на автора). Подобна формулировка е използвана в писмото от 15 ноември 2010 г. на генералния директор на ГД „Здравеопазване“до председателя на комисията AGRI: „Правното основание на Директива 2000/75/ЕО за определяне на условията за борба и ликвидиране на болестта син език се намира в Директива 92/119/ЕИО на Съвета, в която е предвидено, че Съветът може да приема специфични разпоредби във връзка с мерките за борбата и ликвидирането за всяка от болестите, изброени в приложение I към същата директива, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията. Тъй като основният акт, който осигурява правното основание, все още е в сила, валидността на предоставените на Съвета правомощия по силата на този акт не е засегната от влизането в сила на Договора от Лисабон. Поради тези причини предложението на Комисията е отправено само до Съвета.”

III. Подход на Съда на Европейския съюз

Някои от принципите се извеждат от съдебната практика на Съда. На първо място, като се имат предвид последиците от правното основание в материалноправен и процесуален смисъл, изборът на правилното правно основание е с конституционно значение

Заключение 2/00 Carthagena Protocol [2001] E.C.R I-9713, параграф 5; Дело C-370/07, Комисията срещу Белгия (точки 46-49). Заключение 1/08 , Общо споразумение по търговията с услуги, ECR I-11129, параграф 110.

В решението си от 6 май 2008 г. по дело C-133/06 Съдът на Европейския съюз се произнася срещу използването на вторично правно основание от институциите на ЕС, като заключава следното:

„56   Да се признае на институция възможността да установява правни основания с актове от вторичното право, независимо дали това утежнява или облекчава правилата за приемане на последните, би означало да й се признаят законодателни правомощия, надхвърлящи предвиденото в Договора.

57 Това също така би дало възможност на съответната институция да отслаби принципа на институционално равновесие, който изисква всяка институция да упражнява своите правомощия с дължимото зачитане на правомощията на другите институции (Дело C‑70/88 Парламентът срещу Съветът [1990] ECR I‑2041, параграф 22).”

От решението на Съда произтича, че законодателните органи на ЕС могат да приемат законодателен акт единствено при действие в съответствие с процедурите, предвидени от Договора, и не могат да установяват собствено допълнително правно основание и процедури за приемането на такъв акт.о

IV. Цел и съдържание на предложените мерки

Целта на предложението е да се измени Директива 2000/75/ЕО от 20 ноември 2000 година за определяне на условията за борба и ликвидиране на болестта син език

ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 74.

Следва да се отбележи, че изборът на правно основание не зависи от убеждението на съответната институция, тъй като преследваната цел трябва да „се основава на обективни фактори, които подлежат на съдебен контрол“

Дело C-45/86, Комисия/Съвет [1987 г.], E.C.R. 1493, точка 11.

Целта на предложението е въвеждане на възможности за допълнителна ваксинация срещу болестта син език и „намаляване на причиняваната от тази болест тежест за селскостопанския сектор” (съображение 5 от предложението). То се отнася, следователно, до селскостопанската политика и следва да се основава на член 43, параграф 2 от ДФЕС.

V. Заключение

Счита се, че член 15 от Директива 92/119/ЕИО не е валидно правно основание за предложението, което следва да се основава на член 43, параграф 2 от ДФЕС.

На заседанието си от 28 февруари 2011 г. комисията по правни въпроси реши, с единодушие

Следните членове на ЕП присъстваха по време на окончателното гласуване: Klaus-Heiner Lehne (председател), Raffaele Baldassarre (заместник-председател), Evelyn Regner (заместник-председател), Sebastian Valentin Bodu (заместник-председател), Piotr Borys, Françoise Castex, Sergio Gaetano Cofferati, Christian Engström, Eva Lichtenberger, Toine Manders, Antonio Masip Hidalgo, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Francesco Enrico Speroni, Alexandra Thein, Cecilia Wikström, Zbigniew Ziobro, Tadeusz Zwiefka.

С уважение,

Klaus-Heiner Lehne