Документ за разглеждане в заседание

A7-0049/2012

9.3.2012

ДОКЛАД

относно жените и изменението на климата

( 2011/2197(INI) )

Комисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчик: Nicole Kiil-Nielsen

PR_INI

СЪДЪРЖАНИЕ

Страница

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ..........................3

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ.............................................................................................14

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните  19

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ...................................25

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно жените и изменението на климата

( 2011/2197(INI) )

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност” ( COM(2011)112 ),

–   като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи, приети на специалните сесии на ООН „Пекин+5 ”, „Пекин+10” и „Пекин+15“ относно последващи действия и инициативи за прилагане на Декларацията и Платформата за действие от Пекин, приети съответно на 9 юни 2000 г., 11 март 2005 г. и 2 март 2010 г.,

–   като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид Решение 36/CP.7 на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) относно подобряването на участието на жените в представителството на страните по конвенцията в органи, създадени съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Протокола от Киото от 9 ноември 2001 г.,

–   като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 18 септември 2000 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на Обединените нации от 18 декември 1979 г. относно премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

–   като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно интегрирането на принципа за равенство между половете в дейността на Европейския парламент[1],

–   като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2011 г. относно конференцията за изменението на климата в Дърбан (СОР-17) [2],

–   като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2011 г. относно изработването на обща позиция на ЕС за предстоящата конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20) [3],

–   като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2009 г. относно „2050: Бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата,[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 13 март 2008 г. относно равенството между половете и участие на жените в сътрудничеството за развитие[5],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните ( A7-0049/2012 ),

A. като има предвид, че изменението на климата не е неутрално по отношение на пола, а има диференцирани по отношение на пола въздействия;

Б.  като има предвид, че потреблението и начинът на живот дават значително отражение върху изменението на климата;

В.  като има предвид, че жените представляват около 50% от световното население, обаче все още поемат относително по-голяма отговорност при вземането на решения относно ежедневното потребление, грижите за децата и дейностите, свързани с домакинството; като има предвид, че моделите на потребление се различават при жените и мъжете, тъй като потреблението на жените е по-устойчиво в сравнение с това на мъжете и те показват по-активна ангажираност за действие с цел опазване на околната среда чрез устойчиви предпочитания относно потреблението;

Г.  като има предвид, че поради специфичните за отделните полове роли въздействието на жените върху околната среда не е същото като това на мъжете и техният достъп до ресурси и начини за преодоляване и приспособяване е силно засегнат от дискриминация по отношение на доходите, достъпа до ресурси, политическата власт, образованието и отговорностите в домакинството;

Д. като има предвид, че изменението на климата ще задълбочи неравенствата и че съществува риск политиките по отношение на това изменение да имат отрицателно въздействие върху баланса между половете и правата на жените, ако не отчитат половата дискриминация още от самото начало;

Е.  като има предвид, че климатична справедливост не може да съществува без действително равенство между половете, и като има предвид, че премахването на неравенството и борбата против изменението на климата не следва да се считат за противоречащи си;

Ж. като има предвид, че демокрацията, зачитането на правата на човека и равните възможности между мъжете и жените допринасят за устойчивото развитие и опазването на околната среда;

З.  като има предвид, че източниците на дискриминация и уязвимост, различни от пола (например бедността, географското положение, традиционната и институционална дискриминация, расовата принадлежност и др.), се съчетават, възпрепятствайки достъпа до ресурси и средства за преодоляване на драматични промени като изменението на климата;

И. като има предвид, че в някои региони почти 70 % от всички трудово заети жени работят в селското стопанство[6] и произвеждат до 90 % от някои култури[7], и все пак те на практика напълно отсъстват от обсъжданията на бюджета и дейностите, свързани с изменението на климата;

Й. като има предвид, че 70% от бедните, живеещи с по-малко от 1 щатски долар на ден, са жени, а жените притежават по-малко от 1% от имуществото в световен мащаб; като има предвид, че в сравнение с мъжете жените в развиващите се страни реинвестират значително по-голяма част от дохода си в своите семейства;

K. като има предвид, че семейното планиране може да подобри значително майчиното здраве и контрола върху числеността на семейството, като по този начин увеличи независимостта и намали натоварването на жените, които все още се счита, че носят основната отговорност за грижите за децата, и повиши устойчивостта на жените и техните семейства на въздействията на изменението на климата, както се посочва в 20-годишния план, приет от Международната конференция за населението и развитието;

Л. като има предвид, че екологичните проблеми, които са предизвикани и се задълбочават от изменението на климата, понастоящем са причина за ръст на принудителната миграция, и като има предвид, че следователно съществува нарастваща връзка между лицата, търсещи убежище, и районите с влошена екологична обстановка; като има предвид, че съществува необходимост от по-добра защита и презаселване на бежанците поради изменението на климата и от отделяне на специално внимание към жените, които са най-уязвими;

M. като има предвид, че между 75 и 80% от 27-те милиона бежанци в света са жени и деца[8]; като има предвид, че миграциите, подтикнати от изменението на климата, ще се отразят на мъжете и на жените по различен начин, често по-зле на жените; като има предвид, че са необходими специални разпоредби относно здравето, сигурността и независимостта, така че да се намали уязвимостта на жените в тези случаи на принудителна или доброволна миграция;

Н. като има предвид, че делът на жените в процеса на вземане на политически решения и особено в преговорите по изменението на климата е все още неудовлетворителен и напредъкът в тази насока е незначителен или несъществуващ; като има предвид, че жени са едва 12 до 15 % от ръководителите на делегации и около 30 % от делегатите;

O. като има предвид, че две трети от неграмотните в света са жени[9] и следователно достъпът до информация и обучение по подходящи комуникационни канали е от решаващо значение за гарантирането на тяхната независимост и приобщаване, особено в случаи на извънредни ситуации като природни бедствия;

П. като има предвид, че природните бедствия оказват значително средносрочно и дългосрочно въздействие върху образованието, здравето, структурната бедност и разселването на населението, и като има предвид, че децата представляват група, особено уязвима за последиците от природните бедствия; като има предвид, че съществува ясна връзка между настъпването на бедствия и намаляването на нивото на посещаемост в училище, и че бедствията изострят значително разликата между половете в училище;

Р.  като има предвид, че засушаванията и недостигът на вода в резултат от изменението на климата принуждават жените да работят повече, за да осигурят вода, храна и енергия, и като има предвид, че младежите често напускат училище, за да помагат на своите майки в тези задачи;

С. като има предвид, че жените са също така големи движещи сили на промените и като цяло са по-активни в действията на гражданското общество, и че тяхното цялостно участие във всеки аспект от борбата срещу изменението на климата би гарантирало по-справедливи и по-всеобхватни и ефективни политики за овладяване на изменението на климата, както по отношение на приспособяването, така и на смекчаването;

Т.  като има предвид, че поради своите отговорности, когато се налага управление на оскъдни природни ресурси, жените натрупват важни знания относно необходимостта от една по-устойчива околна среда и тези знания им определят една потенциална роля, която не трябва да се пренебрегва, в подобряването на стратегиите за адаптиране към и смекчаване на изменението на климата;

У. като има предвид, че механизмите или финансирането за предотвратяване на бедствия, адаптирането към тях и смекчаването им ще останат недостатъчни, ако не включат пълноценното участие на жените в процеса на подготовка, вземането на решения и изпълнението; като има предвид, че добрите практики, например от Тунис, Никарагуа, Ел Салвадор и Хондурас, свидетелстват, че знанията и участието на жените спасяват човешки животи чрез управлението на бедствия, укрепват биологичното разнообразие и подобряват управлението на водите, повишават продоволствената сигурност, предотвратяват опустиняването, опазват горите и благоприятстват общественото здраве;

Общи разпоредби

1.  като признава, че в допълнение към другите си катастрофални въздействия изменението на климата изостря и дискриминацията на основата на пола, подчертава, че предотвратяването на опасни изменения на климата трябва да бъде най-висок приоритет на ЕС както във вътрешната, така и във външната политика;

2.  призовава Комисията и Съвета, с цел да се гарантира, че действията по отношение на климата не задълбочават неравенствата между половете, а водят до ползи за положението на жените, да включат измерението на пола във всяка мярка на политиките по отношение на климата, от замисъла до финансирането, прилагането и оценката;

3.  призовава Комисията и държавите членки да включат – на всички равнища на вземане на решения – цели, свързани с равнопоставеността и справедливостта по отношение на половете, в политики, планове за действие и други мерки, отнасящи се до устойчивото развитие, риска от бедствия и изменението на климата, като провеждат систематични свързани с пола анализи, установяват показатели и референтни стойности, които отчитат аспектите на равенството между половете, и разработват практически инструменти; подчертава, че процесът на преговорите относно изменението на климата трябва да отчита принципите за равнопоставеност на половете на всички етапи, от изследванията и анализите до разработването и осъществяването, както и създаването на стратегии за смекчаване на последиците и приспособяване;

4.  припомня, че в своя четвърти доклад за оценка за 2007 г. Междуправителствената експертна група по изменението на климата (МЕГИК) потвърди, че въздействието на изменението на климата варира в зависимост от пола, възрастта и социалното положение, като най-вероятни негови най-сериозни жертви са бедните хора; счита, че постигането на равнопоставеност между половете е от изключително значение за човешкото развитие и е основна цел в борбата срещу бедността; изисква генерализирано прилагане на базиран на равенството между половете подход при изготвянето на политики в областта на развитието, правата на човека и изменението на климата; призовава за предприемането на мерки, с които да се гарантира, че Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) действа в съответствие с рамките за защита на правата на човека и с националните и международните споразумения за равнопоставеност между половете и справедливост, включително Конвенцията за премахването на всички форми на дискриминация срещу жените;

5.  подчертава факта, че изменението на климата и отрицателните последици от него следва също така да се разглеждат като свързан с развитието проблем, с последствия за въпроса относно половете, който има отношение към всички сектори (социален, културен, икономически и политически) – от местно до световно равнище, както и че са необходими съгласувани усилия от страна на всички заинтересовани страни, за да се гарантира, че при мерките за намаляване на изменението на климата и на риска от бедствия се отчита факторът пол, те са внимателно съобразени с интересите на коренното население и се зачитат правата на човека;

6.  приветства повишаващата се информираност за аспекта на пола в изменението на климата в преговорите на високо равнище на тази тема и намесата на участници на високо равнище; подчертава обаче необходимостта от конкретни действия за включване на повече жени в дипломатическите действия на ЕС във връзка с климата, на всички равнища на вземане на решения и особено в преговорите относно изменението на климата, посредством определени мерки, например въвеждане на квоти 40 %+ в делегациите;

7.  припомня на Комисията и държавите членки за резолюцията на ЕП относно конференцията за изменението на климата в Дърбан (COP 17) и настоятелно ги приканва да предприемат действия по изпълнение на неговия ангажимент „да се стреми жените да бъдат представени с поне 40 % във всички съответни органи“ за финансиране, свързано с климата; подчертава необходимостта от прилагането на този принцип и по отношение на трансфера на технологии и органите за адаптиране;

8.  призовава Комисията и държавите членки да събират данни за отделните държави, разбити по полов признак, когато планират, прилагат и оценяват политики, програми и проекти, свързани с изменението на климата, с цел ефективна оценка и действия във връзка с различните въздействия от изменението на климата върху различните полове и разработване на ръководство за адаптиране към изменението на климата, очертаващо политики, които могат да защитят жените и да им осигурят възможности да се справят с последиците от изменението на климата;

9.  призовава Комисията и държавите членки да включат статистически данни, диференцирани на полов принцип, във всички области на политиката, свързани с околната среда, за да се подобри отчитането на общото състояние на жените и мъжете във връзка с изменението на климата;

10. припомня, че включването на въпроси, свързани с насърчаване на равенството между половете и премахване на дискриминацията, във външната политика на ЕС следва да продължи да допринася за централната роля на жените при вземането на решения, формирането на политики, управлението, опазването и наблюдението на природните ресурси и околната среда и усилията за борба срещу изменението на климата;

11. призовава за въвеждането на показател за „климатична съобразност“ (като алтернатива на БНП) с оглед да се проследи как растежът, потреблението и начинът на живот се отразяват на изменението на климата;

12. призовава ЕС и държавите членки да извършат оценка на това в каква степен отнасящите се до климата политики отчитат потребностите на жените и настоятелно ги призовава да прилагат перспектива, основаваща се на пола, при формулирането на чувствителна към равнопоставеността между половете политика за устойчиво развитие;

Приспособяване

13. призовава Комисията и държавите членки да създадат лесни за употреба инструменти за оценка на въздействието на проектите според половете през целия жизнен цикъл на проектите, по примера на инструментите, използвани за проектите за развитие;

14. призовава за приобщаващи местни решения и проекти, включително повишаване на информираността за съществуващата уязвимост и капацитета за преодоляване, например традиционния опит и знанията на коренните народи и по-конкретно жените;

15. отбелязва, че в световен план жените са много активни на равнище гражданско общество, и следователно призовава Комисията да улеснява и подпомага мрежите на женските организации и гражданското общество;

16. призовава Комисията да предвиди програми, чрез които трансферът на съвременни технологии и ноу-хау може да помогне на развиващите се общности и региони да се адаптират към изменението на климата;

17. отбелязва, че жените играят изключително важна роля във водочерпенето и управлението на водите в развиващите се страни, тъй като често те събират, използват и разпределят водата – не само у дома, но и в селскостопанската дейност; призовава Комисията да предоставя помощ за развитие за достъпни програми за копаене на кладенци при използване на възобновяеми енергийни източници и прости, лесни за поддържане водопречиствателни системи;

18. призовава за интегриране на изграждане на капацитет и обучение, отчитащи измерението на пола, в решенията за приспособяване, които трябва да бъдат съвместими със специалните потребности на жените и да отчитат специфичните пречки, но също и възможностите и опита на жените;

19. подчертава необходимостта да се разчита на знанието на жените и да се насърчават местни решения, които имат много конкретно въздействие върху ежедневието на хората, например проекта „Girls in Risk Reduction Leadership“ в Южна Африка или няколко проекта за подпомагане на групи жени за поставяне на инсталации за питейна вода и тоалетни в индийски бедни квартали;

20. призовава Комисията и държавите членки да интегрират въпроса за равенството между половете в стратегиите за превенция и управление на рисковете от природни бедствия и да насърчат предоставянето на права и информираността на жените чрез изграждането на капацитет преди бедствия, свързани с климата, по време на такива и след тях, както и активното им участие в предохранителните мерки преди бедствия, ранното предупреждаване за бедствия и предотвратяването им, като част от тяхната роля в изграждане на устойчивост;

21. отбелязва, че в много общества по света отговорностите на жените в семейството ги правят по-уязвими към промените в околната среда – факт, утежнен от въздействието на изменението на климата; посочва, че жените са засегнати при изпълнението на многобройните си роли – като производители и доставчици на храна, лица, полагащи грижи за другите, и стопански субекти;

22. призовава за увеличаване на прозрачността и капацитета за приобщаване на съществуващите механизми и процеси на планиране, например Националните програми за действие за адаптиране (NAPAs) и бъдещите национални планове за приспособяване, както и за застъпване на тези принципи в бъдещите договори, механизми и усилия за двустранно сътрудничество във връзка с изменението на климата;

23. подчертава, че съществуват сериозни доказателства за това, че въздействието върху здравето на лесно влияещите се от климата фактори като недохранването и разпространяването на инфекциозни заболявания като маларията варира в зависимост от пола; отбелязва със загриженост високите нива на смъртност сред жените в бедствени положения; счита, че за постигането на по-целенасочена реакция би спомогнало провеждането на повече специфични за равенството между половете изследвания в областта на въздействието на изменението на климата върху здравето на жените; призовава всички правителства да положат повече усилия да гарантират по-добра превенция, по-добро лечение и по-добър достъп до лекарствени средства – особено за жените, тъй като те са уязвима група, най-вече в качеството си на лица, полагащи грижи за другите, да се ангажират с редица действия, с които да потърсят решения за справяне с рисковете за здравето, свързани с изменението на климата, и да осигурят рамка за извършването на оценки на рисковете за здравето въз основа на пола и за мерки за приспособяване към изменението на климата и смекчаване на последиците от него;

24. подчертава, че 70% от най-бедните хора по света са жени, които вършат две трети от цялата работа, но притежават под един процент от всички блага; отбелязва, че на тях не им се предоставя равен достъп и контрол над ресурсите, технологиите, услугите, правата на поземлена собственост, кредитните и застрахователните системи и правомощията за вземане на решения, като поради това те са прекомерно уязвими и засегнати от изменението на климата и имат по-малко възможности за приспособяване; подчертава, че 85% от хората, които умират в резултат на предизвикани от климата природни бедствия, са жени, 75% от бежанците поради свързани с околната среда причини са жени, като също така е по-вероятно жените да бъдат анонимните жертви на войни за ресурси и на насилие, предизвикано от изменението на климата;

25. призовава ЕС и неговите държави членки да разработят принцип на „справедливост в областта на климата“; подчертава, че най-голямата неправда, породена от неуспеха ни да се справим по ефективен начин с изменението на климата, би се проявила в пагубното въздействие върху бедните страни и бедното население, както и върху жените, в частност;

Смекчаване

26. призовава Комисията и следващите председателства на Съвета на Европейския съюз да стартират проучване, фокусирано конкретно върху свързаното с пола измерение на политиките за смекчаване;

27. подчертава, че са необходими целенасочени политики за избягване на половата сегрегация и дискриминация в зелената икономика, където на работните места, свързани с новите технологии и науката, вече почти изключително доминират мъжете; в тази връзка подчертава важността на предприемачеството по отношение на отварянето на зелената икономика към жените, както и към мъжете;

28. призовава Комисията и държавите членки да насърчават жените да се стремят към техническо и научно образование и професионална реализация в сектора на екологичните технологии и технологиите в областта на енергетиката, тъй като нуждата от експертен потенциал в тази сфера ще гарантира на жените сигурни работни места със стабилно бъдеще и ще осигури по-голяма информираност относно потребностите на жените при определянето на политиките относно изменението на климата;

29. призовава Комисията да подкрепи реформа на действащите механизми и средства, така че те да бъдат по-прозрачни, приобщаващи и отразяващи приноса на местните общности и особено жените за намаляване на емисиите, и да насърчава тези принципи в бъдещи договори, механизми и усилия за двустранно сътрудничество във връзка с изменението на климата с цел създаване на по-добри начини за гарантиране на икономически възможности на жените;

30. признава, че демографският растеж дава отражение върху климата, и подчертава необходимостта от предоставяне на адекватен отговор, когато нуждите от контрацепция за жените и мъжете във всяко общество остават незадоволени;

31. припомня, че избягването на опасно изменение на климата и задържането на увеличението на средните температури до 2°C или до 1,5°C, ако е възможно, в сравнение с нивата отпреди индустриалната революция, са необходими и изключително важни за избягването на драматични отрицателни последици за жените и за други уязвими групи;

32. призовава Комисията да създаде набор от инструменти за насърчаване на приобщаващо вземане на решения по примера на транспортния и енергийния сектор в Малмьо (Швеция) и квартал Волсмозе (Дания)[10];

33. призовава Комисията и държавите членки да разработят показатели за оценка на свързаното с пола въздействие на проектите и програмите и да насърчават бюджетиране, съобразено с пола, в политиките, свързани с климата, независимо дали тези политики се провеждат на международно, национално, регионално или местно равнище;

34. призовава Комисията и държавите членки да разработят инструменти и насоки за анализ на измерението на пола в политиките и програмите за смекчаване и свързаните с тях изследователски програми и дейности;

35. подчертава важната роля на жените за прилагането на мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата в ежедневния живот, например чрез практики за пестене на енергия и вода, мерки за рециклиране на отпадъчни материали, както и употреба на щадящи околната среда и биологично чисти продукти, тъй като жените продължават да бъдат разглеждани като лицата, които извършват основната част от управлението на гореспоменатите ресурси у дома; призовава Комисията да предприеме кампании за повишаване на осведомеността по места, насочени към решенията относно ежедневното потребление, свързани с дейностите в домакинството и грижите за децата;

36. следователно потвърждава значителния принос за реализирането на успешни иновации, който жените могат да дадат благодарение на способността си да възпитават други хора, както в стопанското управление, така и в управлението на домакинството;

37. във връзка с това подчертава важното значение на засилването на активното участие на жените в реализирането на иновации за устойчиво развитие като средство за справяне със сериозните предизвикателства, породени от изменението на климата;

38. отбелязва, че изменението на климата неизбежно ще доведе до миграции от районите, засегнати от бедствия като засушавания или наводнения, и че ЕС не трябва да забравя необходимостта от защита на жените в лагерите за вътрешно разселени лица и бежанските лагери, които могат да се появят;

39. отбелязва, че в бъдеще въздействието на екологичните промени върху миграцията и разселването ще нараства, както и че според Върховния комисар за бежанците на ООН (ВКБООН) 80% от бежанците в целия свят са жени и деца; отново заявява колко е важно да се определят чувствителни към равнопоставеността между половете стратегии, за да се реагира на екологичните и хуманитарни кризи, предизвикани от изменението на климата; следователно счита, че е необходимо спешно да се проведат изследвания относно методите, с които да се управлява миграцията, причинена от промени в околната среда, по чувствителен към равнопоставеността между половете начин – това включва признаването и реагирането на ролите и отговорностите на различните полове в областта на природните ресурси, като може да обхване гарантирането на предоставянето на оскъдни ресурси на разположение на нуждаещите се общности, както и осигуряването на вода за бежанците;

Финансиране

40. призовава делегациите на ЕС да зачитат принципите, определени в горепосочената резолюция относно конференцията за изменението на климата в Дърбан (COP 17), да гарантират баланс между половете във всички органи за вземане на решения, свързани с финансирането на мерки за климата, включително в Съвета на Зеления фонд за климата и възможните подсъвети за отделните възможности за финансиране;

41. призовава Комисията и държавите членки да разработят програми за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях, при които се използва анализ по пол, за да се подобри благосъстоянието на жените и момичетата, и да отчитат неравенството между половете по отношение на достъпа до кредит, информация, технологии, поземлена собственост, природни ресурси, устойчива енергия, както и достъп до информация и услуги в областта на репродуктивното здраве; призовава тези програми да включват новаторски решения за финансиране, като например схеми за микрокредити, по-конкретно за извънредни случаи, като например за бежанците поради изменението на климата;

42. подчертава, че е необходимо механизмите за финансиране да отразяват приоритетите и потребностите на жените и че е необходимо активното участие на организации, насърчаващи равенството между половете, в разработването на критериите за финансиране и отпускане на средства за инициативи, свързани с изменението на климата, особено на местно равнище и в дейностите на Зеления фонд за климата;

43. призовава за интегриране на равенството между половете като основополагащ въпрос във всички фондове и инструменти за климата; подчертава, че това интегриране изисква свързан с пола експертен опит и следва да се отнася и до задачите, управлението и функционирането на такива механизми за финансиране, както и че такива условия за функциониране и механизми за наблюдение и оценка следва да гарантират, че жените и местните общности се възползват от съответно финансиране;

44. призовава Комисията и делегациите на ЕС да подкрепят мащабно ново и допълнително финансиране, по-конкретно за действия по приспособяване, които са от пряка полза за жените, често непропорционално уязвими от въздействията на изменението на климата; призовава за предоставянето на такова финансиране за приспособяване изключително под формата на безвъзмездни помощи;

45. призовава Комисията и държавите членки да подкрепят разработването на възобновяеми енергийни източници в развиващите се страни чрез процеси на трансфер на технологии и знания, които включват балансираното участие на жени, с оглед едновременно да се допринесе за равни възможности и за смекчаване на изменението на климата;

46. отбелязва със загриженост отрицателното въздействие, което изменението на климата може да окаже върху постигането на целите на хилядолетието за развитие на ООН, и особено тези, свързани с положението и защитата на жените;

47. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата на държавите членки.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Осъзнаването на връзките между пола и изменението на климата е скорошно явление и все още не е довело до истинско интегриране на въпроса за половете в политиките в областта на климата.

Международният контекст не е благоприятен за това: несигурността, надвиснала над бъдещето след изтичането на Протокола от Киото, и опасността да не се постигне юридически обвързващо международно споразумение се усещат навсякъде. Пред съвсем основателните опасения, че в ангажиментите в областта на климата, които и в момента са недостатъчни, може да се направи крачка назад, има тенденция да се пренебрегват темите за климатичната справедливост и отчитането на уязвимостта.

Вниманието е насочено към държавите, събрани в Дърбан през 2011 г., после в Рио през 2012 г., и изходът на преговорите зависи от тяхната способност да загърбят разногласията и егоцентричните стремежи и да постигнат споразумение, което едновременно да е юридически обвързващо и достатъчно амбициозно, за да е надеждно.

В доклада се подкрепя този подход. Тъй като въздействието на изменението на климата ще засегне непропорционално жените, се подчертава, че борбата срещу изменението на климата трябва да бъде абсолютен приоритет за Европейския съюз, както във външната, така и във вътрешната му политика.

В тези преговори, както и в по-голямата част от политиките и програмите на национално равнище като националните адаптационни програми за действие, включването на свързаното с половете измерение е ново и крехко. Макар и в някои сектори да се възприема като основателно (по-специално селското стопанство в развиващите се страни или управлението на горските ресурси), това включване все още далеч не се възприема като хоризонтален въпрос или приоритет пред неотложността на климатичните въпроси и залога за оцеляване на човечеството.

Докладчикът иска да докаже не само, че климатичната справедливост е въпрос, който не можем да пренебрегнем, но преди всичко, че като разширим разглежданите въпроси, така че да обхванат и тази тематика, ще може да се намерят по-ефикасни, по-евтини и в крайна сметка по-справедливи решения. Тъй като дискриминацията, свързана с пола, е навсякъде в нашите общества, според нас е от основно значение политиките в областта на климата да не бъдат безразлични към този въпрос; в противен случай положението ще се утежни, а най-вече ще се подмине извор на идеи, действия и механизми за стимулиране, за да се реагира на неотложността на борбата срещу изменението на климата.

Докладчикът желае да предаде три послания:

- отчитането на половете е възможност за по-добра, по-справедлива и по-ефикасна борба срещу изменението на климата;

- за да бъде ефикасно, интегрирането на принципа за равенството между половете трябва да се основава в еднаква степен и едновременно на два принципа: разглеждане на въздействието на неравенствата и борба с техните причини, по-специално като се увеличават финансовата независимост и средствата за еманципиране на жените в тяхната общност;

- разбирането за връзките между изменението на климата и жените може да се подобри благодарение на волята за това и на събирането на данни, разделени по полов признак. Това по-добро познание ще даде възможност за адаптиране на нашето вземане на решения, както беше случаят с политиките за развитие през последните двадесет години.

Увеличена уязвимост

Ако връзката между изменението на климата и жените може да не изглежда очевидна, това е защото по света жените не представляват хомогенна група. Напротив, разликите в жизненото равнище, възможностите и образованието могат наведат на мисълта, че полът не е достатъчно универсален фактор, за да е определящ в борбата срещу изменението на климата.

В целия свят обаче жените са подлагани на дискриминация, защото са жени, и техните потребности, стремежи, възможности са по-ограничени и отчитани в по-малка степен от тези на мъжете. Разделените по полов признак статистики сочат, че тази реалност засяга всички сфери на живота и всички общества.

- Жените имат по-малък достъп до финансовите средства и до правата на собственост (те притежават по-малко от 1% от средствата в световен мащаб и са 70% от лицата, живеещи с по-малко от 1 долар на ден)

- Те системно са недостатъчно представени на равнище политически и икономически решения (жените представляват 17 % от парламентарните членове на световно равнище и 8% от министрите)

- Те извършват една много голяма част от неплатените часове труд, съответстващи по-специално на полагането на грижи за лица (деца, възрастни хора) и на ръководенето на домакинството (жените извършват 2/3 от часовете труд на световно равнище само за 10 % от световните приходи)

- Те са първите жертви на различните форми на сексуално насилие, представляват 80 % от бежанците и разселените лица, а при природни бедствия процентът на прекомерната смъртност при тях е до 5 пъти по-висок от този при мъжете.

Към това може да се добави, че жените имат специфични потребности в областта на здравеопазването, свързани по-специално с репродукцията и съпровождащите я аспекти: менструален цикъл, хигиенни и здравословни условия по време на бременност и раждане, управление на репродуктивните права за планиране на ражданията.

Тези цифри са резултат от културни, традиционни или социални пречки пред равните права и отговорности на жените и мъжете. Тази историческа дискриминация на жените е източник на тяхната уязвимост. Тъй като се намират в подчинено положение във всички области: икономическа, политическа, социална и т.н., жените имат по-малка способност за адаптиране и реагиране по отношение на дълбоките промени като изменението на климата и неговите последствия.

Жените като дейци на промяната

Все пак е постигнат напредък за по-добро отчитане на тази уязвимост в международните договори. Рамката от Хиого относно природните бедствия от 2005 г. конкретно отбелязва значението на приемането на свързаната с половете перспективата на всички равнища; „Програма 21“ и декларацията от Рио от 1992 г. включват също така множество мерки за отчитане на свързаните с пола дискриминации и полагане на съзнателно усилие за интегриране на жените във всички аспекти на политиките в областта на климата.

Отчитането на пола не се изчерпва с тематиката за по-голямата уязвимост на жените. Осъзнаването на неравенствата между жените и мъжете включва два неразривно свързани аспекта: необходимостта от специфично внимание за жените, за да се смекчи тяхната уязвимост, и установяването на действия за внасяне на равновесие в отношенията между половете. Тези два аспекта: подпомагането и засилването на автономността, трябва заедно да бъдат интегрирани в политиките. Например, след природните бедствия е важно да се вземат мерки за създаване на достатъчни условия на хигиена и сигурност за жените, но също така те да бъдат включени в обученията и работните екипи за възстановяване. Този двоен подход трябва да се прилага във всички проекти и програми, за да се облекчат непосредствените страдания, но също така и за да се внесат елементи на по-дългосрочна промяна.

Само чрез свързването на тези два аспекта интегрирането на принципа за равенството на половете може да постигне целта си: да се смекчи въздействието на дискриминациите, които търпят жените, и да им се даде по-голяма независимост и еманципация.

Жените, на индивидуално и общностно равнище, вече са дейци на промяната относно свързаните с климата въпроси. Независимо дали става въпрос за жените имигранти, които стават „зелени посланици“ в Дания, или за индийските жени, които създават кооперативи за традиционно земеделие, възможностите за действие се умножават, когато се отчита свързаното с половете измерение.

Докладчикът подчертава допълняемостта на действията за защита на жените във вече критични ситуации и значението на използването на политиките в областта на климата за промяна на манталитета, като се включват групите за защита на правата на жените в преговорите и механизмите за финансиране, като се подобрява образованието и консултацията с жените и като се насърчават проектите, които еманципират жените и им дават власт в техните общности, както в развиващите се страни, така и в ЕС.

Тема, почти незасегната в развитите страни

Въпреки, че информираността е повишена, измерението, свързано с половете, е включено само частично в европейските програми и проекти, свързани с климата: механизмите за помощ за развитие и насочени към развиващите се страни засилиха връзката, но въпросът за половете продължава да отсъства от всички европейски политики в областта на климата.

Пътната карта 2050 г., която определя приоритетите на Съюза по отношение на прехода към екологична икономика и намаляване на емисиите и определя секторен подход за постигане на определените цели, не взема под внимание съществуващите разлики в положението на жените и мъжете.

Връзките между пола и климата съществуват обаче, включително в ЕС и в политиките, отнасящи се до енергетиката, транспорта, селското стопанство. Например, наблюдава се преобладаващо присъствие на мъжете в ключовите сектори на бъдещата екологосъобразна икономика, което не само се отразява върху равните възможности по отношение на образование и обучение, но също така корпоративни култури, които не благоприятстват равенството между жените и мъжете.

Отчитането на свързаното с половете измерение надхвърля видимите неравенства като разликите в заплащането или сегрегацията на постовете в научната сфера и в сферата на услугите. Косвените причини за тези неравенства: мъжката корпоративна култура, дискриминацията по отношение на времето, посветено на домакинска работа, и т.н. се коренят в андроцентризма. Ако въпросът за половете не е включен в политическите обсъждания още в началото, има опасност проектите и предложенията да бъдат по принцип представяни с неправилна визия, тъй като „референтното“ лице е по подразбиране хетеросексуален бял здрав мъж, който има постоянна работа.

Разширяването на нашата визия е въпрос не само на справедливост, но и на ефикасност. Жените представляват половината от населението и имат значителен потенциал за действие и въздействие.

Докладчикът поиска да подчертае възможностите, които предоставя отчитането на жените: понастоящем се лишаване от огромен извор на идеи, действия и механизми за стимулиране, като заличаваме несъзнателно половината от гражданите от нашите политики в областта на климата.

Пол и промяна на климата: „липсващата връзка“?

Макар и Европейският съюз да положи усилия за интегриране на екологичните съображения като хоризонтална политика и връзките между пола и политиките за развитие вече да са установени, връзките между пола и политиките на смекчаване, по-специално в рамките на Европейския съюз, не са изследвани и използвани. Докладът на Европейския парламент за интегриране на принципа за равенството между половете подчертава, при все това, значението на насърчаването на това равенство във всички политики на Европейския съюз.

Нашето желание е да не се налага да се дават основания за значението на свързаното с половете измерение за всяка отделна област и това отчитане да не се ограничава до въпроса за представителството на жените в политиката или в икономиката. Прилагането на интегрирана политика за равенство между жените и мъжете изисква проучване на най-малко явните причини за неравенствата.

Формулираните политики, когато не се придружават от съзнателно усилие за отчитане на въпроса за половете, рискуват да се отразят отрицателно на усилията за постигане на равенство между жените и мъжете.

Липсата на изследвания, на статистики, разделени по полов признак, които да се използват за основа на тези изследвания в области като транспорта, енергетиката, селскостопанската политика, са пречка за по-доброто осъзнаване и отчитане на свързаното с половете измерение.

За да се избегнат неразумно високи допълнителни административни разходи, предлагаме такова събиране на данни да се използва системно единствено при стартирането на нови проекти или по време на етапите на периодична оценка на действащи проекти. Достъпът до тези нови данни ще даде възможност на изследователите да проведат анализи и да формулират предложения за идните години.

25.1.2012

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно жените и изменението на климата

( 2011/2197(INI) )

Докладчик по становище: Bairbre de Brún

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава факта, че изменението на климата и отрицателните последици от него следва да се разглеждат като свързан с развитието проблем, с последствия за отношенията между половете, който има отношение към всички сектори (социален, културен, икономически и политически) – от местно до световно равнище, както и че са необходими съгласувани усилия от страна на всички заинтересовани страни, за да се гарантира, че при мерките за намаляване на изменението на климата и на риска от бедствия се отчита факторът пол, те са внимателно съобразени с интересите на коренното население и се зачитат правата на човека;

2.  припомня, че избягването на опасно изменение на климата и задържането на увеличението на средните температури до 2°C, или до 1,5°C, ако е възможно, в сравнение с нивата отпреди индустриалната революция, са необходими и изключително важни за избягването на драматични отрицателни последици за жените и за други уязвими групи от населението;

3.  припомня, че в своя четвърти доклад за оценка за 2007 г. Междуправителствената експертна група по изменението на климата (МЕГИК) потвърди, че въздействието на изменението на климата варира в зависимост от пола, възрастта и социалното положение, като най-вероятни негови най-сериозни жертви са бедните хора; подчертава, че процесът на преговорите по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) трябва да отчита принципите за равнопоставеност на половете на всички етапи, от изследванията и анализите до разработването и осъществяването, както и създаването на стратегии за смекчаване на последиците и приспособяване;

4.  подчертава, че 70% от най-бедните хора по света са жени, които вършат две трети от цялата работа, но притежават под един процент от всички блага; на тях не им се предоставя равен достъп и контрол над ресурсите, технологиите, услугите, правата на поземлена собственост, кредитните и застрахователните системи и правомощията за вземане на решения, като поради това те са прекомерно уязвими и засегнати от изменението на климата и имат по-малко възможности за приспособяване; подчертава, че 85% от хората, които умират в резултат на предизвикани от климата природни бедствия, са жени, 75% от бежанците поради свързани с околната среда причини са жени, като също така е по-вероятно жените да бъдат анонимните жертви на войни за ресурси и насилие, предизвикано от изменението на климата;

5.  изтъква, че предоставянето на политически и финансови права, както и право на образование на жените, които формират приблизително 50 процента от световното население, но поемат относително по-голяма отговорност при ежедневните решения, свързани с потреблението, при отглеждането на децата и в домакинската работа, като всички тези дейности имат отражение върху околната среда и климата, е от изключително важно значение с оглед на устойчивото развитие;

6.  отбелязва, че в много общества по света отговорностите на жените в семейството ги правят по-уязвими от промените в околната среда – факт, утежнен от въздействието на изменението на климата; жените са засегнати при изпълнението на многобройните си роли – като производители и доставчици на храна, лица, полагащи грижи за другите, и стопански субекти;

7.  подчертава, че съществуват сериозни доказателства за това, че въздействието върху здравето на лесно влияещите се от климата условия, като недохранването и разпространяването на инфекциозни заболявания, варира в зависимост от пола; отбелязва със загриженост високите нива на смъртност сред жените в бедствени положения; счита, че за постигането на по-целенасочена реакция би спомогнало провеждането на повече специфични за отношенията между половете изследвания в областта на въздействието на изменението на климата върху здравето на жените; призовава всички правителства да гарантират в по-висока степен наличието на услуги в сферата на здравеопазването, достъпа до тях, както и предоставяната от тях помощ, особено за жените, в качеството си на доставчици на здравно обслужване; да се ангажират с редица действия, с които да потърсят решения за справяне с рисковете за здравето, свързани с изменението на климата; както и да осигурят рамка за извършването на оценки на рисковете за здравето въз основа на пола и за мерки за приспособяване към изменението на климата и смекчаване на последиците от него;

8.  отбелязва, че в световен план жените са по-активни в дейностите на равнище гражданско общество, като поради това улесняването и подпомагането на дейностите, свързани с мрежите на женските организации и гражданското общество, представляват важна крачка напред;

9.  счита, че постигането на равнопоставеност между половете е от изключително значение за човешкото развитие и е основна цел в борбата срещу бедността; изисква масово прилагане на базиран на отношенията между половете подход при изготвянето на политики в областта на развитието, правата на човека и изменението на климата; призовава за предприемането на мерки, с които да се гарантира, че РКООНИК действа в съответствие с рамките за защита на правата на човека и с националните и международните споразумения за равнопоставеност и равенство между половете, включително Конвенцията за премахването на всички форми на дискриминация срещу жените;

10. отбелязва, че в бъдеще въздействието на екологичните промени върху миграцията и разселването ще нараства, както и че според Върховния комисар за бежанците на ООН (ВКБООН) 80% от бежанците в целия свят са жени и деца; отново заявява колко е важно да се определят чувствителни към равнопоставеността между половете стратегии, за да се реагира на екологичните и хуманитарни кризи, предизвикани от изменението на климата;   следователно счита, че е необходимо спешно да се проведат изследвания относно методите, с които да се управлява миграцията, причинена от промени в околната среда, по чувствителен към равнопоставеността между половете начин – това включва признаването и реагирането на ролите и отговорностите на различните полове в областта на природните ресурси, като може да обхване гарантирането на предоставянето на оскъдни ресурси на разположение на нуждаещите се общности, както и осигуряването на вода за мигриращите в рамките на една и съща държава лица;

11. подчертава, че жените също така притежават ценни познания и умения и са ефективни двигатели на промяната по отношение на смекчаването и приспособяването към изменението на климата, намаляването на риска от бедствия и генерирането на устойчивост; признава необходимостта от повече специфични за отделните държави и разбити по пол данни за ефективното оценяване и справяне с различните последици от изменението на климата за всяка група по полов признак;

12. признава, че нарастването на населението оказва въздействие върху емисиите на парникови газове, и подчертава необходимостта от подходяща реакция, насочена към покриването на незадоволените нужди от противозачатъчни средства на жените и мъжете във всички общества;

13. подчертава важната роля на жените за прилагането на мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата в ежедневния живот, например чрез практики за пестене на енергия, мерки за рециклиране на отпадъчни материали, както и употреба на щадящи околната среда и биологично чисти продукти;

14. следователно потвърждава значителния принос за реализирането на успешни иновации, който жените могат да дадат благодарение на ролята си във възпитанието, както в стопанското управление, така и в управлението на домакинството;

15. във връзка с това подчертава важното значение на засилването на активното участие на жените в реализирането на иновации за устойчиво развитие като средство за справяне със сериозните предизвикателства, породени от изменението на климата;

16. призовава ЕС и държавите членки да преценят в каква степен отнасящите се до климата политики отчитат потребностите на жените и настоятелно ги призовава да прилагат планиране, основаващо се на пола, при формулирането на чувствителна към равнопоставеността между половете политика за устойчиво развитие;

17. настоятелно призовава правителствата по целия свят:

–   да включат аспектите, свързани с равнопоставеността между половете, в своите национални политики, планове за действие и други мерки, отнасящи се до устойчивото развитие, риска от бедствия и изменението на климата, като провеждат систематични анализи по пол, установят чувствителни към равнопоставеността между половете показатели и референтни стойности и разработят практически инструменти;

–   да разработят програми за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях, при които се използва анализ по пол, за да се подобри благосъстоянието на жените и момичетата – например достъп до кредит, услуги за изграждане и разширяване на капацитет, разпространяване на информация, по-добър достъп до поземлена собственост и природни ресурси, устойчива енергия и устойчиви технологии, както и достъп до информация и услуги в областта на репродуктивното здраве;

–   да отразят приоритетите и потребностите на жените в механизмите за финансиране и да включат активното участие на жените в разработването на критериите за финансиране и отпускане на средства за инициативи, свързани с изменението на климата, особено на местно равнище;

18. призовава ЕС и неговите държави членки да разработят принцип на „справедливост в областта на климата“; подчертава, че най-голямата неправда, породена от неуспеха ни да се справим по ефективен начин с изменението на климата, би се проявила в пагубното въздействие върху бедните страни и бедното население, както и върху жените, в частност;

19. настоятелно призовава правителствата по света да насърчат предоставянето на права на жените чрез изграждането на капацитет преди бедствия, свързани с климата, по време на такива и след тях, както и активното им участие в предвиждането на бедствия, ранното предупреждаване за бедствия и предотвратяването им, като част от генерирането на устойчивост от тяхна страна;

20. подчертава необходимостта от по-пространно и по-ефективно развитие на дипломацията на ЕС в областта на климата по време на всички международни преговори относно климатичните проблеми; счита, че засилването на участието на жените и предоставянето им на права в тази сфера, посредством въвеждането на понятието „нежна сила”, би могло да окаже положително влияние;

21. отбелязва, че жените играят изключително важна роля във водочерпенето и управлението на водите в страните от Третия свят, тъй като често те събират, използват и разпределят водата – не само у дома, но и в селскостопанската дейност; призовава Комисията да предоставя помощ за развитие във връзка с достъпни програми за копаене на кладенци на базата на възобновяеми енергийни източници и прости, лесни за поддържане водопречиствателни системи;

22. отбелязва, че трябва да се засили обучаването на жените да пестят енергия и вода, тъй като главно те са лицата, които управляват гореспоменатите ресурси у дома;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ