Документ за разглеждане в заседание
21.12.2012
ДОКЛАД
относно ролята на политиката на ЕС на сближаване и на участниците в нея в прилагането на новата европейска енергийна политика
( 2012/2099(INI) )
Комисия по регионално развитие
Докладчик: Lena Kolarska-Bobińska
PR_INI
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ..........................3
СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика 13
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ...................................18
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно ролята на политиката на ЕС на сближаване и на участниците в нея в прилагането на новата европейска енергийна политика
( 2012/2099(INI) )
Европейският парламент,
– като взе предвид член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид съобщението от 10 ноември 2010 г., озаглавено „Енергетика 2020 – Стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“ ( COM(2010)0639 ),
– като взе предвид съобщението от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ ( COM(2011)0885 ),
– като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност и за отмяна на Директива 2004/8/ЕО и Директива 2006/32/ЕО ( COM(2011)0370 ),
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика ( A7-0437/2012 ),
A. като има предвид, че общите цели на европейската енергийна политика са сигурността на доставките, устойчивостта и конкурентоспособността;
Б. като има предвид, че европейската енергийна политика следва също да гарантира безопасността на енергийните ресурси, диверсификацията на доставките и достъпните цени за крайния потребител;
В. като има предвид, че първостепенните цели на политиката на сближаване на ЕС са икономическото, социалното и териториалното сближаване на регионите в Европа чрез инвестирането в растеж и работни места;
Г. като има предвид, че инвестициите в енергетиката в рамките на политиката на сближаване следва да допринасят за постигане на целите и на двете политики;
Д. като има предвид, че тези политики следва да насърчават растежа и създаването на работни места на местно равнище във всички региони, като същевременно гарантират устойчиви енергийни източници и сигурност на енергийните доставки в целия ЕС;
Е. като има предвид, че енергийните пазари на Европейския съюз все повече разширяват обхвата си отвъд националните граници и се очаква тази тенденция да се задълбочава и занапред;
Ж. като има предвид, че според първоначалното предложение на Комисията поне 80 % от средствата на ЕФРР в по-напредналите региони и 50 % от финансирането в по-слабо развитите региони следва да бъдат насочени към развитието на „икономика с ниска въглеродна интензивност“;
З. като има предвид, че в тази тематична област за енергийната ефективност и възобновяемите източници са необходими съответно минимум 20 % и минимум 6 %, което представлява значителен дял от финансирането;
И. като има предвид, че през последните години цената на енергията се е повишила значително и понастоящем е достигнала исторически връх, което създава сериозни проблеми на европейската промишленост;
Й. като има предвид, че средствата, отпускани за проект, отговарящ на условията на програма ELENA (европейско подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище), са в минимален размер от 50 милиона евро, а на програма „Интелигентна енергия“ — над 6 милиона евро, което е повече от стойността на много проекти в малките и селски общности;
К. като има предвид, че Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. посочва значителната роля на енергията от възобновяеми източници в бъдещата енергийна политика;
Общ подход
1. приветства общия подход на обвързване на политиката на сближаване с целите и водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“, за да се премине към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да се подкрепи преходът към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност във всички сектори; припомня освен това значението на структурните фондове и на Кохезионния фонд за постигане на тези краткосрочни и дългосрочни цели, в съответствие с духа на солидарност между държавите членки, залегнал в Договора от Лисабон, и за борба с енергийната бедност в най-слабо развитите райони на ЕС и в най-уязвимите домакинства;
2. вследствие на отрицателното въздействие на кризата, което води до увеличаване на местните и регионалните разлики в Европа, подчертава необходимостта от силна подкрепа от страна на ЕС за икономическото, социалното и териториалното сближаване;
3. счита, че европейските енергийни проекти биха могли да допринесат за регионалното развитие и за засилването на трансграничното сътрудничество, като подпомагат регионите да увеличават своя капацитет за управление на енергийните ресурси; счита още, че инвестициите в енергийни ресурси, които да имат ниски емисии и да бъдат възобновяеми, в енергийна ефективност и други мерки могат да водят до подкрепа за регионалния растеж и работни места;
4. подчертава необходимостта да се прави разграничение от една страна между целите на политиката на сближаване, които допринасят за стратегията „Европа 2020“, и по-общите цели на енергийната политика на ЕС, от друга, което засяга също и държавите, отговарящи на изискванията за финансиране от Кохезионния фонд; подчертава, че средства от Кохезионния фонд могат да се използват като допълнителен източник на финансиране за енергийни проекти, само ако проектът допринася за постигането на целите на политиката на сближаване;
5. счита, че регионите в Европа следва да насърчават интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, който взема предвид местните специфики и условия, като позволява регионите в Европа да са достатъчно гъвкави, за да насочват усилията си към устойчивите енергийни източници, които най-добре отговарят на местните и регионални условия и ресурси, с цел постигането на целите на „ЕС 2020“ и че ЕС следва да започне да измерва и прилага европейските енергийни цели на равнището на целия ЕС;
6. призовава за по-голяма ефективност на разгръщането на възобновяемите енергийни източници в ЕС посредством насочване към система от стимули за възобновяеми източници за целия Съюз, въз основа на която да се развиват специфични видове възобновяеми енергийни източници в онези части на ЕС, където те са най-ефективни, като по този начин се намалят разходите за насърчаването им и се гарантира ефикасното разпределение на средствата;
7. препоръчва да се вземе предвид фактът, че европейските енергийни пазари са групирани на регионален принцип, и застъпва становището, че следва да се обърне повече внимание на характерните особености на националните и регионалните пазари, за да се гарантира правилното прилагане на законодателните разпоредби;
8. застъпва становището, че Европейският съюз следва възможно най-скоро да предприеме действия с цел обезпечаване на енергийното си бъдеще и защита на своите интереси в тази област, което ще включва прилагането на допълнителен натиск върху местните и регионалните представители за привеждането им в съответствие с насоките на ЕС; застъпва становището, че същевременно следва да им се предложи значителна финансова подкрепа за изготвяне на проекти;
9. подчертава, че очакваното увеличение на цените на енергията може да постави гражданите в по-слабо развитите региони в ЕС в особено неблагоприятно положение; ето защо отправя искане това да се вземе предвид при планирането на действията в рамките на политиката на сближаване и призовава държавите членки да предприемат допълнителни мерки по намаляването на въздействието, особено върху защитените потребители;
Изграждане на капацитет
10. подчертава, че настоящите цели в областта на климата и енергетиката, както и всички бъдещи цели след 2020 г., следва да се основават на справедливото споделяне на тежестта между европейските региони и следва да им предоставят възможност за необходимото бъдещо развитие;
11. подчертава, че бюрокрацията и липсата на яснота по процедурите затрудняват достъпа до структурните фондове и Кохезионния фонд и обезсърчават именно онези участници, които най-много се нуждаят от средствата, да подадат заявление за финансиране; поради това подкрепя опростяването на процедурните правила, премахването на бюрокрацията и увеличаването на гъвкавостта при разпределянето на тези средства както на равнището на ЕС, така и на национално равнище; счита, че опростяването ще допринесе за по-голяма ефикасност при разпределението на средствата, по-висок процент на усвояване, по-малко грешки и по-кратки срокове на плащане и ще позволи на най-бедните държави членки и региони да се възползват пълноценно от финансовите инструменти, предназначени за намаляване на регионалните и междудържавните различия; счита, че трябва да се постигне баланс между опростяването и стабилността на правилата и процедурите;
12. подчертава необходимостта от увеличаване на административния капацитет, но без при това да се увеличава административната тежест, на държавите членки, на регионално и на местно равнище, а така също и сред заинтересованите страни, с цел изцяло и ефективно да се използва финансирането, което ще бъде заделено за енергийни проекти (включително в областите на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници), по силата на политиката на сближаване, така че да се преодолеят пречките пред ефективното взаимодействие между структурните и другите фондове и да се подкрепи ефективното изготвяне и прилагане на политиките; призовава държавите членки да продължат с усилията си да привличат и задържат квалифицирани кадри за управлението на фондовете на ЕС;
13. изтъква във връзка с големите енергийни проекти евентуалния недостиг на капацитет на някои регионални и местни органи, който би могъл сериозно да затрудни изпълнението на проектите; ето защо счита, че не само инициативите JESSICA (съвместна европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските райони), ELENA (европейско подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище) и IEE-MLEI („Интелигента енергия – Европа“ — мобилизиране на енергийните инвестиции на местно равнище) следва да се укрепят, но и че всички разпределени средства за тематични концентрации в икономика с ниски емисии в рамките на политиката на сближаване следва да се преразгледат в срок до 2018 г., като се вземе предвид степента на тяхното усвояване, и да се коригират по необходимост и най-късно в рамките на предстоящия общ преглед на МФР;
14. приветства бързото въвеждане на Европейското партньорство за иновации „Интелигентни градове и общини“ и призовава съответните партньори, участващи в процесите на планиране във връзка с устойчивото градско развитие, да предприемат повече действия да популяризират и изцяло да се възползват от преимуществата, които са на разположение по инициативите „JESSICA“ и „ELENA“ за инвестиции в устойчива енергия на местно равнище, с цел да се помогне на градовете и регионите да се включат в перспективни инвестиционни проекти в областта на енергийната ефективност, горивото с безостатъчно изгаряне, възобновяемите енергийни източници и устойчивия градски транспорт;
15. подчертава значението на редовното преразглеждане на разпределението на средства от Кохезионния фонд за енергийни проекти, с цел да се повиши степента на усвояване и да се насочат средствата към програми, при които усвояването, добавената стойност и ефективността са доказани;
16. подчертава, че подкрепя създаването на нови финансови инструменти (заеми, гаранции по заеми и собствен капитал), но че тези инструменти следва да допълват прякото отпускане на безвъзмездни средства и съфинансирането на енергийни проекти, а не да ги заместват;
17. насочва вниманието на държавите членки и Комисията към факта, че градовете, особено малките и средните по големина градове и селски общности, следва да могат да получават, ако отговарят на съответните условия, пряка финансова помощ за проекти за повишаване на енергийната ефективност и обновяване на сгради, както и трансрегионални и трансгранични проекти, тъй като е вероятно те да не разполагат с нужния административен капацитет, за да се възползват пълноценно от други финансови инструменти; предлага на Комисията по този повод да се изготви стратегия за енергийна ефективност в по-малките общности;
18. счита, че следва да се поощряват инициативите в подкрепа на местния и регионален капацитет, насочен към енергоспестяване, чрез, наред с другото, инвестиции, финансирани от ЕФРР и ЕСФ;
19. призовава Комисията да създаде програма за сътрудничество за целия ЕС въз основа на опита от програмите за побратимяване с цел подобряване на сътрудничеството между регионите с висок процент на усвояване и тези с нисък процент на усвояване на средствата от ЕС и улесняване на разпространението на най-добри практики;
Споразумения за партньорство
20. отбелязва, че с оглед на правилното изпълнение на проектите следва да се проведат консултации с регионалните и местните органи относно споразуменията за партньорство, с цел да им се предостави истинска възможност да оказват влияние върху целите, съдържанието на разходите и изпълнението на проектите; призовава за по-нататъшно укрепване на партньорския принцип;
21. поради това подкрепя управление на различни равнища и децентрализиран подход към енергийната политика и енергийната ефективност, включително наред с другото Конвента на кметовете и по-нататъшното развитие на инициативата „Интелигентни градове“, както и насърчаването на най-добрите решения на регионално и местно равнище чрез информационни кампании;
22. изтъква, че договореностите за финансиране в рамките на политиката на сближаване следва да осигурят, че се вземат изцяло предвид икономическите, социалните и териториалните особености на регионите; подчертава в това отношение ролята на регионите, които се намират по външните граници на Европейския съюз;
23. счита, че въпреки че Регламентът относно общите разпоредби предвижда общо и целево отпускане на средства и други тематични цели, тези мерки следва да се прилагат по гъвкав начин в рамките на договорите за партньорство, за да могат държавите членки и техните региони да следват най-ефективните пътища към постигане на целите на „ЕС 2020“ и политиката на сближаване;
24. изтъква необходимостта от прилагане на възможно най-широките критерии за оценка на енергийните проекти, за които е поискано финансиране по линия на политиката на сближаване; по-специално отбелязва, че предвид различните географски условия е невъзможно провеждането на енергийна политика, основаваща се на универсален подход спрямо всички региони;
Изпълнение и предложения по отношение на политиката
25. отбелязва, че въпреки че държавите членки променят своите енергийни миксове в съответствие с целите на ЕС, свързани с борбата срещу изменението на климата, много региони все още зависят от изкопаемите горива; ето защо счита, че всички тези региони следва да бъдат насърчавани да използват източници на енергия, съвместими с целите на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, в т.ч. енергийните източници с преходен характер, ако бъде доказано, че нямат нежелано въздействие или отрицателни последици върху населението и териториите, където се произвеждат или използват;
26. подчертава необходимостта от разумен избор на местни източници за енергийно производство по начин, който ще обезпечи възможно най-доброто им съответствие с регионалната обстановка;
27. застъпва становището, че са необходими последователни правила на европейско равнище, както и механизъм, по който органите да получават достъп до информация от всяка точка на Съюза, с цел развитието на енергийния пазар да бъде разбрано докрай;
28. застъпва становището, че политиката на сближаване може да играе ключова роля при възползването от потенциала на иновациите, научноизследователската и развойната дейност, така че бъдещите предизвикателства в областта на енергетиката да се превърнат във възможност, която да вдъхне нови сили в икономиката на Съюза;
29. подкрепя използването на средства по линия на политиката на сближаване и енергийната политика за трансгранични проекти, в които участват като партньори трети държави, както и връзките между националните мрежи; подчертава, че граничните региони следва да се интегрират възможно най-пълно в системата на ЕС, с цел да се гарантира устойчивото развитие и от двете страни на границите; подчертава, че подобно финансиране следва да зависи от прилагането на правилата на ЕС относно енергийните пазари, включително третия енергиен пакет;
30. приветства новото предложение относно Механизма за свързване на Европа като допълнителен и допълващ инструмент на политиката на сближаване, насочен към преодоляване на значителните потребности от инвестиции за модернизиране и разширяване на енергийната инфраструктура в Европа, с което да се допринесе за целите на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да увеличи до възможно най-голяма степен координацията между структурните фондове и Кохезионния фонд, от една страна, и Механизма за свързване на Европа, от друга;
31. насърчава използването на целта за европейско териториално сътрудничество и Механизма за свързване на Европа с оглед осъществяване на трансгранични стратегии за ефективно енергийно производство, разпределение и използване; подчертава значимостта на приспособяването на правилата на ЕС за ръководителите на обекти от енергийната инфраструктура съобразно трансграничния контекст;
32. счита, че следва да се предоставят средства по линия на политиката на сближаване за предоставяне по структуриран начин на информация на местните и регионални органи, малките и средните предприятия и гражданите относно националните схеми за възобновяеми източници на енергия; отбелязва, че това е особено необходимо в държавите членки, в които е въведена система на „сертификати за произход“, които могат да са от полза само за широкомащабните енергийни проекти;
33. призовава за пълноценно използване на полезните взаимодействия между публичните и частни средства при финансирането на енергийните проекти;
34. подкрепя преразглеждането на Регламента относно общата система на ДДС (Регламент 2006/112/EО), с цел да се предостави възможност за намаляване на ставката на ДДС, прилагана спрямо регионалните, местните и трансграничните проекти, целящи повишаване на енергийната ефективност, и спрямо купуването на продукти от най-високия клас за енергийна ефективност съгласно Директива 2010/30/EС;
35. счита, че от обхвата на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд следва да се изключат само проектите за намаляване на емисиите на парникови газове в инсталациите, изброени в Приложение 1 към Директива 2003/87/EО, с цел да не се окаже непропорционално силно въздействие върху по-слабо развитите региони и да забави тяхното преобразуване в региони с ниски емисии; отправя искане към Комисията да доизясни и определи кои енергийни сектори няма да могат да получават финансиране по линия на политиката на сближаване и да отмени това правило за проектите, намиращи се в т.нар. „региони за сближаване“;
36. отбелязва, че особено в Централна и Източна Европа има много отоплителни централи и такива с комбинирано производство на енергия; счита, че обновяването на тези централи, както и на разпределителната им мрежа, а също и при необходимост създаването на високоефективни нови централи, би имало положително екологично въздействие и поради това следва да се насърчава и подкрепя от политиката на сближаване;
Енергийна ефективност, възобновяеми източници на енергия и инфраструктура
37. изразява съгласие, че енергийната ефективност е от съществено значение за енергийните цели на ЕС и че тя следва да се насърчава преди всичко в рамките на структурата на тематичната концентрация и оперативните програми; счита, че мерките на ЕС следва да подпомагат енергийната ефективност във фазите на производството, разпределението и потреблението на енергията; отбелязва, че докато финансирането от политиката на сближаване понастоящем се използва главно за възобновяеми енергийни източници, трябва да се постигне по-добър баланс, който да позволява по-голям процент от финансирането да бъде насочен към проекти за енергийна ефективност;
38. счита, че от първостепенно значение за инвестициите е влагането им в енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия, по-специално в жилищния сектор;
39. застъпва становището, че чрез интелигентното използване на финансиране от Общността през предстоящия програмен период 2014—2020 г. ще се окаже възможно постигането на целта от 20 % за енергийната ефективност и по този начин и на целите, свързани с устойчивостта и конкурентоспособността в Европейския съюз; подчертава, че намаляването на потреблението благодарение на енергийната ефективност е най-устойчивият начин за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, което води до намаление на вноса с около 25 %;
40. подчертава значението на политиката на сближаване, както и на финансовите ресурси, разпределени за нея, за пълноценното развитие на инфраструктурата и мрежите за пренос и съхранение на електроенергия (особено що се отнася до интелигентните мрежи за пренос и разпределение) между държавите членки и всички региони на ЕС, включително най-отдалечените райони, за изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар, за осигуряването на достъпни, сигурни и устойчиви доставки на енергия и за постигане на целта за сближаване на регионите в ЕС, като се вземат предвид специалните потребности на европейските граждани във всяка държава членка; подчертава, че след 2015 г. нито един регион на държавите членки не трябва да остане изолиран от европейските мрежи за газ и електроенергия или да страда от неадекватна връзка с енергийните мрежи;
41. подчертава необходимостта от развитие на интегрирана и взаимносвързана енергийна система и местни и регионални интелигентни мрежи за разпределение и пренос на електроенергия и газ, както и на съоръжения за складиране; счита, че тематичната концентрация в енергетиката следва да подкрепя създаването и обновяването на мрежите за възобновяеми източници на енергия, т.е. устойчивото производство на биогаз;
42. предвид исканията на регионите счита, че финансирането на възобновяеми източници на енергия следва да се концентрира главно върху разпределението на местно равнище на произведената енергия/гориво и върху малките проекти за производство на енергия от възобновяеми източници; отбелязва, че големите проекти за развитие на възобновяеми източници на енергия или се концентрират върху преноса на енергия извън региона на производство, или откриват, че местните мрежи нямат капацитета да поемат подаваната в непостоянен режим енергия;
43. изтъква, че политиката на сближаване следва да допринася за балансирането на енергийните потоци, преминаващи границите на държавите членки, с цел да се избегнат опасностите от спиране на електричеството (например чрез трансформатори);
44. отбелязва необходимостта от енергийна ефективност и развитие на възобновяемата енергия в селските райони; подчертава нарастващия потенциал за енергоспестяване в домакинствата в селските райони, във връзка с който може да е необходимо да се въведат новаторски механизми за финансиране, тъй като в тези общности липсват необходимите финансови институции, способни да финансират такива проекти; подкрепя мерките за улесняване на достъпа до нови технологии в селските райони, особено тези в областта на микрогенерирането;
45. призовава Комисията да гарантира, че енергийната политика няма да изключи от обхвата си селските райони, като отговаря по по-всеобхватен и координиран начин на предизвикателствата и възможностите пред селските райони, що се отнася до потреблението и производството на енергия;
46. подчертава, че по очевидни финансови причини, газопреносната мрежа никога няма да обхване някои части от селските територии на ЕС; ето защо ВНГ (втечнен нефтен газ) и ВПГ(втечнен природен газ) биха могли да играят ролята на заместител на възобновяемите източници на енергия в районите извън обхвата на мрежата, като по този начин носят същите екологични ползи като природния газ;
47. изтъква, че остава неоползотворен потенциалът за енергийна ефективност в строителния и транспортния сектор, където инвестициите в сградно отопление и енергийноефективен градски транспорт представляват възможност за повишаване на заетостта в споменатите сектори; счита, че в това отношение следва да се поставят многогодишни цели;
48. отбелязва дисбаланса в устойчивото използване на ресурсите между различните държави членки; подчертава икономиите от мащаба, които могат да се извлекат посредством трансгранично сътрудничество в областта на устойчивото използване на ресурсите и енергийната ефективност; заема становището, че следва да се активизират мерките за подпомагане на ефективното използване на ресурсите и рециклирането на материали; подчертава риска от изместването на въглеродни емисии и неговото въздействие върху регионалното развитие и социалното сближаване и следователно счита, че трябва да се постигне баланс между прилагането на нашите климатични цели и енергийната сигурност на европейските региони, необходима за устойчивия растеж в условия на конкурентоспособност;
49. подчертава значителното предимството на използването на структурните фондове и на Кохезионния фонд за въвеждането на информационни и комуникационни мрежи, необходими за развитието на сигурна и стабилна интелигентна енергийна мрежа на ЕС;
Конкурентоспособност, работни места и борба с недостига на енергия
50. подчертава, че инвестициите в енергийна инфраструктура и енергийноефективни строителство и транспорт ще доведат пряко до създаването на нови работни места;
51. призовава за обмен на добри практики на територията на целия ЕС, за да може да се наблюдава въздействието на политиките, приети в областта на енергетиката, върху недостига на енергия;
52. подчертава необходимостта от премахване на фрагментацията на енергийния пазар на ЕС чрез отстраняване на пречките и ограниченията в съответните законодателни рамки, както и тези в системата за достъп до публични и частни средства за разработването и осъществяването на проекти;
53. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на Комитета на регионите.
8.11.2012
СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
на вниманието на комисията по регионално развитие
относно ролята на политиката на ЕС на сближаване и на участниците в нея в прилагането на новата европейска енергийна политика
( 2012/2099(INI) )
Докладчик по становище: Ioan Enciu
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. приветства общия подход на обвързване на политиката на сближаване с целите и водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“, за да се премине към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да се подкрепи преходът към енергийно ефективна икономика с ниски въглеродни емисии във всички сектори; припомня в допълнение значението на структурните фондове и на Кохезионния фонд за постигане на тези краткосрочни и дългосрочни цели, както и социалното измерение на енергийната политика, в съответствие с духа на солидарност между държавите членки, залегнал в Договора от Лисабон, и за борба с енергийната бедност в на-слабо развитите райони на ЕС и в най-уязвимите домакинства;
2. поддържа становището, че целта за европейско териториално сътрудничество на политиката на сближаване заедно с макрорегионалните стратегии могат да увеличат възможностите за сътрудничество по отношение на трансграничните проекти с оглед постигане на ефикасни и интелигентни междусистемни връзки между местните и регионалните източници на енергия и големите енергийни мрежи; подчертава следователно необходимостта от ефективно регионално сътрудничество при определянето на приоритетите на регионалната инфраструктура и осъществяването на проекти от общ интерес; изтъква необходимостта от сътрудничество на национално и европейско равнище между общините и регионите, което може да допринесе за премахване на „енергийните острови“, за доизграждането на вътрешния енергиен пазар и за изпълнението на енергийните инфраструктурни проекти; призовава Комисията да създаде програма за сътрудничество за целия ЕС въз основа на опита от програмите за побратимяване с цел подобряване на сътрудничеството между регионите с висок процент на усвояване и тези с нисък процент на усвояване на средствата от ЕС и улесняване на разпространението на най-добри практики;
3. подчертава, че бюрокрацията и липсата на яснота по процедурата затрудняват достъпа до структурните фондове и Кохезионния фонд и обезсърчават именно тези участници, които най-много се нуждаят от средствата, да подадат заявление за финансиране; поради това подкрепя опростяването на процедурните правила, премахването на бюрокрацията и увеличаването на гъвкавостта при разпределянето на тези средства както на равнището на ЕС, така и на национално равнище; счита, че опростяването ще допринесе за по-голяма ефикасност при разпределението на средствата, по висок процент на усвояване, по-малко грешки и по-кратки срокове на плащане и ще позволи на най-бедните държави членки и региони да се възползват пълноценно от финансовите инструменти, предназначени за намаляване на регионалните и междудържавните различия; счита, че трябва да се постигне баланс между опростяването и стабилността на правилата и процедурите;
4. подчертава необходимостта от премахване на фрагментацията на енергийния пазар на ЕС чрез отстраняване на пречките и ограниченията в съответните законодателни рамки, както и тези в системата за достъп до публични и частни фондове за разработването и осъществяването на проекти;
5. подчертава необходимостта да се прави разграничение между целите на политиката на сближаване, които от една страна допринасят за стратегия „Европа 2020“ и по-общите цели на енергийната политика на ЕС, от друга, което засяга също и държавите, които отговарящи на изискванията за финансиране от Кохезионния фонд; подчертава, че средства от Кохезионния фонд може да се използват като допълнителен източник на финансиране за енергийни проекти само ако проектът допринася за постигането на целите на политиката на сближаване;
6. приветства бързото въвеждане на Европейското партньорство за иновации „Интелигентни градове и общини“ и призовава съответните партньори, участващи в процесите на планиране във връзка с устойчивото градско развитие, да предприемат повече действия да популяризират и изцяло да се възползват от преимуществата, които са на разположение по инициативите „JESSICA“ и „ELENA“ за инвестиции в устойчива енергия на местно равнище, с цел да се помогне на градовете и регионите да се включат в перспективни инвестиционни проекти в областта на енергийната ефективност, горивото с безостатъчно изгаряне, възобновяемите енергийни източници, както и устойчивия градски транспорт;
7. подчертава значението на политиката на сближаване, както и на финансовите ресурси, разпределени за нея, за пълноценното развитие на инфраструктурата и мрежите за пренос и съхранение на електроенергия (особено що се отнася до интелигентните мрежи за пренос и разпределение) между държавите членки и всички региони на ЕС, включително най-отдалечените райони, за изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар, за осигуряването на достъпни, сигурни и устойчиви доставки на енергия и за постигане на целта на сближаване на регионите в ЕС, като се вземат предвид специалните потребности на европейските граждани във всяка една държава членка; подчертава, че след 2015 г. нито един регион на държавите членки не трябва да остане изолиран от европейските мрежи за газ и електроенергия или да страда от неадекватна връзка до енергийните мрежи;
8. отбелязва, че използването на структурните фондове и на Кохезионния фонд за програми, които финансират проекти за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, досега е било успешно и е допринесло за постигането на целите на политиката на ЕС;
9. счита, че за финансирането на енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници, по-конкретно в жилищния сектор от първостепенно значение е възможността да се ползват структурните фондове, Кохезионният фонд и други финансови и лостови инструменти; ето защо призовава Комисията и държавите членки да създадат иновативни финансови механизми и да улеснят използването на тези фондове за финансиране на проекти в областта на енергийната ефективност на сгради, производството и транспорта на енергия на местно и регионално равнище чрез предлагане на стимули, безвъзмездни средства и заеми и призовава Комисията и държавите членки да разпространят ясна, лесно достъпна информация относно финансовите инструменти, стимули, безвъзмездни средства и заеми, достъпни за подпомагане на проекти за услуги, свързани с енергийната ефективност подчертава, че за да се подобри енергийната ефективност на нови и съществуващи жилищни сгради и да се засили използването на възобновяеми енергийни източници, планираните мерки в рамките на структурните фондове също следва да са включени в регионалните оперативни програми на държавите членки, като по този начин се гарантира, че крайните решения се вземат на регионално равнище.
10. подчертава значението на интегрирането на измерението на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност в научноизследователските и иновационни стратегии за интелигентна специализация, които държавите членки и регионите ще трябва да изготвят, за да получат достъп до финансиране за иновациите по силата на бъдещата политика на сближаване; отбелязва, че регионалните и местните органи и заинтересовани страни трябва да играят ключова роля при внедряването на най-необходимите иновации в енергийния сектор, така че ЕС да постигне своите цели в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност;
11. подчертава факта, че политиката на сближаване и средствата, отпуснати за нея, следва да бъдат предоставяни по-ефективно, въз основа на принципите за пропорционалност, ефективност на разходите и отчетност; ето защо подкрепя използването на финансови инструменти като лостов механизъм за частни инвестиции, особено по отношение на големи проекти в областта на енергийната инфраструктура, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници;
12. подчертава значението на редовното преразглеждане на разпределението на средства от Кохезионния фонд за енергийни проекти с цел да се повиши степента на усвояване и да се насочат средствата към програми, при които усвояването, добавената стойност и ефективността са доказани;
13. подчертава значителното предимството на използването на структурните фондове и на Кохезионния фонд за въвеждането на информационни и комуникационни мрежи, необходими за развитието на сигурна и стабилна интелигентна енергийна мрежа на ЕС;
14. споделя вижданията на Комисията за насърчаване и използване на финансовите инструменти като част от политиката на сближаване, предвид настоящия недостиг на финансови средства и финансовите нужди на ЕС, с цел доизграждане на стратегия „Европа 2020“; счита, че тези инструменти може да предоставят ефикасна и ефективна подкрепа за инвестиции в потенциално икономически рентабилни проекти и да създадат ефект на лоста чрез мобилизиране на допълнителни публични или частни съвместни инвестиции, за да се преодолеят несъвършенствата на пазара в енергийния сектор, като същевременно се сведат до минимум изкривяванията на пазара; счита, че финансовите инструменти следва да са съобразени със специфичните потребности на регионите и техните целеви получатели, като по този начин може да се подобри съществено достъпът до финансиране в полза на широк кръг от социално-икономически субекти на място;
15. подчертава значението от увеличаване на административния капацитет в държавите членки, но без да се увеличава административната тежест, на регионално и на местно равнище, а така също и сред заинтересованите страни, с цел изцяло и ефективно да се използва финансирането, което ще бъде заделено за енергийни проекти (включително в областите на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници), по силата на политиката на сближаване, така че да се преодолеят пречките пред ефективното взаимодействие между структурните и другите фондове и да се подкрепи ефективното изготвяне и прилагане на политиките; призовава държавите членки да продължат с усилията си да привличат и задържат квалифицирани кадри за управлението на фондовете на ЕС;
16. приветства новото предложение относно Механизма за свързване на Европа като допълнителен и допълващ инструмент за политиката на сближаване, насочен към преодоляване на значителните потребности от инвестиции за модернизиране и разширяване на енергийната инфраструктура в Европа, с което да се направи принос за целите на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да увеличи до възможно най-голяма степен координацията между структурните фондове и Кохезионния фонд, от една страна и Механизма за свързване на Европа, от друга.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане | 5.11.2012 г. |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване | +: –: 0: | 43 1 2 | ||
Членове, присъствали на окончателното гласуване | Gabriele Albertini, Josefa Andrés Barea, Jean-Pierre Audy, Ivo Belet, Jan Březina, Giles Chichester, Jürgen Creutzmann, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Vicky Ford, Adam Gierek, Fiona Hall, Jacky Hénin, Kent Johansson, Romana Jordan, Krišjānis Kariņš, Béla Kovács, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Aldo Patriciello, Vittorio Prodi, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Michèle Rivasi, Amalia Sartori, Salvador Sedó i Alabart, Francisco Sosa Wagner, Britta Thomsen, Evžen Tošenovský, Catherine Trautmann, Claude Turmes, Marita Ulvskog, Adina-Ioana Vălean, Alejo Vidal-Quadras | |||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване | Yves Cochet, Ioan Enciu, Roger Helmer, Jolanta Emilia Hibner, Gunnar Hökmark, Yannick Jadot, Werner Langen, Zofija Mazej Kukovič, Franck Proust, Silvia-Adriana Ţicău | |||
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване | Phil Bennion, Christian Engström | |||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане | 18.12.2012 г. |
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване | +: –: 0: | 22 17 2 | ||
Членове, присъствали на окончателното гласуване | François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Victor Boştinaru, John Bufton, Nikos Chrysogelos, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Mojca Kleva Kekuš, Constanze Angela Krehl, Jacek Olgierd Kurski, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Vladimír Maňka, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Miroslav Mikolášik, Ana Miranda, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Younous Omarjee, Markus Pieper, Georgios Stavrakakis, Csanád Szegedi, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Justina Vitkauskaite, Oldřich Vlasák, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska | |||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване | Ivars Godmanis, Karin Kadenbach, Евгени Кирилов, Lena Kolarska-Bobińska, Maurice Ponga, Elisabeth Schroedter, Derek Vaughan | |||
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване | Olle Ludvigsson | |||